Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
13.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на втори
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Д.
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Д.гр. д. № 5658 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по предявени
обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК от Ф.Д. У., ЕГН ********** срещу „Е.М.“ ЕООД за признаване за
установено, че не дължи суми по три отделни изпълнителни листове, както следва:
по изпълнителен лист от 12.05.2011 г. по гр.д. № 17472/2011 г. по описа на СРС,
52 с-в, с който е осъден да заплати на „П.И.Б.“ АД сумата от 25 310.39 лв. –
главница, ведно със законна лихва от 27.04.2011 г., сумата от 3994.19 лв. -
договорна лихва за периода 03.03.2010 - 20.04.2011 г., сумата от 528.17 -
наказателна лихва по т. 19 от договора за периода 03.03.2010-20.04.2011 г.,
както и съдебни разноски от 1426.67 лв., или общо 31 259.42 лева; по
изпълнителен лист от 06.04.2011 г. по гр.д. № 13302/2011 г. по описа на СРС, II
ГО, 65 състав, с който е осъден да заплати на „ПИБ“ АД сумата от 3000 лв.
главница, сумата от 734.53 лв. - договорна лихва за периода 19.03.2010 г.
-18.03.2011 г., сумата от 168.50 - наказателна лихва за периода 07.04.2010 г. -
29.03.2011 г., сумата от 39 лв. - годишна такса за поддръжка, ведно със
законната лихва върху главницата от 29.03.2011 г. до плащането, както и 337.84
лв. разноски или общо 4279.87 лева и по изпълнителен лист от 03.08.2011
г. по гр.д. № 31147/2011 г. по описа на СРС, 59 състав, с който съм осъден да
заплатя на „П.И.Б.“ АД гр. София, сумата от 2700 евро главница, ведно със
законовата лихва от 15.07.2011 г. до изплащането й, 702.06 евро договорна лихва
за периода 15.01.2010 г. -14.07.2011 г., 131.27 евро наказателна лихва за периода
15.01.2010 г. -14.07.2011 г. и 485.53 лв. разноски по делото, или 3533.33 евро,
/ с левова равностойност 6925.33 лева/ и 485.53 лева разноски - общо 7410.86
лева, които суми са били предмет на принудително събиране по изпълнително дело
№ 20117830400401 по описа на ЧСИ И.Ч. и които вземания са прехвърлени на „Е.М.“
ЕООД с договор за цесия.
В исковата молба ищецът твърди, че с
изпълнителен лист от 12.05.2011г. по гр.д. № 17472/2011 г. на СРС, 52 с-в е
осъден да заплати на „ПИБ“ АД сума в размер на 31 259.42 лева, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20117830400401 на ЧСИ И.Ч., peг. № 783.
Излага също така, че с
изпълнителен лист от 06.04.2011 г. по гр.д. № 13302/2011 г. по описа на CPC, II
ГО, 65 с-в е осъден да заплати на „ПИБ“ АД сума в размер на 4279.87 лева, а с
изпълнителен лист от 03.08.2011 г. по гр.д. № 31147/2011 г. на СРС, 59 с-в е
осъден да заплати на „ПИБ“ АД сума в размер на 7410.86 лева, като въз основа на
тях и по молба на кредитора вземанията са били присъединени към производството
по изп. дело № 20117830400401 на ЧСИ И.Ч..
Ищецът поддържа, че не дължи
сумите, които е осъден да заплати на „ПИБ“ АД по издадените три броя
изпълнителни листи, по повод на които е било образувано горепосоченото
изпълнително дело, тъй като вземанията по тях са погасени и изтичането на
предвидения в закона давностен срок.
В тази връзка излага, че
последното годно изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на
08.07.2011 г., с което е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника върху апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, която е
била вписана в СВп на 21.07.2011 г. В тази връзка твърди, че изпълнителното
производство се е прекратило поради неизвършване на изпълнителни действия по
силата на закона, считано от 21.07.2013 г. и каквито и да е изпълнителни
действия, извършвани след тази дата са незаконосъобразни поради материална и
процесуална недопустимост на изпълнителния процес.
Твърди се, че в хода на
изпълнителното производство взискателят „ПИБ“ АД е прехвърлил вземането си с
договор за цесия на ответника „Е.М.“ ЕООД - цесионер
по прехвърлителната сделка, като ответното дружество е извършило уведомление за
прехвърлянето на вземанията на 09.05.2017 г., а последното годно изпълнително
действие по изпълнителното дело е било изръшено на 21.07.2011 г. Поради изложеното
и предвид факта, че от тази дата до 09.05.2017 г. не са предприемани годни
изпълнителни действия от страна на взискателя срещу длъжника, поради което последното
се е перемирало по силата на закона и съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изисква съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на
изпълнението, но това постановление не прекратява същото, а установява само, че
по силата на закона, то вече е прекратено. Предвид горното счита, че процесните
вземания по изпълнителните листове, които впоследствие са били цедирани от
първоначалния взискател на „Е.М.“ ЕООД са погасени по
давност с изтичането на законовоустановения давностен срок.
В срока за писмен отговор по
чл. 131 ГПК, ответникът „Е.М.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск като неоснователен. В тази връзка излага, че след
образуването на производството по изп.д. № 401/2011г. на ЧСИ И.Ч. са били предприемани
изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно срока по чл. 433, ал.1,
т. 8 ГПК, а оттам и давностния срок по чл.110 ЗЗД по отношение на процесните
вземания.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото копие
от изпълнително дело № 20117830400401 по описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 на КЧСИ /впоследствие
заведено като изп. д. № 20189250403386 на ЧСИ Р.Ч., рег. № 925 на КЧСИ/ се установява, че същото е образувано по молба на
взискателя „П.И.Б.“ АД срещу длъжника Ф.Д.У. по изпълнителен
лист от 12.05.2011 г. по ч.гр.д. № 17472/2011 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52
с-в, който е издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
11.05.2011 г. по същото дело, с която длъжникът Ф.Д.У., ЕГН ********** е осъден
да заплати в полза на кредитора „П.И.Б.“ АД сумите от 25 310.39 лв. – главница,
ведно със законна лихва от 27.04.2011 г., сумата от 3994.19 лв. - договорна
лихва за периода 03.03.2010 - 20.04.2011 г., сумата от 528.17 - наказателна
лихва по т. 19 от договора за периода 03.03.2010-20.04.2011 г., както и съдебни
разноски от 1426.67 лв. като съгласно издадената заповед за изпълнение
вземането произтича от Договор за банков кредит от 03.04.2008 г., сключен между
Ф.Д.У. и „ПИБ“ АД.
С Разпорежане от 21.06.2011 г.
на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 на КЧСИ на основание чл. 426, ал. 1 ГПК е разпоредено
образуването на изпълнително дело срещу длъжника Ф.Д.У., по повод на което е
образувано изп. д. № 20117830400401 за сумите по изпълнителния лист, както и
900 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В разпореждането е посочено, че
съобразно липсата на упълномощаване по чл. 18 ЗЧСИ и изрично заявената воля на
взискателя в молбата за образуване на изпълнително дело следва да се изиска
нот. акт от приложената справка и да се наложи възбрана върху недвижим имот в
София, собственост на длъжника Ф.У..
В молбата за образуване на
изпълнително дело, като способ за принудително събиране на сумите по
изпълнителния лист, взискателят е посочил да бъде наложена възбрана върху
самостоятелен обект в сграда – Апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. *****–
собственост на длъжника и запор върху трудовото възнаграждение.
На 22.06.2011 г. до длъжника Ф.Д.У.
е изпратена ПДИ изх. № 5699, с която същият е поканен доброволно да заплати общия
дълг по делото, възлизащ на 35 483,52 лв., като поканата е връчена на 12.07.2011
г.
Няма спор между страните по
делото, че по посоченото изпълнително дело № 20117830400401 по описа на ЧСИ И.Ч.
е била наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, а именно
апатамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, състоящ се от стая,
дневна, кухня и други сервизни помещенияу със застроена площ от 57.11 кв.м. за
обезпечение вземането по изпълнителния лист, издаден на 12.05.2011 г. от СРС,
която е вписана в Служба по вписванията на 21.07.2011 г.
С молба вх. № 9116, подадена от
взискателя „ПИБ“ АД до ЧСИ Ч.е поискано към образуваното изпълнително дело №
20117830400401 да бъде присъединен и изпълнителен лист от 06.04.2011 г.,
издаден по ч.гр.д. № 13302/2011 г. на СРС, ГО, 65 с-в /приложен на л. 41/, въз
основа на издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 31.03.2011 г. по
ч.гр.д. № 13302/2011 г. на СРС, 65 с-в въз основа на Извлечение от счетоводните
книги на Банката по Договор за международна кредитна карта от 01.04.2008 г., с
който длъжникът Ф.У. е осъден да заплати в полза на кредитора „ПИБ“ следните
суми: 3000 лв. - главница, сумата от 734.53 лв. - договорна лихва за периода
19.03.2010 г. -18.03.2011г., сумата от 168.50 - наказателна лихва за периода
07.04.2010 г. - 29.03.2011 г., сумата от 39 лв. - годишна такса за поддръжка,
ведно със законна лихва върху главницата от 29.03.2011 г. до окончателното й
изплащане, както и 337.84 лв. разноски по делото.
С Разпореждане от 19.12.2011 г.
на ЧСИ Ч.към образуванато изпълнително дело №
20117830400401 е присъединено на основание чл. 456, ал. 1 и ал. 2 ГПК вземането
по изпълнителния лист от 06.04.2011 г. на СРС, 65 с-в по ч.гр.д. № 13302/2011
г. за сумите по него, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.
С молба вх. № 9117, подадена от
взискателя „ПИБ“ АД до ЧСИ Ч.е поискано към изпълнително дело № 20117830400401
да бъде присъединен и изпълнителен лист от 03.08.2011 г. по ч.гр.д. №
31147/2011 г. на СРС, 59 с-в /приложен на л. 47/, въз основа на издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.08.2011 г. по ч.гр.д. № 31147/2011
г. на СРС, 59 с-в въз основа на Извлечение от счетоводните книги на Банката по
Договор за кредитна карта № 032LD-R-552/09.12.2009
г., с който длъжникът Ф.У. е осъден да заплати в полза на „ПИБ“ сумиата от 2700
евро - главница, ведно със законна лихва от 15.07.2011 г. до изплащането й,
702.06 евро - договорна лихва за периода 15.01.2010 г. -14.07.2011 г., сумата
от 131.27 евро - наказателна лихва за периода 15.01.2010 г. -14.07.2011 г. и
485.53 лв. - разноски по делото. Няма спор по делото също така, че вземането по
този изпълнителен лист също е било присъединено към изпълнително дело №
20117830400401.
На 20.12.2011 г. до длъжника Ф.У.
са изпратени 2 броя Покани за доброволно изпълнение изх. № 12344 и изх. № 12345
по изпълнително дело № 20117830400401 на
ЧСИ Ч., с които същият е поканен доброволно да заплати сумите по двата
изпълнителни листа, които са присъединени по делото, ведно със начислените от
ЧСИ разноски по същото, като съгласно обективираното в тях, дългът на длъжника
към 03.01.2012 г. възлиза на сумата от 5064,40 лв. по покана с изх. № 12344 и
сумата от 8500,13 лв. по покана с изх. № 12345. Видно от осъдържащите се
отбелязвания в тях, поканите са получени от длъжника Ф.У. на 27.12.2011 г.
С Молба вх. № 7791/30.10.2012
г. до ЧСИ И.Ч., взискателят „ПИБ“ АД е поискал на основание чл. 456 и сл. ГПК да
бъде насрочен опис, оценка и публична продан на движимите вещи, принадлежащи на
длъжника Ф.У. на адрес: ***.
С Рапореждане от 04.12.2012 г.
ЧСИ И.Ч. е насрочил опис на движимите вещи на длъжника на 18.12.2012 г. от
11.30 ч. до 16.30 ч.
На 05.12.2012 г. до длъжника Ф.У.
е изпратена призовка за принудително изпълнение изх. № 10411, с която същият е
уведомен от ЧСИ Ч., че ще пристъпи към принудително изпълнение по изп. дело,
като на 18.12.2012 г. ще се извърши опис и оценка на движимите му вещи, която е
получена от същия на 06.12.2012 г.
С Молба вх. № 6162/24.10.2016
г. до ЧСИ И.Ч., взискателят „ПИБ“ АД е поискал да бъде наложен запор на
секвестируемата част от получаваното от длъжника трудово възнаграждение по
трудов договор, сключен с „ВТА“ ООД, което с разпореждане от 18.11.2016 е
уважено от ЧСИ, за което ЧСИ Ч.е изискал да бъде изготвена справка в НОИ.
На 18.04.2017 г. е депозирана
молба с вх. № 2176 от „Е.М.“ ЕООД до ЧСИ И.Ч., с която посоченото дружество
моли да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело № 20117830400401
с първоначален взискател „ПИБ“ АД и длъжник Ф.У., в качеството му на цесионер във
връзка със сключен Договор за цесия с „ПИБ“ АД. С Разпореждане от 18.04.2017 г. ЧСИ И.Ч. е
конституирал „Е.М.“ ЕООД на основание чл. 429 ГПК като взискател по делото.
От представеното по делото
Уведомление изх. № 00072136/09.05.2017 г. до длъжника Ф.Д.У. се установява, че
същият е уведомен съгласно отбелязването на 09.05.2017 г. за сключения Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.11.2016 г..
Със Съобщение изх. № 2490/24.04.2017 г. по
изпълнителното дело ЧСИ И.Ч. е уведомил длъжника Ф. Узенов, че въз основа на
договори за цесия 65 бр. от 14.11.2016 г. и подадени писмени молби с
разпореждане е конституиран „Е.М.“ ЕООД, като цесионер,
на мястото на „ПИБ“ АД, като по делото липсват данни за получаване на
съобщението. От представеното по изп. дело /л.176/ Уведомление от 12.05.2017 г.
се установява, че със същото длъжникът Д.У. е уведомен, че следва в двуседмичен
срок да се яви в канцеларията, за да получи книжа по изп. дело.
Видно от Съобщение изх. № 3298/19.05.2017
г. по изп. дело № 20117830400401 е наложен запор върху банковите му сметки в
„ПИБ“ АД и „ОББ“ АД на основание чл. 450, ал. 3, вр. чл. 507 и чл. 508 ГПК.
С молба вх. № 4366 от
18.07.2017 г. до ЧСИ Ч.от длъжника Ф.Д.У., чрез неговия пълномощник адв. М.К. е
поискано от съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК да се
произнесе във връзка с ex
lege
прекратяването на изп. дело № 20117830400401, поради това, че от взискателя не
е поискано извършването на никакви изпълнителни действия за период по-дълъг от
2 години.
С Постановление от 18.07.2017
г. ЧСИ И.Ч. е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело №
20117830400401 на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 и т. 8 ГПК, като същото
съдържа отбелязване, че е влязло в сила на 11.08.2017 г.
По делото е представено
заверено копие от Решение № 45 от 07.08.2018г. по гр.д. № 5015/2017 г. по описа
на ВКС, ІІІ г.о., видно от което е отменено решение от 07.08.2017г.,
постановено по дисц. д. № 28/2017г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, в
частта, с която срокът на наложеното наказание „лишаване от правоспособност“ на
ЧСИ И.Ч. за допуснати дисциплинарни нарушения по изп. д. № 20147830400254, по
изп. д. № 20147830400322 и по изп. д. № 20167830400377 е определен на 3 години,
като вместо това е постановено, че определя срок от 2 години на наложеното с
решение от 07.08.2017г. на ДК на КЧСИ по дисц. д. № 28/2017 г., наказание
„лишаване от правоспособност” на ЧСИ И.Ч. като постановеното решение е
окончателно.
Представено е и заверено копие
от Решение № 164 от 03.12.2018 г. по гр.д. № ********* г. на ВКС, ІІІ г.о.,
видно от което е оставено в сила решение от 29.12.2017 г. по дисц. дело №
50/2017 г. на състав на Дисциплинарни комисия при КЧСИ, с което на ЧСИ И.Ч. е
наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от 1
година като постановеното решение е окончателно.
Със Заповед № СД-04-89 от
31.08.2018 г. на Министъра на правосъдието е наредено служебният архив на ЧСИ И.Ч.
да бъде прехвърлен и предаден на ЧСИ Р.Ч., рег. № 925 на КЧСИ.
Няма спор по делото, че поради
изгубване на правоспособността от ЧСИ И.Ч., образуваното изп. д. №
20117830400401 по описа на ЧСИ И.Ч. е прехвърлено при ЧСИ Р.Ч.и е заведено под
№ 3386/2018 г. по описа на ЧСИ Р.Ч..
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е процесуално
допустим, тъй като е предявен при наличие на правен интерес и при надлежно
упражняване правото на иск, поради което следва да се разгледа по същество.
По основателността:
Съгласно приетото в ТР № 2/2015
ВКС и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
изпълнителното производство се прекратява по право като новата погасителна
давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие.
В разясненията към посоченото ТР
№ 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е прието, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на
изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
Следователно преценката, която
съдът дължи относно основателността на исковата претенция е в две посоки,
свързани от една страна с установяване наличието на висящ изпълнителен процес,
в рамките на който от взискателя да са предприети валидни изпълнителни действия
прекъсващи давността относно вземанията по издадените изпълнителни листове.
В конкретния случай искане от
взискателя „ПИБ“ АД за извършването на изпълнителни действия е направено с
молбата за образуване на изпълнителното производство – на 21.06.2011 г., в
която е поискано от съдебния изпълнител прилагането на конкретен изпълнителен
способ – налагане на възбрана върху самостоятелен обект в сграда – Апартамент,
находящ се в гр. *******, както и запор върху трудовото му възнаграждение.
Няма спор по делото, че по
образуваното изпълнително дело № 20117830400401 по описа на ЧСИ И.Ч., от
съдебния изпълнител са предприети и конкретни действия изпълнителни действия по
реализиране на изпълнителните способи, които следва да се считат като действия
на взискателя по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В този смисъл нямо спор, че по
изпълнително дело № 20117830400401 по описа на ЧСИ И.Ч. е била наложена
възрабна от върху недвижимия имот, собственост на длъжника, а именно
Апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. *****за обезпечение на вземането по
издадения изпълнителен лист от 12.05.2011 г. от СРС на основание Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 17472/2011 г. на СРС, 52 с-в, която е
вписана в Служба по вписванията на 21.07.2011 г.
Съдът намира, че налагането на
възбрана следва да бъде зачетено като действие, прекасващо давността по см. на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като независимо дали е в състояние да удовлетвори
вземането на кредитора, то сочи на процесуална активност.
Впоследствие с последващи молби
вх. № 9116 и вх. № 9117, подадени от взискателя „ПИБ“ АД до ЧСИ Ч.е поискано
към образуваното изпълнително дело № 20117830400401 да бъдат присъединени и изпълнителен
лист от 06.04.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 13302/2011 г. на СРС, ГО, 65 с-в,
както и изпълнителен лист от 03.08.2011 г. по гр.д. № 31147/2011 г. по описа на
СРС, 59 с-в като с Разпореждане от 19.12.2011 г. на основание чл. 456 ГПК
същите са били присъединени към това дело.
На следващо място от
приложеното копие от изпълнително дело № 20117830400401 /понастоящем заведено
като изп. д. № 20189250403386 по описа на Р.Ч., рег. № 925 / се установи, че на
30.10.2012 г. от взискателя „ПИБ“ АД е подадена молба с вх. № 7791/30.10.2012
г. до ЧСИ И.Ч., в която същият е поискал на основание чл. 456 и сл. ГПК да бъде
насрочен опис, оценка и публична продан на движимите вещи, принадлежащи на
длъжника Ф.У. на адрес: ***. Установи се също така, че по повод на подадената
молба с рапореждане от 04.12.2012 г. ЧСИ И.Ч. е насрочил опис на движимите вещи
на длъжника на 18.12.2012 г. от 11.30 ч. до 16.30 ч., като е изпратил призовка
за принудително изпълнение изх. № 10411/05.12.2012 г. до длъжника Ф.У., изх. №
10411/05.12.2012 г., която е получена от него на 06.12.2012 г. – лично, а също
така от съдебния изпълнител е изпратено и уведомление до живущите в ап. 17 на
ж.к. ********за това, че пристъпва към принудително изпълнение чрез опис и
оценка на движимиге вещи, което е предадено на живущите на 06.12.2012 г.
Съдът намира за неоснователно
направеното оспорване от ищеца, че молбата с вх. № 7791/30.10.2012 г., находяща
се на л. 48 от изпълнителното дело не е молба по изп. дело № 20117830400401,
поради това, че в нея е посочено друго дело, а именно изп.д. № 401/2012 г., а
наред с това е налице и различна цифра в ЕГН на длъжника.
В тази връзка следва да се
посочи, че частните документи нямат материална доказателствена сила и законът
не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документи да имат
задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието на същите се преценява
от съда по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото
съгласно принципа на чл. 12 ГПК. Следователно, когато е представен частен
писмен документ с определено съдържание, съдът преценява доколко то отговаря на
действителното положение чрез съпоставката му с останалите материали по делото
и по вътрешно убеждение, без да е обвързан в оценката си по силата на закона.
Предвид изложеното, съдът намира, че при съпоставка на приложената молба с вх.
7791/30.10.2012 г., находяща се на л. 48 от изпълнителното дело с останалите
доказателства по делото и по-конкретно последвалото я разпореждане на ЧСИ от
04.12.2012 г., в което същият е насрочил опис на движими вещи на 18.12.2012 г.
от 11.30 ч. до 16.30 ч., за което да се уведоми длъжника, както и видно от
изпратеното съобщение до него – призовка за принудително изпълнение, същото е
изпратено именно по изп. д. № 20117830400401 и е до длъжника Ф.Димитров У.,
като изрично в него е посочено, че ще пристъпи към принудително изпълнение, за
което на същата дата 18.12.2012 г. от 11.30 ч. до 16.30 ч. ще пристъпи към
принудително изпълнение. Уведомлението до живущите в ап. 17 на ж.к. ********/находящо се на л. 52/ също е изпратено по посоченото изп.
дело № 20117830400401.
Следователно и предвид
изложеното, че съдът не е обвързан да приеме обективираното в посочения частен
документ, а е свободен да прецени същото съобразно вътрешно си убеждение и
съобразно с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК,
настоящият състав, намира, че молба с вх. № 7791/30.10.2012 г. от взискателя по
делото „ПИБ“ АД е подадена именно по образуваното изп. д. № 20117830400401 на
ЧСИ И.Ч., рег. № 783.
Спорно по делото е дали
давността е прекъсната от датата на отправяне на искане от взискателя до
съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителното действие - бъде насрочен опис, оценка и публична продан
на движимите вещи, принадлежащи на длъжника Ф.У., обективирано в молбата от
30.10.2012 г.
Съгласно приетото в т. 10 от ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. на ОС по тълк. д. №
2/2013 Г., ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В томивите на посоченото
тълкувателно решение е прието, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с
нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е
прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът
изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б.
„а“ ЗЗД.
Прекъсването на давността с
предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. „б“ ЗЗД и прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116,
б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването
на изпълнителното производство е поради т. нар. „перемпция“. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В този смисъл след като
взискателят е посочил като изпълнителен способ за събиране на вземането си - опис, оценка и публична продан на движимите
вещи, принадлежащи на длъжника и във връзка с това е поискал извършване на
следващите се изпълнителни действия в молбата от 30.10.2012 г., съдът намира,
че исканията са с характер на „изграждащи изпълнителния способ“, поради което и
имат за последица прекъсване на погасителната давност.
В този смисъл, съдът намира, че
както е изрично посочено и в самото тълкувателно решение, давността може да се
прекъсне от датата на отправяне на искане на взискателя до съдебния изпълнител
за предприемане на изпълнително действие, а не от осъществяването на исканото
изпълнително действие. Изрично в диспозитива на посоченото ТР № 2 от 26.06.2015
г. на ОС по тълк. д. № 2/2013 Г., ОСГТК
на ВКС е прието, че новата погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действиеи следователно същите са
посочени в условията на алтернативност, а не на кумулативност. Обстоятелството,
че това действие не е реализирано е ирелевантно за прекратяването на
погасителната давност, тъй като съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, същата се
прекъсва с предприемането на изпълнително действие, т.е. искането на взискателя
за прилагане на определен изпълнителен способ, а не с реалното му извършване от
съдебния изпълнител. Следователно не е необходимо двете действия да са налице
кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.
Във връзка с изложеното, съдът
намира, че насрочването на опис от съдебния изпълнител представлява
предприемане на действия по изпълнението чрез конкретен изпълнителен способ,
което от своя страна прекъсва изтичането на давността, дори да не бъде реално
извършено, тъй като не е налице бездействие на кредитора. Още повече, че видно
от материалите по изпълнителното дело - покана за принудително изпълнение до
длъжника и уведомление до живущите в ап. 17 в ж.к. ********/находящи
се на л. 51-52/ е видно, че са предприети действия по насрочване на опис и
оценка на движимите вещи на длъжника на 18.12.2012 г. от 11.30 ч., за което
същият е бил уведомен лично на 06.12.2012 г.
Съгласно разясненията дадени с
т. 10 на ТР № 2/2015 ВКС и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години изпълнителното производство се прекратява по право като новата
погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие. Фактът на прекратяване
на изпълнителното производство има отношение за основателността на предявения
отрицателен установителен иск, доколкото това е крайният момент, до който е
дължима преценката относно предприемането на валидни изпълнителни действия,
прекъсващи давността за събиране на вземането. След прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител няма компетентност да извършва
изпълнителни действия и служебно следва да вдигне наложените запори и възбрани.
Следователно и доколкото съдът
прие, че давността е прекъсната от датата на отправяне на искането на
взискателя до съдебния изпълнител за предприемане на изпълнително действие,
т.е. 30.10.2012 г., когато е подадена молба с вх. № 7791 и доколкото няма данни
след този момент в двугодишен срок да са предприети други последващи
изпълнителни действия, то новата погасителна давност за вземането е започнала
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, т.е. от 30.10.2012 г., поради което съдът намира, че не
е налице погасяване по давност на вземанията по издадените изпълнителни листове,
поради което предявените отрицателни установителни искове за установяване
недължимост на вземанията по издадените три броя изпълнителни листове са
неснователни и като такива следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът
следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, във
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25 от Наредбата за правната
помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените отрицателни
установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК от Ф.Д.У., ЕГН **********,*** против „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********,
с адрес: ***, сграда М.Т., ет. 6 за признаване за установено, че не дължи суми
по следните изпълнителни листове:
по изпълнителен лист от
12.05.2011 г. по гр.д. № 17472/2011 г. по описа на СРС, 52 с-в, с който е
осъден да заплати на „П.И.Б.“ АД сумата от 25 310.39 лв. – главница, ведно със
законна лихва от 27.04.2011 г., сумата от 3994.19 лв. - договорна лихва от
03.03.2010 до 20.04.2011 г., сумата от 528.17 - наказателна лихва по т. 19 от
договора от 03.03.2010 г. до 20.04.2011 г., както и съдебни разноски от 1426.67
лв. - общо 31 259.42 лева;
по изпълнителен лист от
06.04.2011 г. по гр.д. № 13302/2011 г. по описа на СРС, II ГО, 65 състав, с
който е осъден да заплати на „ПИБ“ АД сумата от 3000 лв. главница, сумата от
734.53 лв. - договорна лихва за периода 19.03.2010 г. -18.03.2011 г., сумата от
168.50 - наказателна лихва за периода 07.04.2010 г. - 29.03.2011 г., сумата от
39 лв. - годишна такса за поддръжка, ведно със законната лихва върху главницата
от 29.03.2011 г. до плащането, както и 337.84 лв. разноски или общо 4279.87
лева и
по изпълнителен лист от
03.08.2011 г. по гр.д. № 31147/2011 г. по описа на СРС, 59 състав, с който съм
осъден да заплатя на „П.И.Б.“ АД гр. София, сумата от 2700 евро главница, ведно
със законовата лихва от 15.07.2011 г. до изплащането й, 702.06 евро договорна
лихва от 15.01.2010 г. до 14.07.2011 г., 131.27 евро наказателна лихва от
15.01.2010 г. до 14.07.2011 г. и 485.53 лв. разноски, или общо 3533.33 евро, /
с левова равностойност 6925.33 лв./ и 485.53 лева разноски - общо 7410.86 лева,
които суми са били предмет на принудително събиране по изпълнително дело №
20117830400401 по описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 на КЧСИ /вопследствие заведено
под № 20189250403386 на ЧСИ Р.Ч., рег. № 925 на КЧСИ/ и които вземания са
прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД с Договор за цесия от 14.11.2016 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ф.Д.УЗУНОВ, ЕГН ********** да
заплати на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
37 ЗПП, вр. чл. 25 НПП сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: