№ 3508
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110119527 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от Mария .. срещу ..... осъдителен иск за заплащане
на сума в размер на 10 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от
противоправното поведение на служители на ответника, ведно със законната лихва,
считано от 19.04.2017г. /датата на деликта/ до окончателното плащане на сумата. В
ИМ ищецът иска ответникът да бъде осъден да заличи незабавно от интернет сайта .....
телефонния номер, посочен от ищцата, нейният коментар за продукта и името ѝ.
Ищцата твърди, че на 12.04.2017г. си поръчала комплект дамско бельо от
интернет сайта „..”. На 19.04.2017г. получила имейл от интернет сайта с молба да
оцени получения продукт като характеристики и да даде личното си мнение. Ищцата
изпратила своето мнение за продукта, който закупила от сайта. В края на коментара
изписала името и телефонния си номер, които била вече предоставила на сайта като
лични данни със завършване на поръчката. На 17.12.2021 г. ищцата открила, че при
изписване на телефонния си номер в “Google” първи като резултат се появявал сайтът
..... заедно със следния текст: „Невероятно секси разкриващ комплект – Miamor –
Neustoima“, както и нейния коментар за продукта, името и телефонния номер, който
използва. Свързала се с ответното дружеството, в качеството му на собственик на
интернет сайта. Служители на ответното дружество обяснили, че открили коментара и
са изтрили връзката. Коментарът, името и телефонният номер на ищцата
продължавали да бъдат видими за всички потребители на интернет. Опитала се да се
свърже с “Google” през платформата им за контакт, но това било неуспешно. Мисълта,
1
че през тези почти 5 години всеки може да види толкова лично нещо за нея – какво
бельо е купила и от къде й причинили изключителен стрес и шок. Излага, че
ответникът нямало право да ползва личните данни на своите клиенти за цели, различни
от техническото управление на сайта и комуникация със своите клиенти.
Публикуването на личното мнение на клиент, името му и телефонния му номер
представлявало грубо нарушение на изискването за защита на личните данни.
Търговецът действал недобросъвестно. Ответникът не бил заличил коментарите на
ищцата и телефонния номер, който ползва.
Ищцата изпитвала срам и притеснение всеки път, когато се наложило да даде
телефонния си номер на някой. В съзнанието винаги изниквал коментарът за
покупката, който е предоставила съвсем добронамерено на онлайн магазина за
вътрешнотърговско ползване. Изживявал срама от това, че всеки може да го види и да
си състави мнение, което не отговаря на действителната същност. Била наранена от
мисълта, че колегите и приятелите и ще започнат да я възприемат по коренно
различен начин. У нея се загнездил постоянен срам, който водел до нежелание да
комуникира с хората от обкръжението . След узнаване на публикацията изпаднала в
депресия, затворила се в себе си. Съзнателно започнала да избягва нови контакти,
защото се страхувала, че някой, който не я познава добре, би видял в нея една „лека“
жена, каквато тя категорично не била. Търпяла непрестанно неблагоприятните
последици от действията на служители на ответника, които не положили грижата на
добър търговец и позволили толкова лична за нея информация да бъде достояние на
огромен неограничен кръг от лица. Неблагоприятните последици се състояли в
накърняване на душевното спокойствие, чувството за лична чест и достойнство,
уронване на авторитета пред роднини, колеги, приятели и познати. Настъпил стрес за
нея.
Ищцата заявява, че има автоимунно неврологично заболяване – множествена
склероза и всеки изживян стрес, включително и този причинен от
действията/бездействията на ответника, обострял симптомите и водел до прогресиране
на болестта. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна. Излага, че исковата молба е нередовна и
недопустима. В исковата молба ищцата твърдяла, че са изтрити данни, които желае от
сайта ....., но едновременно с това ищцата желае да бъде осъден ответникът да изтрие
данни, които вече били изтрити и потвърдени от ищцата, че са изтрити желаните
данни. Счита исковата молба за неоснователна. Излага, че нямал връзка и
взаимоотношения с “Google” и не може да носи отговорност за последствията от
публикувана информация в сайта google.com. При проверка в същия сайт нищо
свързано с телефона на ищцата не излизало при търсене, което да води към сайта ......
2
Искането на ищцата за изтриване на мнението и за продукта от сайта ..... било
направено в рамките на 10 минути и същото било уважено. Излага възражения срещу
иска и обстоятелствата, на които се основава. Коментарите за продуктите на сайта .....
били нарочно поставени така, че да не се визуализират веднага, а само потребител,
който иска да ги прочете следвало да кликне на „Коментари“, за да види коментарите
към даден продукт, ако има такива. На 17.12.2021г. служител на ..... се свързал с
ищцата, която била помолена да посочи изрично какво точно иска да бъде изтрито.
Релевира, че ищцата изпратила данните по „Вайбър“ и след това получила обаждане, за
да се потвърди, че коментарът е изтрит от сайта. Поискала и коментарът да бъде
премахнат от сайта google.com. Ответникът не бил давал разрешение на този сайт да
публикува съдържание от ...... Обяснил, че ще пусне заявка, но не знаел кога ще бъде
отразена тази промяна. Към 10.07.2022 г. на сайта google.com коментарът на ищцата
вече не бил наличен. Счита, че нямало нищо обидно, нередно и незаконно в коментара
и продукта, който си е закупила, за да се причини стрес и шок. От коментара се
разбирало, че е закупила дадения продукт, а не, че го е използвала и дали не е подарен
на трето лице. Нямало причинно-следствена връзка между коментара на ищцата и
заболяването, което има. Претендира разноски.
С влязло в сила определение от 09.09.2022г. /л. 54, стр. 2/ производството по
делото е частично прекратено в частта, в която се иска ответникът да бъде осъден да
заличи незабавно от интернет сайта ..... телефонния номер, посочен от ищцата, нейният
коментар за продукта и името ѝ.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да се уважи иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да се
установи кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав:
правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника, изразяващо се в
публикуването на коментар на ищцата на интернет страницата .....; осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана
като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
С изготвения по делото доклад /л. 54, стр. 2/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните
обстоятелства: обстоятелството, че на 12.04.2017г. ищцата е направила поръчка от
интернет сайта .., представляваща комплект дамско бельо; обстоятелството, на
3
19.04.2017г. че е изпратила коментар във връзка с поръчката, появяващ се заедно със
следния текст: „Невероятно секси разкриващ комплект – Miamor – Neustoima“ и че
същият е публикуван на интернет страницата ... По делото е безспорно установено, че
ответното дружество е собственик на интернет страницата ... Следователно първият
елемент от фактическия състав на предявения иск – правоотношение по възлагане на
работа от страна на ответника, изразяващо се в публикуването на коментар на ищцата
на интернет страницата ..... е безспорно установено в отношенията между страните по
делото.
При анализа на следващата предпоставка от фактическия състав на предявения
иск – наличието на противоправно поведение от ответника, следва да се изложи
следното:
В константната съдебна практика деянието се приема като съзнателен
външнопроявен акт – действие или бездействие, а противоправността се разбира като
накърняване на чуждо абсолютно субективно право – в процесния случай правото на
ищцата на защита при обработване на личните й данни. В тази връзка видно от
твърденията на ответника в ОИМ същият признава, че при първоначалното
публикуване на коментара на ищцата на интернет страницата ..... личните данни на
ищцата /името и телефонният й номер/ не са били изтрити от служителите на
ответното дружество. В тази връзка следва да се посочи, че правото на ищцата на
защита при обработване на личните й данни е правно регламентирано в Закона за
защита на личните данни, Член 8, Параграф 1 От Хартата На Основните Права На
Европейския Съюз („Хартата“), Член 16, Параграф 1 от Договора за функционирането
На Европейския Съюз (ДФЕС) И РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 на Европейския
Парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица
във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива
данни. В посочените актове изрично е предвидено, че защитата на физическите лица
във връзка с обработването на лични данни е основно право като всеки има право на
защита на личните му данни.
Във връзка с гореизложеното следва да се вземе предвид представената от
самия ответник справка от интернет сайта .. /л. 41 и сл./, в която изрично е посочено, че
сайтът ще използва личните данни единствено за целите на техническото управление
на сайта, за да предостави достъп до специфична информация или за обща
комуникация с клиента, но няма да продава лични данни на трети страни, нито ще ги
търгува някъде другаде или предоставя на други лица или фирми. Посочено е още,
че служителите на .. са длъжни да опазват поверителността на данните на
клиентите и да спазват споразумение за разкриване на поверителна информация.
Доколкото посочените задължения на ответника са били публикувани на сайта и
ищцата се е запознала с тях, преди да попълни формуляра за обратна връзка /л. 46/, то
същата е възприела задължението на ответника, че няма да предостави личните й
данни на трети лица. Ето защо възраженията на ответника, че не са изискани личните
данни от ищцата и тя доброволно ги е посочило е ирелевантно, предвид поетата от
4
ответното дружество отговорност за опазване на личните данни.
Предвид посочените по-горе съображения, съдът намира, че е доказано
наличието на противоправно поведение от страна на ответното дружество –
накърняване на правото на ищцата на защита при обработване на личните й данни.
По отношение на твърдените от ищцата неимуществени вреди и наличието на
причинно-следствена връзка с противоправното поведение, осъществено от ответника,
следва да се посочи следното: от събраните по делото гласни доказателства, получени
чрез разпита на свидетеля .... /дъщеря на ищцата, чиито показания са кредитирани от
съда, в съответствие с нормата на чл. 172 ГПК – л. 60 и сл./ се установява следното:
след като на 17.12.2021г. ищцата разбрала, че коментарът й, одобряващ закупения
продукт от ответното дружество, заедно със следния текст: „Невероятно секси
разкриващ комплект – Miamor – Neustoima“ и личните й данни е станал обществено
достояние, същата преживяла редица негативни изживявания: поява на безпокойство;
затваряне в себе си; избягване на нови запознанства, особено такива, предполагащи
предоставянето на телефонния й номер; появата на чувство на унижение; появата на
страх, че хората, които познават ищцата ще я заклеймят несправедливо като вулгарна и
леснодостъпна жена, каквато не е.
От приетата по делото СМЕ /л. 77 и сл./, неоспорена от страните и кредитирана
от съда като компетентно и обективно изготвена се установява следното: ищцата е
диагностицирана с диагноза от 2020г. множествена склероза като най-вероятно
първите симптоми са започнали още през 2019г.; не са представени обективни
медицински документи за хода на оплакванията й след 17.12.2021г., поради което
липсват обективни показатели за сравнение на състоянието й към момента на изготвяне
на експертизата с това преди процесната дата; стресът може да допринесе включително
за задълбочаване на непосилната умора, която е един от характерните и мъчителни
симптоми на множествената склероза; в конкретния случай са налице субективни
оплаквания о зрителни нарушения, започнали скоро след процесната дата и повишена
уморяемост; ; независимо че данните на ищцата от процесния сайт са изтрити, тя е
силно повлияна емоционално и е обезпокоена за имиджа си, а това се отразява и на
здравословното й състояние като води до повишена тревожност, депресивни
състояния, срам, неудобство и притеснение; по отношение на заболяването си
множествена склероза съобщава за зрителни нарушения, но не представя медицинска
документация за проведени консултации и изследвания в тази насока след процесната
дата; вещото лице е обосновало извода, че стресът се е отразил неблагоприятно върху
здравето на ищцата и е обострил някои от симптомите на заболяването й, но
същевременно липсват обективни критерии, по които да се отчете това влошаване.
Съдът приема, че от събраните и обсъдени по-горе доказателства се установява
наличието на всички елементи от пораждащия съдебно предявеното материално право
на вземане, фактически състав, като спорен между страните е единствено размерът на
5
причинените вреди.
Вредите представляват неблагоприятно изменение, настъпило в правната сфера
на даден правен субект. Неимуществените вреди са такива неблагоприятни изменения
в правната сфера на ищеца, които се изразяват в увреждане на неимуществено благо,
обект на абсолютното субективно право – накърняване на доброто име, честта,
достойнството и репутацията на ищеца.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – нарушаване на правото на
ищцата на защита при обработване на личните й данни е неоценимо в пари,
претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл.52 ЗЗД, следва да бъде
определен по справедливост от съда. Настоящият състав намира, че за справедливото
възмездяване на накърняване на душевното спокойствие на ищцата, чувството за лична
чест и достойнство, уронване на авторитета пред роднини, колеги, приятели и
познати; настъпилият стрес; обостряне на симптомите на автоимунното неврологично
заболяване – множествена склероза, от което ищцата страда, на ищцата следва да бъде
престирана сума в размер на 2000 лева, като в тази връзка следва да се изложат
следните съображения: вещото лице в приетата СМЕ изрично заявява, че липсват
обективни критерии, по които да се отчете това влошаване на заболяването;
действително от показанията на свидетеля .... /дъщеря на ищцата/ се установи
наличието на негативни изживявания, настъпили в правната сфера на ищцата, но
според настоящия състав ищцата не доказа, че техният интензитет е в толкова висок
размер, за да се присъди изцяло претендираната сума. Показанията на свидетеля не
успяха да установят в достатъчна степен наличието на особено сериозно по размер
засягане на имиджа на ищцата, които да обосноват необходимостта от присъждане на
цялата претендирана по делото претенция. Престиране на сума над присъдения размер
от 2000 лева би довела до неоснователно обогатяване на ищцата, тъй като вреди,
надхвърлящи този размер не са доказани. Следователно, предявеният иск за
възмездяване на неимуществените вреди е доказан за размера от 2000 лева, като за
разликата до пълния предявен размер от 10000 лева следва да бъде отхвърлен.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва, считано от
19.04.2017г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква и за двете страни по
делото. На ищеца следва да се присъди сумата от 326.00 лева – разноски по
съразмерност, съобразно с уважената част от исковете /ДТ – 400.00 лв.; СМЕ – 400.00
лв. и адвокатско възнаграждение – 830 лв./.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква за ответника, но
доколкото няма искане в тази насока, то следователно не следва да се присъждат
разноски.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА ....., с ЕИК ., с адрес: ..... да заплати на MАРИЯ .., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ....., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 2000.00
лева – обезщетение за неимуществени вреди, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, причинени от противоправното поведение на
служители на ответника, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2017г. /датата на
деликта/ до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сума в размер на 326.00 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 2000 лева до пълния
предявен размер от 10000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7