Решение по дело №490/2018 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 387

 

гр. ВРАЦА,14.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател:РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

    Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА

   мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ       

                    

в присъствието на: секретар Миглена Костадинова, като разгледа докладваното  от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 490 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, вх. № 5470/17.04.2018 г. на адв. Д.К., в качеството му на пълномощник на  П.Д.П. ***, против  решение № 217/02.04.2018 г. по гр.д.№ 3359/2017 г. по описа на РС- гр. Враца. Подадени са и две въззивни жалби от адв. К.К., в качеството му на пълномощник на М.А.И. *** / 23.04.2018 г. адв. К. обжалва решение  № 217/02.04.2018 г. по гр.д.№ 3359/2018 г. по описа на РС- гр. Враца. С подадената  въззивна жалба, вх. № 8292/05.06.2018 г. обжалва решение № 367 / 15.05.2018 г., с което Районен съд Враца се е произнесъл по искането за допускане на поправки на очевидни фактически грешки в решение № 217/02.04.2018 г. по гр.д.№ 3359/2017 г. по описа на РС- гр. Враца.

    Депозирани са и два броя частни жалби от  адв. К.К., в качеството му на пълномощник на М.А.И. *** / 25.05.2018 г. се обжалва определение № 1104 / 15.05.2018 г., постановено по  гр.д.№ 3359/2018 г. по описа на РС- гр. Враца, с което е поискано изменение на цитираното решение в частта за разноските, които ответницата е осъдена да заплати на ищеца. С ВЧЖ вх. № 9294 / 25.06.2018 г. се обжалва определение № 1303 / 11.06.2018 г., постановено по  гр.д.№ 3359/2018 г. по описа на РС- гр. Враца, с което е отхвърлил искането за изменение на постановеното решение №217/04. 2018 г. в частта за разноските, който  ищецът е осъден да заплати на ответницата М.А..

    С подадената въззивна жалба вх. № 5470/17.04.2018 г. на адв. Д.К. , в качеството му на пълномощник на  П.Д.П. ***  се атакува решение № 217/02.04.2018 г. по гр.д.№ 3359/2018 г. по описа на РС- гр. Враца.

     Сочи се във въззивната жалба, че постановеното решение е неясно, липсва последователност в излагането на фактите и изводите не съответстват на фактологията, че са налице разхвърляни мисли и съждения ,които внасят объркване и в крайна сметка много аспекти са останали  недоизяснени.

Твърди се, че в мотивите на решението се приема, че ответницата дължи държавна такса от 150.00 лева и адвокатско възнаграждение от 400.00 лева, или общо 550.00 лева,но това не е пренесено в диспозитива на решението.Навеждат се доводи, че се сочат  различни суми,за които не става ясно как са образувани,откъде са взети и пренесени в решението.

    В подадената жалба вх. № 5855 / 23.04.2018 г. адв. К., в качеството му на процесуален представител на М.А., обжалва решение  № 217/02.04.2018 г. по гр.д.№ 3359/2018 г. по описа на РС- гр. Враца.

    Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, а същевременно постановено и в нарушение на процесуални и материално правни норми.Излагат се подробни съображения за това.Прави искане въззивният съд да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение, с всички произтичащи от това последици.

Преписи от подадените въззивните жалби са връчени на насрещните страна по спора.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от адвокат Д.К., в качеството му  на процесуален представител на П.Д., е постъпил отговор на въззивната жалба на ответницата М.И., в който се твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна, като намира същата извън контекста на казуса, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Постъпил е и писмен отговор от адв. Д.К., в качеството му  на процесуален представител на П.Д., по въззивна жалба срещу Определение 1104/15.5.2018 г.на ВРС по гр.дело 3359/2017 година.Твърди се, че  въззивната жалба против цитираното определение на РС- Враца е неоснователна, като се прави искане същата да бъде оставена без уважение,а определението на ВРС да бъде оставено в сила, тъй като ответната страна е станала причина и повод за образуването на процесното дело,което приема и районният съдия.Твърди се, че доверителят му П.П. не е изпадал в забава при плащането на издръжка и позицията на процесуалния представител във въззивната жалба борави с неточности.Навеждат се доводи, че в кориците на делото се съдържат преводи чрез вносни бележки и в тях са посочени датите на преводите и за кои периоди са относими, като ответницата ги е получавала и не е възразила.

С оглед на изложеното се моли подадените  въззивни жалби да бъдат оставени без уважение.

     Във въззивното производство доказателства не са събирани.

 

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивните жалби, съдът констатира, че същите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК  и са насочени против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

 Окръжният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Първоинстанционното съдебно решение е валидно.

Предмет на обжалване в настоящия процес е процесуално недопустимо решение по смисъла на чл.270 ал.3, пр. първо от ГПК, което следва да бъде обезсилено изцяло, а производството по делото – прекратено. Съображенията на въззивния съд досежно този извод са следните:              

С предявената искова молба ищцецът П.Д.П. прави искане да бъде признато за установено, че не дължи на ответницата М.А.И.  сумите от: 960 лева, представляваща издръжка за непълнолетното им дете А.П.Д., за периода от месец декември - 2016 г.  до месец юли - 2017 г, съответно по 120 лева за всеки месец:сумата от 300 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар присъден по гр.д. № 5003 / 2016 г. по описа на РС - Враца, както и сумата от 86.40 лв., представляваща присъдена държавна такса по същото дело.

Прави се искане ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумите от: 120 лева, удържани от ДСИ при районен съд гр. Враца по изп. дело № 579 / 2017 г., представляваща издръжката за месец юли - 2017 г.: 302 лева, представляваща разноски за ДСИ при РС - гр. Враца: 238 лева, която включва 60.50 лева преведени на взискателя и 177.50 лева преведени на взискателя чрез адвокат К..

Проведената от ищеца защита е посредством отрицателен устаниветелен  иск за недължимост на парични суми, квалифициран по чл.124 ал.1 от ГПК.

Изискването за наличие на правен интерес, което е процесуална предпоставка за допустимостта на всеки иск, изрично е подчертано в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК. Законодателят постъпва така, защото само чрез изискването за интерес от установяването, може да се обособят само нуждаещите се от съдебно установяване граждански правоотношения – т.е. следва да се очертае нарушеното материално право, нуждаещо се от съдебна защита. Правният интерес от провеждане на установителен иск е обусловен от оспорване претендирано от ищеца право или претендиране отричано от него право. Или първата и основна предпоставка за възникване правото на иск, особено подчертана в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК, е наличието на породен спор между субекти на гражданските правоотношения, вследствие нарушено материално право. В обстоятелствената част на исковата молба не са изложени никакви фактически твърдения относно наличието на такъв спор по отношение на претендираните в нея суми.От подадената молба за образуване на изпълнително дело № 579 / 2017 г. на ДСИ при РС - гр.- Враца, приложена на л.3 от въпросното изпълнително дело,подадена от М.А.И. се установява, че е  отправено искане за принудително събиране от П.Д. единствено на сумите за месечната издръжка за месеците май и юли 2017 г.В подаденият от процесуалния представител на П.Д. - адв. К. писмен отговор на исковата молба се посочва, че по изпълнителното дело никога не са заявявани суми за издръжка преди месец май 2017 г., както и сумата от 300 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар присъден по гр.д. № 5003 / 2016 г. по описа на РС - Враца, а също така и сумата от 86.40 лв., представляваща присъдена държавна такса по същото дело.Посочва се по нататък в отговора, че в молбите с вх. № 4104/ 21.08.2017 г. неточно е посочено, че към 18.07.2017 г. не е изплатена месечната издръжка за месец май 2017 г., както и че към 21.08.2017 г. не е изплатена присъдената издръжка за м. Май и м. Юли, както и 50 лева от издръжката за месец Август 2017 г.

При тази ситуация, след като не е съществувал правен спор относно дължимостта на сумите посочени в исковата молба, районният съд е следвало да прекрати производството, поради липса на правен интерес от предявения установителен иск,който както бе споменато по - горе представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на делото, но вместо това съдът е продължил с разглеждането му и е извършвал процесуални действия, което в крайна сметка е довело до постановяването на недопустим съдебен акт.

Недопустим е и предявеният осъдителен иск, касателно събраните от длъжника суми в изпълнителното производство, включващи разноски за ДСИ и заплатен адвокатски хонорар.В тази връзка трябва да се има предвид, че всички тези въпроси следва да бъдат разрешени в самото изпълнително производство, за което ГПК предвижда специален ред.В нормата на чл.433, ал.1,т.1 ГПК е посочено, че изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.Относно извършените разноски в изпълнителното производство също е налице специален ред за атакуването им, уреден в нормата на чл.435 ГПК, като в точка 7 от същата е посочено, че длъжникът може да обжалва постановлението за разноски.Съдебната практика приема, че на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който в тежест на длъжника са възложени разноски.  

Изложените съображения налагат обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото по предявените от ищеца искове.    

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.4 във вр. с чл.273 от ГПК ищецът в първоинстанционното производство П.Д. следва да бъде осъден да заплати на ответника М.А. направените по делото разноски в размер на 300,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция.

Предвид обстоятелството, че въззивният съд не е разгледал  по същество депозираните жалби, то разноски за това производство не следва да бъдат присъждани.

 

Така мотивиран и на основание чл.270 ал.3 от ГПК, Врачанският окръжен съд,

       

                  Р   Е   Ш   И :

 

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 217/02.04.2018 г. по гр.д.№ 3359/2017 г. по описа на РС- гр. Враца и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА  П.Д.П. с ЕГН ********** да заплати на М.А.И. с ЕГН ********** направените при разглеждането на делото пред първата инстанция разноски в размер на 300,00 лв./триста лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

   

 

 

 

 

 

Председател:...........      Членове:1..........  2..........