О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№449
гр. Пловдив, 15 януари 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Първо
отделение, ХVІІІ състав в
закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
разгледа докладваното от съдия
Й.Русев адм. дело № 2141 по описа за 2023 год. и взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 248 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по молба вх. №
25893/29.12.2023 г. на процесуалния представител на жалбоподателя по делото – М.Б.,
за изменение на постановеното по делото съдебно решение № 2240/11.12.2023г. в
частта за разноските, който предвид изхода на спора, моли да бъде изменено в
тази част и да се определи ново юрисконсултско възнаграждение, съобразено със Закона
за правната помощ по размер.
В дадения на основание чл. 248, ал. 2 от ГПК срок, ответникът е осъществил правомощията си 7 дневния срок от получаване
на молбата, като със становище от процесуален представител по пълномощие я
намира за неоснователна.
Съдът намира искането за изменение на решението
в частта за разноските за направено в срока па чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано.
С постановеното на 11.12.2023 г. съдебно
решение, съдът е приел с оглед изхода на спора, че жалбоподателят следва да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния
интерес на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Жалбоподателят оспорва начина за определяне
присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответника и посочва, че за същото
следва да се приложат разпоредбите на ЗПП, а не за един адвокат, съгласно чл.
161 от ДОПК.
Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК
на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като
на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка
инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение
за един адвокат. Видно от цитираната норма, законодателят изрично е предвидил в
производствата по ДОПК на администрацията да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат,
следователно се прилагат правилата на Закона за адвокатурата и наредбата за
определяне на минималните адвокатски възнаграждения, а не Закона за правната
помощ и наредбата по чл. 37, ал. 1 от същия закон.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че следва да се даде примат на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която
препраща към чл. 37 от ЗПП при присъждането на юрисконсултско възнаграждение на
ответника. Това е така, понеже разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК е
специална по отношение на тази на ГПК, защото регламентира едно производство,
което е различно от това на общия исков процес.
По тези съображения, молбата за изменение
на постановеното по делото решение № 2240 от 11.12.2023г., следва да се остави
без уважение.
Водим от горното и на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 25893/29.12.2023г. за
изменение на Решение № 2240/11.12.2023г., в частта му за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 14-дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: