Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-E въззивен
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия
АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши
съдия Ивчева в.гр.дело № 5000 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
Решение № 59887 от 06.03.2020, постановено по гр. д. № 68275/2017 г. по описа
на СРС, III ГО, 144 състав, са
уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К.К.М. и М.Д.Т.
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделна
отговорност при квоти, както следва: 2/3 за К.К.М. и
1/3 за М.Д.Т., следните суми: сумата от 1237,31 лева – главница, представляваща
стойност на доставена от дружеството за недвижим имот, находящ
се в гр. София, ул. „******, магазин, аб. № 340820, топлинна
енергия, ползвана без наличието на правно основание, с която ответниците са се обогатили за сметка на ищеца, за периода
от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
13.07.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 262,23 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 30.11.2014 г. до 29.06.2017 г., които суми са
разпределени както следва: за К.К.М. – главница в
размер на 824,87 лева и обезщетение за забава в размер на 174,82 лева; за М.Д.Т.
– главница в размер на 412,44 лв. и обезщетение за забава в размер на 87,41
лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 18.07.2017 г. по ч.гр.д. № 47062/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 144 състав. С
решението си СРС е разпределил отговорността за разноски между страните по
делото съобразно изхода от спора.
Решението
е постановено при участието на „Б.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на
ищеца.
Срещу
решението в частта, с която установителните искове,
предявени срещу ответника К.К.М., са уважени, е
постъпила въззивна жалба от последния, чрез адв. Р. М., САК. В жалбата се излагат твърдения за
неправилност на съдебния акт в обжалваната част при доводи за наличие на облигационно
отношение между страните, възникнало по силата на чл. 153 ЗЕ, обуславящо
предоставянето на топлинна енергия за процесния имот.
Искането до въззивния съд е да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли предявените искове в уважената от СРС част.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Третото
лице помагач на страната на ищеца „Б.“ ЕООД не е заявило становище по
подадената от ответника въззивна жалба.
Решението
в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Д.Т. искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответницата дължа
на ищеца сумата от 412,44 лв. – главница, представляваща 1/3 от стойността на
доставена от дружеството за недвижим имот, находящ се
в гр. София, ул. „******, магазин, аб. № 340820,
топлинна енергия, ползвана без наличието на правно основание, с която ответницата
се е обогатила за сметка на ищеца, за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2017 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 87,41 лева, представляваща 1/3 от обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.11.2014 г.
до 29.06.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 18.07.2017 г. по ч.гр.д. № 47062/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 144 състав, е
влязло в законна сила поради необжалването му от страна на ответницата.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с обективно кумулативно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно, а в обжалваната част и допустимо. Досежно
неговата правилност настоящият въззивен състав намира
наведените от ответника с въззивната жалба доводи за
неправилност за неоснователни по следните съображения.
По
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ насрещна страна по правоотношението с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия
са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са
задължени да заплащат нейната цена. Посоченият кръг от лица законът определя
като клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, съгласно нормата на пар. 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ. Визираните разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия
собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът
е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице
ползвател.
В
настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия
за небитови нужди като носител на 2/3 ид.ч. от
правото на собственост върху топлоснабден имот – магазин, находящ се
в гр. София, ул. „******. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за небитови нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя.
Дефиниции
на понятията „битов клиент“ и „небитов клиент“ се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ,
като съгласно т. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а „небитов клиент“ е
клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови
нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на
нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009
г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на
Директива 2003/54/ЕО, съгласно която „битов клиент“ означава клиент, купуващ
електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или
професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а „небитов клиент“ означава физическо
или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени
битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.
Следователно
и съобразно приложимата законова уредба видът на правоотношението, което може
да възникне с топлопреносното предприятие по повод
доставката на топлинна енергия в конкретен обект е поставен в зависимост от
нуждите, за които се ползва топлинната енергия – за битови или небитови нужди.
Доколкото
в случая между страните не се спори, че процесният
обект (магазин) има характер на небитов такъв по смисъла на § 1., т. 33а от ДР на
ЗЕ, като нито се твърдят, нито се доказват по делото различни от типичните за
предназначението на вещта (търговски обект – магазин) нужди, то неоснователно
се явява възражението на ответника за наличието на облигационни отношения между
страните по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Следователно и с оглед дадената в
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ дефиниция и доколкото липсват доказателства
за сключен писмен договор, като валидно правно основание за доставка на
топлинна енергия, то отношенията между страните следва да се уредят на основата
на извъндоговорните източници на облигационни
отношения – чрез института на неоснователното обогатяване.
Доколкото
във въззивната жалба липсват други конкретни
оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на
решението в останалата му част.
По
изложените съображения правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
поради което въззивната жалба е неоснователна, а
решението в обжалваната от ответника част следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При
този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски за въззивното производство разполага само въззиваемата
страна. Независимо от това по преценка на настоящия състав разноски на въззиваемата страна за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство не следва
да бъдат присъдени, тъй като от въззиваемото дружество
не е подаден отговор на въззивната жалба, нито е
осъществено процесуално представителство във проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание.
Подадената от „Т.С.“ ЕАД на 25.11.2021 г. писмена молба не може да обоснове
ангажиране на отговорността на въззивниците за
сторени във въззивното производство разноски.
С
оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59887
от 06.03.2020, постановено по гр. д. № 68275/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 144 състав, в
обжалваната част, в която е признато за установено, че К.К.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, магазин, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на
824,87 лева – главница, представляваща 2/3 от стойността на доставена от
дружеството за недвижим имот, находящ се в гр. София,
ул. „******, магазин, аб. № 340820, топлинна енергия,
ползвана без наличието на правно основание, с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца, за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.07.2017 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 174,82 лева, представляваща 2/3 от обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 30.11.2014 г. до 29.06.2017 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
18.07.2017 г. по ч.гр.д. № 47062/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 144 състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ЕООД на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.