№ 461
гр. София, 31.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600515 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по частна жалба на лишения от свобода В. М. М.,роден на ******** година в
София,община София,с постоянен адрес в Република България,община ***, кв.“***“ ,
ул.“***“ №*,неграмотен,без професионална квалификация,понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвор гр.София,ЗОЗТ“Кремиковци“,чрез служебния му
защитник адв. Д. И. от САК,с посочен съдебен адрес,против протоколно определение
№1855/17.05.2022 година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно
заседание по н.ч.д.№1667/2022 година по описа на съда.С атакуваното определение е
оставена без уважение молбата на лишения от свобода М. за условно предсрочно
освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”,като
съдът не е уважил искането да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442
НПК за останалия срок на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.
В частната жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен.
Твърди се обобщаващо,че към настоящият момент са налице всички изискуеми от
закона предпоставки да се постанови „условно предсрочно освобождаване“ на лишения от
свобода М.,като първият съд неправилно е намерил,че осъденото лице не е изтърпяло повече
от половината от определеното му наказание „лишаване от свобода“.Конкретизира,че към
момента на произнасяне от първия съд М. е изтърпял половината от определеното му
наказание,а съдът не се е съобразил с представената справка от пенитенциарното
заведение.Излага съображения.
Поддържа,че независимо от доводите на първия съд,към момента на произнасяне от
въззивен съд осъдения ще е изтърпял над ½ от определеното му наказание „лишаване от
свобода“.
1
Твърди се,че осъденият М. не е наказван,показва дисциплинирано поведение и
отговорно отношение към възложените му задачи,активно участие в социално-
възпитателната дейност,учи.
Сочи,че следва да се съобрази тежкото здравословно състояние на осъденото
лице,страдащо от съвкупност от инфекциозни заболявания.
По същество твърди,че е неправилен извода на първия съд затова,че спрямо осъдения
М. не е завършен корекционният процес,а възприетите от съда фактически положения,дали
основание на съда да откаже прилагане института на т.н.“условното предсрочно
освобождаване“ от неизтърпяната част на наказанието„лишаване от свобода“,са неточни и
не кореспондират с доказателствените източници.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
Съдът прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното
определение,като въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото намери
жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:
Осъденият В. М. М. е роден на ******** година в София,община София,с постоянен
адрес в Република България,община ***,кв.“***“,ул.“***“№*, неграмотен е,без
професионална квалификация,ЕГН **********.
Осъждан е няколкократно.Понастоящем изтърпява наказание„лишаване от свобода“в
Затвор гр.София,ЗОЗТ “Кремиковци“.
Видно от приложените по делото писмени доказателства М. е постъпил в затвора
гр.София на 07.11.2020 година,като по отношение на него,на основание чл.68 ал.1 НК,с
начало 29.01.2021 година,е приведено в изпълнение определено му наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца,определено му по нчд №9929/2021 година на
Районен съд гр.София ,изтърпяно на 22.03.2022 година.След тази дата осъденият В.М.
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ от 2 години,наложено му по нохд№14960/2020
година на РС гр.София за извършено престъпление по чл.198 НК.Зачетен е предварителен
арест на осъденото лице от 9 месеца и 27 дни.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-17.05.2022 година,осъдения М.
е изтърпял фактически 11 месеца и 24 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и
зачетени 6 дни от работа.Зачетен е предварителен арест от 9 месеца и 27 дни.
Изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ към посочената дата е 1
година, вж. справка от МП,ГД “ИН“,затвор гр.София №134/17.05.2022 година,л.20 от
делото.
Остатъкът към посочената дата-17.05.2022 година,е 1 година.
Лишеният от свобода М. изтърпява наказанието си при първоначална средна оценка на
риска от рецидив от 77 точки,средни стойности в горните граници,която е
непроменена,поради липса на положителни резултати в хода на водения корекционен
2
процес.
Изтърпява наказанието при първоначално определен „строг“ режим,без да са налице
данни за промяната му.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-становище изх.№134/04.05.2022 година,л.5-ти и
справка №134/17.05.2022 година,л.20 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от и.ф.началник на
Затвора гр. София,Доклад за лишения от свобода М.,л.6-л.9,изготвен от инспектор СДВР
при Затвора гр.София на 21.04.2022 година,ведно с първоначален план на
присъдата,л.10,писмени доказателства,приложени към досие на лишения от свобода В. М.
М.,относими към обстоятелства,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1
НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият М. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си.
Първият съд обосновано е приел в мотивите си,че не е налице изискуема от Закона
предпоставка за прилагане института на „УПО“ по отношение осъдения М.,като нито към
момента на направеното искане /подаване на молба от осъдения М./,нито към датата на
постановяване на първоинстанционния съдебен акт В.М. не е изтърпял фактически повече
от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години.
В развилия се спор в тази насока пред първия съд обосновано доводите на защитата не
са намерени за основателни.
Втората материално-правна предпоставка,разписана в чл.70 НК изрично изисква
осъденото лице да е изтърпяло ФАКТИЧЕСКИ не по-малко,в конкретния случай от една
втора,от наложеното му наказание „лишаване от свобода.видно е,че това изискване на
закона не е налице нито към момента,в който осъдения е сторил искане за прилагане по
отношение на него на института на „УПО“,нито към датата на постановяване на съдебния
акт.Към 17.05.2022 година осъдения М. е изтърпял фактически 11месеца и 24 дни,видно от
справка №134/17.05.2022 година,л.20 от делото. Посочените в справката 6 дни,зачетени от
работа на осъденото лице,не се включват в тази част ,съгласно чл.70 ал.1,т.1 НК
На това основание настоящият съд намира като неоснователни доводите на защитата,че
първият съд неправилно е намерил,че осъденият М. не е изтърпял повече от половината от
определеното му наказание „лишаване от свобода“,включително неоснователен е и довода
на защитата,че към момента на произнасяне от първия съд-17.05.2022 година,В.М. е
изтърпял половината от определеното му наказание „лишаване от свобода“.
Първият съд,обсъждайки възможност съдебния акт да бъде обжалван,е намерил
обосновано,че следва да даде отговор и на поставени въпроси от защитата,във връзка с
изискването на Закона ,чл.70 ал.1,т.2 НК.
3
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд
правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценил е доказателствата за степента на
поправяне на осъденото лице,наред със степента на изпълнение на целите на
наказание,разписани в плана на присъдата ,относно поправянето на осъдения М..
Обосновано в мотивите си първият съд е дал отговор на поставени пред него
въпроси,свързани с обсъждане фактите,сочещи на промяна в поведението на осъдения М. в
нейни качествени и количествени показатели,релевантни за решаване въпросите по чл.440 и
сл.НПК.Първият съд е бил лаконичен в мотивите си,но е формулирал фактическите и
правни изводи ясно и еднозначно.
Необосновано е твърдението на защитата,че първият съд не е взел предвид
факти,сочещи на това осъденият М. да се е поправил,доколкото същият учи,не е наказван,с
поведението си показва уважение към въведения в пенитенциарното заведение ред,има
дисциплинирано и уважително поведение към затворническата администрация,проявява
отговорно отношение към възложените му задачи,и според възможностите си участва в
социално-възпитателната дейност.
Настоящият съд намира,че при обсъждане на доказателствените източници,особено на
изготвения по делото доклад за осъдения В.М. от инспектор СДВР при Затвора гр.
София,ЗОЗТ“Кремиковци“,първият съд не е подценил релевантни за предмета на доказване
факти и обстоятелства,нито е надценил в относителната им тежест такива.
Изготвения доклад от инспектор СДВР при затвора гр.София,ЗОЗТ“Кремиковци“
обективно е отразил както положени усилия за образователно обучение от осъдения М.,така
и положения от него труд,макар и за непродължителен период от време.Видно е,че първият
съд, макар и лаконично е очертал всички положителни тенденции,наблюдавани в
поведението на осъдения М. в пенитенциарното заведение,като и въззивния съд отчита
отразеното от ИСЗВР-факта,че В.М. не е наказван,учи,поддържа редовен социален контакт
със свои близки,поддържа безконфликтни взаимоотношения с останалите осъдени лица в
групата му и има дължимо поведение към затворническата администрация.
От друга страна следва да се подчертае,че обосновано първият съд е приел,че процесът
на личностното поправяне на осъдения М. не е завършил и не е реализиран принципът на
прогресивната система на изпълнение на наказанието.С тези правните изводи въззивният
съд се съгласява.
Настоящият съд намира,че относителната тежест на посочените по-горе данни за
поправяне на осъдения М. е ниска.
Следва ясно да се посочи,че анализа на отразеното в обстоятелствената и в
аналитичната част на изготвения доклад сочи за незавършен корекционен процес при
осъдения М.,като освен доводите в доклада на инспектор СДВР при Затвора
гр.София,следва да се отчете и отразеното в становището на и.ф.началник на Затвора
гр.София.
В отговор на доводите на защитата за поправянето на осъденото лице,следва да се
4
посочи ,че затворническата администрация е определяла риска от рецидив на М. на 77 точки
при ясно очертани дефицитни зони,като към настоящият момент снижаване на риска не се
констатира,а дефицитните зони не са преодолени.
Собственият прочит от страна на въззивният съд на доказателствените източници за
поведението на осъдения В.М. в пенитенциарното заведение,сочи на това,че въпреки
констатираните положителни промени в поведението на осъденото лице,то корекционният
процес не е приключил.Видно е,че осъденият М. изтърпява наказанието си при
първоначално определения му режим-„строг“,не е награждаван,трудно се ангажира с
трудова дейност и отказва работа,не проявява инициатива за участие в общо-възпитателни
мероприятия,не осъзнава и не приема отговорност за деянието,за което е осъден,въпреки че
е сключил споразумение пред съд,не показва съжаление към жертвата на престъпно
поведение,няма история на трудова заетост и професионална квалификация и не проявява
такъв стремеж,има безразсъдно и рисково поведение ,като често се самонаранява.Видно е,че
осъдения не разпознава проблемите и не полага усилия да преодолее констатираните при
него дефицитни зони.
Анализът на доказателствата по делото дават основание настоящият съд да приеме,че
при осъдения В.М. са очертани ясно посочените по-горе дефицитни зони,които към
настоящият момент не са преодолени.Осъденото лице не проявява достатъчна социална
зрялост,формално възприема осъждането си,не приема и не осъзнава отговорност за
извършеното правонарушение.Липсва критична оценка към установено с окончателен
съдебен акт негово криминално поведение и не съумява да намери законосъобразно решение
за тях.Видно е ясно,че В.М. не е предприел категорични и непоколебими стъпки за
изграждане на положителни и устойчиви модели на поведение.На тази основа настоящият
съд споделя като основателно отрицателното становище на затворническата
администрация,касателно молбата на осъденото лице.Проведените корекционни дейности с
М. не са дали траен, положителен резултат.Процесът на поправително въздействие в насока
промяна на мислене ,повишаване на умения за адекватно решаване на проблемите и
постигане на значителни положителни промени в съзнанието на лишения от свобода
М.,следва да продължи.Липсват безспорни доказателства,които по категоричен начин да
обосноват извод за настъпили трайни позитивни промени в поведението на лишения от
свобода.Лишеният от свобода М. не е достигнал до онова състояние,което може да се
определи като крайна фаза на превъзпитателния процес.В такава насока са развити
виждания в ПП на ВС№7/1975 година,изм. с ПП на ВС№8/1987 година.Обосновани са
изводите на изготвилия доклада инспектор СДВР при Затвор гр.София,а и становището на
началник на Затвор гр.София,че към момента не са изпълнени целите на наказанието
„лишаване от свобода” и заложените в план на присъда цели и задачи.Не е осъществен
принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието,като социалната
работа с осъденото лице следва да продължи в насока осмисляне на собственото му
поведение,мотиви и последици от него.
Недоброто здравословно състояние на осъдения е факт,който подлежи на оценка,но
5
както се посочи и по-горе,относителната му тежест е такава,че не променя основния и
обобщаващ извод на настоящия съд,свързан с отрицателен отговор на въпроса за настъпило
превъзпитание на осъдения в степен,изискуема от Закона.Корекционната работа с осъдения
В.М. следва да продължи до постигане разписаните цели по индивидуалния план на
присъдата.Фактическите и правни изводи на решаващия съд са съобразени с данните
,установени по делото по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №1855/17.05.2022 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№1667/2022
година по описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6