РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Шумен, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20243600100478 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Д. С. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. ...., ул. „...“, № ..., вх...., ет...., ап...., действаща чрез адв. Я.
Д. от АК – София, с адрес за призоваване в гр. ...., п.к. ..., пл. „...“, № ..., ет...., офис ...,
сграда.... срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
..., бул. „...“, № .... Ищцата твърди, че на 16.07. 2023 г., около 15.10 ч., на път ІІІ 7003,
км.29+430 в община Нови пазар между селата ... и ... е реализирано ПТП с участие на
самокатастрофирал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „...“ с рег. №..., управляван от
П. Г. Т., ЕГН ********** и пътник в автомобила Д. С. Д.. ПТП настъпва изцяло по вина на
водача на лекия автомобил,- движейки се с превишена скорост от 120 км./ч., при разрешена
от 90 км./ч. В резултат на ударите, пътуващата на предната дясна седалка на лекия
автомобил Д. С. Д. е получила травматични увреждания. След престой в болницата е
изписана и лечението й е продължило при домашни условия. Към настоящият момент
възстановителния период не е приключил. Негативните последици от ПТП, са се отразили
тежко на психиката на ищцата, която продължава да изпитва посттравматично притеснение,
налице са състояния на тревожност, напрегнатост и раздразнителност.
Към датата на ПТП за лекия автомобил, управляван от П. Г. Т., е имало сключен с
ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищцата в качеството си на увредено лице, е отправила до ответното дружество
застрахователна претенция за възмездяване на понесените от нея неимуществени вреди,
получена от ответника на 14.08.2023 г. Ответното дружество не е удовлетворило
1
претенцията на ищцата.
ЗД „Бул Инс“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Признава
наличието на застрахователна полица № BG/02/...... за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесния лек автомобил с период на застрахователно покритие от
10.10.2022 г. до 09.10.2023 г. както и обстоятелството, че във връзка със застрахователното
събитие на 14.08.2023 г. е получил извънсъдебна претенция по реда на чл.380 от КЗ.
Ответникът оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, включително и наличието на вина, както и отговорността на застрахования по
задължителната застраховка "ГО". П. Г. Т. не е нарушил виновно правилата за движение по
пътищата. Оспорва се описания в исковата молба механизъм на ПТП. Налице е
съпричиняване от страна на ищцата, която е пътувала в МПС без поставен предпазен колан.
Оспорва твърдението в исковата молба за настъпили неимуществени вреди. Не е налице
пряка причинно-следствена връзка между твърдeнията на ищцата за настъпили
неимуществени вреди и ПТП. Уврежданията се дължат на неправилно проведено лечение на
ищцата и несвоевременно извършване на оперативни интервенции. Оспорват се
твърденията, че ПТП се е отразило негативно върху психиката на ищцата, както и размера
на предявената претенция. Оспорва се датата от която следва да се начислява законна лихва
върху претендираното обезщетение. Лихвата се дължи от 06.06.2024 г.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 100/2023 г.
по описа на ОД на МВР гр. Шумен, вх. № 1372/2023 г. по описа на ШОП. Наказателното
производство е прекратено, поради смъртта на дееца П. Г. Т. с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 14.02.2024 г.
Ответникът не оспорва и съдът приема за безспорно установено наличието на
валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „...“ с рег. № ..., обективиран в застрахователна полица № BG/02/..... с
период на застрахователно покритие от 10.10.2022 г. до 09.10.2023 г.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 16.07.2023 г. през
светлата част на денонощието лек автомобил „Фолксваген - ....“ с рег. № ...., управляван от
П. Г. Т. се е движел по път ІІІ-7003 ..... – ...... в посока с. ...., обл. ..... към гр. ..... На предната
дясна седалка е седяла Д. С. Д.. Времето е било ясно, пътното платно сухо без неравности.
Платното за движение е двупосочно, с широчина 6.2 метра, без маркировка. При достигане
на км. 29+430, след десен завой, автомобилът се е движел със 120 км./ч., поради което
задната му част се завърта по часовниковата стрелка около вертикалната си ос на около 75
градуса и се насочва към лявата част на платното за движение. Поради високата скорост,
която не е била съобразена с безопасната скорост от 89.3 км./ч. за движение в завоя,
2
автомобилът излиза в ляво, извън платното за движение и движейки се косо се удря с
предната си лява странична част в крайпътното дърво, завърта се около предната си част
обратно на часовниковата стрелка на около 80 градуса и остава в ляво извън платното до
дървото. Мястото на удара е на 41 метра след Ор2 и на 3 метра в ляво от левия край на
платното (в посока гр. ...). Ударът в дървото е лявостраничен в областта на предната лява
врата и таван. Вследствие на удара лявата странична част и лявата част на тавана са силно
деформирани, като дълбочината на деформацията достига до 68 см.
От механизма на автопроизшествието е видно, че л.а. „Фолксваген - ....“ при
навлизане в десния завой не е съобразил скоростта на движение с кривата на завоя, който е
следвало да преодолее. При навлизане в завоя водачът на автомобила е управлявал със
скорост 120 км./ч., при критична скорост за вписване в кривата на завоя 89.3 км./ч. Водачът
след навлизане в кривата на завоя е задействал аварийно спирачки и автомобилът се е
насочил странично по права линия в ляво извън платното за движение.
В случая причината за станалото автопроизшествие е загубата на управление от
водача на лекия автомобил, който при навлизане в завоя е управлявал с превишена скорост,
която е била и технически несъобразена с конкретните пътни условия и характеристики на
процесния завой. В конкретния случай скоростта на движение на л.а. „Фолксваген - ...“ 120
км./ч. е оказала влияние на механизма на настъпване на ПТП.
ПТП е било предотвратимо в случай, че водачът на л.а. л.а. „Фолксваген - ....“ се е
движел с максимално разрешената скорост от 90 км./ч., тъй като при тази скорост и по-ниска
от нея не биха възникнали условия за загуба на управление, поради странично плъзгане в
завоя и ПТП не би настъпило.
Ищцата е била пътничка и е седяла на предната дясна седалка до водача в процесния
автомобил, който е произведен през 1999 г. с ляв волан, с 5 врати и е снабден с предпазни
колани на всичките 5 седалки. Предпазните колани са триточкови инерционни диагонално-
поясни. Коланът на пътника седящ на предната дясна седалка е триточков инерционен
диагонално-поясен с поставяне отдясно наляво.
Предпазните колани в автомобила са част от пасивната система за защита на водача и
пътниците при различни видове удари. Едно от необходимите условия е предпазният колан
да бъде опънат по тялото на водача или пътника. Съвременните предпазни колани са
триточкови (У-образни), като минават косо през раменния пояс и предната гръдна стена и
хоризонтално през предната коремна стена. Възпиращото действие на предпазния колан се
изразява в задържане на пътниците по местата им и предотвратява свободното инерционно
движение на тялото в купето на автомобила. В случай на сблъсък се задейства автоматичен
блокиращ механизъм, при което се фиксират към седалките торсовете на пътниците, като
крайниците и главата остават свободни. Поставеният колан ограничава движението на
долната и горна част на тялото на пътника в определени граници по посока напред, поради
което коланите са най-ефективни при челни удари.
Освен предпазни колани, лекият автомобил е оборудван и с въздушни възглавници
3
(аербеци), като в случая са се активирали предните пред водача и пътника. В съдебно
заседание вещото лице уточни, че няма връзка между предпазните колани и въздушните
възглавници. Всеки от тях действа самостоятелно.
В конкретният случай е налице ляво-страничен удар в лявата странична част на
автомобила в крайпътно дърво със скорост около 90 км./ч. с последващо завъртане на място
около дървото обратно на часовниковата стрелка на 80 градуса. В резултат на удара в
дървото е силно деформирана предната лява странична част и тавана, като деформирани и
разкъсани части са навлезли във вътрешната част на купето. При този механизъм на удара
тялото на пътника, седящ на предната дясна седалка, полита в посока към дървото, т.е.
наляво към предната лява врата и нагоре към тавана.
При правилно поставен предпазен колан, тъй като ударът е страничен, тялото на
пътника би останало на предната дясна седалка, но със странично отклонение в посока
наляво и нагоре до 20 – 30 см. В този случай, подвижните части на тялото – глава, горни и
долни крайници е възможно да осъществят контакт с детайли или деформирани части,
намиращи се от лявата странична горна страна на пътника, както и с тялото на водача, което
при удара е изместено на дясно.
При претърпяното ПТП, Д. С. Д. е получила съчетана травма – глава и крайници.
Контузията на главата, включва контузия на носа: разкъсноконтузна рана на носа; фрактура
на носните кости. Разкъсноконтузна рана на лявата вежда. Мозъчно сътресение. Контузия на
крайниците: разкъсноконтузна рана по гърба на лявата длан. Фрактури на ІV и V
предкиткова кост на лявата длан в областта на основите им.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.
Относно въпроса дали ищцата е била с поставен предпазен колан. В конкретния
случай травми в анатомичните области, през които преминава правилно поставения
предпазен колан на ищцата не са регистрирани, поради което верифициране на използването
на предпазен колан единствено по медицински критерии не е възможно. Същевременно
следва да се отбележи, че предпазния колан на пътника на предната дясна седалка и
въздушната възглавница пред нея са в отпуснато състояние. Предвид на това вещите лица
приемат, че при претърпяното ПТП ищцата е била с поставен предпазен колан.
В съдебно заседание вещите лица допълнитено разясниха, че отпуснатостта на
предпазния колан означава, че той е бил задействан и употребен. Коланът може да не
изиграл защитната си роля, защото ударът е страничен.
На ищцата е било проведено консервативно лечение. На левия горен крайник е била
наложена гипсова имобилизация за 40 дни. Същата е била свален в срок на 22.08.2023 г.,
след което са проведени четири амбулаторни курса физиотерапия, последният от които е от
21.11.2023 г., когато е установено, че движенията в лявата гривнена става и на 3-ти и 4-ти
пръст на лявата ръка са подобрени. Ищцата е била временно нетрудоспособна общо 4
месеца, след което (по данни на ищцата) е започнала работа.
4
Добрата и коректна медицинска практика за лечение на такива счупвания препоръчва
лечението да бъде неоперативно. Гипсовата имобилизация не трябва да надвишава 30-40
дена, а продължителността на общия възстановителен период, включващ и
рехабилитационните мероприятия заедно с лечебната физкултура е относителен, тъй като
зависи от адекватното и коректно отношение на пациента към предписанията на лекаря.
Обикновено рехабилитационният период приключва за 40-50 дни или общият
възстановителен период рядко надвишава 3 месеца. В конкретиня случай общия
възстановителен период е отнел 4 месеца, най-вероятната причина за което се дължи на
непълноценната рехабилитация.
От проведените рентгенографии и скенер на главата се установява фрактурана носни
кости в предната им трета. Същата не причинява значително изкривяване на носната
преграда, стесняване на носните проходи до непроходимост и не изисква операция по
спешност.
Фрактурите на лявата длан са локализирани в близост до китково-предкитковите
стави. Анатомически същите са полуподвижни и оперативното фиксиране на фрактурите не
е задължително. То се практикува рядко, при силно раздробени фрактури, а срокът за
срастване е приблизително един и същ за двата терапевтични метода.
По делото няма регистрирани данни на ищцата да се предлагани оперативни
интервенции. Няма и неотложни показания за провеждане на такива. По отношение на
фрактурана на носа е преценено, че е възможно да се „обсъди“ операция в планов порядък,
но такава не е провеждана. Консолидацията на фрактурираните при ПТП кости е
приключила и в бъдеще оперативно лечение не е необходимо. С оглед сегашните оплаквания
на ищцата и набелязаните артрозни изменения от последната рентгенография е
препоръчително да проведе допълнителна физиотерапия и рехабилитация.
Ищцата, предвид обективните медицински данни, е изпитвала най-изразени болки и
страдания през първите 3 – 4 седмици, след претърпяното ПТП, след което болките би
следвало постепенно да намаляват. В амбулаторните листи са отразени ограничени
движения в лявата гривнена става и лек оток в същата и болка при опипване (натиск),
преценена като силна. През първите 40 дни са налице и допълнителни неудобства, свързани
с ограничените движения в областта на левия горен крайник от имобилизацията,
самообслужване, прием на обезболяващи и дейностите от ежедневния живот. Лечението на
мозъчното сътресение изисква около 3 седмици избягване на слънце, ярка светлина,
продължително гледане на телевизия, стоене пред компютър и др.
Обективно, въпреки получената фрактура носът на ищцата е бил двустранно
проходим.
В съдебно заседание, вещото лице добави, че консолидацията на костите е завършила,
което се вижда от направената контролна снимка. По отношение фрактурана на носа не е
нужно да се прави каквато и да е операция. Единственото което може да се направи с цел
подобрение на биомеханиката на ръката, която и сега не е лоша, е допълнителна
5
физиотерапия и рехабилитация. За в бъдеще не се очаква кой знае каква динамика, с
изключение на посочените артрозни изменения, които се дължат на възрастта.
За установяване на наведените твърдения от ищцата за нанесените й неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите И.
С. Д. – брат на ищцата и Г. П. Г. – син на ищцата. От показанията им се установява, че след
изписването й от болницата, лечението на Д. С. Д. продължило в дома й. През първите две-
три седмици ищцата е била на легло заради мозъчното сътресение. В продължителен период
от време се оплаквала от силни болки и пиела болкоуспокояващи. За ищцата се грижели
майка й и брат й, които й помагали, тъй като тя не можела да си служи с лявата ръка, която
била в гипс и около 2 месеца е зависела от помощта на близките, тъй като е имала нужда от
чужда помощ за задоволяване на хигиенните и битовите си потребности. След махане на
гипса болките в ръката продължили, имала отоци и това наложило да ходи на
рехабилитация. Към настоящия момент, при натоварване на лявата ръка, има болки и отоци.
Травмите получени вследствие на ПТП са се отразили на ищцата и в емоционален план,
била е напрегната, изпитва постоянни притеснения дали ще се възстанови напълно.
Притеснява се и когато й се налага да се качи в лек автомобил.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо от близката връзка между
тях и ищцата, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от
състоянието й в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията им
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не
са събрани доказателства, които да ги оборват.
Ответникът не оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че
на 14.08.2023 г., застрахователят е получил застрахователната претенция на ищцата. В хода
на процеса не са представени доказателства за изплатено на застрахователно обезщетение за
претърпените от нея вреди в резултат на ПТП.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетения за претърпени от ищцата
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са основателни, поради следните
съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
6
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е настъпило в
светлата част от денонощието, поради факта, че водачът е изгубил контрол над
управлявания от него, лек автомобил, който при навлизане в завоя е управлявал със скорост
120 км./ч., която е превишавала максимално разрешената скорост от 90 км./ч. и е била
технически несъобразена с безопасната скорост с оглед конкретните пътни условия и
характеристики на процесния завой. Настъпването на ПТП е можело да се предотврати ако
водачът на лекия автомобил е управлявал с максимално разрешената скорост 90 км./ч.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача
на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „...“ с рег. № ...., П. Г. Т.. С поведението си е
нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Нарушена е и
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като при ограничение на скоростта в пътния
участък до 90 км./ч., скоростта на движение на лекия автомобил е била 120 км./ч. и се е
отразила на механизма на ПТП. Същият е осъществил противоправно деяние, като не е
осъществявал контрол върху МПС и то се е движело със скорост значително надвишаваща
максимално разрешената скорост за конкретния пътен участък. Действията му са довели до
настъпилото ПТП, в резултат на което ищцата е получила травматични увреждания.
Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
именно противоправно действие, в резултат на същото е настъпила телесна повреда на
ищцата, вследствие, на което тя е претърпяла вреди и причинна връзка между виновното и
противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и вина. Последната се
предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази
презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приел за безспорно установено, че към датата,
на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор
за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и
ползвателите на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „....“ с рег. № ..., обективиран в
застрахователна полица № BG/02/.... с период на застрахователно покритие от 10.10.2022 г.
до 09.10.2023 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
7
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на Д. С. Д.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалата, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалата, нейните
конкретни действия, с които е създала предпоставки за настъпване на увреждането.
Застрахователят счита, че с поведението си Д. С. Д. е допринесла за вредоносния резултат,
тъй като е пътувала в МПС без правилно поставен предпазен колан.
В заключението си вещите лица приемат, че пострадалата е била с поставен
предпазен колан. Ищцата е пътувала на предната дясна седалка. Предпазният колан,
поставен на това място, е триточков инерционен диагонално-поясен за задържане на
пътника с поставяне от дясно на ляво, преминава косо през раменния пояс и предната
гръдна стена и хоризонтално през предната коремна стена и е най-ефективен при челен удар.
От заключението на КСАМЕ и разяснения на вещите лица дадени в о.с.з. на 16.09.2025 г. е
видно, че ударът за лекия автомобил е лявостраничен в областта на предната лява врата и
таван. Ударът в крайпътно дърво е с голяма сила, със скорост от 90 км./ч. В този случай
горната част на тялото на пътника, вследствие на действащите инерционни сили, полита в
посоката на удара и се изнася наляво и нагоре, като може да осъществи контакт с
деформираните части на автомобила, намиращи се от лявата странична част на купето и
тавана. При този удар предпазният колан на практика не може да осъществи в пълнота
защитната си функция, тъй като движението на тялото е странично. Предвид силата на
удара, ако ищцата не е била с поставен предпазен колан, тялото й щеше да е долепено до
лявата страна на автомобила и да се намира върху водача.
С оглед механизма на ПТП, спецификата и мястото на получените от пострадалата
травматични увреждания (разкъсноконтузни рани на лявата вежда и по гърба на лявата длан;
фрактури на лявата длан) и факта, че в случая предпазният колан не може да осъществи
изцяло предназначението си, дават основание на съда да приеме, че ищцата не е нарушила
чл.137, ал.1 от ЗДвП и поведението й не е повлияло по никакъв начин за настъпването на
вредоносния резултат.
Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се има предвид, че обезщетението има за цел да репарира болките,
8
страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на
увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП
травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата
на ПТП, пострадалата е в трудоспособна възраст на 45 години. Оздравителният процес е
протекъл без усложнения и е продължил 4 месеца. Ищцата е била временно нетудоспособна
общо 124 дни. Проведено е консервативно лечение, като на лявата ръка е наложена гипсова
имобилизация за 40 дни. Травмите получени в резултат на ПТП са причинили болки, които
първоначално са били силни, но впоследствие след първите 3 – 4 седмици са започнали да
намаляват. Ищцата за продължителен период от време е била зависима от чужда помощ.
Болките, зависимостта от чужда помощ и затрудненията при битовото обслужване са
създали дискомфорт и негативни психични изживявания. Към настоящият момент
получените от ищцата фрактури са консолидирани. На тази основа, предвид и на социално-
икономическите условия в страната и област Шумен, съдът приема за справедливо на
ищцата да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на
травматичните увреждания в размер на 50 000.00 лв. С оглед на това предявената претенция
на ищцата за обезщетение на неимуществените вреди е основателна и доказана и следва да
се уважи изцяло в искания размер.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата претендира присъждането на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди считано от датата на която ответното дружество е получило
застрахователната му претенция до окончателното им изплащане.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
14.08.2023 г., когато е получил писмената претенция на ищцата и документите, с които тя е
разполагала. Към настоящия момент ответникът не е обезщетил ищцата за претърпените от
нея неимуществени вреди. Искането на застрахователя (писмо от 29.08.2023 г.),
пострадалата да представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача е
неизпълнимо, тъй като в рамките на срока по чл.496, ал.1 от КЗ е невъзможно наказателното
производство да бъде финализирано. По реда на чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят може да
изисква доказателства, относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва не
само да са от значение за основателността и размера на претенцията, но и да е налице
обективна възможност за представянето им от увреденото лице. В този смисъл Решение №
167 от 30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С оглед на това на основание
чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо ищеца отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията 14.08.2023 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от
КЗ – 14.11.2023 г. След 14.11.2023 г. застрахователят дължи законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2
от КЗ. Следователно претенцията за законна лихва, считано от 14.08.2023 г. до
9
окончателното изплащане на дължимите обезщетения е основателна и следва да бъде
уважена.
Относно разноските по делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените писмени доказателства и
направеното искане на ищцата следва да й се присъдят направените по делото разноски в
размер на 491.47 лв.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА и предвид направеното, в списъка по чл.80 от
ГПК, искане, следва да определи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на ищцата. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение е в
размер на 4 650.00 лв. Към него следва да се начисли съгл. §2а от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимия ДДС в размер на 20%,
предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ищеца е регистриран по ЗДДС.
С оглед на това ответникът следва да заплати сума в размер на 5 580.00 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде
осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 2 000 лв. по сметка на Шуменския
окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ..,
бул. „....“, № ... да заплати на Д. С. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ..., ул. „...“, №
..., вх...., ет..., ап.... сумата от 50 000.00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, в резултат на преживени болки и страдания, причинени, вследствие получените от
нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 16.07.2023 г., причинено от П.
Г. Т., ЕГН ....., който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „....“ с рег. № .... на основание застрахователна полица №
BG/02/..... с период на застрахователно покритие от 10.10.2022 г. до 09.10.2023 г. за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2023 г. до окончателното изплащане
на дължимото обезщетение, както и сумата от 491.47 лв., представляваща направените от
ищцата разноски по делото.
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ...,
бул. „...“, № ... да заплати на адв. Я. Д. от АК – София, с адрес на кантората в гр. ..., п.к. ...,
пл. „....“, № .., ет..., офис ..., сграда ... сумата от 5 580.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ.
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
...., бул. „....“, № ... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
10
Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 2 000.00 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
11