№ 2
гр. Раднево, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100595 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ във вр. чл. 52 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Р. В. С. срещу „Мини
Марица изток” ЕАД, с която се предявява осъдителен иск с правно основание
чл. 200 КТ и във вр. чл. 52 ЗЗД. Ищецът твърди, че въз основа на трудов
договор № 102/30.10.2019 г. е работил в Рудник „Трояново-1“ на длъжността
„заварчик“ като предимно извършвал заваръчни шевове, разчертаване и
рязане на листови стомани, ремонт и възстановяване на възли чрез нагряване,
рязане и заваряване. Твърди, че на 08.01.2023 г. бил назначен в 1-ва смяна В
заедно с колегите му И.Д.А. на длъжност електрошлосер и Д. И. Д. на
длъжност машинист. Твърди, че около 7,45 часа влаковият диспечер Д. Р. И.
информирал И.А., че релсова верига на предмаршрута от гара Трояново на
гара Разделна дава заето. Твърди, че И.А. пристигнал с електролокомотив на
място в гара Разделна и извършил замерване на изолираните настави, при
което констатирал, че наставът на релейния край отчита пълно късо
съединение. Твърди, че след напускане на гара Разделна диспечерът му
звъннал отново и му казал, че след преминаване на локомотива релсата е
останала заета релсова позиция на секция 3/5. Твърди, че И.А. се върнал
обратно на гара Разделна и констатирал, че има скъсан релсов съединител на
секция 3/5, но с почукване по джонтовата връзка секцията се освободила.
Твърди, че констатирал също, че не било нужно да се направи заварка на
тяговото въже в района на стрелки 29/33. Твърди, че И.А. уведомил диспечера
Д. И., че било нужно да се вика АГМу за заваряване на релсовите съединители
1
и останал да изчака машината в гара Разделна. Твърди, че така той бил
изпратен да извърши заварките на релсовите съединители и заедно с
машиниста Д. Д., който управлявал релсова самоходна машина пристигнали на
трети коловоз на гара Разделна, а след пристигането им в кабината се качил и
И.А.. Твърди, че около 10 часа започнали работа по отстраняване на
повредата, като Д.Г. – ръководител движение 1-ва степен подготвил и
заключил маршрута и осигурил изпращане на редовен изходен светофар на
АГМу № 2 от 3-ти коловоз на гара Разделна за гара Трояново, където трябвало
да се завърнат след извършване на работата по релсовите съединители.
Твърди, че тримата потеглили с АГМу № 2 от 3-ти коловоз и спрели в района
на стрелка 13, където разпънали кабели за заварка на тягово въже в района на
стрелки 29/33. Твърди, че след приключване на работата продължили
движението си по заключения маршрут, като при приближаване на мястото на
заварката машиниста Д. Д. задействал спирачките, но подминал мястото за
работа и застъпил секция 3/5, поради която причина машинистът върнал
машината и спрял на S-зоната между стрелка № 5 и кръстолиние 9–9а.
Твърди, че вследствие се оказало, че при спиране на машината на тази зона от
релсовия път на ръководителя движение Д. Г. не му излизала индикация за
заетост в мястото на спиране, поради разминаване на наставите от двете
релсови нишки. Твърди, че въпреки това маршрутът все още бил заключен,
което се отчитало на светлинното табло на гара Разделна, тоест че по него все
още не е преминала машина. Твърди, че въпреки заключения маршрут, но
непонятни причини ръководителят движение Д. Г. бил приел, че АГМу № 2 е
напуснала мястото на извършваната работа, като същият нарушавайки ред
правила и норми за безопасност в ЖП транспорта, без да получи обаждане от
машиниста, без да погледне към коловозите на гара Разделна дали АГМу № 2
е напуснало, чрез помощни бутони от пулта бил принудително разпаднал
заключения маршрут и светлинният индикатор дал зелен входен светофар на
влак № 128 за приемане от 4 коловоз на гара Разделна. Твърди, че по този
начин АГМу № 2 се озовала на пътя на влак № 128 с нищо неподозиращ
екипаж. Твърди, че на влак № 128 се намирали машиниста Г.А. и обучаем
машинист Р.Г.. Твърди, че машиниста Г.А. при зелен входен сигнал решил, че
коловозът е свободен сигнал и привел локомотива в движение, след което
подал входен сигнал. Твърди, че така допусната грешка и проявените
нехайство и безотговорност от страна на Д. Г. и на още няколко служителя на
ответното дружество, бил причинен тежък инцидент, за чието настъпване
нямал никаква съпричастност, бил изцяло неподготвен и животът му бил
непосредствено застрашен, но довели до тежко и непоправимо осакатяване за
цял живот. Твърди, че с присъда № 10 от 17.04.2024 г. по НОХД № 65/2024 г.
на РС-Раднево Д. Г. бил признат за виновен за това, че е дал разрешение на
влак 128 да премине през заетия коловоз, вследствие на което настъпил
2
инцидента, от който получил травмите. Твърди, че от механизма на инцидента
помни, че около 10,18 часа на 08.01.2023 г. И.А. излезнал от кабината да
проведе телефонен разговор, тъй като му давало заето и видял идващия с
вагоните напред влак 128, като им извикал веднага да скачат от АГМу № 2.
Твърди, че И. скочил от лявата страна и дал веднага знак на машиниста на
локомотив 128 за спиране, от което машиниста му задействал незабавно
автоматична спирачка за спиране по най-бързия начин. Твърди, че разбрали
късно с колегата му за сигнала да скачат, като после разбрал, че колегата му Д.
Д. бил скочил на празен коловоз и се разминал без сериозни наранявания.
Твърди, че той не успял да скочи и при опита му да скочи, влак 128 ударил
машината АГМу № 2, загубил равновесие, при което нямал никакво влияние
върху тялото си, което се удряло между двете машини, като накрая паднал
върху коловозите и се озовал под колелата на вагоните. Твърди, че изгубил
съзнание, наложило се ампутация на левия крак над коляното, на десния крак
под коляното, счупване на 2 лумбални прешлена и 2 шийни прешлена,
счупване на 3 ребра вляво, тежък хеморагичен шок от кръвозагубата. Твърди,
че там го намерил машиниста на влак 128, който започнал незабавен оглед.
Твърди, че след оказването му на спешна медицинска помощ от д-р К. –
дежурен лекар в рудничния комплекс, бил откаран в ЦСМП-Гълъбово, където
бил пристигнал реанимационен екип от Стара Загора, а в последствие бил
откаран в УМБАЛ д-р Стоян Киркович в гр. Стара Загора, където започнала
незабавна операция за стабилизирането му. Твърди, че бил приет в Клиниката
по ортопедия и травматология и Клиника по анестезиология и интензивно
лечение с диагноза ампутация под тазобедрена става и колянна става. Твърди,
че анамнезите от клиниките сочат, че двата му крака били премазани, като
половината подбедрица на десния крак била откъсната, а лявата подбедрица
била прикрепена само с кожа и размачкани мускули. Твърди, че няма спомен
от самия инцидент, а той не бил описан в епикризите. Твърди, че били описани
кравонасядания в очите, херния в коремната област, загуба на много кръв,
поставен катетър в пикочния мехур, контузии и травми в шията, счупване на
спинозен израстък на 6-ти шиен прешлен, както и на лява дъга на 6-ти и 7-ми
шийни прешлени, счупено тяло на 2-ри поясен прешлен и на ляв напречен
израстък на 4-тия поясен прешлен, счупване на 6-7-8 леви ребра, разкъсно-
контузни рани по лицето. Твърди, че освен болките и страданията от
травматичните увреждания, те му причинили и разстройство на здравето.
Твърди, че му били ампутирани двата крака над коленете в КОТ, но
многократно бил изпращан в другата клиника за стабилизиране на
състоянието му, което многократно било рисково към смърт. Твърди, че на
02.02.2023 г. му била направена нова операция в областта на ампутираните
крайници, кожна пластика с вземане на тъкани на площ от 450 кв.см от
бедрото и дясната мишница. Твърди, че от момента на инцидента до
3
02.02.2023 г. бил ръба на смъртта, постоянно бил отпаднал, с неясно съзнание,
неимоверно силни болки в краката, кръста, врата, гръдния кош, карали го да
си мисли, че няма да оцелее. Твърди, че през януари 2024 г. получил силни
болки в областта на пояса с температура, отпадналост, парене и болки при
уриниране, а от изследванията се установило, че страда от остър
тубулоинтерстициален нефрит с паренхимен процес на десния бъбрек от типа
на остър пиелонефрит, за което му било назначено болнично и домашно
лечение. Твърди, че според лекарите пиелонефритът е вследствие на
поставения му катетър в пикочния мехур незабавно след инцидента. Твърди,
че всичко това ще търпи до края на живота си, като е възможно да отключва и
други болезнени състояния. Твърди, че левия му крак бил ампутиран на 14 см,
което правило протезирането почти невъзможно, а двустранната ампутация
налага използване на високо технологични материали и протези, които
значително оскъпяват протезите. Твърди, че се налага нова рехабилитационна
програма поради промяна в стойката и мускулатурата от двустранната
ампутация. Твърди, че към момента се придвижва с 2 протези, 2 канадки и
инвалидна количка, което изключително физически натоварващо и
изморяващо, имал необходимост от поне 2 часа дневно за справяне с
протезите, промиване и т.н. Твърди, че с експертно решение № 787-105 от
01.11.2023 г. на ТЕЛК-Стара Загора му били определени 100 % трайно
намалена работоспособност, пожизнено, с чужда помощ, с противопоказна
работа с долни крайници. Твърди, че със заповед № 634/19.12.2013 г. на
управителя на рудника бил трудоустроен и назначен на длъжност пазач в
рудника за периода от 01.11.2023 г. до 28.04.2024 г., за което било сключено
допълнително споразумение. Твърди, че на 12.12.2023 г. било сключено
тристранно споразумение, с което съпругата му била назначена за асистент
лична помощ по социална услуга „Асистентска подкрепа“ на община Стара
Загора. Твърди, че на 28.12.2023 г. с трудов договор била назначена съпругата
му за личен асистент, който бил със срок до 28.11.2028 г., при възнаграждение
за съпругата му от 1273,03 лв. Твърди, че с разпореждане от 24.01.2024 г. на
ТП на НОИ-Стара Загора му била отпусната пожизнена пенсия за
инвалидност поради трудовата злополука с добавка за чужда помощ с месечен
размер на пенсията с добавката в размер на 861,28 лв. Твърди, че с
разпореждане от 29.02.2024 г. на ТП на НОИ-Стара Загора пенсията му била
изменена и станала в размер на 1431,27 лв. Твърди, че за настъпилата
злополука работодателят нарушил множество норми в областта на
безопасните условия на труд, а с протокол от 02.02.2023 г. били констатирани
множество допуснати нарушения /посочени в 7 точки/. Твърди, че за тези
нарушения вината е на работодателя. Твърди, че с разпореждане от 20.02.2023
г. на ТП на НОИ-Стара Загора злополуката била приета за трудова по чл. 55,
ал. 1 КСО. Твърди, че работодателят действително е поел част от разходите по
4
лечението му в размер на 13050 лв., а с решение на СД на ответника му било
дадено под формата на дарение сумата от 10 000 лв., които били ползвани за
лекарства и консумативи. Твърди, че също така били заплатени и около 11700
лв. за престоя му центъра за протезиране в София. Твърди, че с 2 платежни
нареждания от 15.01.2024 г. и 27.02.2024 г. му били платени социални
обезщетения и помощи в общ размер на 2562,35 лв. Твърди, че тези средства
са били крайно недостатъчни за да компенсират и малка част от претърпените
от него вреди. Твърди, че работодателят поел инициативата за протезирането
му от Центъра за протезиране Алегро в гр. София, като офертата към онзи
момент 01.09.2023 г. била на стойност от 485130 лв. Твърди, че първият етап
от протезирането минал и му била издадена фактура на стойност от 189000
лв., които заплатил на центъра от получени средства от застраховка трудова
злополука от „ОЗОК ИНС“ АД, но покачването на цените на металите качило
офертата за крайната цена на протезирането до сумата от 497260 лв. съгласно
оферта от 07.03.2024 г. Твърди, че работодателя му обещал напразно, че ще
плати протезирането, което му бил потвърдил и в писмо от 18.01.2024 г.
Твърди, че не знае от къде ще вземе останалите около 300000 лв. за
протезирането, а работодателят не платил никакви суми, за което го и
уведомил с писмо на 12.04.2024 г. Твърди, че банките му отказвали кредит,
защото нямало как да се обезпечи, не можел и да прекрати процеса, тъй като
били сторени вече големи разходи, а протезите се изработвали специално за
него по размери. Твърди, че имало открита дарителска сметка в банка, но
нямало достатъчно пари за целта. Твърди, че поддръжката на протезите
изисква допълнителни средства за консумативи годишно около 28000 лв.
Твърди, че винаги ще му трябва човек да му помага. Твърди, че работодателят
му предлагал сумата от 486000 лв. за обезщетяване на всички имуществени и
неимуществени вреди. Твърди, че отправил към работодателят предложение
да му плати сумата от 673000 лв., но то било отхвърлено от ответника с
аргументи, че СД не приел предложението за заплащане на сума от 886 000 лв.
Твърди, че му била дадена проформа фактура от 29.04.2024 г. от протезния
център, която била на стойност 497260 лв., поради което искал от ответника с
писмо да му плати тази сума като частично обезщетяване на вредите, което му
било отказано от СД на ответното дружество, за което бил отново уведомен с
писмо. Твърди, че ответникът му дължи сумата от 525260 лв. за претърпените
имуществени вреди, от които сумата от 497260 лв. за протезирането и 28 000
лв. за консумативи за първата година. Твърди, че съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК
следва работодателят да му плаща и пожизнено срещу разходо-оправдателни
документи повтарящото се задължение за заплаща консумативите. Твърди, че
пропуснатите ползи са му в размер на 800 лв. месечно или 9600 лв. годишно,
произтичащи от загубата на трудово възнаграждение. Твърди, че
пропуснатите ползи до пенсионирането му за възраст възлиза на сумата от
5
115200 лв. Твърди, че за претърпените неимуществени вреди претендира сума
от 350 000 лв., за което излага съображения. Поради това моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 421000 лв. за претърпените имуществени вреди /след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в осз на 17.10.2024 г./; сумата
от 115200 лв. за пропуснати ползи; сумата от 350000 лв. за неимуществени
вреди – болки и страдания от твърдяната трудова злополука; на основание чл.
124, ал. 4 ГПК да му заплаща напред повтарящото се задължение за
консумативи на протезите; ведно със законната лихва от 08.01.2023 г. до
окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски. Представя писмена
защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Мини Марица изток”
ЕАД, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не оспорва
обстоятелствата, че ищецът е служител на дружеството по трудов договор на
длъжност „заварчик“ и че на 08.01.2023 г. около 10,20 часа в района на гара
Разделна е настъпила трудова злополука с ищеца, която е настъпила при
сблъсък между влак 128 и АГМу № 2, при която ищецът е попаднал под
вагоните на влака и вследствие на това са му ампутирани двата крака
съответно под и над коляното, счупване на 2 лумбални прешлена и на 2
шийни прешлена, счупване на 3 ребра вляво, както и хеморагичен шок от
кръвозагуба. Твърди, че не оспорва и обстоятелствата относно
транспортирането му от рудника до болницата в Гълъбово, а в последствие в
болница в Стара Загора. Твърди, че не оспорва там по спешност да са му
направени двете ампутации на краката над колената, а на 13.02.2023 г. да е бил
изписан на домашно лечение и последващо протезиране. Твърди, че ищецът
против правилата за безопасни условия на работа е тръгнал да напуска влака в
посока на идващия влак, а не в обратна посока, която негова реакция била
против инструкцията за опазване на неговото здраве. Твърди, че е безспорен
фактът на допуснатите нарушения на правилата от страна на работници на
ответника, които били подробно описани в доклада на комисията и протокола
за проверка на ТП на НОИ Стара Загора. Твърди, че не оспорва злополуката
да е приета за трудова с разпореждане от 20.02.2023 г. на ТП на НОИ Стара
Загора. Твърди, че от момента на злополуката до настоящия момент
дружеството било плътно до ищеца и неговото семейство, подкрепяло го, като
му заплатило различни суми – за медицински разходи сумата от 5349,79 лв.; за
извършване на кожна пластика – 4500 лв.; за електрическо болнично легло –
1800 лв.; за извършени ремонтни дейности в блока на ищеца, където живее, за
да има достъп до него – 947,25 лв. за материали и 1920 лв. за подмяна на
входната врата; за устройство за качване на стълби и рингова инвалидна
количка – 7220 лв.; за специалист хирург в домашни условия – 800 лв.; за
изброените и много други разходи по счетоводна справка обща сума от
6
34816,44 лв.; дарение в размер на 10 000 лв.; социални обезщетения и помощи
в размер на 2562,35 лв. Твърди, че по сключена от работодателя застраховка
ищецът е получил застрахователно обезщетение в размер на 213226,44 лв.
Твърди, че назначили дъщерята на ищеца на длъжност технически
организатор по трудов договор с основно месечно възнаграждение от 1900 лв.
Твърди, че с решение на ТЕЛК на ищеца били определени 100 % трайно
намалена работоспособност пожизнено, въз основа на което ищецът бил
трудоустроен и преназначен на длъжност пазач с основно трудово
възнаграждение от 1404 лв. и допълнително такова от 435,24 лв. Твърди, че
ищецът получава и месечна лична пенсия за инвалидност от 1431,27 лв.
Твърди, че действително имало водени преговори за обезщетението, но
двустранно съгласие не било постигнато. Твърди, че оспорва иска за
имуществени вреди за протезиране в размер на 525260 лв., като до момента
твърди да е платил под различни форми на ищеца сумата от 260605,44 лв. за
лечението му. Твърди, че ищецът е избрал протезирането му от посочената от
него фирма, които били високотехнологични, но това не бил единственият
възможен начин за протезиране. Твърди, че дори да се приеме, че това са
единствените възможни протези за оздравителния процес на ищеца, то следва
да се приспадне от общата сума платените до моменти от ответника суми
съгласно чл. 200, ал. 3 КТ. Твърди, че сумата от 28 000 лв. е изключително
скъпа поддръжка за подобен вид лечение. Твърди, че е неоснователна
претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху отделните
плащания към фирмата за протезиране, тъй като ищецът е разполагал към
тези дати със суми от полученото обезщетение от застрахователя. Твърди, че е
неоснователно искането за пропуснати ползи, тъй като трудовото
възнаграждение на ищеца е било в общ размер на 2314 лв. преди инцидента, а
след трудоустрояването същото му е в размер на 1839,24 лв., към което следва
да се прибави пенсията за инвалидност от 1431,27 лв., като се получава обща
сума от 3270,51 лв., което е в повече от получаваното от него трудово
възнаграждение до трудоустрояването. Твърди, че през последните три месеца
на 2023 г. се включват множество суми, които нямат постоянен характер и е
неправилно върху тези суми да се изчислява трудовото му възнаграждение,
което има постоянен характер. Твърди, че искът за неимуществени вреди и
изключително завишен по размер, като следва такова да се присъди в близост
до присъжданите обезщетения от съдилищата в сходни случаи. Твърди, че
искът по чл. 124, ал. 4 ГПК е недопустим и неоснователен, тъй като бъдещи
разходи за медицински услуги, чиито цени се променят постоянно, няма как да
покрият изискването на разпоредбата за сигурни, нито размерът им би бил
установим. Поради това счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени, а
искът за неимуществени вреди да бъде определен в размер по справедливост.
Претендира разноски. Представя писмена защита.
7
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За да се ангажира отговорността на работодателя следва да се установи
наличието на установените в чл. 200 от КТ общи предпоставки - вреда
(увреждане на здравето на работника), неблагоприятен резултат (настъпила
неработоспособност при това през време и във връзка или по повод на
извършваната работа) и причинна връзка между увреждането и резултата
(резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето,
а не от други обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да
са налице изброените предпоставки (Решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от
ГПК).
С протоколно определение от 21.04.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определение от 10.03.2022 г. по
чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени
като признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
1. ищецът е работил при ответника по трудов договор № 102/30.10.2019 г. е
работил в Рудник „Трояново-1“ на длъжността „заварчик“;
2. на 08.01.2023 г. около 10,20 часа ищецът в изпълнение на служебните си
задължения претърпял злополука при сблъсък между два влака, за което
той нямал никаква вина, като попаднал под колелата на вагоните на
идващия влак;
3. на ищеца била оказана първа медицинска помощ в здравната служба в
рудника, след което бил откаран в ЦСМП-Гълъбово и в последствие
хоспитализиран в УМБАЛ – Стара Загора, получил травматични
увреждания – ампутирани двата крака над коляното, счупване на 2
лумбални прешлена и на 2 шийни прешлена, счупване на 3 ребра вляво,
както и хеморагичен шок от кръвозагуба;
4. отпусната на ищеца пенсия за инвалидност в размер на 1431,27 лв. и че с
решение № 787-105 от 01.11.2023 г. на ТЕЛК-Стара Загора на ищеца били
определени 100 % трайно намалена работоспособност пожизнено /л.104-
105/;
5. изплатено на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 213226,44
лв. „ОЗОК ИНС“ АД по сключена застраховка от работодателя /л.77-80 и
заключение на експерта икономист/;
6. с разпореждане № 4 от 20.02.2023 г. на ТП на НОИ-Стара Загора била
призната злополуката за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО /л.30/.
Спорни са останали между страните само фактите относно причинната
връзка между претендираните увреждания и трудовата злополука и техния
8
размер. Поради това ищецът следва да докаже, че претърпяната трудова
злополука на 08.01.2023 г. има за пряка и непосредствена последица
претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, както и
пропуснати ползи и на бъдещи повтарящи се задължения, в претендираните
размери.
Ответникът следва да докаже възраженията си за размера на
обезщетението за неимуществени вреди, както и всички други твърдения на
факти и обстоятелства.
Освен отделените като безспорни обстоятелства, от събраните по делото
доказателства се установяват още следните релевантни за спора факти:
Със заповед № 1 от 24.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ в гр. Стара
Загора /л.42/ е разпоредено извършване на разследване на процесната трудова
злополука от комисия, която е съставила протокол № 1/30.01.2023 г. /л.31-41/,
която е установила факти около случилата се трудова злополука и нейтия
характер. Видно е, че същата се е случила на 08.01.2023 г. около 10,20 часа в
района на гара Разделна на клон Рудник Трояново-1, при свидетели на същата
работниците Д. И. Д. и И.Д.А.. В протокола на комисията е посочено, че „най-
вероятно Р. В. С. не е успял да скочи навреме от АГМу № 2, като в същото
време следва удар между влак № 128 и АГМу № 2. В следствие на това Р. В.
С. попада под вагоните на влак № 128, което му причинява..“.
Същевременно е съставена и комисия за разследване на трудовата
злополука от изпълнителния директор на ММИ, която е излезнала с протокол
от 02.02.2023 г. /л.43-54/, съгласно който при установена неизправност в
осигурителната техника от страна на Д.Г. – ръководител движение в ЖП гара
Разделна, което наложило разпореждане на влаков диспечер Д. И. да се
извърши проверка. На място пристига И.А. – дежурен електрошлосер с
локомотив № 91, извършва замерване на релсовата верига на пред-маршрута
от ЖП гара Разделна, констатира проблема, записва го и заминава обратно за
ЖП гара Трояново. След излизане на локомотива от гарата дежурният
констатира повреда в релсовите вериги на стрелкови участък 3-5, за което
информира влаковия диспечер, който разпорежда връщане на И.А. за
уточняване на причината и последващото й отстраняване. В следствие на това
разпореждане И.А. се връща обратно в ЖП гара Разделна и констатира, че има
дефектирал релсов съединител, като чрез почукване по наставовата връзка
временно освобождава стрелкови участък 3-5. При извършване на огледа А.
констатира и втори разхлабен релсов съединител в района на стрелки 29-33 и
го вписва в книгата. Дежурният влаков диспечер Д. И., с цел отстраняване на
повредите, организира пристигане от ЖП гара Трояново на релсова самоходна
машина АГМу № 2 с работна група в състав Д. И. Д. – машинист и Р. С. –
ел.заварчик. Ръководител движение Д.Г. подготвя и заключва влаков маршрут
9
и отваря със зелена светлина изходен светофар Ч3, с който изпраща АГМу №2
от 3-ти коловоз за ЖП гара Трояново, което се е случило и машината е
потеглила по 3-ти коловоз, заключва изходен светофар Ч3, последователно
заема, освобождава и разключва участък № 9 и заема стрелкови участък 3-5,
като спира в същия за извършване на ремонтна дейност – заваряване на
джемперен съединител, но тъй като заварката се оказва под машината се
налага същата да се върне назад в обратна посока и да се позиционира в S-
зоната между стрелка № 5 и кръстолиние № 9/9а. При позициониране на
АГМу№ 2 в S-зоната на пулт-манипулатора индикира лапма за заетост в S-
зоната с червена светлина угасва и това заблуждава Д.Г. – ръководител
движение, че АГМу № 2 вече е напуснало района на гарата и се намира в
междугарието по посока на ЖП гара Трояново, въпреки светещата с бяла
светлина индикаторна лампа в участък 3-5, указваща, че наредения влаков
маршрут все още е заключен и по него не е преминало возило. В следствие на
заблудата Д.Г. е разключил участък 3-5 и го е подготвил за маршрут за
престрояващ се на входен светофар Нт влак № 128 за приемане на 4-ти
коловоз като последователно обръща стрелки №5 и №7 за права, заключва
маршрута и отваря входен светофар Нт. Локомотивен машинист на влак №
128 Г.А. подава звуков сигнал с локомотивна свирка Входен сигнал и потегля
при отворен входен светофар Нт, като в същото време работната група вече е
приключила ремонтната дейност и всички нейни членове са се намирали на
платформата на АГМу № 2. И.А., намиращ се на АГМу №2, виждайщи
приближаващата машина влак № 128, извиква на колегите си „Скачайте! Идва
влак!“, напуска АГМу № 2, скачайки от лявата му страна в северна посока,
пресича маршрута на влака и започва да подава сигнал Стоп на локомотивния
машинист на влак № 128, който се възприема от машиниста и незабавно
предприема екстремно спиране на влака. Д. Д. излиза от командната кабина и
напуска АГМу № 2 от дясната му страна по посока юг, а последен върху
платформата останал ищеца Р. С., като в същия момент на R=10,18 часа е
последвал сблъсък между движещия се влак № 128 и престояващия на място
АГМу № 2. След спиране на композицията на място се установява, че Р. С. от
сблъсъка между машините е попаднал под вагоните на влак № 128, открит бил
в близост до железния път от локомотивния машинист на влак № 128 Г.А.,
който след спиране на влака е извършил оглед на подвижния железопътен
състав от южната му страна на коловоза. За инцидента е уведомен инженер
минен диспечер на смяна, който изпраща линейка с дежурен лекар на мястото
на злополуката, а при пристигане на лекаря В. К., същата установява следните
увреждания по ищеца Р. С. - травматична ампутация на левия крак под
коляното, на десния крак под коляното и хеморагичен шок от кръвозагуба.
Пострадалият Р. С. е транспортиран незабавно до УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян
Киркович“ в гр. Стара Загора за лечение. Констатирани са виновни за
10
инцидента лица и нарушените правила и норми от тяхна страна, както и са
дадени предписания за отстраняване на бъдещи нарушения от подобен
характер.
По делото са събрани множество писмени докаказателства за
травматичните увреждания на ищеца Р. С. /епикризи, болнични листове,
протоколи от изследвания, л.55-66/, както и КСИМЕ, от която е видно, че
ищецът Р. С. е получил следните травматични увреждания: ампутация на ниво
ляво бедро и дясна подбедрица; счупване на бодилест учсатък на 6-ти
прешлен и на лява дъга на 6-7-ми шийни прешлени; счупване на ляв напречен
израстък на 4-ти поясен прешлен; стабилно счупване на тялото на 2-ри поясен
прешлен; малка пъпна херния; счупване на 6, 7 и 8 ребро вдясно; травматичен
и кръвозагубен шок, демонстриран в жизнените показатели; остър тубуло-
интерстициален нефрит, като усложнение от катетъризация на пикочния
мехур. Загубата на двата долни крайника оказват дълбоко влияние върху
способността на ищеца да се движи през целия му живот и не може да се
направи прогноза за бъдещи заболявания в тази връзка, а променената
биомеханика на ходенето най-често причинява дискови хернии в поясния
отдел на гръбначния стълб или утежнява същаствуващи вече такива.
От приетото удостоверение за сключен граждански брак от 09.10.1999 г.
/л.92/ е видно, че ищецът има граждански брак с лицето И.Р.С., като от брака
си имат родени деца В.Р.С., родена на ******** г. /виж удостоверение за
раждане от 18.10.2001 г. на л.93/ и Р.Р.С.., роден на ******** г. /виж
удостоверение за раждане от 30.01.2006 г. на л.100/.
В следствие на трудовата злополука ищецът Р. С. е трудоустроен със
заповед № 634 от 19.12.2023 г. на управителя на Рудник Трояново-1 /л.101/ и е
сключено допълнително споразумение № 15250 от 21.12.2023 г. към трудовия
му договор /л.102-103/, с което считано от 01.01.2024 г. ищецът е преназчен на
длъжност „пазач“ в отдел Битово обслужване, при дневна смяна от 8 часа с
основно трудово възнаграждение в размер на 1404 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
31% - 435,24 лв., и съгласно справката на л. 143. Преди промяната ищецът е
бил при следните условия съгласно сключения трудов договор №
102/30.10.2019 г. /л.137-138/ и заповед от 02.02.2023 г. /л.139/ - длъжност
„заварчик“ в отдел Поддържане на ЖП път и съоръжения, основно трудово
възнаграждение 1780 лв., допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит /променливо в процент към основното
възнаграждение, към датата на злополуката в размер на 30% съгласно
справката на л.142/. Тоест налице е разлика в основното трудово
възнаграждение, което след трудоустрояването на ищеца е намалена от 1780
лв. на 1404 лв., тоест с 376 лв. по-малко.
11
Приета е като писмено доказателство справка /л.144-145/ за изплатени
суми от ответника към ищеца за закупуване на различни вещи и медицински
консумативи, на обща стойност 34816,44 лв., заплатени доброволно от
ответното дружество с цел подкрепа на ищеца. Идентично е и със сключения
договор за дарение за 10 000 лв., тъй като каузата на дарението не може да се
обвърже по никакъв начин с вредите от трудовата злополука.
Представената справка /л.146/ за изплатени на ищеца средства по
КТД2022 г. не са предмет на делото, а и те се дължат на всички служители на
дружеството, членове на синдикални органазиции или присъединени към
КТД.
От установеното по-горе се налага правен извод, че вследствие на
претърпяната от ищеца трудова злополука е настъпила за него вреда
/травматични увреждания/. Така посочената вреда е причинила на увреденото
лице неблагоприятен резултат – пълна инвалидизация, установена по
надлежния ред с болнични листи и решение на ТЕЛК, поради което налице са
предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за
претърпените от него имуществени вреди /реални и пропуснати ползи/ и
неимуществени вреди като страдания, затруднения в бита и преживения стрес.
По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на
421000 лв.:
Претенцията на ищеца от 421000 лв. включва първи етап на протезиране
на стойност 189000 лв., втори етап на протезиране на стойност 204000 лв. и
едногодишно обслужване прогнозно на стойност 28000 лв.
Разходът от 189000 лв. е направен от ищеца, като за това са събрани
множество писмени доказателства и заключението на комплексната
експертиза. Издадена е проформа фактура № ********** от 07.11.2023 г. /л.74/
на стойност 189000 лв. за бедрена модулна протеза със силиконови лайнери,
тестови гилзи и наем на коляно Кенево до 10.04.2024 г., издадена от Център
Алегро ООД. В тази връзка е издадена и последваща фактура № **********
от 15.01.2024 г. /л.75/ от същия Център и за същата стойност от 189000 лв. за
същата доставка и услуга. На ищеца с приемо-предавателен протокол от
27.03.2024 г. /л. 76/ са предадени предметните протези, а микропроцесорните
колена Кенево със силиконови гилзи под наем за ползване до 13.09.2024 г.
Сумата по фактурата от 189 000 лв. е заплатена с 4 платежни нареждания от
ищеца както следва: 1. Платежно нареждане от 15.01.2024 г. за сумата от
50 000 лв. /л.81/; 2. Платежно нареждане от 26.01.2024 г. за сумата от 60 000
лв. /л.82/; 3. Платежно нареждане от 12.02.2024 г. за сумата от 50 000 лв. /л.83/
и 4. Платежно нареждане от 08.04.2024 г. за сумата от 29 000 лв. /л.84/. Всички
тези суми ищецът е наредил вследствие на получени преводи за
обезщетението от застрахователя ОЗОК ИНС АД както следва: 1. Получен
12
превод за 50 000 лв. на 12.01.2024 г. по щета № 0501100000122 023 /л.77/; 2.
Получен превод за 60 688,03 лв. на 22.01.2024 г. по щета № 0501100000122 023
/л.78/; 3. Получен превод за 50 000 лв. на 12.02.2024 г. по щета №
0501100000122 023 /л.79/; 4. Получен превод за 50 000 лв. на 08.04.2024 г. по
щета № 0501100000122 023 /л.80/.
За разхода от 204000 лв. по делото са приети следните писмени
доказателства: молба от ищеца до Център Алегро /л.179/; становище на
Център Алегро до ищеца /л.180-181/; договор за изработка и доставка от
25.09.2024 г. /л.182-184/ за доставка и програмиране на коляно С LEG4 със
серийни номера SN ********* и ********* с 6 години гаранция,
представляващи микропоцесорни колена, на стойност 204 000 лв., дължими на
три вноски: първа до 26.09.2024 г. в размер на 102000 лв.; втора до 26.03.2025
г. на стойност 80000 лв. и трета до 26.05.2025 г. на стойност 22000 лв. С
приемо-предавателен протокол от 25.09.2024 г. /л.185/ ищецът е получил от
Център Алегро микропроцесорните колена С LEG4 със серийни номера SN
********* и ********* с 6 години гаранция, ведно с тестови приемни гилзи
със силиконов лайнер. Издадена е фактура № **********/25.09.2024 г. на
стойност 204000 лв. за процесната доставка.
Относно годишния разход от 28 000 лв. за услугата инспекция на
протезите, изработване на нови гилзи, препрограмиране на
микропроцесорните колена, е видно от становището от Център Алегро /л.116-
117/, че общите годишни разходи за услугата и консумативите е в размер на
около 28000 лв. до момента, без да се вземе предвид бъдещата инфлация и
покачване на цените, което е задължително и небоходимо за работата на
протезите.
От приетото заключение на КСМЕ /това на доц.д-р И., л.215 и разпита
му в открито съдебно заседание/ се установи, че стандартни протези по НЗОК
не могат да се употребяват в случая на ищеца с оглед високата ампутация на
крайниците, като единствените възможни са използваните от него, а от
становището на Център Алегро /л.180-181/ е видно, че единствено
микропроцесорни колена Genium или CLEG вършат работа в случая, като
втория вариант е доста по-евтин, на който се е спрял ищеца и за който е
сключил договор с центъра. Доц.д-р И. в съдебно заседание посочи, че
стандартно в България се правят механични протези, при които се ходи с
тазова стъпка, тоест коляното не се движи и кракът се изхвърля настрани и
напред, без контролирането му, тъй като ставата ще е заключена поради късия
чукан на левия крак. При протезиране с механични стави ищецът няма да има
нормална походка, ще следва да се адаптира към протезата и да изхвърля
краката си настрани. При електронните коленни стави няма нужда от промяна
на походката, те помагат и доближават максимално походката до естествената,
13
като електронните протези подпомагат качеството на живот неминуемо
повече с оглед доближаване до реалната походката.
Налага се въпросът електронните протези лукс ли са или са
необходимост за ищеца? Видно е, че ищецът е преназначен на работа като
пазач. Той е трудоустроен, има издадено решение от ТЕЛК за 100%
неработоспособност. Обаче въпросът не опира до това дали ищецът ще може
да работи или не, а дали качеството му на живот ще е нормално или не. При
всички случаи с механични протези неговото придвижване ще е
изключително трудно и бавно, почти невъзможно, което прави участието му в
живота безполезно по всички линии. Съответно пък електронните протези
позволяват на ищеца да участва в живота доста повече, да извършва
придвижване, дори в случая ходи и на работа в ответното дружество по 8 часа
на ден, възможно да се приспособи кола и да я управлява, въпреки отново
трудностите, които остават пред него /. Доц.д-р И. посочи, че в случая на
ищеца е изключително трудно протезирането, тъй като са на двата крака, като
ищецът трябва да поддържа добра форма, ниски килограми, а обикновено
подобни пациенти се уморяват и сядат на инвалидна количка. Ходенето с две
бедрени протези се равнява на миньорски труд в закрита мина, тоест е
изключително трудно. Протезите държат при слизане надолу, на при качване
нагоре те нямат особена функция. В тази връзка следва да се посочи, че
технологиите напредват, стандартното протезиране в България датира от
миналия век, остаряло е и не е база за определяне на текущото задоволяване
на протезирането. Това е така на първо място защото новите технологии в
протезирането са изключително скъпи, а такива стойности Здравната каса не
би поела, още повече когато се касае за хора, които няма да работят и няма да
внасят здравни осигуровки. Здравната система е такава, че изключва
скъпоплатени процедури, за които както каза и доц. И. се кандидатства пред
специална комисия за лечение, която обаче се занимава само с деца
последните години. Тоест всичко опира до липса на финансов ресурс, който
държавата да отдели за хората в нужда, за което ищецът и другите хора в
неговото положение нямат вина и не могат да търпят негативните последици
от държавната политика в сектора на здравеопазването. Затова съдът в
настоящия съдебен състав не намира правна и морална опора да лиши хора в
неравностойно положение като ищеца от правото им да ползват медицински
продукти и услуги, даващи им по-добро качество на живот. И това съдът не го
намира за лукс, а за необходимост, инстинкт и желание на всеки човек да има
по-добър живот. Електронните протези ще дадат възможност на ищеца да има
достъп до нормалния живот в някаква степен, за разлика от механичните
протези, които изключват ползващите ги от реалния живот поради
изключителната затрудненост от придвижване.
14
Поради изложените съображения съдът намира, че ищецът е претърпял
реална вреда, изключително в следствие на трудовата злополука, който
материален измерител е на стойност 421000 лв., от тях заплатени 189000 лв. за
изработка на протези, други 204000 лв. за микропроцесорните колена С LEG4,
както и поддръжката им – корекция и инспекции на протезите, изработване на
нови тестови гилзи, препрограмиране на микропроцесорните колена, които за
една година са в размер на 28000 лв.
Ищецът е получил обезщетение по застраховка от ОЗОК ИНС АД в общ
размер на 213226,44 лв., които съгласно изричното правило на чл. 200, ал. 4
КТ следва да се приспаднат от обезщетението за имуществени вреди, тъй е
като видно от доказателствата по делото, че същото е ползвано от ищеца за
заплащане именно на тези разходи, обосноваващи имуществените вреди.
Тоест след приспадане на ищеца ще се дължи от ответника обезщетение
в размер на 207 773,56 лв., за която сума няма данни да е заплатена от
ответника и се дължи. Затова искът ще се уважи до този размер от 207 773,56
лв. и ще се отхвърли за разликата до 421 000 лв.
Следва да се уважи искането за заплащане на законна лихва върху
сумите от 50 000 лв., 60 000 лв., 50 000 лв. и 29 000 лв., от датата на всяко
плащане съобразно посочените платежни нареждания на ищеца до Център
Алегро, както следва върху сумата от 50000 лв. от 15.01.2024 г. до
окончателното погасяване на дълга, върху сумата от 60000 лв. от 26.01.2024 г.
до окончателното погасяване на дълга, върху сумата от 50000 лв. от 12.02.2024
г. до окончателното погасяване на дълга, върху сумата от 29000 лв. от
08.04.2024 г. до окончателното погасяване на дълга. Същите се дължат на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Друго искане за законна лихва не е направено, а съдът служебно не би
могъл да я присъди.
По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на
115200 лв. като пропуснати ползи от трудово възнаграждение до пенсионна
възраст:
Тази претенция е изначално неоснователна в по-голямата й част, тъй
като е видно, че ищецът работи в ответното дружество на длъжност пазач,
като няма никакви реални факти, които да обосновават заключение какво ще е
състоянието на ищеца занапред /дори доц.д-р И. посочи в съдебно заседание,
че стандартно прогнозите не са добри/, тоест дали ще работи, къде, на какво
възнаграждение, сигурен ли му е доходът. Поради това е невъзможно дори
изчислението на тези вреди като пропуснати ползи за период до
пенсионирането на ищеца напред във времето /според вещото лице икономист
след 12 години, така в заключението/. Единствено би могла да се уважи
15
претенцията за частта от трудовата злополука до приключване на устните
състезания /12.12.2024 г./, а за последващия период след настъпване на новите
факти, необходими за установяване на точния размер на вредата, ищецът ще
разполага с нов иск. Обаче ищецът основава претенцията си „за период за 12
години занапред“, тоест от исковата молба занапред. Отделно е видно, че
навсякъде ищецът е употребил условни думи като „ако бъда освободен“, „ако
евентуално“, „надали“, „ако остана само с пенсията си“, „но напълно
възможен сценарий“, а самата претенция от минимум 800 лв. месечно е
посочена като „не по-малко от 800 лв. месечно“. От това е видно, че цялата
конструкция на искането е условно, несигурно към момента и занапред.
С ТР № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. на ОСГТК на ВКС прие, че
„Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със
сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи,
причинени от неизпълнение на договорно задължение.“. Тази сигурност
липсва дори в самата обстоятелствена част на исковата молба, която се гради
на хипотези и се използват условни изрази. В този смисъл и доказването на
тази претенция е минирано предварително с оглед начина, по който е
предявена, тоест тя изначално е неоснователна.
Установи се, че ищецът е получавал 1795,62 лв. нетно трудово
възнаграждение непосредствено преди трудовата злополука /към 01.01.2023 г.,
видно от заключението на КСМИЕ/. В представените фишове за работна
заплата от ищеза за месеци 10, 11 и 12 от 2023 г. са включени множество
компоненти, които нямат отношение към работната заплата на ищеца и не
следва да се вземат предвид. Сигурните компоненти са основна работна
заплата, клас прослужено време, компенсациите, отпускът, които са част от
задължителните компоненти на работната заплата. Допълнителните
компоненти, които на база контретен нощен труд, безплатна храна, суми за СР
по заповед, ангажирано работно време, режийни за отпуск, официални
празници, помощи за отопление, които са на база заповеди на работодателя
или КТД при този работодател не може да се вземат като бъдещ сигурен
доход.
От деня на злополуката 08.01.2023 г. до трудоустрояването на ищеца и
започване на работа като пазач от 21.12.2023 г. той не е работил, а е бил в
болнични и е получавал обезщетения за това от общественото осигуряване
/обезщетение за временна неработоспособност/. В последствие с решение №
787-105 от 01.11.2023 г. на ТЕЛК-Стара Загора на ищеца били определени 100
% трайно намалена работоспособност пожизнено, считано от 04.11.2023 г.
/л.104-105/. С разпореждане № ********** от 24.01.2024 г. на ТП на НОИ-
Стара Загора /л.68/ е отпусната на ищеца пенсия за инвалидност поради
трудова злополука и професионална болест за 100% трайно намалена
16
работоспособност от 04.11.2023 г. в размер на 653,80 лв. лична пенсия и
207,48 лв. добавка за чужда помощ, или общо сумата от 861,28 лв., които
размери с разпореждане от 29.02.2024 г. /л.69/ са коригирани на лична пенсия
от 1223,79 лв. и добавка за чужда помощ от 207,48 лв. или обща сума от
1431,27 лв. Вероятно е налице и последваща корекция, тъй като видно от
заключението на КСМИЕ /л.211/ след проверка в ТП на НОИ вещото лице е
установило, че личната пенсия за инвалидност на ищеца е в размер на 1358,84
лв. и добавка за чужда помощ от 230,30 лв., или общ размер от 1589,14 лв.
Или при получаван нетен доход от 1795,62 лв., съответно при
получавана пенсия от обществено осугиряване в размер на 1589,14 лв. и
брутно трудово възнаграждение от 21.12.2023 г. от 1 839,24 лв. /1404 лв. плюс
31 % клас прослужено време/ е видно, че ищецът получава като сбор от
трудово възнаграджение и пенсия в повече от получаваното трудово
възнаграждение преди трудовата злополука, което пък и навежда изводи за
принципна неоснователност на тази претенция.
Затова претенцията на ищеца в размер на 115200 лв. като пропуснати
ползи от трудово възнаграждение до пенсионна възраст ще се отхвърли
изцяло.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди в размер на
350000 лв.:
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, за
установяване на претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с
трудовата злополука.
По делото е разпитана съпругата на ищеца И.Р.С.. Следва да се
отбележи, че близките хора на всеки човек стоят най-близо до него и почти
постоянно в такива моменти, поради което придобиват преки впечатления от
състоянието на близките. Разбира се, техните показания се подлагат на по-
висок критерий за достоверност, тъй като е налице възможност да проявят
заинтересованост. Нейните показания съдът прецени съгласно чл. 172 ГПК на
фона на целия събран доказателствен материал /напълно съответства на
доклада за трудова злополука, медицинските документи и заключението на
СМЕ/ и намери за безпристрастни. От тях се установява, че наскоро с ищеца са
направили 25 години граждански брак, като били израстнали заедно, създали
семейство и отгледали децата си. Установява се, че са 08.01.2023 г. са и
звъннали по телефона да и съобщят за инцидента със съпруга й, при което тя
успяла да попита дали е жив и те й върнали, че е в болница в Стара Загора.
Посочва, че до деня на трудовата злополука правили всичко заедно, навсякъде
били заедно, а ищецът бил изключително активен, спортувал, ходил на
риболов, бягал сутрин, всичко оправял сам в дома им, подкрепял е цялото
семейство, но след инцидента нещата коренно се променили и съпругът й
17
станал изцяло зависим човек от други хора, в случая тя. Установява се, че
съпругъй й дълго време е бил в шок, постоянно е повтарял, че си иска краката,
трудно приемал факта от нормален човек да е станал зависим, полувачал е
нервни кризи, а в болницата 1 месец не е спал, изпадал в депресивни
състояния, давали му сънотворни и успокоителни. Болките в началото били
неописуеми, имал счупени ребра, рани по краката, очите му били кървясали,
лежал само по гръб и не се обръщал. Налагало се да му правят пластични
операции след ампутациите на двата крака, тъй като липсвала кожа на левия
му крак, който бил ампутиран почти до бедрената става, за да затворят раната.
Дори в момента като слагал силиконов лайнер, въпросната кожа се напуквала
и започвала да кърви. Имал схващания в краката поради оскъдната
мускулатура, което пък се потвърждава и от вещите лица – медици по
приетото заключение на КСМИЕ. В социално-битово отношение ищецът
трудно си поставял протезите, защото били с пинове и отнемало около 10
минути за двете протези /същите съдът видя двукратно при личното участие
на ищеца в двете проведени открити съдебни заседания/. Ищецът успявал да
се придвижва сам вкъщи от стая в стая, но за ползване на баня и тоалетна не
можел свободно, за където се ползвала инвалидна количка /така посочи и
вещото лице доц.д-р И. в разпита му/. След известен период от време ищецът
се справил с притеснението, което изпитвал от хората и към момента
съпругата му не виждала у него притеснение, че е с протези.
По делото е разпитан като свидетел С.С., лекар в УМБАЛ Стара Загора.
От неговите показания е видно, че познава ищеца от около 6-7 години, като
целия процес от постъпването му в болницата и проведените оперативни
интервенции и до момента са му напълно известни и ги знае от първо лице
при преки наблюдения. От неговите показания е видно, че ищецът има
страхотно семейство, с две деца, за които се е грижел, скромен и работлив.
Когато се присъединил към екипа по ампутация в УМБАЛ вече бил ампутиран
левия крак, който бил по-зле засегнал и участвал в ампутацията на десния му
крак, с голям брой кръвопреливания, около 15-18 броя. Посочва, че имало
огромна борба за спасяване на живота на ищеца, особено заради развила се
сериозна инфекция на левия крак, където стоял и въпроса за цялостно
премахване на левия крак от тазобедрената става. Посочва, че е огромно
постижение на ищеца за психическата му устойчивост да е сега в това
положение да може да ходи с протезите, като само ищецът може да знае
болката, която е изпитвал, тъй като и многократно се налаго да му се правят и
различни процедури без упойка като отстраняване на конци, локални
дебридмани, дренажи и други. Посочва, че ищецът конкретно не му е споделял
да е разтревожен, но се усещала тревожността му, тъй като имал съпруга и две
деца, които до него момент разчитали основно на него.
18
Събрани са писмени доказателства за трудовото възнаграждение на
ищеца преди и след злополуката /осъдени по-горе/, за получаваната пенсия за
инвалидност.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в
чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в
страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.
о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК).
В тази връзка съдът съобрази, че вследствие на процесната трудова
злополука ищецът е получил сериозна политрамва, ампутация на два долни
крайника, имал е счепени ребра, счупени гръбначни прешлени, хеморагичен
шок от травмата и от огромната кръвозагуба. Тези травматични увреждания са
предизвикали непосилна болка, довела до неколкодневен шок и наложили
спешни оперативни интервенции за спасяване на живота на ищеца, като
истинско чудо е според св. С., доктор в лечебното заведение, че ищецът е
успял да пребори смъртта и към момента е жив човек. Физическата болка е
била много силна в началото и отшумяваща с времето и със сигурност липсва
каквото и да било възомжност за възстановяване с оглед ампутацията на двата
долни крайника. Ищецът е претърпял множество оперативни интервенции, по
спешност, за да се спаси животът му. Ищецът има нужда от чужда помощ при
социално-битовото си обслужване и ще има такава за остатъка от живота си.
Придвижването му е силно ограничено поради ампутацията на двата
крайника, което засяга работоспособността му изцяло /100%
неработоспособен/, невъзможност да упражнява хобитата си като тичане,
спортуване, нестатичен риболов, да ремонтира и поддържа дома си и всички
други дейности, изискващи здраво физическо състояние на човек, което
ищецът е извършвал сам. Възстановителният период е изключително дълъг
при получените травми – цяла 2023 година, в чийто край е започнал работа в
ответното дружество на друга длъжност след трудоустрояването му. Дълъг
период от време ищецът не е могъл да прави нищо поради травмата, за което
му е помагала неговата съпруга в ежедневието, станала му е личен асистент и
е сключила договор с Община Стара Загора /л.67, л. 106-109/. Във връзка с
претърпяното увреждане ищецът е имал и ще има пожизнено нужда от чужда
помощ в битово отношение, поради невъзможността да се самообслужва.
19
Понастоящем ищецът продължава да търпи болки във връзка с ампутациите,
но са в значително нисък размер, чрез протези върви самостоятелно, макар и
изключително бавно и трудно, без препятствия, не може да ходи
продължително време, тъй като изисква изключителни усулия /според вещото
лице доц.д-р И., равняващо се на работа в закрита мина/. Ищецът се е върнал
на работа на 21.12.2023 г. като пазач след трудоустрояването му.
Ищецът е на 49 г., около средата на работоспособната възраст на
средностатиститечския човек /от 25 г. до 65 г./. Отчете се и обстоятелството,
че към момента на увреждането ищецът е бил на 48 години, млад мъж в
разцвета на силите си, живее със семейството си и двете си деца, като
отражението на случилото се върху неговата психика довело до негативни
мисли и чувства.
Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства,
обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната /особено
бурните инфлационни процеси в страната, с официален инфлационен индекс
около и над 10 % последните години/, съдът намери, че справедливото
обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлизат на
сума в размер на 250 000 лв., като претендираният от ищеца размер от 350 000
лв. се явява леко завишен спрямо критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Макар и изключително значителна травмата в началото, със загуба на
крайниците, ищецът е загубил способността си за работа, макар и да е
продължил да работи трудоустроен и да получава трудово възнаграждение в
уговорения с ответното дружество размер редом с пенсията за инвалидност.
Като цяло паричната оценка на неимуществените вреди е обективна, но
следва да се държи сметка и на това, че евентуално висок размер на
обезщетението би довело до неоснователно обогатяване и съответно
несправедливост и към работодателя, който се явява източник на ежемесечни
доходи за ищеца, съответно пък занижен размер на обезщетението би
означавал несправедливо използване на работния труд с риск за неговото
здраве при рискова среда.
По делото липсват данни за приложението на чл. 201, ал. 1 КТ и
изключване на това основание на отговорността на ответника за обезвреда на
тези претърпени от ищеца вреди, защото няма данни последният умишлено да
е причинил увреждането си. Работодателят не отговаря по чл. 200 КТ само ако
пострадалият е причинил умишлено увреждането си, а данни за такова
умишлено причиняване от ищеца на увреждането му при процесната
злополука по делото няма (чл. 201, ал. 1 от КТ; Р 690-88-IV г.о. на ВС).
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява
с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите, но то вече беше приспаднато от имуществените
20
вреди, за които цели именно е било изпозвано реално застрахователното
обезщетение.
С оглед на посоченото съдът намира, че следва искът за неимуществени
вреди да се уважи до размера от 250 000 лв. на основание чл. 52 ЗЗД във вр.
чл. 200 КТ, който размер е по-висок от претендирания от ищеца размер от
350000 лв. и съответно до който размер ще се отхвъли иска като
неоснователен.
Следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
212 КТ за осъждане на ответника да плати на ищеца законната лихва върху
дължимото обезщетение от 250000 лв. от датата на злополуката – 08.01.2023 г.
/тъй като отговорността на ответното дружество по чл. 200 КТ е безвиновна/
до окончателното погасяване на дълга.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете му (чл. 78, ал. 1 ГПК). Няма данни за направени от
ищеца разноски, които да се присъдят.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. П. Ж. от
АК-Стара Загора за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата
на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния
представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в минималния
размер от 50 000 лева общо за трите иска, с оглед осъщественото процесуално
представителство по предявените искове, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв. във
вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ /21500 лв. по първия иск,
9260 лв. по втория иск, 18650 лв. по третия иск/. Съобразно уважената част от
исковете следва да му се присъди възнаграждение в размер на 25800 лв.,
платимо от ответника.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответинкът има право на разноски за
отхвърлената част от исковете. Общите разноски на ответинка са в размер на
2000 лв. платени възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 НЗЗП вр. чл.
78, ал. 8 ГПК и чл. 37 ЗЗП. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
разноските на ответника са в рзамер на 1 227,94 лв., които ще се поемат от
ищеца.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), при този изход на делото,
дължимата се за същото държавна такса следва да бъде възложена в тежест на
ответника съразмерно с уважената част от исковете, която е в размер на
18 310,94 лева /4% от 457773,56 лв./.
Следва да се възложи в тежест на ответника и заплатеното от бюджета
21
на съда възнаграждение за вещото лице в размер на 800 лева (чл. 78, ал. 6
ГПК).
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. Георги Димитров №
13, да заплати на Р. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, бул.
********, на основание чл. 200 КТ:
- сумата от 207 773,56 лв. (двеста и седем хиляди седемстотин
седемдесет и три лева и 56 ст.), представляваща обезщетение за имуществени
вреди от претърпяна на 08.01.2023 г. злополука, приета за трудова с
разпореждане № 4 от 20.02.2023 г. на ТП на НОИ-Стара Загора, ведно със
законната лихва върху сумата от 50 000 лв. от 15.01.2024 г. до окончателното
погасяване на дълга, ведно със законната лихва върху сумата от 60 000 лв. от
26.01.2024 г. до окончателното погасяване на дълга, ведно със законната лихва
върху сумата от 50 000 лв. от 12.02.2024 г. до окончателното погасяване на
дълга, ведно със законната лихва върху сумата от 29 000 лв. от 08.04.2024 г. до
окончателното погасяване на дълга, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 207773,56 лв. до общо претендираните 421000 лв. като
неоснователен;
- сумата от 250 000 лв. (двеста и петдест хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна на 08.01.2023 г.
злополука, приета за трудова с разпореждане № 4 от 20.02.2023 г. на ТП на
НОИ-Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата от 250 000 лв. от
08.01.2023 г. до окончателното погасяване на дълга, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 250 000 лв. до общо претендираните 350 000 лв.
като неоснователен;
- като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за сумата от 115 200 лв. за
пропуснати ползи в размер на разликата между получаваната работна заплата
преди трудовата злополука и сборът от пенсията за инвалидност и получавана
последваща работна заплата.
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, бул.
********, да заплати на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. Георги
Димитров № 13, с адрес на управление село Трояново, община Раднево, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 227,94 лв. (хиляда двеста двадесет и
седем лева и 94 ст.), представляваща разноски за производството.
22
ОСЪЖДА „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. Георги Димитров №
13, с адрес на управление село Трояново, община Раднево, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на РС-Раднево сумата от 18 310,94 лева
(осемнадесет хиляди триста и десет лева и 94 ст.) - държавна такса за
уважените искове по чл. 200 КТ и сумата от 800 лв. (осемстотин лева) –
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. Георги Димитров №
13, да заплати на адвокат П. Ж. Ж. от АК-Стара Загора с № **********, с
адрес гр. Гълъбово, площадка „Брикел“ ЕАД, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата сумата от 25800 лв. (двадесет и пет хиляди и
осемстотин лева) за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
23