РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Смолян, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Бойка Русова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело №
20245440100935 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр.
с чл.79 ЗЗД и чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК.
Делото е образувано по постъпила искова молба от ***** ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от
*****, срещу Р. Р. Б. ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, с предявен
установителен иск с правно осн.чл.422 вр. с чл. 415 ал.1 т.1 ГПК, по който се
иска признаване за установено, че съществува изискуемо парично вземане от
ищеца спрямо ответника за сумата в размер на 1370.98 лв., представляваща
главница в размер на 1 250.00 лв., ведно със законната лихва от 04.06.2024 г.
до окончателното й изплащане и възнаградителна лихва в размер на 120.98 лв.
по договор за паричен заем № *****г., за което е издадена заповед №***** г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№*****.
Правният си интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с
обстоятелството, че Р. Р. Б. е подала възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№*****.
***** излага, че на *******г. Р. Р. Б. в качеството й на заемател е
сключила с него в качеството му на заемодател договор за паричен заем
1
№***** (договора). По силата на същия ***** е предал в собственост на Р. Р.
Б. сумата от 1250,00 лв., а ответницата се е задължила да я върне при
посочените в договора условия, а именно - на 13 равни двуседмични вноски,
всяка от които в размер на 105,46 лв., платими на равни периоди и с падежи,
указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 35.00 %, въз основа на който размерът на общо
дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлиза на 120.98лв.
Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора е 1 370.98 лв. Първата
дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 08.12.2023г., а последната -
на 24.05.2024 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да
бъде погасена.
***** твърди, че Р. Р. Б. не е изпълнявала надлежно задължението си за
своевременно заплащане дължима главница и начислената върху нея
възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи. Заявява, че
към датата на подаване на исковата молба незаплатените дължими суми са в
размери както следва: неплатена главница - 1 250.00 лв.; неплатена
възнаградителна лихва - 120.98 лв.
От ответницата е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131
ГПК, в който основателността на иска се оспорва.
Р. Р. Б. предявява с отговора насрещен иск срещу *****, ЕИК ********,
с който моли да се признае за установено, че процесният договор за заем е
недействителен, поради неточно посочен в него ГПР. Съгласно чл. 4 от
договора за заем Р. Б. е следвало в срок до 3 дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения:
-Две физически лица - поръчители, всяко от което да отговаря на
следните изисквания:
1.да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение;
2.нетния размер на дохода на всеки поръчител да е в размер не по- малък
от 1,000.00 лв.;
3.да работят по безсрочен трудов договор;
4.да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем,
сключен с *****;
2
5.да нямат неплатени осигуровки за последните две години;
6.да нямат задължения към други банкови и финансови институции или
ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „*****“
-Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7,
със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по настоящия договор.;
-Одобрено от Заемодателя Дружество - Гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
При обосноваване на претенцията си по насрещния иск ответницата
сочи, че едновременно със сключването на договора за заем е сключила и
договор за предоставяне на гаранция №***** с посочено от заемодателя
дружество - ******, за което дължи допълнително възнаграждение, платимо
на разсрочени вноски, всяка по към погасителните вноски по договора за заем.
Счита, че тези условия са крайно завишени и са създадени във вид да
изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първите две условия
са на практика невъзможни за изпълнение от лице, което прибягва до услугите
не на банка, а на небанкова кредитна институция. Третото условие според
ответницата е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго
лице поема задължение да е гарант на заемателя пред заемодателя и че този
гарант предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да
му се плати възнаграждение, а всъщност заемателят по този начин плаща
огромна възнаградителна лихва на заемодателя, на която е придаден вид, че
представлява възнаграждение за гаранция.
Р.Б. изглага, че гарантът ***** е дружество, чийто капитал е собственост
на дружеството - заемодател, а именно *****, съгласно справка от ТР.
Счита, че процесния случай възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и
представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от
потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по
договора за потребителски кредит.
Б. намира, че заемодателят по договора за потребителски кредит е
овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Според нея така
нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с
3
кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на
гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не.
Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем не води
до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора,
който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение
и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не
след сключването на договора. Процесното възнаграждение според Б. води до
неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за
едната страна по правоотношението - кредитора, която е икономически по-
силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност.
Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е
установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая е задължително
условие за отпускане на заема. Счита, че уговореното възнаграждение за
гаранта представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за
предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Излага, че сумата, определена за възнаграждение за предоставената от
дъщерното дружество гаранция е разсрочена на вноски, дължими заедно с
погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С
кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още
от самото начало, посоченият размер на разходите по кредита за потребителя -
ГПР, според Б. нараства значително с размера на възнаграждението от
договора за предоставяне на гаранция. Счита, че в случая посоченото ГПР в
размер 41.22% е абстрактно посочено в някакъв размер, който формално
отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния договор
за заем. Според Р.Б. в ГПР не са включени всички разходи, водещи до
оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант. Счита, че
този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено
не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително
по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на договора за
заем.
Р. Б. счита, че следва да се има предвид и най-актуалната практика на
СЕС - решение по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от
4
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите уговорени към
договор за потребителски кредит представляващи конструкция, предназначена
да прикрие действителните разходи по този кредит попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3,
буква и) - какъвто е настоящия случай.
Според нея е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с
чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен
процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска
практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя
според Р.Б. подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора.
Моли съда да признае за установено спрямо *****, че договор за
паричен заем №***** от ****** г. е недействителен поради неточно
посоченото в него ГПР.
От ***** е постъпил отговор на предявения насрещен иск, в който той се
оспорва като неоснователен. Оспорва се твърдението, че критериите за
обезпечаване на договора за заем са завишени със следните аргументи:
Дружеството кредитира със собствени средства, а не както банките с
привличане на чужди средства, които да бъдат публично набирани и рискът от
загуба на средства е доста по-голям. Самите потребите се обръщат към
небанкови финансови институции, именно защото имат лошо ЦКР, забави и
никоя банка не би отпуснала средства на подобно лице. Тук идва ролята на
тези финансови институции - да подпомогнат лицето, което има нужда от
финанси. Намира за оправдано при отпускане на кредит, да има изисквания за
5
обезпечаване на вземането си, така както са описани в самия договор, които са
напълно изпълними. Длъжникът е можел да положи необходимите усилия да
се сдобие с банкова гаранция или да ангажира двама поръчители. Средната
работна заплата за район *****за ***** г. (когато е сключен договора за заем)
е в размер на *****лв. според официалните данни на НСИ. Следователно
съвсем отговорно длъжникът според дружеството е можел да ангажира две
лица, които да получават средна заплата 1000 лв. Също така, ако му се е
струвал прекалено „скъп“ е можел да упражни правото си на отказ и да
използва услугите на друга финансова институция.
***** счита, че не следва да се кредитира твърдението, че договора за
гаранция представлява пряк разход, тъй като ищецът не доказва наличието на
такъв. Счита, че с наведените твърдения се нарушава правото на защита на
трето лице, неучастващо в процеса - *******. Намира за грешно твърдението,
че „сумите за гаранция са постъпвали в патримониума на дружеството -
заемодател“. Счита за грешно и твърдението, че посоченото ГПР в договора за
заем в „размер на 41.22 % е абстрактно“. Твърди, че ГПР-то в договора за заем
е 35 %. Същото според дружеството е изчислено на база формулата изложена
в Приложение 1 към ЗПК.
***** твърди, че Р. Б. некоректно цитира изводите на СЕС по дело С -
714/22. Според него цитираният извод на съда, видно от пълния цитат, се
отнася до разходи за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер.
„1) Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
според ***** трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
6
кредита за потребителя “ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. “
Счита, че вторият цитат от същото решение е всъщност отговора на СЕС
на въпроса: дали член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат договор за потребителски
кредит да бъде считан за освободен от лихви и такси, когато в този договор не
е посочен ГПР, който включва всички разходи, предвидени в член 3, буква ж)
от тази директива (т. 49). ***** намира, че в случая, СЕС е постановил, че
член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не изключват възможността, че не би противоречало, че
допускат тази възможност.
***** счита, че процесният договор за паричен заем е в съответствие с
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 10 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит.
Излага, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Твърди, че тази информация е налична
в договора за потребителски кредит. В процесния договор са посочени
годишния процент на разходите (35.00 %), общата сума, дължима от
потребителя (1370,98лв.), взетите предвид допускания (чл.2, т. 8 от договора:
“договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, всяка от страните
ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за изпълнение на
някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен
посочените в настоящия договор“). Годишният процент на разходите и общата
дължима сума са изчислени към момента на сключване на договора.
***** твърди, че договорът не само формално покрива минимално
изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни.
7
При договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и
периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен.
Счита, че годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България -
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта
/Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на което няма
нарушение на чл. 19 от ЗПК.
***** моли за решение, с което насрещния иск на длъжника да бъде
отхвърлен и да бъде уважен изцяло предявения от него установителен иск.
Предвид кончината на ответницата Р. Б. в хода на делото, на ****** г. и
направените от наследниците откази да приемат наследството й, на осн.чл.227
ГПК вр. с чл.11 ЗН съдът конституира на нейно място като ответник по
главния иск и ищец по насрещния *****. На съда е служебно известно
обстоятелството, че по подадена от ********молба за приемане на
наследството на Б. по опис на осн.чл.61 ал.2 ЗН е образувано ч.гр.д.№*******
г. на РС Смолян.
*****, редовно призовано, не изпраща представител в с.з.
От името на *****, редовно призован, в с.з. се явява юрисконсулт
*******, която ангажира становище за отхвърляне на главния иск и за
уважаване на предявения насрещен иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
обсъди становищата на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между Р. Б. и ***** е сключен договор за паричен заем №
***** г., въз основа на който на Р. Б. е предоставена в заем сумата от 1250
лева, при годишен лихвен процент от 35% и ГПР 41,22%, общо дължима сума
в размер на 1370,98 лв., включваща главница и договорна лихва.
Заемополучателят се задъължава да върне заема за срок от 26 седмици, чрез
изплащането на 13 бр. погасителни вноски, всяка в размер на 105,46 лв.
В чл. 4 от договора за заем е предвидено, че потребителят следва да
8
предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването, чрез две физически
лица поръчители, които следва да отговарят на конкретни условия, банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
На същата дата между ищеца и ***** е сключен Договор за
предоставяне на гаранция *****г, по който е уговорено възнаграждение от
592,02 лева дължимо разсрочено, ведно с всяка погасителна вноска по
договора за заем, към които се прибавя сумата от 45,54 лева. ***** се е
съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема.
Съдът приема тези факти за доказани, въз основа на представените по
делото договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция.
Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
9
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и
ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент
на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената
на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за
отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в
ГПР.
При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение
10
под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за
поръчителя представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за
предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК.
Съдът не споделя становището, че дължимостта на сумата не била част
от договора за заем и не била известна към момента на сключване на договора.
В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от
ответника ***** дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от тази
алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с втория ответник. Договорите са сключени на една и съща
дата, заведени са под един номер, предоставен е един погасителен план и е
уговорено плащане само в полза на *****. Освен това, заемодателят и
поръчителят имат качеството на свързани лица, защото при осъществена
служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на ***** е *****. При тези данни, заемодателят е бил
наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на
сключване на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и
поставена като изискване за предоставяне на заема- чл. 4, това допълнително
плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при
което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения
в договора процент, размера на възнаграждението и срока на заема. Ето защо,
посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 41,22 % не
отговаря на действителния.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП,
вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя
11
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 ЗПК, въз основа на
уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, процесният договор
за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с оглед това, че посоченият в договора
за заем ГПР не съответства на действителния ГПР. Съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Доколкото Р. Б. нито твърди, нито представя доказателства за
погасяване на суми по договора в полза на *****, по предявения
установителен иск с правно осн.чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК следва да
се приеме за установено в отношенията между страните по делото, че *****
дължи на ***** по сключен между Р. Р. Б., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *****, и ***** договор за паричен заем № *****г., главница в размер на
1250 лв., ведно със законната лихва от 04.06.2024 г.. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед №***** г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№*****. Искът следва да се
отхвърли в частта за възнаградителна лихва в размер на 120.98 лв., за която
сума е издадена Заповед №***** г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№*****, като неоснователен.
Предвид направеното искане от адв.******за заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА ***** следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител Б. сумата от 200лв.
В представения договор за правна защита и съдействие от ищеца е
посочено, че той се представлява безплатно от адвокат *****, поради
12
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА представлява основание за оказване на безплатна адвокатска помощ.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът
да определи размер на адвокатското възнаграждение. Ето защо, съдът като взе
предвид вида и цената на исковете, обстоятелството, че адв.****** не се е
явявал в с.з., действащата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024 г., намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се определят в размер на 200 лева по уважения
насрещен иск срещу *****. Посочената сума следва да се присъди в полза на
процесуалния представител. Доколкото адв.*****е внесъл и ДТ по насрещния
иск в размер на 50лв, ***** следва да заплати тази сума на него.
Тъй като установителния иск по чл.422 ГПК е уважен частично, на
***** се дължат разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част. Съдът определя юрисконсултското
възнаграждение по този иск на 50лв., а заплатената ДТ е 72,58 лв. *****
следва да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 111,81лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските и в заповедното производство. ***** следва да
заплати на ***** разноски в заповедното производство в размер на 68,38лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ***** дължи на ***** по сключен
между Р. Р. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, и ***** договор за
паричен заем № *****г., главница в размер на 1250 лв., ведно със законната
лихва от 04.06.2024 г.. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед №***** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№*****, като ОТХВЪРЛЯ предявения от ***** иск като
неоснователен, В ЧАСТТА за възнаградителна лихва в размер на 120.98 лв.,
за която сума е издадена Заповед №***** г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№*****.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ***** и
13
ответника ***** ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
***************, представлявано от ************, че сключеният между Р.
Р. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: **********, и ***** договор за
паричен заем № *****г., е недействителен, на основание чл. 22 вр.чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА ***** да заплати на адв. ********* Адвокатска колегия
*********, с личен №**********със служебен адрес ************, на
основание чл. 38 ал 1 т. 2 от Закона за адвокатурата сумата 200лв -
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Р. Р. Б. по делото,
както и разноски за държавна такса в размер на 50лв.
ОСЪЖДА ***** да заплати на ***** сумата 111,81 лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА ***** да заплати на ***** разноски в размер на 68,38 лв. по
ч.гр.д.№*****.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
14