РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 277/25.4.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито
съдебно заседание на двадесети и девети март през две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
СЪДИЯ : Г.
ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №1163 по описа на съда за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 226
от АПК, във връзка с във връзка с
Част VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
2. С Решение № 15323 от 10.12.2018 г., постановено по
адм. дело №8223 по описа за 2017 г., Върховния административен съд е отменил Решение № 221 от 03.05.2017 г., постановено
по адм. дело № 64 по описа на Административен съд Пазарджик за 2017 г. В
ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена за
заплати на Г.М.А. обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ в размер на 800,00 лв. за периода 10.08.2016 г. до 31.01.2017
г. и В ЧАСТТА, с която искът по т. 1 е отхвърлен в останалата част до
предявения размер от 44500,00 лв.,като е постановил делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пазарджик в тези части
при спазване на указанията, дадени в мотивите на отменителното решение.
3. Касационната инстанция е намерила, че в процесната
част, първоинстанционно решение е постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Според
върховния съд, видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционния
съд не е изложил никакви съображения, с които да обоснове извода си да уважи,
макар частично исковата претенция „по т. 1“ от исковата молба. Посочено е, че
съображенията изцяло са насочени към нечовешките и унизителни условия, при
които е бил поставен А. за процесните периоди, но не става ясно по какви причини
се приема частичната основателност на иска за обезщетяване на претърпените от
него неимуществени вреди вследствие на получени заради условията в Затвора
Пазарджик две заболявания („вътрешни хемороиди с други усложнения“) и („дискинезия на жлъчния мехур“) в
размер на 44500,00 лв. за периода от 10.08.2016 г. до 31.01.2017 г.
Констатирано е, че за връзката между неблагоприятните условия и здравето на
лишените от свобода, поставени при тези условия в решението се съдържа само
едно изречение и то по принципен въпрос, без никаква конкретика към казуса:
„Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно
отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им
поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти“.
Счетено е
още, че наред с това, съдът не е съобразил, че искът е предявен на 26.01.2017
г., когато исковата молба на А. е подадена в Административен съд Пазарджик, а
обезщетяване на вредите се търси за период до 31.01.2017г.
Констатирано
е също така, че в мотивите на решението, предмет на контрол от касационната
инстанция, не се съдържа преценката на доказателствата и правните изводи на
съда във връзка с така предявения иск (по т. 1 от исковата молба), с оглед на
което е прието, че е налице липса на конкретни мотиви.
4. Съобразно тези констатации, указанията на
касационната инстанция са, при новото разглеждане на делото и постановяване
съдебното решение съдът да изложи фактически и правни изводи като за целта
извърши анализ на всички относими обстоятелства и доказателства, а преди това
да даде конкретни указания на страните по разпределението на доказателствената
тежест, като има предвид разпоредбите на глава седма ЗИНЗС (чл. 284 – чл. 286 ЗИНЗС), във вр. с пар. 49 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ДВ, брой 13 от 20017 г., в сила от 07.02.2017 г.). Указано е че съдът
следва да се произнесе и по искането за
експертиза на А., заявено в съдебно заседание на 13.03.2017 г.
5. Съдебното производство е било образувано по искова
молба на Г.М.А. от с. Братаница, ЕГН**********,***, да бъде осъдена Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да му заплати сумата от 44500,00лв., представляваща обезщетение за претърпени в
периода 10.08.2016г. до 31.01.2017г. неимуществени вреди, изразяващи се
получени заболявания „вътрешни хемороиди с други усложнения“ и „дискинезия на
жлъчния мехур“, които са пряка и непосредствена последица от лошите
битови, санитарни и здравословни условия
при които е поставен в мястото на изтърпяване на наказание – Затвора Пазарджик.
Все тази насока от страна на ищеца се поддържа, че през същият този периода от
5 месеца и 21 дни, той е бил поставен в нечовешки и нехигиенични условия, при
които е бил принуден да живее. Настанен е бил в изключително мръсна килия,
пълна с дървеници, хлебарки и паяци. В килията, както и в банята, и общата
тоалетна в коридора, имало много влага и мухъл. Водосточните тръби над
тоалетната и умивалнята били спукани и оттам капели всякакви мръсни фекалии.
Прозорците били изпочупени и умишлено не се подменяли. В банята нямало
достатъчно налягане, за да достигне топла вода от долните етажи. Постелъчното
бельо – дюшеци, чаршафи и одеяла, които не са подменяни от над 20 години, били
напълно скъсани и мазни, зацапани с всякакъв вид мръсотия. Липсвало обща стая –
бръснарница с постоянно течаща вода, бръснарски стол и огледало.
В този
контекст, А. заявява, че „…..Това е
първият ми предявен финансов иск срещу Г.Д.И.Н….“.
Акцесорен
иск за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главната искова сума не
е заявен. Не е заявено и искане за присъждане на разноски.
6. Ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес ***, Областна служба
„Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния представител юрк. Ч. в депозиран
писмен отговор(л.40, по дело №64/2017г.) е на становище, че исковата
претенция на А. е недоказана фактически и неоснователна. Сочи се, че ищеца е
търпи своята присъда при условия, не по различни от условията при които са
поставени останалите лишени от свобода. Според ответника, не следва да се
приема, че престоят в условията на затвора биха провокирали твърдените в
исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в малоценност, незачитане на
човешкото достойнство и други.
Иска се
претенцията за парично обезщетение да бъде отхвърлена изцяло, като се присъдят
сторените разноски по производството..
7. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че исковата претенция е
недоказана от фактическа страна и съответно, не следва да бъде уважена.
II. За фактите :
8. В хода на
първочалното разглеждане на делото е представена Справка рег. № 581 от
08.02.2017г., изготвена от Началника на Затвора Пазарджик, в която е посочено,
че от момента на пенитенциарното изолиране, А. не е устройван на работа,
доколкото не е изявил желание за трудово ангажиране. Лишеният от свобода е бил
настанен на 06.12.2016г. в „Хирургично отделение“ на МБАЛ, Пазарджик с диагноза „вътрешни
хемороиди с други усложнения /кръвоизливи/. На 09.12.2016г. е извършена
оперативна намеса за отстраняването им, след което на 12.12.2016г. е изписан с
оглед бързото възстановяване и настъпилите подобрения. На същата дата нему е
предложено настаняване в стационара към медицински център на Затвора Пазарджик,
но А. е отказал изрично. Посочено е още, че към момента на изготвяне на
справката, не са постъпвали оплаквания относно здравословното състояние на
осъдения.
9. Представена
е и Справка изх. № 1274 от 21.03.2017г., изготвена от Началника на Затвора
Пазарджик в която е удостоверено, че А. е бил преведен от Затвора Пловдив и е
постъпил в Затвора Пазарджик на 10.08.2016 г., като е освободен, поради
изтърпяване на наказанието на 21.09.2017г., съобразно посоченото в писмо изх. №
970 от 27.12.2018г. на Началника на Затвора Пазарджик, представено по дело
№1163/2018г.(л.16.).
При
постъпването, ищеца е бил настанен в Приемно отделение в спално помещение № 210
и пребивава там от 10.08.2016 г. до 16.08.2016г. След преминаване на
разпределителна комисия е настанен в 04-то отделение в спално помещение № 401 в
условията на неработещ.
В справката
е заявено, че във всички спални помещения има течаща вода и санитарен възел,
както и свободен достъп до тях. На лишените от свобода всеки месец се раздават
хигиенни и санитарни материали за поддържане на хигиената в коридора, спалните
и общите помещения. Легловата база е от метална конструкция войнишки тип „вишка“,
т.е. две легла едно върху друго. На всеки един новопостъпващ в затвора се
полага дюшек и завивки. Всички, които имат желание и след писмено заявяване
могат да получат от близките си по време на свиждане постелъчни завивки и
бельо. Бръснарница в затвора няма, но има лишен от свобода назначен на длъжност
„бръснар“, който съгласно утвърден от началника на затвора график, посещава
лишените от свобода в отделението и извършва тази услуга. Лишените от свобода
могат да използват и собствени електрически самобръсначки, които също ползват
по график.
Със Заповед
№ Д-588/16.12.2016 г. ищецът е наказан с изолиране в наказателна килия за срок
от 14 денонощия, което дисциплинарно наказание е изтърпял от 03.01.2017 г. до
04.01.2017 г. и от 11.01.2017 г. до 23.01.2017 г. в карцер № 101.
Към
справката е приложена, следната информация, относно условията при които е бил
настанен А. :
|
период |
отделение |
спално
помещ. |
квадратурабез
санит. възел |
наличие на
санит. възел |
Брой настанени |
|
10.08.-16.08.2016 |
приемна |
210 |
21,18м² |
Да |
3 |
|
16.08.-31.08.2016 |
04 отдел. |
401 |
28,30м² |
Да |
12 |
|
01.09.-30.09.2016 |
04 отдел. |
401 |
28,30м² |
Да |
12 |
|
01.10.-31.10.2016 |
04 отдел. |
401 |
28,30м² |
Да |
10 |
|
01.11.-30.11.2016 |
04 отдел. |
401 |
28,30м² |
Да |
9 |
|
01.12.-31.12.2016 |
04 отдел. |
401 |
28,30м² |
Да |
11 |
|
01.01.-31.01.2017 |
04 отдел. |
401 |
28,30м² |
Да |
9 |
|
03.01.-04.01.2017 |
01 отдел. |
101 |
6.70м² |
Не |
2 |
|
11.01.-23.01.2017 |
01 отдел. |
101 |
6.70м² |
Не |
2 |
Аналогична
Справка № 74 от 15.01.02019г. с идентична информация е представена и в хода на
настоящото, повторно производство. В приложената към нея таблица са добавени
следните периоди :
|
период |
отделение |
спално
помещ. |
квадратурабез
санит. възел |
наличие на
санит. възел |
Брой настанени |
|
01.02.-28.02.2017 |
04 отдел. |
401 |
21,18м² |
Да |
8 |
|
01.03.-31.03.2017 |
04 отдел. |
401 |
28,30м² |
Да |
8 |
|
01.04.-30.04.2017 |
04 отдел. |
401 |
28,30м² |
Да |
9 |
|
01.05.-31.05.2017 |
04 отдел. |
401 |
28,30м² |
Да |
9 |
|
01.06.-30.06.2017 |
04 отдел. |
402 |
42,08м² |
Да |
11 |
|
01.07.-31.07.2017 |
04 отдел. |
402 |
42,08м² |
Да |
12 |
|
01.08.-31.82017 |
04 отдел. |
402 |
42,08м² |
Да |
10 |
|
01.09.-30.09.2017 |
04 отдел. |
402 |
42,08м² |
Да |
11 |
10. В съдебно
заседание на 03.04.2017г., проведено по адм. дело № 64 по описа на съда за
2017г. е бил разпитан свидетеля Красимир Колев Минчев, към този момента
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик. Свидетелят е
заявил, че е бил заедно с Г.А. средата на м. август 2016 г. и оттогава били
заедно в едно спално помещение № 401.
Минчев е
заявил още, че „….Хигиенно-битовите
условия са буквално под всякаква критика.
Имам предвид следното: квадратура около 26-27 кв. м. на празно пространство –
12 вишки, 6 двойни метални легла едно върху друго с размери 2 м дължина и 60 см
ширина. Три метални маси по половин квадратен метър. Седем метални шкафа. Били
сме 10-11 лишени от свобода при максимален капацитет 12 души, абсолютно
недостатъчно пространство. ….. Тоалетната представлява едно обикновено чугунено
клекало, без тоалетна чиния. Вътре в килията има тоалетна, която е 1 кв. м.
Мивката е извън тоалетната, до самото легло, което е на 50 см. По стените
влага, мухъл. Тръбите в тоалетната капят, спукани са от етажа, който е над нас.
Има дървеници, мишки. Има 3 прозореца – 1,20 м ширина, на 50 см височина,
изпочупени са стъклата. Осветлението се състои от две крушки по 40 вата. Нямаме
достатъчно пряк достъп до слънчева светлина. В зимните месеци – декември,
януари и февруари, при минусови температури е имало случаи единично стъкло,
което е наполовина счупено, в продължение на един месец всеки ден ние да го
записваме за ремонт, няма кой да дойде да ни го подмени. Налага се да слагаме
одеяла, само и само да не ни е студено.
Не се обезпаразитява. Аз помня
последното пръскане срещу дървеници беше някъде в края на м. август 2016 г. То
никакъв ефект нямаше, с някакъв препарат, който е разреден с вода, след половин
час повече дървеници. За поддържането на хигиената всяка сутрин си има назначен
лишен от свобода. Абсолютно никакви препарати не ни се дават за почистване в
спалното помещение. Дават се на килийния отговорник в началото на месеца по 1
пакет прах, 1 туба кислол и 1 туба белина. Но това е за коридора и общата
тоалетна с общата умивалня. За отделните спални помещения абсолютно нищо не се
дава. ……… Нямаме гребло за измиване на пода, подът е дървен, изгнил, пълен с
дървеници, паяци, всякакви насекоми. Мирише на влага, мухъл, буквално се вижда
по стените. Стената под умивалнята има водорасли. Това е само на 50 см от
леглото на човек, който спи там. ……. Грамажът на хляба, който се дава в
Затвора Пазарджик като цяло е 600 г. Закуската е 100 г., като навсякъде се дава
четвъртинка – по 150 гр. на обяд и на вечеря….. Дават се 3-4 вида манджи, които
са под всякаква критика – сирна каша, грах с каша, зелен фасул с каша, едни
сварени картофи. Това е за цялата седмица. Кашата е брашно и сирене. Към
зеления фасул, към граха се слага такава каша……. За постелъчното бельо,
дюшеците са в абсолютно окаяно състояние, не са подменяни поне от 20 години.
Нехигиенизирани, покъсани, върху тях мръсотия, хиляди хора са спали, пълни с
дървеници. Чаршафите също изпокъсани. Одеялата в същото състояние. За личната хигиена на всеки лишен от свобода
се предоставя едно единствено санитарно средство, това е един сапун с изтекъл
срок на годност…….. За общата баня, като се влезе в съблекалнята, няма стъкла. Моля, за проверка
на място. Повече от половината стъкла липсват. Многократно сме заявявали до
началника поне стъклата да бъдат възстановени, няма такова нещо. Зимните
месеци, когато се къпем на следващия ден всички сме болни………. Налягането е много слабо. Като
влезем, поне 10-15 минути чакаме да тръгне топлата вода. Вътре има мухъл по
плочките. Имало е случаи, когато сме срещали умрял плъх. Не се хигиенизират
никога след всяко къпане на отделните групи. Няма обща бръснарница. Бръсненето
се извършва като веднъж седмично идва лишен от свобода, който е назначен на
длъжност „Бръснар“ и влиза в килията, слага се една пластмасова кофа, която се
обръща наобратно, сядаме, слага се един чаршаф, мръсен и с машинка, с която се
подстригват 500-600 човека, не е дезинфекцирана, се подстригват всички лишени
от свобода.“.
В същото
съдебно заседание е разпитан и свидетеля Г. Василев Радев, изтърпяващ към този
момент наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик. Твърди, че обитава килия № 401 от 01.12.2016 г.
Според
данните заявени от свидетеля, в отделението няма бръснарница Има бръснар, който
в определен ден минава по килиите. Няма бръснарски стол като затворниците,
сядат на кофа и са подстригвани с мръсен чаршаф и машинка, която се ползва в
целият затвор. В килията има тоалетна,
има течаща вода и една стара мивка. Радев твърди, че условията в килията са
„ужасни“. Има мухъл, влага, светлината е слаба, прозорците са стари, дограмата
е от 30 години, дървена. В килия № 401 прозорците са с 1,20 м дължина и ширина
40-50 см. Осветлението в килията са две крушки по 40 вата.
Според
свидетеля, заболяването на А. било видно, когато е боледувал от хемороиди. Бил
е трудно подвижен. В тази насока, твърди „….Не
беше заради проблеми с крака. Разбрах, че са хемороиди, защото преди да се
преместя, както слизаме на обяд, беше оцапан анцугът му с кръв. За го дръпнах
настрани и да не го злепоставя пред колегите викам: „Г., оцапан си. Къде?“
Викам: „Отзад имаш петно с кръв“. Да, беше лекуван извън затвора. Беше около
5-6 декември извеждан за операция. Аз се бях преместил в същата килия и него го
нямаше, а аз отидох там. След операцията настъпи подобрение, но след време, не
веднага. В началото му беше много трудно…..“.
11. Представена
е Епикриза, съставена от д-р Стоянов, на длъжност Началник отделение и д-р
Велев, лекуващ лекар в „МБАЛ-Пазарджик“, АД, гр. Пазарджик(л.10 и сл. по дело № 64/2017г.), относно Г.А., постъпил на
28.09.2016г. в 11:30 в І ВО и съответно изписан от лечебното заведение на
01.10.201г. в 12:05часа. Според въпросния удостоверителен документ,
окончателната диагноза на пациента е „Дискенезия на жлъчния мехур. Външни
хемороиди ІІІ степен. Проктит“. Относно изход от заболяването е вписано :
„Касае се за пациент постъпил по спешност в отделението с коремно-болкови,
горно и долно-диспептични оплаквания, ректорагия. При проведени ендоскопски,
образни и лаб. изсл. се установи наличие жлъчно-мехурна дискинезия, вътрешни
хемороиди ІІІ ст., проктит, желязо-дефицитна анемия… Прие се, че анемията е
вторична вследствие сангвиниране на установените хемороиди. Дехоспитализира се
с насочване към хирург за преценка лечение.“.
Представена
е също и Епикриза, съставена от д-р Ковачев, на длъжност Началник отделение и
д-р Петров, лекуващ лекар в „МБАЛ-Пазарджик“, АД, гр. Пазарджик(л.13 и сл. по дело № 64/2017г.), относно Г.А., постъпил на
06.12.2016г. в 09:39 в хирургично
отделение и съответно изписан от лечебното заведение на 12.12.201г. в
10:50часа. Според епикризата, окончателната диагноза е била – вътрешни
хемороиди с други усложнения. На 09.12.2016г. е извършена операция. Относно ход
на заболяването е посочено – с подобрение. Не са настъпили усложнения. По
отношение изход от заболяването е посочено – здрав.
12. В хода на настоящото производство по искане на съда се представи Медицинска
справка от 14.01.2019г., изготвена от Атанас Барбаров, на длъжност Директор на
Медицински център при Затвора Пазарджик. Във въпросната справка е заявено, че
А. е постъпил на първоначален преглед на 11.08.2016г., след превод от Затвора
Пловдив. Съобщил е само за проблеми със стомаха – киселини. При получаване на
медицинския картон е станало ясно, че при престоя в Затвора Пловдив, А. се е
оплаквал от болки в сърдечната област и хемороиди. Не са установени съществени
отклонения. Скоро след постъпване, започнал да се оплаква от кървене с вероятен
произход – вътрешни хемороиди. На 08.09.2016г. е проведено изследване с данни
за анемичен синдром. Ищеца е бил приет в стационара, където са предприети
действия за спиране на кръвотечението и повишаване нивото на хемоглобина. Изписан
е по негово настояване на 12.09.2016г., без данни за анално кървене. Терапията
е продължена при амбулаторни условия. След кратък светъл период, поради болки в
дясно подребрие и обилно кървене, на 28.09.2016г. е насочен за хоспитализация
във вътрешно отделение на „МБАЛ – Пазарджик“ АД. Както се посочи, според
епикризата е бил изписан с окончателна диагноза - „Дискенезия на жлъчния мехур.
Външни хемороиди ІІІ степен. Проктит“. Осигурено е било амбулаторно лечение,
съобразно получената епикриза. Приложена дългосрочна терапия в амбулаторни
условия, съобразно препоръките и възможностите на медицинския център. В
началото на декември 2016г., отново е регистрирана значителна хеморагия от
ануса, което довежда нова хоспитализация в хирургично отделение на „МБАЛ – Пазарджик“
АД на 06.12.2016г. Осъществено е хирургично лечение на хемороидите с гладък
след оперативен период. Изписан на 12.12.2016г. с окончателна диагноза :
„вътрешни хемороиди с усложнения.“. Същият ден настанен в стационара на
затвора. На следващия ден 13.12.2016г. е изписан по негово настояване. На А. е
била осигурена диетична храна съобразно препоръките, без поддържащо
медикаментозно лечение.
13. С Определение №1568 от 19.12.2018г., на ищеца е указано, че в негова
тежест е да докаже, че е претърпял посочените в исковата молба две заболявания,
периода в който е боледувал, както и че въпросните заболявания са пряка и
непосредствена последица от условията при които е поставен да изтърпява
наложеното му наказание в Затвора Пазарджик. Указано е също така, че
следва заяви изрично дали иска
назначаването на експертиза, каква точно експертиза се иска да бъде допусната и
какви задачи следва да и бъдат поставени. От страна на ищеца не се предприеха
процесуални действия по конкретизиране на искането за назначаване на съдебна
експертиза.
В съдебно
заседание на 29.03.2019г. се представиха 15 бр. снимки, за които се заяви, че
са изготвени по време на пребиваването на А. ***.
III. За правото :
14. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл.
12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални
служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Каза се,
исковата претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на затвора
Пазарджик, към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по
фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща
разбира се и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по
своето естество.
При това
положение, възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието на А. *** в периода от
10.08.2016 г. до 31.01.2017 г. определя като пасивно,
материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова
претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
15. Действително, исковата молба е
регистрирана в деловодството на съда на 26.01.201г., а заявеният от А.
исков период е от 10.08.2016г. до 31.01.2017 г. Съдът счита, че няма
процесуална пречка, така заявената претенция да бъде разгледана като допустима.
Очевидно е, че периода от пет дни, последващ постъпването на исковата молба е
изтекъл далече преди приключване на устните състезания по делото, поради което
съдебното решение по текущия правен спор, не ще бъде постановено в хипотеза на
отказ или присъждане на обезщетение за бъдещ период (което всъщност би било недопустимо).
В тази насока, трябва да се съобрази правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК (във
връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС), съобразно
което, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право.
16. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.
43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл. 43,
ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00м².
Според чл.
43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за
настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за
пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
17. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и
цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията и условията в
които е обитавал А. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ през исковия период от време не са отговаряли на нормативно
установените за това изисквания.
Показанията
на разпитаните по делото свидетели, са безпротиворечиви, подробни и еднозначни
по отношение на това, че помещенията които са
обитавали съвместно с А. при изтърпяване на наказанията са мръсни,
неподдържани и нехигиенични. Не са осигурени нормални санитарни условия за
извършване на личната хигиена на затворниците. Стените са с влага и мухъл. В помещенията има дървеници и мишки, като от
администрацията не се предприемат своевременни действия за обезпаразитяване.
Наличното изкуствено осветление е недостатъчно. Постелъчното бельо и дюшеците са нехигиенизирани, покъсани, върху тях има
мръсотия. Чаршафите също изпокъсани. Одеялата в същото състояние.
Това ще
рече, че твърденията заявени от А. в исковата молба относно условията в които е
обитавал при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, следва да бъдат
приети за истинни.
Доказателства
за противно не се заявиха и не се представиха по делото.
18. На следващо място, от данните по делото не е възможно да се направи
еднозначен и несъмнен извод, че установеното заболяване на А. „Дискенезия на
жлъчния мехур. Външни хемороиди ІІІ степен. Проктит“ и последвалото оперативно
лечение, са пряка и непосредствена последица от условията при които същият е
обитавал в Затвора Пазарджик.
Според
представената в настоящото производство медицинска справка, изготвена от Атанас
Барбаров, на длъжност Директор на Медицински център при Затвора Пазарджик,
ищеца се оплаквал от хемороиди още при престоя си в Затвора Пловдив, преди да
бъде приведен в Затвора Пазарджик.
В нито един
от документите по делото е отразен, началния момент на заболяването на ищеца.
Данните по
делото, не са достатъчни за да обосноват несъмнен извод и за това, че
предоставяната на ищеца храна не е съдържала необходимите калории и не е била в
съответното количество.
19. Както се посочи, според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4
м².
От
представените по делото справки обаче, се констатира, че през целият исков
период от 10.08.2016 г. до 31.01.2017 г.( с изключение на първоначалния период
от шест дни при приемането на А. в затвора), т.е. за период пет месеца и петнадесет
дни, ищеца е обитавал помещение в което за всеки от лишените
от свобода не е била осигурена площ от минимум
4,00 м².
Описаните до
тук факти са достатъчни за да се приеме, че в исковия период от време,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание А. в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това положение, правилото на
чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
Съобразно
правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да бъде определено по справедливост. Ето защо и с оглед характера
на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и степента на
претърпените негативни
психически състояние от ищеца, както и времето на престой на същия в тези
условия, Съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 1500,00 лева,
за целия период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част
същият следва да се отхвърли.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието,
гр. София да заплати на Г.М.А. ЕГН**********,*** обезщетение в размер на
1500,00лв. (хиляда и петстотин лв.) за
претърпени неимуществени вреди за периода от 10.08.2016 г. до 31.01.2017 г. включително.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Г.М.А. ЕГН**********,*** да бъде осъдена Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му
заплати сумата – за разликата от 1500,00лв. до пълния заявен размер от
44500,00лв., за претърпени
неимуществени вреди за периода от 10.08.2016 г. до 31.01.2017 г.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия :/п/
РЕШЕНИЕ №
434/09.07.2020 Г ПО АД 189/2020 ПО ОПИСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК ОТМЕНЯ Решение № 277/25.04.2019 г.,
постановено по АД № 1163/2018 г. на Административен съд Пазарджик в частта, с
която е осъдена Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на Г.М.А., от с. Розино,
общ. Карлово, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престоя му в Затвора Пазарджик за периода от 10.08.2016 г. до 31.01.2017г. за
размера над 300 лв. (триста лева) до 1500(хиляда и петстотин) лева и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля исковата претенция на Г.М.А.,
от с. Розино, община Карлово да бъде осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на престоя в Затвора Пазарджик за периода от 10.08.2016 г. до
31.01.2017г. за размер от 300 (триста)лева до 1500 лв. (хиляда и петстотин
лева).
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.