РЕШЕНИЕ

София, 04.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно частно гражданско дело № 4893 по описа за 2019 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК във връзка с чл. 437, ал. 4 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Н.А.С., подадена чрез назначения му особен представител адв. М.И., срещу Постановление, инкорпорирано в съобщение с изх. № 12465/08.03.2019 г. на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С.Х.по изп. дело № 20188630400239, с което е отказано да се измени определения на взискателя размер на разноските за такси по делото от 326, 28 лева.

В жалбата се поддържа неправилност на акта за определяне на разноските поради необоснованост и противоречие с материалноправните норми за разпределяне на отговорността за разноските. Излагат се доводи, че по делото не било доказано авансово изплащане на определените такси от взискателя. Излагат се доводи, че общият определен размер на таксите на ЧСИ не включвал възнаграждението на особения представител, тъй като изрично било посочено, че се претендират „такси“, а това възнаграждение няма характер на такса. Излагат се доводи, че пропорционалната такса върху събраната в производството сума следвало да възлиза най-много на 10 на сто от размера на главницата на дълга, а в случая била начислена в по-голям размер. Сочи се, че производството е образувано срещу наследодател на длъжника и той дължи най-много 1/2 от разноските, извършени при образуване на изпълнителното производство. Иска се отмяна на атакуваното постановление за разноските в частта, с която са определени разноски по изпълнението в размер на разликата между 178 лева без ДДС (или 213, 60 лева с ДДС) и определения хонорар от 326, 28 лева.

Постъпил е отговор на частната жалба от взискателя в изпълнителното дело – „Т.С.“ ЕАД. Изложени са доводи за неоснователност на жалбата, тъй като таксите по делото били правилно изчислени. Твърди се, че пропорционалната такса върху събрания размер на дълга (по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ) следва да се изчисли върху целия размер на задължението. Възразява се срещу искането взискателят да заплати хонорар на особения представител. Иска се оставяне на жалбата без уважение.

В жалбата не се съдържа искане за събиране на доказателства.

ЧСИ С.Х.е изложила мотиви за определения от нея размер на разноските, като приема, че жалбата е допустима, но неоснователна. Посочва се, че сумата на разноските е формирана от такса за образуване на делото от 24 лева с ДДС; такси за проучване на имуществото на длъжника в размер на 24 лева с ДДС (за четири искания за информация); такси за изготвяне на съобщения – 48 лева с ДДс за две съобщения; такса за налагане на запор – 18 лева с ДДС; възнаграждение на особен представител – 150 лева, и  други „допълнителни разноски“ в размер на 5 лева. Посочва се, че върху събраната сума по делото е определена и пропорционална такса в размер на 57, 28 лева с ДДС.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт (постановление за разноските – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК) от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК.

При служебната проверка за редовност на въззивната жалба се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 278 ГПК във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК (жалбата е подадена от особен представител, който е освободен от държавни такси; особеният представител адв. Иванов е назначен съгласно определение от Софийската адвокатска колегия на лист 57 от изпълнителното дело).

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От фактическа страна от събраните по изпълнителното дело доказателства се установява следното:

Изпълнителното дело № 20188630400239 на ЧСИ С.Х.е образувано по изпълнителен лист, с който П.Г.С.е осъдена да плати на „Т.С.“ ЕАД сумите от 529, 94 лева, ведно със законната лихва от 25.11.2014 г. до пълното изплащане на вземането; 31, 77 лева – законна лихва за забава, и 162, 50 лева – разноски по делото. Съгласно извършена от ЧСИ Х.служебна справка в Национална база данни „Население“ от 13.03.2018 г. (на лист 5 от изпълнителното дело) длъжницата П.С.е починала, като съгласно удостоверение за наследници № РИС18-УФ01-182/09.05.2018 г. на Столичната община, район „Искър“ (на лист 7 от делото) смъртта ѝ е настъпила на 06.06.2015 г. – преди образуване на изпълнителното дело.

Съгласно посоченото по-горе удостоверение за наследници починалата длъжница Сотирова е оставила две деца – жалбоподателят Н.А.С. и сестра му Н.А.С.. С постановление от 14.11.2018 г. (на лист 16) двамата са били конституирани от ЧСИ Х.като страни в изпълнителното производство на основание чл.60, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 429, ал. 2 ГПК като съдлъжници.

На 18.11.2018 г. ЧСИ Х.е изпратила две писма за установяване на задълженията на жалбоподателя С. *** – на лист 17 от изпълнителното дело) и за установяване на имуществото му (с изх. № 60882 – на лист 18 от изпълнителното дело).

На лист 10 от изпълнителното дело е отразена електронна справка за пенсията на жалбоподателя С. от 31.05.2018 г.

На 04.06.2018 г. ЧСИ Х.е извършила справка за банковите сметки на жалбоподателя С., като резултатът от справката е присъединен към изпълнителното дело (на лист 13 от същото).

Със запорно съобщение с изх. № 60883/14.11.2018 г., съставено от ЧСИ Х., е наложен запор на сметките на жалбоподателя Н.С. в „Ц.К.Б.“ АД. Съгласно писмо на последното юридическо лице с изх. № 194170/23.11.2018 г. от банковата му сметка са преведени на ЧСИ Х.713, 32 лева – целият претендиран от жалбоподателя размер на възнаграждението.

С молба с вх. № 7255/31.01.2019 г. въззивникът по изпълнителното дело – „Т.С.“ ЕАД, е представила документи за заплатен по сметка на ЧСИ Х.депозит за хонорара на особения представител на жалбоподателя С. в размер на 150 лева.

Въз основа на така установените факти настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

 Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнителното дело са за сметка на длъжника, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба длъжникът следва да плати тези разноски, независимо дали са били внесени авансово по делото. Поради това оплакването в жалбата, че взискателят по изпълнителното дело не бил внесъл предварително таксите по делото, е неоснователно – предварителното внасяне на таксите в изпълнителното производство не се отразява на дължимостта им от длъжника. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение №2/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд (ВКС) извършването на изпълнителни действия, въпреки че не са внесени такси от въззивника по изпълнителното дело, не е основание за освобождаване на длъжника от отговорност, а води единствено до основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител. Следователно таксите в изпълнителното дело продължават да се дължат от длъжника по него – жалбоподателя С..

Съдът следва да прецени доколко са налице основания за начисляване на такива такси по настоящото дело, като прецени дали по изпълнителното дело са извършени съответните изпълнителни действия и доколко отговорността за разноските в производството за тях следва да се понесе от жалбоподателя С. в качеството му на правоприемник по изпълнителния лист. Размерът на задълженията на таксите в изпълнителното производство е установен от държавата и следва да се определи съгласно действащата нормативна уредба – чл. 78, ал. 1 и 2 ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).

По отношение на частта от задължението, която се пада на жалбоподателя С., следва да се отбележи, че същият е наследник на първоначалната длъжница в изпълнителното производство П.С., като едно от двете ѝ деца. Съгласно
чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, следователно наследствената квота на жалбоподателя С. е 1/2 от общия размер на задълженията на наследодателката П.С.. Следователно жалбоподателят С. дължи половината от размера от таксите в изпълнителното производство само за онези действия, които са били насочени срещу първоначалната длъжница в производството – починалата П.С.. От момента на насочване на изпълнението срещу неговото собствено имущество, таксите се дължат от жалбоподателя С. в пълен размер.

Безспорно за образуването на изпълнителното дело срещу починалата П.С. разноски се дължат от всичките ѝ наследници, доколкото производството ще се води срещу тях като правоприемници на част от имуществото на последната. съгласно т. 1 ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело се дължи такса от 20 лева, от която на жалбоподателя С. се падат съгласно наследствената му квота 10 лева. Върху тази сума следва да бъде начислен и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 20 на сто, или е установено, че за образуване на производството жалбоподателят С. дължи сумата от 12 лева.

По делото се констатират две действия, касаещи първоначалната длъжница П.С., срещу която е издаден изпълнителният лист – издаване на справка за наследници на същата, за която съгласно т. 3 от ТТРЗЧСИ за издаване на справка за длъжника или неговото имущество се събира такса от 5 лева, която с начисления ДДС следва да се определи от съда на 6 лева. За данъчните задължения на починалата П.С. е извършена справка чрез изпращане на писмо до Националната агенция по приходите, за която според т. 5 ТТРЗЧСИ се дължи такса от 20 лева, или 24 лева с ДДС. Задължението на въззивника С. за последните описани действия се дължи съобразно наследствената му квота, или възлиза на половината от 30 лева, или 15 лева.

В рамките на изпълнителното производство ЧСИ Х.е извършвала и действия за установяване на имущественото състояние лично на жалбоподателя С. – така са извършени справка за получавана от него пенсия, за декларирано пред данъчната администрация имущество и  за открити банкови сметки. За тези услуги се дължат общо 15 лева без ДДС или 18 лева с ДДС, които също представляват задължение на жалбоподателя С. по изпълнителното дело. Тази сума той следва да поеме в пълен размер, доколкото извършените справки касаят неговото имущество като лице, спрямо което действа изпълнителния лист (наследник – чл. 429, ал. 2 ГПК).

На следващо място по делото е установено, че е изготвена и изпратена до адреса на жалбоподателя С. като длъжник покана за доброволно изпълнение, за която отново се дължи такса по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 20 лева. С това задължение следва да бъде натоварен изцяло жалбоподателят С., тъй като поканата е изпратена лично до него, като в размера следва да се включи и стойността на ДДС, или общо жалбоподателят дължи 24 лева за връчването на покана за доброволно изпълнение.

Постъпилите по делото суми от имуществото на жалбоподателя С. са получени чрез налагане на запор по негова банкова сметка, ***. 9 ТТРЗЧСИ се събира такса от 18 лева, или 21, 6 лева с ДДС.

Неоснователно е възражението, че определените от ЧСИ Х.в обжалвания акт като такси разноски не включват и възнаграждението за особен представител на жалбоподателя С.. Вярно е, че е допусната техническа грешка при описанието на дължимите се разноски по изпълнителното дело, но тъй като в поканата за доброволно изпълнение е посочен пълният размер на дължимите се разноски, следва да се приеме, че този размер включва и възнаграждението на особен представител в размер на 150 лева, което също следва да бъде поето от жалбоподателя С..

Върху събраната от съдебния изпълнител сума следва да се начисли и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Съгласно забележка № 4 към посочената разпоредба тази такса се определя единствено върху сумите по изпълнителния лист, без авансово дължимите се такси. Тези суми по изпълнителния лист в случая възлизат на общо 724, 21 лева, като припадащата се на жалбоподателя С. част е в размер на половената от тази сума или 362, 11 лева. Следователно дължимата се пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на 36, 21 лева без ДДС, или
43, 45 лева с ДДС.

Следователно сборът на дължимите се от жалбоподателя С. такси възлиза на 12 + 15 + 18 + 24 + 21,6 + 150 + 43, 45 лева, или 284, 05 лева.

Други извършени разноски по делото, включително и описаните в мотивите на ЧСИ Х.5 лева „други разноски“ не се установява да се дължат.

Следователно жалбата на длъжника в изпълнителното производство С. е основателна в частта, с която се иска отмяна на акта на ЧСИ Х.за определяне на размер на разноските за разликата между 284, 05 и 326, 28 лева, в която част обжалваното постановление следва да бъде отменено, и неоснователна  в частта за разликата между 178 лева и 284, 05 лева, в която част жалбата следва да се остави без уважение.

Относно разноските:

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски пропорционално на уважената част от жалбата – за жалбоподателя С., и на отхвърлената ѝ част – „Т.С.“ ЕАД, съгласно правилата на
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.

Ответникът по жалбата – „Т.С.“ ЕАД, не е направила искане за присъждане на разноски.

Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, доколкото се представлява от особен представител. На особения представител обаче се дължи хонорар по делото, определен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК по силата на прякото препращане на чл. 430 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК хонорарът на особения представител се определя според фактическата и правна сложност на делото, но не по-малко от половината от минималния хонорар, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая делото не представлява фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди половината от минималния размер на възнаграждението, определен по реда на
чл. 10, т. 5 от цитираната наредба, или 100 лева. Първоначално тази сума следва да се поеме от ответника по жалбата – „Т.С.“ ЕАД, като дружеството следва да бъде осъдено да заплати тази сума по реда на чл. 77 ГПК по сметка на съда, от която да се плати на особения представител. Ако сумата бъде заплатена, на дружеството може да бъде издаден изпълнителен лист срещу длъжника за частта от сумата, пропорционално на отхвърлената част от жалбата, която възлиза на 62, 52 на сто, като съдът следва да се произнесе по това искане след внасяне на сумата от 100 лева отстрана на „Т.С.“ ЕАД.

Неоснователно е възражението на взискателя в изпълнителното производство, че същият не следвало да внася разноски по делото. Съгласно чл. 430 ГПК възнаграждението на особения представител на длъжника в изпълнителното производство се определя по правилата на чл. 47, ал. 6 ГПК – т.е. разноски се внасят първоначално от ищеца, а едва в последствие е възможно преразпределението им между страните по реда на чл. 78 ГПК.

Настоящото решение е окончателно съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление, инкорпорирано в съобщение с изх. № 12465/08.03.2019 г. на Частен съдебен изпълнител С.Х.по изп. дело № 20188630400239, В ЧАСТТА, с която в тежест на длъжника по изпълнителното дело Н.А.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, са определени за заплащане такси в изпълнителното производство в размер на 42, 23 лева (четиридесет и два лева и двадесет и три стотинки), който представлява разликата между 284, 05 лева с ДДС (двеста осемдесет и четири лева и 5 стотники) и 326, 28 лева с ДДС (триста двадесет и шест лева и 28 стотинки).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 21034/26.03.2019 г. на Н.А.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в останалата ѝ част, с която се иска отмяна на Постановление, инкорпорирано в съобщение с изх. № 12465/08.03.2019 г. на Частен съдебен изпълнител С.Х.по изп. дело № 20188630400239, В ЧАСТТА, с която е определен размер на дължимите се от Н.А.С., такси в изпълнителното производство в размер на разликата между 213, 60 лева с ДДС (двеста и тринадесет лева и 60 стотинки) и сумата от 284, 05 лева с ДДС (двеста осемдесет и четири лева и 5 стотники).

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: София, ул. „********, да плати по набирателната (депозитна) сметка на Софийския градски съд сумата от 100 лева (сто лева) за възнаграждение на особения представител на жалбоподателя  Н.А.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.