РЕШЕНИЕ
№ 4523
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря Е. П. И.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20211110210572 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
В. Б. К. от в гр. София чрез адв.Ч. е обжалвал наказателно постановление /НП/
№20-4332-021954/11.12.2020г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му
като незаконосъобразно. Сочи, че в съставения АУАН и издаденото НП липсва
задължително съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът бил абсолютно нечетлив,
поради което не може да се изгради ефективна защита, налагайки извод за невръчване
на екземпляр по реда на чл.43, ал.5 от ЗАНН, което представлява абсолютно
процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП. Твърди, че описаната в НП
фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като жалбоподателят имал
нужда от инжектиране три пъти на ден на Инсулин в точно определен час, а
паркирайки автомобила си на 08.06.2020г., в същия момент се е приближил мъж,
започнал да рита вратата му, с твърдения, че е причинил ПТП. Това наложило да излезе
и да огледа автомобила, при което не установил щети, както и не усетил удар, но
другият водач настоявал и поискал 150 лева, на което жалбоподателят не се съгласил, а
предложил да се извика екип по застраховка „Гражданска отговорност“ и при
констатиране на щети, да се състави двустранен протокол. Другият водач не се
съгласил и казал, че ще позвъни на КАТ, а с оглед на неговото агресивно и
непредвидимо съС.ие, жалбоподателят преместил автомобила си с 5м. напред и се
прибрал в дома си. В последствие, на 22.10.2020г. бил съставен АУАН в нарушение на
1
изискванията на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, без контролните органи да са издирвали
нарушителя, да са го канили за съставяне на акта, а при самото съставяне не
присъствали свидетели-очевидци. Освен това, намира че следвало в АУАН и НП да
бъдат конкретизирани и описани щетите, след като се твърдяло, че е причинил ПТП с
материални щети, което пък било елемент от фактическия състав на ПТП по §6, т.30 от
ДР на ЗДвП. Пояснява, че при паркиране е следвало да се приложи съответната
разпоредба, а не чл.40, ал.1 от ЗДвП като нарушена, ако евентуално се приеме, че има
причинено ПТП от него. Намира, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като той е спрял и е видял, че няма щети от
произшествието. Отделно от горното, счита че наложената му глоба по чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП е прекомерна.
В съдебно заседание, жалбоподателят адв. Д. поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и
процесуален закон. Претендира за присъждане на разноски по депозиран списък към
делото.
Наказващият орган не явява и не се представлява, както и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП, В. Б. К. е наказан с глоба в размер на 20лв. и глоба в размер
на 100 лева, както и е лишено е право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за това,
че на 08.06.2020г., около 12:00ч. в гр. София, ул. ”Позитано” управлявал лек автомобил
„Хонда ЦРВ“, рег.№**** и при бл.80, при необезопасена маневра на заден ход,
реализира ПТП с паркирания лек автомобил „Фолксфаген Пасат“ с рег.№**** като му
нанася щети на предната броня, след което напуска ПТП, без да спре и да установи
последиците от щетите - нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН, бл.№828270/22.10.2020г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
НП, изпратени от ОПП-СДВР с писмо вх.№69993/07.04.2022г. копия на снимков
материал, изготвен от контролните органи и писмо от РЦ 112 София с вх.
№74545/13.04.2022г., ведно с CD-диск.
Разпитани по делото са свидетелите И. П. Т. - присъствал при извършване на
нарушението и съставяне на АУАН и С. А. Г. - присъствал при установяване на
нарушението, според който при маневра на заден ход жалбоподателят ударил предната
част на автомобила на Т., от което бронята му се подвила и боята се напукала. Не
пожелал да погледне какво е направил, преместил автомобила 10-15 метра напред и си
2
влязъл в блока. Т. подал сигнал за ПТП и на място пристигнал екип на ОПП-СДВР. Г.
снел сведения от останалия на място водач, който му показал автомобила и описал
ситуацията, при която е причинено ПТП. На място се съставил протокол за ПТП и
докладна записка по данни на останалия участник. Щетите по увредения автомобил се
заснели и описали в протокола за ПТП, който бил подписан от Т. на място. Преписката
била предадена в ОПП-СДВР за установяване на собственика на автомобила, с който
било причинено ПТП, призоваването му и съставяне на АУАН.
Разпитани по делото са свидетелите В. Х. М., Ф. Д. Г. и Е. Д. К., според които
първият видял жалбоподателя и друг мъж, който бил агресивен, викал и тропал. Той
попитал К. какво е станало и разбрал, че другият го обвинява, че е ударил автомобила
му и видял, че автомобилите са били един зад друг, но не оглеждал за щети и се
прибрал. Г. в този момент бил на покрива на блока, чул шум като удар на ръка в
ламарина и викове. Видял само едни човек, който се въртял около автомобил и викал.
След това, когато слязъл и излязъл видял този човек, че продължава да обикаля около
автомобила си, а в последствие разбрал, че когато бил на покрива и чул виковете,
жалбоподателят си бил вътре в автомобила, а човекът, който викал го обвинявал, че го
ударил с неговия автомобил. К. видяла от терасата на апартамента си, че има
полицейски автомобил и някакъв човек обикаля около техния автомобил. Мъжът й -
жалбоподателят се бил прибрал по-рано, поставил си Инсулина и си легнал, бил
спокоен, а след това и разказал, че някакъв човек имал претенции, че го бил ударил, но
по техния автомобил тя не видяла да има щети.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - частично
основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП се
установи, че е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен
при спазване на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен по правилата на
чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актосъставителят е оправомощен със Заповед №8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи по т.1.2.
Следва да се обърне внимание на жалбоподателя, че АУАН е съставен в негово
присъствие, след като е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП. Това означава, че
изискванията на чл40, ал.1 от ЗАНН са спазени, а акта е съставен в присъствието на
свидетел-очевидец, какъвто е другия водач.
Що се отнася до изложените обстоятелства, във връзка с връчения акта на
жалбоподателя, видно от приложеното копие към жалбата е добре четаем, а
3
неспособността на дадено лице да разчита ръкописен почерк, не опорочава реда за
връзване на АУАН по чл.43 от ЗАНН.
При издаване на НП, съдът не откри нарушения на процесуалните правила,
касаещо задължителното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН и компетентността на
органа, който го е издал според Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи по т.2.10., а на съда служебно е известно, че в ОПП-СДВР има само
една сформирана група по АНД.
Констатациите в акта и НП за първото нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП се
установиха от показанията на свид.Т., който е очевидец на ПТП и е другия участник,
както и от показанията на свид.Г. - служител на ОПП-СДВР посетил мястото на
произшествието и съставил протокол за ПТП и докладна записка, както и снимков
материал. Показанията на единни и последователни, както и незаинтересовани, а и
потвърдени от писмените доказателства, включително CD-диска, изслушан в
присъствието на защитника на жалбоподателя. Разпитаните свидетели на
жалбоподателя не са били очевидци на самото произшествие като механизъм, а
свид.М. казва в показанията си, че е видял жалбоподателя и друг мъж, който нещо е
викал, бил агресивен и го обвинявал, че е ударил неговия автомобил, а самите МПС
били разположени едно зад друго, като жалбоподателят бил до агресивния мъж.
Видно от протокола за ПТП, където са описани щетите, същите напълно
съответстват на видимите от снимковия материал, изготвен от служител на ОПП-СДВР
и показанията на Т., при което макар минимални и едва видими щетите са причинени,
поради което произшествието покрива легалната дефиниция по §6, т.30 от ДР на ЗДвП
за ПТП. В случая е без правно значение, каква е оценката на щетите според мнението
на жалбоподателя.
Що се отнася до претенцията на жалбоподателя за квалификацията на деянието,
то същата е коректна и съответства на описанието в текстовата част. Дали
жалбоподателят е паркирал назад или се е движил на заден ход, е без правно значение
с оглед на задължението му по чл.40, ал.1 от ЗДвП да обезопаси маневрата на заден
ход, защото в момент на удара между двата автомобила, този на жалбоподателя се е
движил назад. Свид. М. бил на мястото на инцидента непосредствено след като е
станал потвърди пред съда, че автомобила на К. и бил пред този на човека, който е
викал и го обвинявал за ПТП.
Така категорично се доказа, че жалбоподателят е извършил нарушението на
чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Констатациите в акта и НП за второто нарушение, не се доказаха, а се установи
от свид.М., че К. е бил извън автомобила си и до човека, който е викал и го обвинявал
за ПТП. Самият жалбоподател излага такива твърдения в жалбата си, сочейки, че е
излязъл извън автомобила си, видял от другия автомобил и според него не са били
4
причинени щети, защото той не усетил удар с друг автомобил, когато паркирал
неговия. При това положение не е реализиран състав на административно нарушение
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като е спрял автомобила и е слязъл, за да установи
последиците, каквито са претендирани от увредения водач.
Видно от снимковия материал, автомобила на жалбоподателя не се намира в
първоначалното положение, каквото го е видял М., а и самият К. признава, че е
отместил МПС. В конкретиката на казуса трябва да се каже, по този начин той е
напуснал мястото на произшествието, без да уведоми контролните органи, при
причинени материални щети и липса на съгласие по механизма и причиняването на
ПТП и щетите. Видно от писмото и записа на CD-диска от РЦ 112 София, само другият
водач - свид.Т. е подал сигнал за произшествието и е изчакал на място идването на
служители от ОПП-СДВР.
При това положение, НП следва да бъде изменено, а второто нарушение, следва
да се квалифицира по чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП, при установяване
необходимостта от приложение на закон за еднакво наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Правилно, наказващият орган е определи наказанието по чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДвП за нарушението на чл.40, ал.1 от ЗДвП в предвидения размер от 20 лева.
Неправилно наказващият орган е наложил кумулативните наказания по чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП, без да съобрази
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Видно от служебно изготвената справка,
жалбоподателят не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, няма
тежки нарушения. Освен това причинените щети са минимални, а поведението на
другия водач е било не съответно агресивно на ситуацията. Това обуславя намаление
на наказанията до предвидения минимум, а именно Лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец и глоба от 50 лева.
Съдът намира, че CD-диска от РЦ 112 София следва да остане към делото, след
влизане в сила на това решение, тъй като записите са изготвени само за целите на това
производство.
При този изход на делото, тъй като наказващият орган не е защитаван от
юрисконсулт, по правилата на чл.63д, ал.4 от ЗДвП не следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОПП-СДВР.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-4332-021954/11.12.2020г. на Началник Група ОПП-СДВР, в частта, в която на В. Б. К. за извършено от него нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание Глоба от 20 лева по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП като правилно и законосъобразно.
5
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №20-4332-021954/11.12.2020г. на Началник Група ОПП-СДВР, в частта, в която на В. Б. К. за извършено от него нарушение на чл.123 ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП е наказан с Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца и Глоба от 100 лева на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на В. Б. К. за извършено от него нарушение на чл.123 ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП наказания Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и Глоба от 50 лева на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В останалата част НП остава непроменено.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - 1бр. CD-диска от РЦ 112 София да останат към делото след влизане на това решение в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6