РЕШЕНИЕ
№ 9711
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110138462 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 13, ал. 4 – 6 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба, подадена
от Н. Г. К. срещу отказ на кмета на Столична община, район Банкя, обективиран в
Уведомление № РБН 18-ГР94-588/12 от 21.05.2021г. за издаване на удостоверение и скица
по чл. 13 от ППЗСПЗЗ за бивш имот, представляващ ливада с площ от 1.100 дка., находяща
се в землището на с. Иваняне, местността „Язо“.
Жалбоподателят развива съображения, че в качеството си на наследник на Цветко
Манолов Минев е подал искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6
от ППЗСПЗЗ, за така описания бивш имот, за който било постановено влязло в сила
Решение на поземлената комисия в община Банкя № 14204 от 12.03.1998г. за признаване
правото на собственост на наследниците на Стоян и Цветко Манолови Миневи в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Според жалбоподателя в хода на
административната преписка не били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
случая. Не било съобразено влязлото в сила решение за възстановяване собствеността върху
имота, при чието наличие кметът на район Банкя следвало да издаде исканото
удостоверение, а всички последващи законови процедури по възстановяване на
собствеността били от компетентността единствено на съответната Общинска служба
„Земеделие“. Жалбоподателят сочи, че кметът на района не разполагал с правомощия да
преценява условията за възстановяване на собствеността, като с постановения отказ било
извършено прекратяване на процедурата от некомпетентен орган. Моли съдът да уважи
жалбата и да задължи административния орган да издаде исканото удостоверение и скица.
Ответникът по жалбата – кметът на СО, район Банкя, изразява становище, че същата е
допустима, но неоснователна. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че процесното
уведомление представлява отказ за издаване на удостоверение и скица като твърди, че с него
жалбоподателят бил уведомен, че е необходимо представяне на удостоверение за
идентичност на имота, защото същият попадал върху имот, собствеността върху който вече
била възстановена на други лица с Решение № 5284 от 30.12.2004г. на ОСЗГ „Овча купел“.
Органът бил приел, че са налице условията на чл. 27, ал. 2 АПК, обуславящи недопустимост
1
на административното производство със същия предмет, а жалбоподателят бил уведомен, че
имотът попадал върху вече възстановен имот с предходно писмо от 19.02.2019г. Налице
било и влязло в сила решение по гр.д. № 6878/1998г. по описа на СРС, 50-ти състав по реда
а чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както и издадено удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и
скица. Жалбоподателят не бил представил преписката, по която било постановено
решението на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността от 12.03.1998г., но
независимо от това поземленият имот, предмет на това решение бил собственост на друго
лице. Налице бил спор за материално право и защитата била гражданскоправна. Моли съда
да отхвърли жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа страна.
С Решение № 142-4 от 12.03.1998г. на Поземлената комисия в община Банкя е
признато правото на собственост на наследниците на Стоян и Цветко Манолови Миневи в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 1.100 дка, находящ се в
землището на с. Иваняне, местността „Язо“. В решението е посочено, че правото на
собственост върху имота не се възстановява поради необходимост от провеждане на
производство по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
С влязло в сила Решение от 06.03.2000г., постановено по гр.д. № 6878/1998г. по
описа на СРС, II г.о., 50-ти състав, е признато за установено на основание чл. 11, ал. 2 от
ЗСПЗЗ по отношение на Поземлената комисия в гр. Банкя, че Стефанка Крумова Минева,
Милка Цветанова Райкова и Димитрина Цветанова Ситарска, като наследници на Тасо
Минев Петков, имат право да им бъде възстановено правото на собственост върху
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Иваняне, между които и ливада с площ от
2,000 дка в местността „Погрона /При воденицата/“. Въз основа на влязлото в сила решение
по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с молба от 13.11.2003г. Димитрина Цветанова Ситарска е поискала
издаване на решение за възстановяване собствеността върху имота и с Решение № 5144 от
20.02.2004г. на ОСЗГ „Овча купел“ е признато правото на собственост на наследниците на
Тасо Минев Петков в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от
2.000 дка., находяща се в строителните граници на с. Иваняне, в местността „Погрона при
воденицата“, като с решението също е отказано възстановяване до провеждане на процедура
по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Налице е и заповед от 27.10.2004г. на кмета на район Банкя по
чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за одобряване решението на комисията от 12.08.2004г. за
определяне на свободната от застрояване площ от възстановения имот.
С молба № РБН18-ГР94-588 от 08.03.2018г. жалбоподателят Н. Г. К. е поискал от
кмета на Столична община, район „Банкя“ да му бъде издадено удостоверение и скица по
реда на чл. 13 от ППЗСПЗЗ за заявения от него имот. Приложен е препис от нотариален акт
от 1933г., удостоверение за наследници, комбинирана скица за пълна или частична
идентичност, скица-копие от неодобрен кадастрален план и свидетелство за
правоспособност.
С уведомление с изх. № ВС-01-2031 от 19.02.2019г. жалбоподателят е уведомен, че
идентифицираният от него имот попада в поземлен имот с идентификатор 32216,2292,9, с.
Иваняне, район Банкя, ул. „Иванянско шосе“, вид собственост: частна, вид територия:
урбанизирана, стар номер 9, квартал 27В.
Със заявление за внасяне на допълнителни документи от 24.04.2019г. жалбоподателят
е представил комбинирана скица за пълна или частична идентичност на имота.
Със заявление от 14.08.2019г. жалбоподателят е представил два броя оригинали на
комбинирани скици.
С писмо от 27.01.2020г. кметът на район „Банкя“ е уведомил жалбоподателя, че
идентифицираният от него имот, отразен в комбинираната скица по чл. 13 от ЗСПЗЗ,
2
приложена от него, попада в имот с идентификатор 32216.2292.9 по КККР, за който има
издадено възстановително решение № 5284 от 30.12.2004г. на ОСЗГ Овча купел на
наследниците на Тасо Минев Петков. За идентифициране на имота, описан в представения
от жалбоподателя нотариален акт от 1933г. е необходимо представяне на удостоверение за
идентичност към действащ ЗРП. В случай, че имотът описан в нотариалния акт не е
идентичен с отразения в комбинираната скица, следва да се представи нова комбинирана
скица, отразяваща коректно имота. В случай, че имотът е идентичен с този, отразен на
приложената комбинирана скица е налице искане за провеждане на процедура по чл. 13 от
ППЗСПЗЗ за имот, за който административната процедура е финализирана с влязъл в сила
административен акт и следва да се проведе производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за
установяване право на собственост към минал момент.
Със заявление за внасяне на допълнителни документи от 22.04.2021г. жалбоподателят
е представил удостоверение за идентичност към действащия ЗРП, както и доказателство за
правоспособност. Отново са представени преписи от нотариалния акт от 1933г. на
наследодателя на жалбоподателя, както и от решението на поземлената комисия от
12.03.1998г.
С процесното уведомление от 21.05.2021г., предмет на жалбата, жалбоподателят е
уведомен, че видно от представеното от него удостоверение за идентичност, претендираният
от жалбоподателя имот попада върху вече възстановен имот с Решение № 5284 от
30.12.2004г. на ОСЗГ – Овча купел. Налице е искане за провеждане на процедура по чл. 13
от ППЗСПЗЗ за имот, за който административната процедура е финализирана с влязъл в сила
административен акт и следва да се проведе производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за
установяване на правото на собственост към минал момент.
Въз основа на издаденото по делото съдебно удостоверение, с удостоверение от
23.02.2023г. ОСЗ „Западна“ е посочила, че по заявлението на жалбоподателя за
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ за процесния имот, за който ПК „Банкя“
се е произнесла с „предварително“ Решение № 142-4 от 12.04.1998г. същият попада в част от
ПИ с идентификатор 32216.2292.9, земище на с. Иваняне, м. „Язо“ и е необходимо
представяне на скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. След представяне на скица по чл. 14,
ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, заявлението ще бъде разгледано от комисия по чл. 33 от ЗСПЗЗ.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства намира следното от
правна страна.
Жалбата срещу отказа на кмета на СО, район Банкя да издаде скица и удостоверение
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от процесуално легитимирана страна, поради което
е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С „предварителното“ решение на поземлената комисия 12.03.1998г. е признато
правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници върху имота на
жалбоподателя като наследник на Цветко Манолов Минев, а възстановяването на имота е
отказано именно поради необходимост от провеждане на процедура по чл. 13, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ. Междувременно с решение с идентичен характер от 20.02.2004г. е признато
правото на възстановяване и в полза на наследниците на Тасо Минев Петков, но
образуваното от тях реституционно производство е протекло и приключило по-бързо от това
на жалбоподателя. Именно поради тази причина след установяване, че заявеният за
възстановяване от жалбоподателя имот попада във вече възстановения имот на
наследниците на Тасо Минев Петков, кметът на район Банкя е постановил обжалвания отказ
поради необходимост от разрешаване на спора по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Противно на изложените от административния орган съображения, атакуваното
уведомление материализира именно отказ за издаване на исканото удостоверение и скица,
3
доколкото в уведомлението е посочено изрично, че е налице финализирана с влязъл в сила
акт процедура по възстановяване на имота, което представлява пречка исканите документи
да бъдат издадени. Предходните писма, изпратени от административния орган до
жалбоподателя, нямат такъв характер, тъй като с тях е изискано представяне на
допълнителни документи /комбинирана скица и удостоверение за идентичност/, въз основа
на които органът да направи своята преценка. Едва с уведомлението от 21.05.2021г.
административният орган е посочил, че въз основа на всички представени първоначално и
допълнително документи, се установява наличието на пречка за издаване на исканата скица
и удостоверение от техническата служба, поради което именно това уведомление
материализира окончателния акт на кмета.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, Поземлена комисия, съответно Общинска служба
"Земеделие и гори", респ. Общинска служба "Земеделие", постановява решение за
възстановяване правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии, въз
основа на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. За да бъдат издадени същите следва
да бъде проведено производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В това производство се
определя застроената, респ. свободната от застрояване част на имота. Искането за издаване
на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ съдържа в себе си имплицитно и искане за
издаване на решение на техническата служба на общината и заповед на кмета за
одобрението му по чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като същите не могат да бъдат издадени без да
има издадена и влязла в сила заповед на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, удостоверението, издадено от техническата
служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти
в урбанизираните територии, следва да съдържа: сведение, че имотът е нанесен или не е
нанесен в кадастралния план на населеното място, номера и размера на имота според
кадастралния план, необходимите площи за функционирането на сградите, за които се
дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи,
подлежащи на възстановяване /а тези данни се определят по реда на чл. 11, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ /, информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно
разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и ограниченията на
собствеността с посочване на основанията за това. Производството по чл. 11, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ е междинно по отношение производството по възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи в строителните граници на населените места, участници
в което са заявилите искането за земеделска реституция и кметът на общината. В това
производство, техническата служба на общината, респ. кметът на общината, са компетентни
да определят единствено застроената и незастроената площ на имота, заявен за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съобразно съществуващото фактическо положение.
Както е уточнено с Тълкувателно решение № 1/1997г. на ОСГК на ВКС, когато
легитимацията на собствениците се оспорва по съдебен ред с иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ,
административното производство по чл. 14, ал. 1-2 от ЗСПЗЗ следва да се съобрази с
гражданскоправния спор. Висящото производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ следва да бъде
спряно до решаване на спора по чл.14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за определяне на действителните
собственици на земите. Спрямо тях общинската поземлена комисия ще постанови
решението си по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Когато след приключване на производството по чл.
14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се установи, че
собственици на конкретните земеделски земи са други граждани, а не тези спрямо които е
постановено възстановяването на собствеността в реални граници, общинската поземлена
комисия на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ може да измени постановеното съдебно
решение съобразно новите обстоятелства.
Видно от гореизложеното, техническата служба на общината, респективно кметът на
общината /района/ разполагат с компетентност единствено в рамките на възложените им с
4
чл. 11 и чл. 13 от ППЗСПЗЗ правомощия да определят застроената и незастроената площ от
заявения за възстановяване имот. Въпросът дали претендираният от молителя бивш
земеделски имот попада изцяло или частично в поземлен имот, собствеността върху който е
вече възстановена на други лица по същия ред, е извън компетентността на кмета на
общината и това обстоятелство не е основание процедурата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от
ППЗСПЗЗ да не бъде проведена. Нормата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК предвижда
недопустимост на искането за издаване на административен акт, единствено когато е налице
друг влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Наличието на влязъл в
сила административен акт със същия предмет, но с различни страни, не представлява
основание за недопустимост на искането. Постановеното от ОСЗГ „Овча купел“ решение за
възстановяване на част от процесния имот на други лица ведно с издадените в тяхна полза
удостоверение и скица от техническата служба не са противопоставими на жалбоподателя,
тъй като той не е участвал в административното производство по издаването им.
Жалбоподателят не е участвал и в съдебните производства, свързани с административното
такова. В случай, че е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ,
изходът от него е от значение за постановяването на окончателното решение по чл. 18ж от
ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собствеността в стари реални граници съобразно скицата
и удостоверението, а не за издаването на самото удостоверение и скица от техническата
служба. Въпросът дали административното производство следва да бъде спряно до
приключване на спора за материално право, е от компетентността единствено на органа, на
който законодателят е възложил провеждането на административното реституционно
производство – Общинската служба „Земеделие“. Дори такова спиране да не бъде
постановено, обаче, решението по спора за материално право към минал момент при всяко
положение следва да бъде зачетено от ОСЗ, като бъдат извършени съответните корекции на
основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ в постановените от него решения.
По отношение на междинното производство по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ спорът за
материално право е ирелевантен, доколкото не касае определянето на застроената и
незастроената площ съгласно съществуващото фактическо положение. Скицата и
удостоверението по чл. 13 от ППЗСПЗЗ не представляват самостоятелни административни
актове, а единствено необходими предпоставки за постановяване на окончателното решение
на ОСЗ по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, поради което тяхното издаване в полза на жалбоподателя
няма самостоятелно значение извън това производство. Липсва каквато и да било правна
пречка те да бъдат издадени, дори при наличието на възникнал спор относно собствеността
към минал момент, включително когато спорът е предмет на висящ съдебен процес. Въпрос
на преценка на Общинската служба „Земеделие“, като решаващ орган, е какви по-нататъшни
действия ще предприеме, след като тези документи бъдат издадени.
Същевременно кметът на общината /респ. на района/ не разполага с правомощия да
спира реституционното производство, нито да отказва издаване на исканите актове на това
основание. Ето защо постановеният от кмета на СО, район Банкя отказ, обективиран в
атакуваното Уведомление № РБН 18-ГР940588/12 от 21.05.2021г., е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на административния орган за
продължаване на действията по нея.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Н. Г. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, бул. „А. П“ №,
обективирания в Уведомление № РБН 18-ГР94-588/12 от 21.05.2021г. отказ на кмета на
Столична община, район Б, за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ за
имот, представляващ ливада с площ от 1.100 дка., находяща се в землището на с. И,
5
местността „“.
ВРЪЩА преписката на кмета на Столична община, район Б, за продължаване на
производството по издаване на исканите документи.
Решението подлежи на обжалване пред АССГ в четиринадесетдневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6