Р Е Ш Е Н И Е
№ 513/ 23.6.2021г.
гр.Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, VІ състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 56, по описа на съда за
2021 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е
образувано по жалбата Л.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за
прилагане на ПАМ № РД-14-187/14.01.2021 г. на началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“- Пазарджик, Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ Пловдив към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С
жалбата се представят доводи за незаконосъобразност на оспорения акт,
постановен в противоречие на закона и при съществени процесуални нарушения.
Оспорва се фактическата обстановка, възприета от административния орган. Твърди
се
нищожност на акта. Иска се отмяната му и присъждане на
сторените разноски.
Ответникът по жалбата – началник на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пазарджик, е на становище, че жалбата е неоснователна. Представя
писмено становище, с което обосновава законосъобразността на оспорения
административен акт. Представя административната преписка.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните по делото и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
срок. Заповедта е съобщена на 14.01.2021 г., видно от надлежно оформената
разписка, а жалбата е постъпила пред Административен съд Пазарджик на 18.01.2021
г., което е в рамките на 14-дневния срок за обжалване. Налице е и правен
интерес, поради което жалбата е допустима.
От представената административна преписка се
установява, че срещу жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение Серия А-2020 № 284862 от Т.В.Г. - инспектор в Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" гр. Пловдив, за това, че на 14.01.2021 г., при извършване
на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози,
Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови
нормативни актове, е установил, че в с. Паталеница, ул. "49" № 1,
пред ОУ “Константин Величков“ като водач на лек автомобил „Опел Астра“ с peг. №
*****, лична собственост, извършва нерегламентиран таксиметров превоз на 2 /два/
бр. пътници от гр. Пазарджик до с. Паталеница и с. Црънча срещу заплащане за
сумата от 3.00 лв. на пътник - видно от обяснения на А.Я.Л., без МПС да е
вписан в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници.
В административното производство са взети обяснения от
жалбоподателя, който твърди, че не е взел пари за извършения превоз.
Обяснения пред административния орган е дала и А.Я.Л.,
инспектор ПКП при ОДМВР Пазарджик, която
описва, че на 14.01.2021г. на ул. „Хан Крум“ в гр. Пазарджик е попитала дали
извършва превоз до с. Црънча и с. Паталеница водач на МПС с ДК№ ****. Той е
отговорил, че трябва да изчакат още един пътник. Обяснил й е, че превозът до с.
Паталеница ще струва 3 лева, които заплатила с 5 лева банкнота и върнато ресто
от 2 лева. Превозвана е още една жена, която също е дала 3 лева. Други двама
пътници са се качили от друго място и също за заплатили с монети, като сочи, че
вероятно са също 3 лева.
В изпълнение на съдебно разпореждане от ОДМВР
Пазарджик са представили доказателства, че А.Я.Л. е служител на ОДМВР
Пазарджик, за което е представен Акт за встъпване в длъжност. Тя е участвала в
административното производство, въз основа на План, Утвърден със Заповед№
312з-3278/2020г. на директор ОДМВР Пазарджик, за провеждане на специализирана
полицейска операция по линия „Транспорт“ с цел противодействие на престъпления
и нарушения по транспорта и нерегламентиран превоз на лица и товари.
Въз основа на установеното с АУАН началникът на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик е издал процесната Заповед
за прилагане на ПАМ № РД-14-187/14.01.2021 г., с която на основание чл. 106а,
ал. 1, т. 1, буква „б“, вр. с чл. 106а, ал. 7, чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“
от Закона за автомобилните превози и приложил принудителна административна
мярка – временно спиране от движение на МПС Опел Астра с рег. № РА0558ВС и
временно отнемане на свидетелството за управление № *********/10.09.2020г. на
водача Л.А.Г. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Представена е Заповед № РД-01-43/23.01.2020г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
която началник на ООАА в РДАР са упълномощени да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл.
106а от ЗАвт.П.
Въз основа на установените факти, съдът прави следните
изводи:
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАП Принудителните
административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. С оглед
представената заповед за упълномощаване (Заповед № РД-01-43/23.01.2020г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“),
следва изводът, че оспорената заповед е издадена от административен орган с
териториална, времева и материална компетентност.
Издадената заповед отговаря на изискванията за форма.
В нея е посочено, че се издава въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение Серия А-2020 № 284862, като са описани и установените
с акта обстоятелства.
По отношение на спазването на административнопроизводствените
правила, настоящият състав приема, че съдържащите се в административната
преписка писмени обяснения от служителя към ОДМВР Пазарджик - А.Л.,
действително не са дадени по съответния процесуален ред, установен в чл. 44 от АПК.
Пътниците в автомобила са трети, неучастващи в производството лица, поради
което установяваните от тях факти и обстоятелства следва да бъдат снети по реда
на чл. 44 от АПК - чрез изискване на сведения от тях, които да бъдат дадени
пред административния орган или определен от него служител, да бъдат подписани
от лицата и приподписани от административния орган или неговия служител. Съгласно
чл. 44, ал. 2 от АПК сведенията се дават
писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от
административния орган или от определен от него служител. В случая в
административната преписка няма обяснения от всички пътници, а само на
служителя Л., които обаче не са оформени съгласно изискванията на чл. 44, ал. 2
и ал. 3 от АПК, като не са приподписани от административния орган или негов
служител. В заповедта е посочено, че същите да снети от С.Б.Б. – инспектор при
МВР Пазарджик, но в преписката това не е доказано. По данни от заповедта
пътниците са два, докато в обясненията на Л. те са 4 броя. Доколкото липсват
други писмени и гласни доказателства, а фактическата обстановка се доказва
единствено с тези обяснения, то съдът счита, че допуснатото нарушение е
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което повлиява
на вероятността за неистинност на фактите, които административният орган е счел
за установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1,
б.б от ЗАвт.П за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца: което не е включено в списък към удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без
разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната
община; Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.б. от ЗАвт.П - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който:
извършва обществен превоз на пътници или товари с
моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има
заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година;
Понятието „таксиметров превоз“ има също своята легална
дефиниция в § 1 т.26 от ДР на ЗАвт.П и това са превозите на пътници срещу
заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на лицензирани превозвачи но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите дължат
в готовност, за а изпълнят пътуване по определена от клиента цел.
В заповедта административният орган е приел, че с
процесния автомобил е извършван таксиметров превоз, без да посочи по какви
критерии е дефинирал превоза като „таксиметров“ и коя точно законова разпоредба
е нарушена с извършването му. Относно различните видове превози законодателят е
дал дефиниции в специалния закон (§ 1 на ДР на ЗАвП), като регламентацията им
(включително необходимите документи и условията за извършването им) се
подчинява на различни законови разпоредби. Различни са и законовите разпоредби, които предвиждат ПАМ за
преустановяване на административни нарушения при извършването им. С
разпоредбата на чл. 106а, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП законодателят е предвидил максимална продължителност на мярката
от 12 месеца, като продължителността на действието й зависи от поведението на
адресата на мярката – мярката има действие „до отстраняване на нарушението“.
Колкото по-скоро нарушителят отстрани нарушението, толкова по-скоро ще се
преустанови действието на мярката, съответно нейните неблагоприятни последици.
В конкретния казус непосочването на конкретната разпоредба по нарушаването на
„таксиметровия“ превоз води до невъзможността обективно да се установи как „се
отстранява нарушението“, съответно от този момент на отстраняването да отпадне
необходимостта от приложението на ПАМ. От своя страна това води до неяснота и
на разпореденото с диспозитива на оспорената заповед, тъй като в ПАМ не е
посочен срокът, за който се прилага, като същата е наложена до „отстраняване на
нарушението, но за не- повече от 12 месеца“ (по отношение на ПАМ по чл. 106а,
ал. 1, т. 1, б.б и по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.б от ЗАвт.П). Тази
неяснота лишава заповедта от мотиви относно продължителността на срока за
приложение на ПАМ, което е самостоятелно отменително основание по чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК.
Дванадесет месеца е максималният срок, за който може
да се наложи ПАМ, и от заповедта не става ясно след кое отсраняване на кое
нарушение той може да бъде прекратен; съответно счита ли се за наложен в
максимален размер. В случая липсата на посочена в заповедта
нарушена законова разпоредба, води до неяснота относно какви последващи действия
и/или бездействия следва да предприеме лицето, за да се приведе в съответствие
с изискванията на административния орган, както и при какви обстоятелства
органът би приел, че нарушението е отстранено. Следователно макар и в заповедта
да е предвидено, че мярката се прилага до отстраняване на нарушението, продължителността
й фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, с което е нарушен
принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК,
която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава.
Поради
гореизложеното съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като
са нарушени административнопроизводствените правила, противоречи на материалния
закон и неговата цел.
Предвид изхода от спора и чл.143, ал.3 от АПК, е
основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
производството. Те се установяват в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение и 10 лева държавна такса. Същите са своевременно заявени и
доказани по основание и размер.
Водим от горното, Административен съд Пазарджик, VІ
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Л.А.Г. Заповед за прилагане на ПАМ
№ РД-14-187/14.01.2021 г. на началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“-Пазарджик, Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
Пловдив към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на Л.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 510
(петстотин и десет) лева разноски пред първа инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: /П/