Решение по дело №595/2019 на Административен съд - Стара Загора

                        Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                                  

       

               № 427        19.11.2019г.      град Стара Загора

 

 

            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

                    

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

   

при секретар  Пенка Маринова                                                                                    

и с участието на прокурор                                                                            като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 595 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:   

 

           Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

            Образувано е по жалба на „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Заводска” № 6, ет.6, ап.18, подадена чрез пълномощника му адв. Г.Д. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-301-0271014 от 25.07.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности”, Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП. С оспорената заповед, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бар и динар „Момо”,  находящ се в гр. Ямбол, ул. „Цар Освободител“ № 2, стопанисван от „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 5 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „д” от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят не оспорва констатираните факти и обстоятелства при извършената от служители на ГД „Финансов контрол” проверка и установеното като допуснатото нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в стопанисвания от „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД търговски обект, но поддържа, че това нарушение, макар формално да осъществява хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б „д“ от ЗДДС за издаване на заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС, в конкретния случай не може да обуслови налагането на принудителната административна мярка /ПАМ/ по чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Твърди, че определената продължителност на срока на приложената ПАМ, е необоснована, като изложените в оспорената заповед мотиви не кореспондират нито с вида на установеното в обекта нарушение, нито на останалите констатирани в хода на проверката обстоятелства. Счита, че доколкото от обуславящото налагането на ПАМ нарушение не са произтекли никакви вредни последици за фиска, обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налага неоправдани ограничения, надхвърлящи тези, произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на принудителната административна мярка. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-301-0271014 от 25.07.2019г. да бъде отменена, като незаконосъобразна.   

 

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности”, Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

На 17.07.2019г. служители на ГД „Финансов контрол”, Отдел „Оперативни дейности”, са извършили проверка на търговски обект - бар и динар „Момо”,  находящ се в гр. Ямбол, ул. „Цар Освободител“ № 2, стопанисван от „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0271014/ 17.07.2019г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, констатирано е, че към момента на проверката в обекта не е бил наличен паспорта на фискалното устройство - монтиран и регистриран в НАП ЕКАФП модел DAISY MICRO C-01 KL с ИН на ФУ: DУ 296921 и ИН на ФП: 36558342.  

 

            С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-301-0271014 от 25.07.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности”, Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бар и динар „Момо”,  находящ се в гр. Ямбол, ул. „Цар Освободител“ № 2, стопанисван от „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 5 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „д” от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 17.07.2019г. оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бар и динар „Момо”, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Цар Освободител“ № 2, стопанисван от „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД, при която е установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е нарушил разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, тъй като в обекта не се съхранява паспорта на ФУ/ИАСУТД. Въз основа на констатациите е направен извод, че „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД не е спазило реда и начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Извършеното нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б „д“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД е наложена принудителна административна мярка –– запечатване на търговски обект - бар и динар „Момо”, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Цар Освободител“ № 2, и забрана за достъп до него за срок от 5 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „д” от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

 

            Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-301-0271014 от 25.07.2019г.  

           

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.  По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.69 по делото/.  Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗДДС № ФК-301-0271014 от 25.07.2019г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности”, ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

 

            Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП правомощие и фактическото основание за осъщественото публично право за налагане на ограничителната административна мярка от гл.т на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото извършване. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство.

 

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

 

В случая на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „д“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Следователно юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта/, е неспазването на реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства.

 

Условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл.18, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата/. В разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е регламентирано, че лицето по чл. 3 /което е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД/, със стационарен търговски обект, следва да съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6.

 

Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на изискванията по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за съхраняване в търговския обект на паспорта на ФУ, се субсумира във фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „д“ от ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на реда /начина/ за съхраняване на документи, издавани във връзка с фискалните устройства.    

 В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно че на 17.07.2019г. при извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бар и динар „Момо”,  находящ се в гр. Ямбол, ул. „Цар Освободител“ № 2, стопанисван от „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД, е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не съхранява в търговския обект паспорта на регистрираното и въведено в експлоатация фискално устройство. Посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, а и са удостоверени в Протокол за извършена проверка сер. АА 0371014/ 17.07.2019г., който протокол, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Правилно установеното при извършената проверка /несъхраняване в търговския обект на паспорта на ФУ/, е квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл.42, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно като юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта, поради неспазването на реда и начина за съхраняване на документи, издавани във връзка с фискалните устройства.

При установено нарушение на реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител, правоприлагащият административен орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка „запечатване на търговския обект“, за обекта, в който е осъществена противоправната деятелност – т.е органът действа в условията на обвързана компетентност. Обстоятелство, че непосредствено след извършената проверка нарушението е бил преустановено /отстранено/, е ирелевантно за наличието на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ.  Приложимият специален закон /ЗДДС/, не регламентира възможност при отстраняване на установеното нарушение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ да не се издава заповед по чл.186, ал.3 във вр. с чл.186, ал.1 от ЗДДС за налагане на ПАМ. Преустановяването /отстраняването/ на нарушението, съставляващо предвидена в закона материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, не заличава нито факта на извършването на това нарушение, нито обуславя извод за отпаднало материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка, нито изключва възникването и съществуването на правопораждащия фактически състав за упражняване на административното правомощие за постановяване на заповед за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.3 във вр. с чл.186, ал.1 от ЗДДС. Своевременното преустановяване /отстраняване/ на нарушението представлява обстоятелство, което би могло да има значение за определяне продължителността на срока на налаганата ПАМ, но е ирелевантно за наличието на предпоставките за прилагането на законово предвидената по вид и съдържание, следваща се за това нарушение принудителна административна мярка. Доколкото законът не обвързва налагането на ПАМ с настъпването респ. с възможното настъпване на вреди за фиска и съотв. наличието на вредоносен резултат не е нито елемент от състава на нарушението на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, нито представлява предпоставка за прилагането на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС, липсата на вредни последици от установеното в търговския обект нарушение, по принцип не изключва налагането на ПАМ. Наличието респ. липсата на вреди, съотв. на  възможност за тяхното настъпване, е обстоятелство, относимо към продължителността на срока на налагането на ПАМ.

 

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че констатираното в проверения търговски обект на жалбоподателя нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, правилно е прието като съставляващо основание за издаването на заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „д" от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта.

 

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б „д“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до 30 дни. Докато при налагането на ПАМ от вида на процесната административният орган действа в условията на обвързана компетентност, то определянето на срока на продължителността на мярката е в условията на оперативна самостоятелност, като по аргумент от изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за налагането на ПАМ с мотивирана заповед, правоприлагащият орган е длъжен да посочи и обсъди всички конкретни и относими факти и обстоятелства, от значение за индивидуализиране срока на ПАМ, съотв. да обоснове определената със заповедта продължителност на срока на действие на мярката.

 

В случая наложена на дружеството - жалбоподател с оспорената заповед принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него, на основание чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС, е за срок от 5 дни. Така определената продължителност на срока на ПАМ на първо място е мотивирана с обстоятелството, че установеното нарушение, свързано със съхраняване на документ, издаван във връзка с ФУ, води до негативни последици за фиска, тъй като препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация и води до невъзможност за документално проследяване на основни компоненти от дейността и за проследяване на документи от значение за реда за отчитане на приходи, а оттам е възможно да не се отразяват обороти и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Очевидно е, че така изложените мотиви за обосноваване на определената продължителност на срока на налаганата ПАМ, по никакъв начин не кореспондират нито на вида на установеното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка /несъхраняване на паспорта на ФУ в търговския обект, в нарушение на изискването по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ/, нито на констатациите на извършилите проверката контролни органи. Видно от представения и приет като доказателство по делото Протокол за извършена проверка сер. АА № 0271014/ 17.07.2019г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, проверяващите служители на ГДФК са констатирали, че реализираните в обекта продажби се регистрират и отчитат чрез въведеното в експлоатация в обекта ФУ, като при извършената контролна покупка е издаден фискален бон от монтиран и регистриран в НАП ЕКАФП модел DAISY MICRO C-01 KL с ИН на ФУ: DУ 296921 и ИН на ФП: 36558342 и не е установено разминаване между установената фактическа касова наличност и отчетената от фискалното устройство. Установеното като допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ се свързва с неизпълнение на нормативно регламентирано изискване за съхранение в обекта на документ, който по никакъв начин не е свързан с отчитане на приходите от продажби, поради което не е налице твърдяната възможност /дори като вероятност/ за настъпване на негативни последици за фиска в резултата на това нарушение. А мотивите, че констатираното нарушение води до невъзможност за документално проследяване на основни компоненти от дейността и за проследяване на документи от значение за реда за отчитане на приходи, а оттам е възможно да не се отразяват обороти и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане, са абсолютно несъстоятелни. Констатациите относно декларираните финансови резултати от дейността на дружеството за 2018г.; за наличните непогасени публични задължения в размер на 3 625.49лв., както и изложените съображения за местоположението на обекта с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, също са неотносими за определяне срока на приложената ПАМ, с оглед вида и характера на нарушението, за което се налага административната мярка - на търговеца се налага ПАМ не защото е декларирал нереално ниски финансови резултати или защото е нарушил задълженията си, свързани с регистрирането и отчитането на реализираните в търговския обект продажби, а поради факта, че не съхранява в обекта паспорта на фискалното устройство. Изложените мотиви относно продължителността на срока на налаганата ПАМ за несъхраняване на задължителен документ за ФУ в обекта, основани на съображения за невъзможност да бъде осъществена проверка от контролните органи дали това фискално устройство е декларираното за обекта, а оттам и дали маркираните на него обороти са правилно отчетени, се явяват опровергани както от обективираните констатации в съставения Протокол за извършена проверка сер. АА № 0271014/ 17.07.2019г.,  така и с приетото в обжалваната заповед, където са посочени идентификационните номера на фискалното устройство и на фискалната памет - монтиран и регистриран в НАП ЕКАФП модел DAISY MICRO C-01 KL с ИН на ФУ: DУ 296921 и ИН на ФП: 36558342. Очевидно за контролните органи, въпреки липсата в обекта на паспорта на ФУ, не е съществувала обективна невъзможност да извършат проверка дали това фискално устройство е регистрирано за обекта в НАП и такава проверка в случая е била направена.  

Общо формулираните в заповедта мотиви за определената продължителността на срока на ПАМ, свързани със значимостта на охраняваните с наложената ПАМ обществени отношения и на държавния интерес, чиято защита цели издаването на заповедта, са бланкетни и не изпълняват изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивираност на срока на мярката. Действително законосъобразното отчитане и регистриране на извършените продажби чрез фискално устройство, налично и работещо в съответния обект и правилното определяне на регистрираните доходи, са от съществено значение за охраната на държавния интерес, но в случая обуславящото налагането на ПАМ нарушение не е свързано с неспазване на реда или начина на регистриране и отчитане на търговски продажби. Липсата на конкретни и относими фактически основания за определената продължителност на срока на ПАМ, представлява нарушение на изискването за мотивираност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Отделно от това при установено за първи път нарушение и липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, както и предвид обстоятелството, че при проверката не са констатирани нарушения при регистрирането и отчитането на извършваните в търговския обект продажби и/или други нарушения на данъчното законодателство, налагането на ПАМ – запечатване и забрана достъпа до търговския обект за срок от 5 дни, е очевидно несъразмерно на нарушението, изразяващо се в несъхраняване в търговския обект на паспорта на фискалното устройство т.е продължителността на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения. Характерът и тежестта на установеното нарушение не обосновават засягане на права и законни интереси на дружеството в степента, в която биха били засегнати при прилагането на процесната ПАМ – преустановяване на търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от него за период от пет дни. В този смисъл обжалваната заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което обуславя извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като издадена в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК и съответно на целта на закона.

 

Фактическата и доказателствена необоснованост на необходимостта от прилагане на наложената със ЗППАМ № ФК-301-0271014 от 25.07.2019г. принудителна административна мярка за определения със заповедта срок, обуславя извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и е основание за неговата отмяна.

            Предвид  изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като в тежест на Националната агенция за приходите следва да бъде възложено заплащането на сумата от 550 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 50 лева и 500 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. 

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

           

                                  Р     Е     Ш     И  :

 

            ОТМЕНЯ по жалба на „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Заводска” № 6, ет.6, ап.18, представлявано от управителя З.Ж.Г., Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-301-0271014 от 25.07.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности”, Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която на „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бар и динар „Момо”,  находящ се в гр. Ямбол, ул. „Цар Освободител“ № 2, и забрана за достъп до него за срок от 5 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „д” от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС,  като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Заводска” № 6, ет.6, ап.18, ЕИК *********, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              СЪДИЯ: