№ 5
гр. гр. Брезник , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на шести август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211710200036 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от
ЗАНН
Образувано е по жалба на С. К. С., с ЕГН: **********, с адрес:
****************, против Наказателно постановление № **-****-
*******/23.03.2021г. на Началник сектор към ОДМВР-Перник, сектор
„Пътна полиция“, Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.174 ал.3
предл. 2-ро от ЗДвП, на С. К. С., с ЕГН: **********, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000лв., за извършено
административно нарушение на разпоредбите на чл.174 ал.3 предл.2-ро.
В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление
№ **-****-*******/23.03.2021г. на Началник сектор при ОДМВР-Перник, е
незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по
наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по
издаване на наказателното постановление.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, Брезнишки районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК
прие за установено от фактическа страна следното:
1
По фактите съдът намира, че на 16.02.2021г. свидетелите Б. Е. Б. и Й. А. Н. /
служители при РУ-МВР-Брезник/ били на работа дневна смяна и извършвали
рутинни деейностти по охрана на обществения ред и проверка на автомобили
като около 10,50 часа на същия ден в гр.Брезник, ул.“Борис Колев“, с посока
на движение от по ул.“Йордан Милев „ от площад „9-ти септември“ към
площад“Чорни“ спрели за проверка лек автомобил "Ф. Г." с рег. № РК ** **
ВТ, който бил управляван от жалбоподателя С. К. С.. Свидетелите Б. и Н.
извършили проверка първоначално на документите на автомобила и водача.
Попитали жалбоподатиля дали е употребил алкохол или наркотици, за което
последния отрекъл. След това го попитали дали държи забранени от закона
вещества и той си признал, че в подлакътника между предните две седалки на
автомобила има малко марихуана. Сведетелите проверили автомобила и там
под подлакътникът разположен между предните две седалки намерили в
пликче зелена листна маса. Тъй като нямали правомощия да тестват водача за
употреба на наркотични вещества уведомили дежурния от ОДЧ при РУ-
Брезник и запазили местопроизшествието. Дошли на място екипи на КАТ ПП
при ОДМВР-Перник, като свидетелят Д.С. поканил водачът на автомобила да
бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества. Техническото
средство, с което трябвало да се извърши тестването било в свидетеля като
водачът отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Св.А. З. издал на въззивника талон за медицинско и
химическо или химико-токсикологично изследване, при което С. отказал да
бъде изследван. Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 16.02.2021г. съставен в 13,15ч. от В. Д. Д., в качеството и на
******* при ФСМП Брезник жалбоподателят отказал да даде кръв за
изследване. Не се установява и св.С. да е нямал готовност да направи теста за
наркотични вещества чрез използване на място на техническо средство.
Тъй като С.С. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества му е съставен АУАН № ******/16.02.2021г. серия GA от св.С. за
нарушение на чл. 174, ал. 3 пр.2 от ЗДвП, и му е издаден талон за изследване
№ *******/16.02.2021г. С. подписал АУАН, получил и талон за изследване
като това обстоятелство също е удостоверено с неговия подпис.
АНО е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел,
2
че жалбоподателят е нарушил и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП,
му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП са издадени
в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в предвидената от
закона форма и при формално спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57
ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
Съдът не възприема, че са налице съществени нарушения при
издаването на АУАН и ангажиране на отговорността на С.. Не се събраха
доказателства, от които би могъл да се направи извод, че техническото
средство не е било налично в служителя на Сектор Пътна полиция за
извършване на тест за употреба на наркотични вещества. Напротив, от
показанията на св.Б.Б. и св.Й.Н. се установи, че техническото средство е
мобилно и нарушителят е бил поканен да даде проба, но тъй като отказал, му
е бил издаден талон за медицинско изследване, който водача получил.
Възражението, че жалбоподателят не е бил запознат с АУАН е
неоснователно, тъй като той в графата за възражения е написал, че няма
такива. На следващо място съдът кредитира показанията на свидетелите –
полицейски служители, тъй като липсват доказателства, които да поставят
под съмнение тяхната безпристрастност. Показанията на свидетелите Б. и Н.
са последователни, логични, същите взаимно се допълват, поради което и
съдът им се довери.
Съдът намира, че от събраните доказателства не е оборена
доказателствената сила на акта съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, чрез представяне
3
на съответни доказателства пред административнонаказващия орган или
съда, при което следва да се приеме, че фактите са такива, каквито са описани
в акта за установяване на административно нарушение.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение
и съдържа в себе си санкцията за неизпълнение на задължението. В
настоящата хипотеза не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството на
водач на процесното МПС. Административното нарушение е описано ясно и
точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка
за установяване употреба на наркотично вещество, както с техническо
средство, така и посредством медицинско изследване.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира състав на
административно нарушение, което съдържа в себе си две форми на
изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на
административнонаказателната отговорност да бъде извършен тест –
неподчинение на устно разпореждане от полицейски контролен орган, а
втората форма – с неизпълнение на предписанието за медицинско изследване,
което е дадено в писмен вид в медицински талон, съставен от същия орган
(субектът не посещава медицинското здравно заведение). Независимо обаче
чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ да бъде
тестван или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се
осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът намира, че независимо чрез кое от предвидените в закона
4
изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване (осъществени
едновременно в конкретната хипотеза), се осъществява едно и също
нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и затова правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Начинът на установяване на употреба на наркотични вещества от
водачите на МПС е регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. /обн., ДВ, бр.
61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. / като е предвидено, че се
установява с тест или с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест.
В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е
отказал да бъде тестван с тест и му е издаден талон за медицинско
изследване, който той е получил, но е отказал да му бъде взета кръвна проба
за изследване. И това обстоятелство е удостоверено по съответния ред.
Предвид изложеното правилно административнонаказателната отговорност е
ангажирана по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Законодателят не отчита причините, поради които водачът е отказал
да бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества като следва да се
отчита значимостта на обществените отношения, които се защитават и не
може да се приеме, че се касае за хипотезата на маловажен случай по чл. 28
ЗАНН. Обстоятелството, че се е наложило жалбоподателят да изчака
пристигането на екип на сектор "ПП", за да бъде тестван на място както за
употреба на алкохол, така и за употреба на наркотици, се потвърждава от
свидетелските показания на полицейските служители, но това, че е трябвало
да изчака не представлява съществено процесуално нарушение и не е довело
до ограничаване на правото му на защита в административнонаказателния
процес.
В случая липсва възможност за преценка за предвиденото наказание
като законът определя, че на нарушителя се налага наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
5
машина за срок от две години и глоба 2000 лв., в който размер е и наложеното
на жалбоподателя наказание, поради което като правилно и законосъобразно
в тази част НП следва да се потвърди.
По тези съображения, НП следва да се потвърди изцяло. С оглед
изхода на спора право на разноски има само АНО, който не претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложеното и на
основание и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Брезнишкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **-****-
*******/23.03.2021г. на Началник сектор към ОДМВР-Перник, сектор
„Пътна полиция“, Перник , с което на С. К. С., с ЕГН: **********, с адрес:
**************** за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174,
ал. 3, предл. 2 ЗДвП, е наложено общо наказание глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
6