Р Е Ш Е Н И Е
№:1374 30.09.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас
ХІІІ-ти състав
На шестнадесети септември, две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Енчев
Секретаря: С.А.
Прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно административно дело № 2104 по описа
за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на Х.А.Х., ЕГН-**********, понастоящем в Затвора гр.Бургас, против решение № 911/22.06.2021г.,
постановено по адм.дело № 173/2021г. на Административен съд - гр.Бургас, с
което са отхвърлен предявения от него обективно съединен иск против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието
(МП) София, за заплащане на сумата в размер на 5000 лева, като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата 7,88 лева за имуществени вреди, за
периода 07.05.2020г. - 25.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане и ведно с
мораторната лихва за забава от датата на увреждането 07.05.2020г. до датата на
постъпване на исковата молба в съда в размер на 5000 лева.
Касаторът Х. счита атакуваното от него съдебно решение за неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон. Основавайки се на презумпцията на
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС счита, че ответникът ГДИН не е оборил същата за настъпването
на причинените му неимуществени вреди. Иска цялостна отмяна на съдебното
решение и уважаване на иска. Пред съда касаторът поддържа жалбата на изложеното
основание и пледира за уважаването й.
Ответникът ГДИН, в представения отговор на касационната жалба, чрез редовно
упълномощения процесуален представител юрисконсулт Лилия Николова, намира
касационната жалба за неоснователна. Счита за правилно установеното от
първоинстанционния съд, че искът е неоснователен и недоказан. Изразил е
съгласие с мотивите на съда, че бездействието на затворническата администрация не
от естество и интензивност да предизвика чувство на страх, незащитеност или
малоценност, или да е унизително за достойнството. Иска отхвърляне на
касационната жалба и потвърждаване на атакуваното решение с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна
страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по предявен
иск от Х.А.Х. против ГДИН за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лева и имуществени вреди от 7,88 лева, за периода 07.05.2020г. -
25.08.2020г., ведно с мораторна лихва за забава от 5000 лева, от датата на
увреждането на 07.05.2020г. до предявяването на иска и законната лихва от предявяването
на иска до окончателното плащане. Ищецът е посочил в исковата молба, че
неимуществените вреди от 5`000 лева са в
резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от
затворническата администрация и лишаването
му от възможността да ползва негови лични вещи – радио-часовник и електронна
игра SUP. За имуществените вреди от 7,88 лева е посочил, че произтичат от
изпращането на вещите с Еконт от Ловеч до Бургас, за което той е заплатил тази
сума.
Съдът е установил, че на 07.05.2020г. ищецът Х. *** в който изтърпявал
наказанието – Затвора гр.Ловеч, радио-часовник и електронна игра SUP. Тези вещи
били иззети за проверка от компетентно длъжностно лице с протокол от същата
дата и продължително време не му били върнати. На 19.05.2020г. Х. поискал
писмено, със заявление до началника на затвора, да получи вещите си. Със
заявлението представил декларация, че същите подлежат на задължителна проверка,
която нарушава тяхната гаранция. В декларацията зачертал текста, че в случай на
евентуално увреждане на вещите по време на проверката няма да има претенции към
администрацията. На 22.05.2020г. върху заявлението била поставена резолюция
лишеният от свобода да бъде уведомен, че декларацията е попълнена некоректно и
че в този случай техниката няма да се проверява, а ако не се провери ще остане
на съхранение в склада. С молби от 16.06.2020г. от 29.05.2020г., Х. отново уведомил
началника на Затвора гр.Ловеч, че радио-часовникът и електронната игра не са му
дадени и поискал връщането им. На 21.07.2020г. той подал молба и до ГДИН, с
която поискал да бъде разпоредено връщане на отнетите му вещи и декларирал
съгласие същите да бъдат проверени. В отговор началникът на отдел „СДВРП“ към
ГДИН го уведомил, че молбата му е неоснователна, защото самият лишен от свобода
препятства връщането на вещите, като подава некоректно попълнена декларация за
проверката им. На 25.08.2020г. ищецът бил преместен от Затвора гр.Ловеч в
Затвора гр.Бургас. На 28.10.2020г. подал до началника на втория затвор молба, с
която поискал задържаните в Затвора гр.Ловеч вещи да му бъдат изпратени за
негова сметка. Към молбата приложил и друга такава, адресирана до началника на
Затвора гр.Ловеч. На 02.12.2020г. радио-часовникът и електронната игра били
изпратени от Затвора гр.Ловеч и на 14.12.2020г. били предадени на ищеца, след
проверка.
За установяване на фактическата обстановка пред съда е бил разпитан
свидетелят Камен Горанов, който потвърждава, че Х. е получил електронна игра и
радио, които му били взети от служител на Затвора гр.Ловеч и щели да му бъдат върнати след като техникът ги провери.
Впоследствие връщането им било отлагано без да бъдат съобщавани причините за
това, въпреки изрично заявеното желание от страна на Х. да бъдат проверени. След
отнемане на вещите, винаги когато говорел с ищеца, той бил притеснен и
напрегнат, защото не можел да гледа
новини, не можел да чуе, да разбере какво става с неговите хора. По това време
телевизорът на Х. бил развален и единственият начин да узнае ежедневните новини
бил чрез радиото.
Съдът е приел, че искът е процесуално допустим по отношение твърдените
неимуществени и имуществени вреди. Позовавайки се на нормите на чл.284 и чл.285
от ЗИНЗС е намерил, че ГДИН има както процесуална, така и материално правна
легитимация да отговаря по иска, а производството да се реализира по реда на
глава VІІ-ма от ЗИНЗС. При него за да бъде уважен иска, трябва да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното, по силата на въведената с разпоредбата
на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.
При така очертания предмет на доказване е преценено, че в случая е налице
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в
неоснователно задържане на личните вещи на ищеца, притежанието на които е
разрешено. Според съда обаче, не всяко незаконосъобразно бездействие може да доведе
до ангажиране на отговорността на държавата, а процесното такова не само не е
предпоставило някоя от изрично предвидените с чл.3, ал.1 и 2, хипотези, но и не
е било с такъв интензитет, че да урони човешкото достойнство на ищеца или да
породил чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посоченото от свидетеля
притеснение за близките без съмнение е чувство, което може да предизвика
потиснатост, но ищецът не е бил лишен от възможността да провежда с тях
телефонни разговори или да общува чрез писма. Т.е. наличието на радио не е
единствения източник за информация за състоянието в което те се намират. Още по-малко липсата на електронна игра съдът е приел, че може да бъде
определена като причина за появата на чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
По изложените съображения първостепенният съд е намерил исковата претенция
за неоснователна, поради което е отхвърлил същата и в двете й части. Мотиви
конкретно за отхвърлянето и иска в
частта за имуществените вреди не са изложени.
Така постановеното решение е законосъобразно, допустимо и правилно в частта
с която съдът е отхвърлил иска за неимуществените вреди и съответните лихви.
Съдът е изяснил релевантните за тази част от исковата претенция факти. Обсъдил
е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна
уредба. Изводът за неоснователност на иска в тази му част е в съответствие с
фактически установеното. Правилно е приложен и материалният закон.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от закона. Обезщетението се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват
елементите незаконосъобразен акт; действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между тях. При липсата на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по този ред. Специфичното в случая е, че съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ, в
случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното, като доказването на противното се извършва от ответната страна –
ГДИН.
За квалифицирането на едно бездействие като такова по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС е
необходимо да бъде установено не само неизпълнение на фактическо действие от
страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, но и да
е налице резултатът по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. В случая със задържането на
електронната игра и радио-часовника, ищецът не е бил поставен в неблагоприятни
условия при някоя от изложението в тази алинея хипотези – липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства. Не са били уронени човешкото
му достойнство и не са били породени чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Както и първостепенният съд е посочи, ищецът е можел по много и
различни начини да се информира за състоянието на своето семейство.
Поради това установеното бездействие на затворническата администрация не
може да се квалифицира по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, което води не само до
неоснователност на претенцията в тази й част, но и до неприложимост на
презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, противно на становището на касатора.
Изложените съображения налагат извода, че по отношение на тази част от
решението не са налице касационните основания по чл.209 от АПК. То е валидно,
допустимо и правилно, поради и което следва да бъде оставено в сила.
По отношение на останалата част на оспореното съдено решение обаче, с която
е отхвърлена претенцията на имуществени вреди от 7,88 лева, касационната
инстанция намира, че решението е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, защото първоинстанционният съд не е изложил
мотиви в тази насока. Обсъжданията в решението изцяло се отнасят за претенцията
за неимуществените вреди, като липсват мотиви защо и претенцията за имуществени
вреди е неоснователна, макар същата да е различна, както по основание, така и
по размер.
Съдържанието на решението в тази му част не отговаря на изискването на
чл.172а, ал.2 от АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния
акт са съществени, а нарушаването им го опорочава – чл.209, т.3, пр.2 от АПК.
Отхвърлянето на тази част от иска, при липса на обсъждане защо тя е неоснователна,
препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на
правилността на тази част от първоинстанционното решение относно приложението
на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по
същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване
правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската
касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното
производство по обжалване на процесния акт.
Това налага решението в тази му част да бъде отменено, а делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе като
изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на
172а, ал. 2 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.285 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 911/22.06.2021г.,
постановено по адм.дело № 173/2021г. на Административен съд - гр.Бургас, в частта му, с която е отхвърлен искът
на Х.А.Х., ЕГН-**********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
претърпени имуществени вреди от 7,88 лева и законната
лихва от предявяването на иска до окончателното плащане, като ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав
на същия съд, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.
ОСТАВЯ в сила решение №
911/22.06.2021г., постановено по адм.дело № 173/2021г. на Административен съд -
гр.Бургас в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.