№ 71
гр. В.П., 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100170 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240
от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл.86, ал. 1 от ЗЗД от “И.Ф.” ЕООД,
представлявано по закон от Б.И.Н. – управител и по пълномощие от юриск. А.Г. срещу А. М.
Х. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 800 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 409813, генериран на 04.11.2022 год., потвърден от ответника на 07.11.2022
год.; 118.80 лв. - договорна лихва, начислена за периода 04.11.2022г. - 02.07.2023г. и 6.41 лв. -
лихва за забава, начислена от датата на забавата 02.07.2023г. до 23.07.2023г., за които суми е
издадена заповед № 222/29.09.2023 г. по ч.гр.д. № 482/2023 г. по описа на ВПРС.
Ищецът твърди, че с ответника се намират в договорни отношения по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 409813. Сочи, че договорът е сключен при
условията на ЗПФУР, като е генериран на дата 04.11.2022 год., но е потвърден от ответника
чрез въвеждане на кода на 07.11.2022 год. в 18:32:15 ч., т.е. след работното време на
дружеството – ищец. В тази връзка допълва, че договорът е официално активиран на
следващата дата – 08.11.2022 год., когато на ответника е преведена и отпуснатата по кредита
сума.
Ищецът излага, че сключването на договора се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. Сочи, че на същия електронен адрес
са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които
преди да бъде сключен договорът, клиентът следва да се регистрира в сайта, да попълни
въпросник и да се съгласи с общите условия. След осъществяване на горните действия
кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията
на договора, като ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор
и общи условия за писмено потвърждаване посредством въвеждане на 4-фифрен уникален
код, който клиентът получава чрез съобщение, изпратено на предоставен от последния
1
тел.номер. Ищецът разяснява, че след потвърждаването клиентът получава втори и-мейл, в
който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от
него код. Акцентира, че преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане
на посочен от него телефонен номер, като проведеният разговор се записва. По този начин
той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Поддържа, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен
номер: ********** и следният имейл: *********@*****.***. Активиращият код е 0713.
Ищцовото дружество заявява, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е
изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни
съвпадат, както и вайбър профил, от който е видно, че е регистриран с телефонния номер,
чрез който е сключен договорът за кредит. Ответникът е бил одобрен, в резултат на което му
е бил отпуснат кредит с главница в размер на 800.00 лева. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора
сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: на каса на „Изи пей“
АД.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в
размер на 800.00 лв. е разпределено на 8 вноски, всяка от които в размер на 100.00 лв. за
периода 04.12.2022г. - 02.07.2023г. Акцентира, че цялото вземане за главница е падежирало,
преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Поддържа, че
ответникът не е заплатил нито една вноска за погасяване на главницата, поради което счита,
че предявената положителна установителна претенция за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800 лева, е
основателна и следва да бъде уважена. Допълва, че между страните е била договорена и
възнаградителна лихва, чийто размер е фиксиран в размер на 118.80 лв., която лихва е
начислена за периода 04.11.2022г. - 02.07.2023г. и по което перо също не са извършвани
погашения от страна на ответника. Доколкото кредитът е изцяло падежирал на датата на
последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 02.07.2023 год. и не е погасен и
до настоящия момент, то ответникът на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е изпаднал в
забава, считано от горепосочената дата. Ищецът сочи, че крайната дата на начисляване на
претендираната законна лихва - 23.07.2023г. е произволно избрана, така че да е преди датата
на входиране на заявлението в съда, като за посочения период от време законната лихва
възлиза на 6.41 лв.
Ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на настоящата искова претенция с
факта, че с влязло в сила Разпореждане по ч.гр.д. № 482/2023 г. по описа на РС - В.П.,
предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът му е указал, че на основание чл. 415, ал.1, т.2, във
вр. с ал. 4 от ГПК в едномесечен срок от датата на уведомяването може да предяви иск за
установяване на вземането си.
Моли претенцията му да бъде уважена изцяло и претендира присъждане на сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител.
Преди датата на първото проведено открито съдебното заседание на осн. чл. 143 от ГПК е
депозирано становище от редовно упълномощения му процесуален представител, в което
заявява, че поддържа исковата молба. С оглед представените доказателства моли исковата
претенция да бъде уважена изцяло и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни
разноски.
Извън срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
особения представител ответника, в който взима становище по неоснователността на
исковата претенция. Излага, че липсвали достатъчно писмени доказателства, от които да се
заключи, че е сключен валиден договор за кредит между А. М. Х. и „И.Ф.“ ЕООД. Счита, че
2
не са налице валидни писмени доказателства, че претендираната главница в размер на 800
лв. е изплатена именно на А. М. Х.. Възразява срещу претенциите за дължими лихви, като
обръща внимание, че предвидената по договора договорна лихва в размер на 40.15% е
прекомерно висока и по тази причина уговорката за нея се явява нищожна с оглед неморално
високия й размер. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ответникът редовно призован чрез назначения му особен
представител, не се явява. За него се явява назначения му особен представител, който
поддържа отговора на исковата молба и настоява за отхвърляне на претенцията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени незаверени по реда на чл. 183 от ГПК от процесуалния
представител на ищеца по делото преписи на Договор за предоставяне на кредит от
разстояние с № 409813/ 04.11.2022 год., сключен между ищеца, от една страна, в качеството
на кредитор и ответника, от друга страна, в качеството на потребител/кредитополучател, по
силата на който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 800 лева, при договорен срок за
погасяването му от 240 дни, на 8 месечни погасителни вноски, договорен ГЛП в размер на
40,15%, ГПР от 48,44% и дължима възнаградителна лихва в размер на 118.80 лева, ведно с
потвърждаване на договора, разписка за извършено плащане № 2000000325801022 от
08.11.2022 год. на сумата от 800 лева по EasyPay в полза на А. М. Х., ЕГН: ********** и
Общите условия към същия, както и преписи на кореспонденция по повод сключване на
договора за кредит от разстояние, осъществена по електронен път между имейл адрес no-
*****@********.** и *********@*****.***.
С протоколно определение от 26.11.2024 год. съдът е предоставил възможност на
ищцовото дружество в 5-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, да
представи всички приложени към исковата молба писмени доказателства в заверен от пр. му
представител препис, съобразно изискването на чл. 183, ал. 1 от ГПК. В рамките на
предоставения срок, ищецът не е изпълнил указанията на съда като не е представил
заверени преписи на приложените към исковата молба писмени доказателства, поради което
на осн. чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК, съдът е изключил от доказателствения материал
гореописаните писмени доказателства.
По делото е представена в оригинал разписка № 2000000325801022 от 08.11.2022г., изд.
от „И.Ф.“ към „И.“ АД за сумата от 800 лева, ведно с извлечение от системата на „И.“ АД, в
което е отразено, че е извършен превод на сумата от 800,00 лв. по процесния договор с
получател ответника А. М. Х.. Като основание за превода на сумата е посочено „Договор
409813“.
От заключението по назначената съдебно-графическа експертиза, неоспорена от
страните по делото и приобщена към доказателствената съвкупност, безспорно се установи,
че положеният в разписката подпис срещу реквизита „Подпис/Signature“ и ръкописно
изписаните имена „А. Х.“ срещу реквизита „Клиент/Customer“ принадлежат на ответника А.
М. Х.. Вещото лице е категорично, че подписът, положен на обекта на експертизата
(разписката) и подписите, положени от името на ответника на предоставените на
експертизата сравнителни материали, имат съществени по обем съвпадения, които са
достатъчни, за да се достигне до недвусмислен извод, че именно отвеникът е положил
подписа си на процесната разписка за превод на сумата от 800 лева.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че кредитът е усвоен на
08.11.2022 год. в размер на 800 лева. Експертът е достигнал до извод, че по кредита не са
3
извършвани никакви плащания, като падежът на задължението е настъпил на 02.07.2023 год.
с настъпване на падежа на последната месечна вноска и е в размер на общо 918,80 лева, от
които 800 лева главница и 118.80 лева договорна лихва. Вещото лице е категорично, че
претендираната лихва за забава в размер на 6,41 лева за периода 02.07.2023 год. –
23.07.2023 год. е начислена коректно само върху главницата от 800 лева. Вещото лице
излага, че посоченият в договора ГПР в размер на 48,44% е формиран като е включена само
договорната лихва, съгласно формулата в ЗПК. Не са констатирани други разходи, които не
са били взети предвид при изчислението на ГПР.
По делото е прието и заключение по назначената съдебна компютърно-техническа
експертиза, което също не е оспорено от страните по делото и следва да бъде кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е достигнал до категоричен извод,
че процедурата по кандидатстване за договор за кредит № 409813 е изпълнена надлежно и е
завършена на 03.11.2022 год. в 20:30:34 часа. В експертизата е посочено, че ответникът има
регистриран профил в системата на дружеството. Констатирано е, че в хода на процедурата
по кандидатстване и одобрение на кредита са били предоставени лични данни на ответника,
както през електронни (уеб) формуляри, така и посредством снимки, в това число снимка на
документ за самоличност с данните на ответника. В хода на процедурата по сключване на
договора за кредит са били изпратени имейли до ел. адрес *********@*****.***, освен това
вещото лице е установило, че е бил изпратен СМС до тел. номер +359*********, съдържащ
уникален код 0713 за потвърждаване на договора за кредит, като на 07.11.2022 год. в
18:32:15 часа договорът за кредит е бил активиран, чрез потвърждаването му с
горепосочения четирицифрен код. Вещото лице е осъществило контакт с мобилен оператор
„Й.Б.“ ЕАД, като е получил информация, че за периода 06.12.2021 год. – 06.12.2023 год.
собственик на мобилен номер +359********* е бил ответникът.
В първото по делото открито съдебно заседание съдът е извършил оглед на приложения
към исковата молба диск, съдържащ аудиозапис с продължителност 4,13 минути, по реда на
чл. 204 от ГПК. На аудиозаписа се чува разговор между 2 лица, първото от които е заявило,
че е служител на ищцовото дружество, а второто – че е ответника. Служителят разяснява по
телефона на втория участник в разговора параметрите на договора, като последният посочва
имената си А. М. Х., ЕГН-то си – **********, заявява, че потвърждава сключването на
процесния договор и посочва 2 имена и телефонни номера за контакт, в случай, че изпадне в
забава.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от “И.Ф.” ЕООД, представлявано по закон от Б.И.Н. – управител и по
пълномощие от юриск. А.Г. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника А. М. Х., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 222/ 29.09.2023 год. по ч. гр. д. № 482/2023 г. по описа на РС – В.П..
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което съдът с разпореждане № 196/01.03.2024 год., постановено по ч. гр. д. № 482/2023 г. на
ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу
длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването, което се е осъществило на
12.03.2024 год. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в
законоустановения срок – на 18.03.2024 год. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
4
вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Предявен е положителен установителен иск, с пр. осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД - за установяване
същестуването на вземания – неиздължена главница и лихви по договор за кредит.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи следните факти и обстоятелства: 1. образувано по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; 2.
депозирано от длъжника възражение, съотв. връчване на заповедта при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (с оглед преценка на
допустимостта на установителната претенция); 3. съществуване на твърдяното в полза на
ищеца вземане по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж - наличие на
валидно сключен договор за кредит между ищеца и ответника; че ищецът се явява изправна
страна по договорното правоотношение като е предал сумата по кредита на ответника, а
посочената в исковата молба сума е усвоена от последния; 4. по иска по чл. 86 от ЗЗД -
изпадане в забава на длъжника, период на забавата и размер на претендираното обезщетение
за забава.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи, че е погасил задължението
си, респ. да докаже всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Спор е налице по въпроса дали страните в производството са валидно обвързани от
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 409813, генериран на 04.11.2022 год.
Доколкото се твърди от страна на ищеца, че процесният договор за кредит е генериран
на 04.11.2022 год., а сключванего му е потвърдено от страна на ответника на 07.11.2022 год.,
то спрямо него действат разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Ищецът се
позовава на възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние - по електронен път чрез използване на интернет страница. Съгласно чл. 9 от
ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена,
съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и
разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Легална
дефиниция на понятието "траен носител" е дадена в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки
носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по
начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за
които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация.
Безспорно ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние, какъвто е настоящият случай и към процесния договор са
приложими и разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР). Чл. 6 от ЗПФУР гласи, че договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
5
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средство за комуникация - едно или повече.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР "финансова услуга" е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР се казва, че "средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на
потребителя.
От ангажираните по делото доказателства безспорно се установи, че между ищеца, в
качеството на кредитор, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 409813 по смисъла на чл. 6 ЗПФУР, през
интернет, чрез специализирана информационна система по инициатива на потребителя, чрез
отварянето му в браузър на интернет сайт, поддържан от ищеца. Договорът е подписан от
ответника посредством SMS персонален идентификационен код за потвърждение, получен
на телефонен номер, собственост на кредитополучателя, имащ силата на саморъчен подпис
по смисъла на чл. 13, ал. 4 вр. ал. 1 ЗЕДЕУУ.
От изслушаната по делото компютърна техническа експертиза подробно се установяват
стъпките, необходими за сключване на договора. От тях е видно, че на потребителя е
предоставена цялата необходима преддоговорна информация, с която същият следва да се
съгласи, за да продължи в системата. Същевременно същият собственоръчно въвежда лични
данни в системата, като дори е необходимо да изпрати свои снимки и такива на документ за
самоличност, както и да потвърди устно по телефон в разговор със служител на
дружеството кредитор сключването на договора за заема (приложения към исковата молба
снимков материал не е допуснат по делото, поради невъзможност за установяване
идентичността на лицето по този начин). За да се сключи самият договор за кредит се
предоставя телефонен номер, на който се изпраща индивидуален код, който следва
потребителят да въведе в системата, за да му бъде отпуснат кредита. В случая
индивидуалният код е изпратен посредством СМС до тел. номер +359*********, който е бил
собственост на ответника към датата на сключване на процесния договор за кредит, видно
от приложеното към СКТЕ писмо от мобилен оператор „Й.Б.“ ЕАД. Допълнително ищецът
предоставя и електронна поща, на която да му бъдат изпратени необходимите документи на
траен носител /в случая под формата на файл, който може да бъде изтеглен/. Вещото лице в
Приложение № 5 е представило снимка на екран, съдържащ раздел „Главно“ – „Документи“
на разглеждания кредит, от която е видно, че кредиторът надлежно е довел до знанието на
ответника всички относими документи, разделени 2 групи – на PDF и на WORD формат.
Документите на PDF формат от своя страна се разделят на 2 подгрупи – „основни
документи“ (преддоговорна информация, договор, потвърждаване на договор, погасителен
план и декларация за обработка на лични данни) и „други документи“ (известие за длъжник,
известие за изискуемост, предсъдебно известие, 3 документа, озаглавени удостоверения за
задължения). Документите на WORD формат са „молба ЧСИ“ и „заявление“. Всички тези
действия намаляват възможността да се извърши злоупотреба с лични данни и кражба на
самоличност, каквито твърдения не са и наведени в настоящото производство.
Потребителят също посочва и начин, по който, да му бъде преведена сумата – в случая
ответникът е заявил, че желае сумата да му бъде изплатена в брой на каса на Изи пей.
Безспорно се установи също така, че на ответника е предоставен кредит в размер,
съгласно договора, на 800 лева. Сумата е получена лично от ответника на каса на Изи пей,
като последният е разписал разписка за сумата от 800 лева, като основание за предоставяне
6
на сумата е посочен номерът на процесния договор (№ 409813). За съда не съществува
съмнение, предвид заключението на вещото лице по назначената СГЕ, което възприема като
обективно и компетентно дадено и кредитира напълно, че подписът, положен на разписката,
принадлежи именно на ответника.
Съобразно всички тези събрани доказателства настоящият състав приема, че между
страните е налице валидно облигационно правоотношение с характера на договор за заем,
сключен от разстояние. Потребителят се е запознал със съдържанието на договора и е
изразил съгласието си за обвързване чрез попълване на уникалния код, който е получил по
телефона, в информационната система, поддържана от ищеца. По предоставената
електронна поща са изпратени необходимите файлове, съдържащи нужната информация,
които могат да бъдат прегледани и изтеглени. Не е налице липса на съгласие, което да води
до нищожност на договора.
Ищецът е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на потребителя чрез
избрания от последния начин, който факт с най-голяма достоверност показва съгласието на
потребителя за сключване на договора за кредит.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ответникът не е
извършвал никакви плащания по кредита. Установи се също така и какви са размерите на
дължимите суми за възнаградителна лихва и обезщетение за забава, като видно от
изчисленията на експерта сумите са посочени коректно от ищцовото дружество. Вещото
лице категорично посочи, че падежът на задължението е настъпил на 02.07.2023 год. с
настъпване на падежа на последната месечна вноска, поради което в полза на кредитора се
следва обезщетение за забава на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 6.41 лева, начислено за
периода от датата на забавата 02.07.2023г. до 23.07.2023г.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за нищожност
на клаузата, с която е договорен ГЛП във фиксиран размер на 40,15%, поради
противоречието й с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
В договора страните изрично са уговорили размер на годишен лихвен процент по
кредита в размер на 40,15 %, а годишният процент на разходите е в размер на 48, 44 %.
Вещото лице по назначената ССчЕ излага, че посоченият в договора ГПР е формиран като е
включена само договорната лихва, съгласно формулата в ЗПК. Не са констатирани други
разходи, които не са били взети предвид при изчислението на ГПР, доколкото в настоящото
производство се претендира само главница, договорна лихва и лихва за забава, а плащания
по кредита не са били извършвани по нито едно перо.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС на РБ. Цитираният законов текст е
насочен към избягване възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по
слабата страна, като законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна
лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е константен, тъй като към него
може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисионни и други разноски и те на
практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде
избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален
размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави
общото оскъпяване на кредита. Законната лихва по реда на чл. 86, ал.2 от ЗЗД се определя по
следния начин: към основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Към датата
на сключване на процесния договор за заем (04.11.2022 год.) размерът на основния лихвен
процент, определен от БНБ е бил 0.59 на сто. Увеличен с 10 пункта означава, че ГЛП е
10,59%, трикратният размер е 31,77 %, а петкратния размер е 52,95%. С оглед нормата на
чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
7
размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ
към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР /48, 44 %/
не надвишава петкратния размер на законната лихва, а е в рамките на допустимата граница,
поради и което уговорената клауза за възнаградителна лихва не е нищожна.
На съда е известна съществуващата съдебна практика възприемаща, извода, че
възнаградителна лихва над посочения трикратен размер на законната лихва се явява
нищожна уговорка, т.к. противоречи на чл.26 от ЗЗД, но намира, че не е относима в
настоящият случай. Подобни разрешения – за нищожност клаузата за възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва са релевантни преди приемането
на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014г.). Доколкото
преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на разходите по
потребителски кредити, не съществуваше нормативен текст регулиращ оскъпяването на
кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни принципи и морални норми. Към
настоящия момент е налице нормативен текст - чл.19, ал.4 и ал.5 от Закона за
потребителския кредит (в сила от 23.07.2014г.), който точно и ясно определя предела на
оскъпяване на кредита – годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от
кредитодателя, като единственото условие, същата заедно с другите елементи на ГПР общо
да не надвишава максимално допустимия размер. В случая, както по-горе беше посочено,
ГПР не надхвърля размера предвиден в чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, поради и което
претенцията за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца договорно възнаграждение в размер на 118,80 лева се явява основателна и
доказана и също следва да бъде уважена в претендирания размер, но не за посочения в
исковата молба период. Ищецът е посочил начален период на начисляване на договорната
лихва 04.11.2022 год. Видно от погасителния план по договора, обаче, падежът на първата
месечна погасителна вноска е настъпил на 04.12.2022 год., като именно това е началната
дата, от която следва да се начислява претендираната договорна лихва, а за периода на
начисляване от 04.11.2022 год. до 03.12.2022 год. вкл. претенцията следва да се отхвърли,
като това обстоятелство не влияе на размера на договорната лихва. Крайният период на
начисляването й е коректно посочен от ищеца – 02.07.2023 год., когато е настъпил падежът
на последната месечна погасителна вноска.
Предвид изложеното по-горе, исковата претенция за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главница, договорна лихва и
лихва за забава в претендираните размери, се явява основателна и доказана и като такава
подлежи на уважаване.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на
разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева, както и сторените в
исковото производство разноски, възлизащи на 1341,80 лева, включващи заплатена
държавна такса (50 лева), възнаграждение за особен представител на ответника (400 лева), за
вещо лице по назначените съдебно-счетоводна (300 лева) и съдебна техническа-компютърна
експертизи (391.80 лева), както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
8
на правната помощ в размер на 200 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС – В.П. и сумата от 300 лева, представляваща изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза.
Така мотивиран, Районен съд – В.П.:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. Х., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „П.И.“ № 6А и постоянен адрес: гр. Д.Ч., общ. Д.Ч.,
обл. В., ул. „Б.“ № 20, че същият ДЪЛЖИ на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и адрес
на управление: гр. С., общ. С., обл. С. (столица), ул. „Б.“ № 17, партер, офис 1,
представлявано по закон от Б.И.Н. – управител, действащо чрез процесуалния си
представител юриск. А.Г. следните суми: 800 лева – главница по договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 409813/ 04.11.2022 год., сключен между заявителя, от една страна в
качеството му на кредитор и А. М. Х., от друга страна, в качеството му на
кредитополучател, 118,80 лева – договорна лихва за периода от 04.12.2022 год. до
02.07.2023 год., 6,41 лева – мораторна лихва за периода от 02.07.2023 год. до 23.07.2023
год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението -
01.09.2023 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 222/ 29.09.2023 год. по ч. гр. д.
№ 482/2023 год. по описа на РС – В.П., на осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.
чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта,
касаеща началния период на начисляване на догорната лихва - от 04.11.2022 год. до
03.12.2022 год. включително.
ОСЪЖДА А. М. Х., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК: ........,
представлявано по закон от Б.И.Н. – управител сумата от 1341,80 лева, представляваща
сторените съдебно – деловодни разноски в първоинстанционното производство по гр.д. №
170/2024 год. по описа на РС- В.П., включваща доплатена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждения за вещи лица по назначените съдебно-счетоводна и
съдебна техническа-компютърна експертизи, както и сумата от 75 лева, представляваща
сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 482/2023
год. по описа на Районен съд- В.П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. М. Х., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС – В.П. сумата от 300 лева, представляваща изплатено от бюджета на
съда възнаграждение за вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
9