№ 10543
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110125371 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от М. Д. А., с която е предявил
срещу Фирма иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено спрямо
ответника, че ищеца не му дължи сумата от 8674.89 лв., представляваща редовна лихва за
периода от 10.09.2009 г. до 25.11.2012 г., сумата от 2713.45 лв., представлява наказателна
лихва за периода от 10.10.2009 г. до 14.02.2013 г. и сумата от 1353.37 лв., представляваща
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6524/2013г. по описа на
СРС, 71 състав поради изтекла погасителна давност.
Ищецът поддържа, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
6524/2013г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист. На 07.003.2013г. било
образувано изпълнително дело № *******, в хода на което на 21.09.2013 г. са преведени
суми от 1.24 лв. На 29.10.2014г. между страните било сключено споразумение, а на
01.20.2015г.-Анекс към него, които ищецът счита, че противоречат на добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, евентуално унищожаеми, доколкото са сключени при
крайна нужда. Поддържа, че на 21.09.2015г. са изтекли две години от последното валидно
изпълнително действие, а именно от 21.09.2013 г., като изпълнителното дело е прекратено, а
вземането на ответника погасено по давност на 21.09.2020 г. Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната уточнява исковата
молба в открито съдебно заседание проведено на 04.07.2022 г. и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Навежда доводи за приложение на петгодишна
погасителна давност, доколкото в случая има влязла в сила заповед за изпълнение,
приравнена на съдебно решение. Поддържа, че в рамките на изпълнително производство
давността е прекъсвана многократно, вкл. с искания на взискателя за прилагане на
определен изпълнителен способ. Изпълнителни действия според ответника били
извършвани през 2017г., 2018г. и 2019г., както и че в случая е приложимо Постановление на
ВС от 18.11.1980г., а именно че в рамките на изпълнителен процес давност не тече. Сочи, че
със сключените между страните споразумение и анекс вземането е признато, а с
извършваните плащания давността е прекъсвана многократно. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща процесуален представител.
С определение от 06.06.2022 г. постановено в открито съдебно заседание е върната
искова молба подадена от М. Д. А. срещу Фирма с входящ № 1634 от 07.05.2021г. в частта, в
1
която се иска прогласяване на нищожно сключеното Споразумение от 29.10.2014 г. и Анекс
от 01.10.2015 г. и осъждането на Фирма да възстанови на ищеца заплатените суми, както и в
частта в която се иска установяване унищожаемостта на Споразумение от 29.10.2014 г. и
Анекс от 01.10.2015г. и осъждането на Фирма да възстанови на ищеца заплатените суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е представен препис от изп. д. № ****************** по описа на ЧСИ
М.Ц., от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от Фирма на
07.03.2013 г., като с молбата на съдебният изпълнител са му възложени действия по
налагане запор на трудовото възнаграждение на М. Д. А., както и на основание чл. 18, ал. 1
от ЗЧСИ на съдебния изпълнител му е възложено да проучи имуществото на длъжника. Към
молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 20.02.2013 г. по ч. гр.д. №
6524/2013 г. по описа на СРС, 71 състав.
На 12.03.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до М. Д. А. в качеството
му на длъжник по изпълнителното дело.
На 12.03.2013 г. са изпратени девет броя запорни съобщения до търговски банки, с
които е наложен запор върху всички сметки на длъжника М. Д. А. открити в банките. От
представените доказателства се установява, че на 13.03.2013 г. /датата на получаване на
запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника в Фирма, „Фирма Фирма, Фирма, Фирма, Фирма, „Фирма и Фирма, а на
14.03.2013 г. в Фирма.
На 02.10.2014 г. е постъпила молба от взискателя по изпълнителното дело Фирма, с
която се уведомява съдебния изпълнител, че всички вземания към длъжника по
изпълнителното дело са прехвърлени на Фирма, порази което събраните суми следвало да се
изплащат на цедента.
На 25.11.2014 г. е постъпила молба от Фирма, с която се иска дружеството да се
конституира на основание чл. 429 от ГПК, като взискател по делото и на основание чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител му е възложено да проучи имуществото на длъжника.
С разпореждане на ЧСИ М.Ц. на основание чл. 429 от ГПК като взискател е конституиран
Фирма.
На 13.03.2015 г. е постъпила молба от Фирма към което е приложено споразумение за
разсрочване на парично задължение със спиране на законната лихва от 29.10.2014 г.,
сключено между Фирма и М. Д. А., съгласно което се договора, че М. Д. А. има задължение
към Фирма в размер на 33973.35 лв., като задължението произтичало от договор за
потребителски кредит от 19.02.2008 г., сключен между Фирма и М. Д. А.. В чл. 6 от
споразумението е посочено, че по задължението произтичащо от договор за потребителски
кредит от 19.02.2008 г. е образувано изпълнително дело № 292/2013 г. по описа на ЧСИ
М.Ц., което ще бъде прекратено след окончателни плащане на сумите по споразумението.
На 05.01.2016 г. е постъпила молба от Фирма, с която е поискано временно да не се
предприемат изпълнителни действия, доколкото било сключено споразумение с длъжника.
Към молбата е приложен анекс от 01.10.2015 г. към споразумение № 27590 от 01.10.2014 г.,
както и погасителен план за погасяване на задължението, представляващ приложение № 1
подписани от ищеца и ответника.
С молба от 18.01.2017 г. подадена от взискателя Фирма по процесното изпълнително
дело е поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С молба от 13.06.2017 г. е поискано от взискателя да се изпати на длъжника призовка
за принудително изпълнение за насрочване на опис на движимото имущество на длъжника.
На 15.06.2017 г. е изпратена призовка до длъжника за насрочване на дата за опис и оценка на
движими вещи, а именно 28.07.2017 г.
С молба от 22.05.2018 г. подадена от взискателя Фирма по процесното изпълнително
дело е поискано налагането на запор върху банковите сметки и сейфове на длъжника.
Със запорно съобщение от 18.07.2018 г. изпратено до Столично управление социално
осигуряване е наложен запор върху пенсията на М. Д. А.. От представените доказателства се
2
установява, че запорното съобщение е било получено на 30.07.2018 г., като с молба от
СУСО, съдебният изпълнител е уведомен, че не може да бъде наложен запор, тъй като
размерът на пенсията бил под минималната работна заплата.
На 18.07.2018 г. е изпратено запорно съобщение до Фирма, с които е наложен запор
върху всички сметки на длъжника М. Д. А. открити в банката. От представените
доказателства се установява, че на 23.07.2018 г. /датата на получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника
в банката.
С молба от 05.02.2019 г. подадена от взискателя Фирма по процесното изпълнително
дело е поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение и/или пенсия на
длъжника.
На 03.07.2019 г. е подадена молба от Фирма за налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника в Фирма.
На 04.07.2019 г. е изпратено запорно съобщение до Фирма, с които е наложен запор
върху всички сметки на длъжника М. Д. А. открити в банката, което съобщение е било
получено от банката на 11.07.2019 г.
На 10.09.2021 г. е подадена молба от Фирма за налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника в Фирма
По делото е изготвена справка от съдебния изпълнител, съгласно която от длъжника М.
Д. А. са събрани суми както следва: на 21.01.2019 г. – 185 лв., от която на взискателя са
изплатени 160 лв., а 25 лв. са удържани пропорционална такса, като със сумата е погасена
част от юрисконсултското възнагрждение в изп. дело в общ размер на 639 лв.; на 16.08.2019
г. – 174 лв., която е преведена на взискателя и била погасена част от юрисконсултското
възнагрждение в изп. дело в общ размер на 479 лв.; на 10.01.2022 г. – 72 лв., която била
преведена на взискателя и били заплатени авансови такси по делото.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е извършвал.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест
на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият
случай, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. С оглед
на което вземания по процесния изпълнителен лист се погасяват с петгодишна давност.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Ако
3
в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признание вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Взискателят има задължение
със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително
като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен
характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
погасителната давност на вземанията по изпълнителен лист от 20.02.2013 г. по ч. гр.д. №
6524/2013 г. по описа на СРС, 71 състав, не е изтекла към момента на предприемането от
страна на кредитора на действия за принудително изпълнение на вземанията по
изпълнително дело № ****************** по описа на ЧСИ М.Ц., чрез подаване на молбата
за образуване на изпълнителното дело – на 07.03.2013 г. В разглеждания случай от
представения по делото препис на изпълнително дело № ******************, се
установява, че същото е било образувано въз основа на подадена молба на 07.03.2013 г. с
приложен към нея - процесния изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния
изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган.
Това обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а
такава е и молбата, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. В
настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ,
поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната давността. Като дори да се
приеме, че молбата не е прекъснала давността то следващите изпълнителни действия, годни
да прекъснат давността са запор от 13.03.2013 г. /датата на получаване на запорното
съобщение/ върху всички сметки на длъжника в девет банки, изрично признание на
вземането /чл. 116, б. „а“ ЗЗД/ с подписване на споразумение от 29.10.2014 г., молба от
25.11.2014 г. от Фирма, съдържаща изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, изрично признание
на вземането /чл. 116, б. „а“ ЗЗД/ с подписване на анекс от 01.10.2015 г. към споразумение
№ 27590 от 01.10.2014 г., молба от 18.01.2017 г. от взискателя Фирма за налагането запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, молба от 22.05.2018 г. от взискателя Фирма
за налагането запор върху банковите сметки и сейфове на длъжника, запор от 23.07.2018 г.
/датата на получаване на запорното съобщение/ върху банковите сметки на М. Д. А. в
Фирма, запор от 30.07.2018 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху
пенсията на М. Д. А., молба от 05.02.2019 г. от взискателя Фирма за налагането запор върху
трудовото възнаграждение и/или пенсия на длъжника, запор от 11.07.2019 г. /датата на
получаване на запорното съобщение/ върху банковите сметки на М. Д. А. в Фирма и молба
от 10.09.2021 г. от взискателя Фирма за налагането запор върху банковите сметки на М. Д.
А. в Фирма
Настоящият състав намира, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни
решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на
първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с
нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече
даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В
тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от
4
момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако
преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от
значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си
последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им
тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен
съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За
заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по
принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва
да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на
образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт /придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
изпълнителния процес/, погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната
практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата
погасителна давност за вземането в тези случаи /според постановките по т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие/. Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за
вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
/двугодишен/ срок, като при съдебно установено вземане срокът е всякога пет години /чл.
117, ал. 2 ГПК/ в този смисъл решение № 252 от 17.02.2020 г. постановено по гр. д. №
1609/2019 г. по описа ма ВКС.
В случая между изпълнителните действия по изп. д. № ****************** по описа
на ЧСИ М.Ц. насочени срещу длъжника М. Д. А., а именно молба на 07.03.2013 г.,
съдържащо възлаган по чл. 18 от ЗЧСИ, налагане на запор от 13.03.2013 г. върху всички
сметки на длъжника в девет банки, признание на вземането от длъжника посредством
споразумение от 29.10.2014 г., молба на 25.11.2014 г., съдържащо възлаган по чл. 18 от
ЗЧСИ не е изтекъл период по-голям от две години, в който взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия, респективно изпълнителни действия не са
извършвани от съдебния изпълнител, поради което не е настъпило прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона. Тъй като те са извършени преди
приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, по отношение на погасителната давност
следва са се приложи тълкуването, дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г. Съобразно
него, погасителна давност не е текла докато до приемане на тълкувателното решение /т.е. до
26.06.2015 г./ и че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на
постановяване на решението – от 26.06.2015 г., а не от последното изпълнително действие.
От 27.06.2015 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, които не е изтекъл към
момента на предприемане на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, а
именно изрично признание от длъжника на вземането /чл. 116, б. „а“ ЗЗД/ с подписване на
анекс от 01.10.2015 г. към споразумение № 27590 от 01.10.2014 г., подаване на молба от
18.01.2017 г. от взискателя Фирма за налагането запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, молба от 22.05.2018 г. от взискателя Фирма за налагането запор върху банковите
сметки и сейфове на длъжника, запор от 23.07.2018 г. /датата на получаване на запорното
съобщение/ върху банковите сметки на М. Д. А. в Фирма, запор от 30.07.2018 г. /датата на
получаване на запорното съобщение/ върху пенсията на М. Д. А., молба от 05.02.2019 г. от
взискателя Фирма за налагането запор върху трудовото възнаграждение и/или пенсия на
длъжника, запор от 11.07.2019 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху
банковите сметки на М. Д. А. в Фирма и молба от 10.09.2021 г. от взискателя Фирма за
налагането запор върху банковите сметки на М. Д. А. в Фирма В случая следва да бъде
посочено, че независимо, че между валидните изпълнителни действия – подаване на молба
5
на 25.11.2014 г. до молба от 18.01.2017 г., както и между запор от 11.07.2019 г. /датата на
получаване на запорното съобщение/ върху банковите сметки на М. Д. А. в Фирма и молба
от 10.09.2021 г. от взискателя Фирма за налагането запор върху банковите сметки на М. Д.
А. в Фирма е изминал периода по-голям от две години и е настъпила перемпция по силата
на закона, то доколкото по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело,
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител. В контекста на гореизложеното, в случая настоящият състав намира, че между
изпълнителните действия по изп. д. № ****************** по описа на ЧСИ М.Ц., а
именно в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, налагането на запори върху банкови
сметки, молби от взискателя за възлагане на изпълнителни действия, както и извършените
изрични признания от длъжника до края на устните състезания пред настоящия състав по
отношение на вземането на ответника спрямо ищеца, не е изтекла петгодишната давност за
погасяване на задълженията. За пълното следва да се посочи, че дори подписването на
споразумение от 29.10.2014 г. и анекс от 01.10.2015 г. да не се приемат за признания на
вземането по реда на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, които да са годни да прекъснат давността, то с
оглед на останалите предприети изпълнителни действия по процесното изпълнително дело,
то отново не изтекла петгодишната давност за погасяване на задълженията.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
За пълното следва да се обсъдят и извършените частични разпределения от съдебния
изпълнител, доколкото релевантно обстоятелство се явява и доколко претенцията е
допустима. Видно от представените разпределения извършени от съдебния изпълнител,
както и от извършените отбелязвания по изпълнителния лист по делото има извършени
плащания на взискателя в размер на сумата от 431 лв., като с оглед правилото на чл. 76, ал.
2 от ЗЗД, настоящият състав намира, че с нея е погасени частично разноските в
изпълнителното дело, поради което няма погасени суми предмет на процесния
изпълнителен лист и претенцията по чл. 439 от ГПК се явява допустима.
С оглед на неоснователността на предявените искове претенциите на ищеца за
присъждане на сторените по делото разноски следва да бъдат оставени без уважение. При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът би имал право на
разноски. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков
път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването
за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Доколкото в случая не са представени доказателства за реалното заплащане на
адвокатското възнаграждение претенцията по отношение на следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. А., ЕГН **********, срещу Фирма, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление /административен адрес/, искове с правна квалификация
чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че М. Д. А. не дължи на Фирма сумата от
8674.89 лв., представляваща редовна лихва за периода от 10.09.2009 г. до 25.11.2012 г.,
сумата от 2713.45 лв., представлява наказателна лихва за периода от 10.10.2009 г. до
6
14.02.2013 г. и сумата от 1353.37 лв., представляваща разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6524/2013г. по описа на СРС, 71 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7