Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
29.10.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 11274 по описа за 2019 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 16604/07.08.2019г. на Д.К.П., взискател по
изп.д. № 201897900400556 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, срещу постановление
на съдебния изпълнител от 24.04.2019г., с което е отказано извършване на
поискани от взискателя с молба от 14.03.2019г. изпълнителни действия – опис и
оценка на недвижим имот – 4/6 идеални части от апартамент, находящ се в гр.
София, ж.к. „*****. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното постановление /по
правната си същност разпореждане/ е незаконосъобразно. Изпълнението било
насочено срещу жилището на длъжника, върху което била наложена възбрана. За да
постанови отказа, ЧСИ се позовал на чл. 444, ал. 7 ГПК – жилището е единствено
на длъжника и е несеквестируемо. Съгласно чл. 445, ал. 2, т. 1, пр. 2 ГПК обаче,
от забраната по чл. 444, т. 7 ГПК не можели да се ползват длъжниците за вреди
от непозволено увреждане. В случая изпълнителното дело било образувано за
събиране на суми, представляващи разноски по дело за непозволено увреждане.
Според жалбоподателя в тази хипотеза също следвало да се ползва от привилегията
на чл. 445, ал. 2 ГПК, тъй като разноските били направени за доказване на
деликта, настъпил от действията на длъжника. Отговорността за разноски също била
деликтна и длъжникът не можел да се ползва от закрилата на института на
несеквестируемостта. Поради това моли съда да отмени атакуваното постановление.
Длъжникът по изпълнението – Л.Й.В., не е депозирал писмени възражения по
реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК акт на съдебния изпълнител – разпореждане за
отказ да се извършат искани от взискателя изпълнителни действия. Поради това съдът
следва да се произнесе по основателността й.
Видно от приложения заверен препис от изп.д. № 201897900400556 по описа на
ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, същото е образувано по молба на Д.К.П. за
събиране на сумата 5 300 лв., представляваща разноски по НОХД № 523/2017г.
на ОС – Сливен. По реда на чл. 456 ГПК са присъединени за събиране и други
вземания със същия характер – разноски във връзка с иска за непозволено
увреждане. По изпълнителното дело са налагани запори, в резултат на което
сумите не са събрани изцяло. По искане на взискателя е наложена възбрана върху
собствените на длъжника 4/6 идеални части от апартамент, находящ се в гр.
София, ж.к. „*****, а с молба от 14.03.2019г. взискателят поискал извършване на
опис и оценка и изнасяне на публична продан на имота.
С атакуваното постановление /по правната си същност разпореждане/ ЧСИ М.отказала
да извърши опис и оценка на имота, тъй като е единствено жилище на длъжника и е
несеквестируем.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението
не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и
никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба
на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. Според чл. 445, ал.
2, т. 1, пр. 2 ГПК, от забраната по чл. 444, т. 7 ГПК не могат да се ползват длъжниците
по задължения за вреди от непозволено увреждане.
В случая не е спорно, че жилището, върху което е била наложена възбрана, е
единствено за длъжника. Спорът се свежда до това отпада ли несеквестируемостта,
когато предмет на изпълнителното дело е събиране на разноски по дело за
непозволено увреждане.
Настоящият състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, когато
предмет на принудително събиране са само съдебните разноски по воденото дело за
вреди от непозволено увреждане, не и самото вземане за обезщетение за вреди. От
една страна разпоредбата на чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК е ясна и не налага
тълкуване – несеквестируемостта отпада в случаите на задължения за вреди от
непозволено увреждане, а в случая такова задължение не е предмет на делото.
Действително, в практиката се приема, че отговорността за разноски е деликтна и
има обективен характер. Това обаче не може да обуслови извод, че когато предмет
на принудително събиране са съдебни разноски, вкл. такива направени по дело за
непозволено увреждане, несеквестируемостта отпада. Нормата на чл. 445, ал. 2 ГПК, като изключение от защитното правило в чл. 444 ГПК, следва да се тълкува
стриктно, а не разширително. Да се възприеме подобно разширително тълкуване би
означавало отпадане на несеквестируемостта винаги, когато предмет на
изпълнението са съдебни разноски, каквато очевидно не е целта на закона.
Поради това съдът намира, че законосъобразно с
атакуваното постановление ЧСИ е отказал извършване на исканите от взискателя
изпълнителни действия. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 16604/07.08.2019г. на Д.К.П., взискател по изп.д. №
201897900400556 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, срещу постановление
на съдебния изпълнител от 24.04.2019г., с което е отказано извършването на
поискани от взискателя с молба от 14.03.2019г. изпълнителни действия, като неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.