Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/20.06. |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на двадесет и
девети май |
Година 2019 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 2285 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.
Производството
е образувано по искане от името на Т. ООД срещу А.Б.ООД. В молбата се твърди,
че ищецът доставил на ответника стоки на обща стойност 17609,49 лв., за което
за периода 16.08.2010 г. – 24.09.2010 г. били издадени 10 фактури. Ответникът
не заплатил цената им. Твърди се да е в забава считано от 15.09.2010 г. като
формираното вземане за обезщетение счита да възлиза на 6105,20 лв. Застъпва
теза, че неизпълнението се дължи на неплатежоспособност у ответника. Иска се да
бъде открито производство по несъстоятелност. Претендират се разноски.
Препис
от молбата е връчен на ответника на 17.01.2019 г. чрез законния му представител
– В.Д.. В указания му срок не е постъпил отговор.
В
съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца –
адв. Л., поддържа молбата. Счита за налични предпоставките на чл. 608 ал. 2 и
ал. 4 ТЗ.
За
съдебно заседание ответникът призован при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не
изпраща представител.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
Видно
от изпълнителен лист от 03.06.2013 г., издаден по гр.д. № 5938/2012 г. по описа
на Софийски районен съд, 62 състав въз основа на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 21.02.2012 г., А.Б. ООД е осъден да заплати на ищеца сумата от
17609,49 лв. и 2539,88 лв. – лихва за периода от 15.09.2010 г. до 25.01.2012 г.
По
партидата на ответното дружество, вписано в регистъра на 07.01.2011 г., се
установява, че последният обявен годишен финансов отчет е за 2011 година.
От
служебно приобщените постановления за налагане на обезпечителни мерки се
установява, че върху имущество на дружеството по изпълнително дело №
22150010541/2015 г. са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК за вземания
съответно 71380,56 лв. и 51080,58 лв. – лихва.
От
доклада на вещото лице Г. се установява, че годишни финансови отчети за
възложения за изследване период – 2013 г. – 2018 г. липсват и при данъчната
администрация. Тези книжа не са представени от длъжника на вещото лице въпреки
изрично указаната му необходимост да съдейства.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било
надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговското
предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност
с регулярните си доходи от търговска дейност предприятието да покрива всички
свои краткосрочни задължения в относително продължителен период от време,
правният ред определя ред за оползотворяване потенциала на търговското предприятие,
съответно осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните
задължения от участие в търговския оборот. В тази насока търсената в процеса
защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо задължение по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, породено от търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена
невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.
Правноорганизационната
форма, под която ответникът осъществява дейността си, го определя като търговец
по смисъла на закона.
Наличните
по делото доказателства навеждат на извод за възникнало парично задължение по
договори за продажба като предвид естеството на вещите (стоки с производствено
предназначение), съдът приема за наличен и вторият елемент от фактическия
състав – налице е търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал. 1 ТЗ.
Доверието
в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на
резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава
тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са основата, за да
бъде преценено дали и доколко търговецът осъществява дейността си в
съответствие с разумната търговска практика, изискваща поддържане на адекватно
съотношение между активи и пасиви. По делото се установява ответникът да е
изпълнявал това свое задължение, оповестявайки резултатите от дейността си до
2011 г.
Доказателствата
сочат на настъпила изискуемост на вземания на ищеца на 15.09.2010 г. (началната
дата на установения период на забава в заповедното производство). От
приложените по делото фактури се установява предоставен 30 дневен срок за
изпълнение на паричните задължения като срокът за плащане по фактурата с
най-стара дата - **********/16.08.2010
г. е 15.09.2010 г. По делото не се установява това задължение да е било
погасено.
Обявените
годишни финансови отчети както за 2010 г., така и за 2011 г. не диференцират
обявените размери на задълженията към доставчици, други задължения,
осигурителни и данъчни задължения. Самата форма на отчета ангажира съставителя
да диференцира задълженията си на краткосрочни (предпоставящи задължение за
плащане в рамките на 1 година) и дългосрочни (задължение за плащане за по-дълъг
период). Законът утвърждава задълженията към персонала като краткосрочни. Това
е принципният подход и при осигуритулните задължения – те възникват периодично
с възникване на задължението за плащане на трудово възнаграждение при
нормативно утвърдена периодичност – ежемесечно. Данъчните задължения също така
са с норамтивно период на изпълнение по-малък от година. Предвид бездействието
на ответника да осигури достъп на вещото лице до счетоводните му книги и
липсата на спор по отношение материалноправната легитимация на ищеца,
включително, че признатото в заповедно производство вземане произтича именно от
представените по делото фактури (изпълнителният лист не позволява идентификация
на основанието на вземането за главница), вземанията, заявени за защита към
2012 г. в посочения размер от 17609,49 са били изискуеми още през 2010 г. Не се
установява обаче да са били отразени като краткосрочни. При тези обстоятелства
настоящият състав не намира основание да кредитира отразените в отчетите данни.
Законът
утвърждава предположение за неплатежоспособност, когато търговецът спре
плащанията – чл. 608 ал. 3 ТЗ. Меродавна в тази насока е обективната
невъзможност за изпълнение спрямо всички кредитори, а не към един от тях и в
частност към молителя. Така установеното предположение е оборимо и както е
указано изрично на ответника той дължи да докаже, че разполага с достатъчно
бързоликвидно имущество, за да удовлетворява своевременно кредиторите си. По
аргумент от чл. 182 ТЗ средство за това са редовно водените счетоводни книги.
Предвид невъзможността за непосредствен анализ на тези книги следствие на
неоказано от длъжника съдействие, липсата на установени в процеса
обстоятелства, позволяващи диференциация на огласените задължения включително
на нормативно утвърдени като краткосрочни задължения, настоящият състав не
намира за опровергана презумпцията на чл. 608 ал. 3 ТЗ. Ето защо съдът приема
за установена неплатежоспособността на ответника.
Освен
състоянието на неплатежоспособност законът ангажира съда да установи и момента
на проявлението му – началната дата. В тази насока съдът не е обвързан от
доводите на страните. Предвид невъзможността да бъде оборено предположението по
чл. 608 ал. 3 ТЗ установеният в тази
норма критерий се явява меродавен и при определяне на началната дата. Вземането
става изискуемо с изтичане на срока за изпълнението му. Тъй като по делото не
се твърди, а и не се установява вземането **********/16.08.2010 г. да е било
погасено, съдът приема за начална дата на неплатежоспособността 16.09.2010 г.
Влязлата
в сила заповед за изпълнение овластява кредитора да изиска принудителната
реализация на вземането му, а няма отношение към потенциала на длъжника да
посрещне паричните си задължения към всички свои кредитори.
Наличието
на нормативно утвърденото предположение изключва нуждата от изследване на
характеристиката трайност на състоянието. Дори да се приеме, че това е дължимо
на общо основание, временният характер на затруднението, което нормата на чл.
631 ТЗ утвърждава като пречка за откриване на производството по
несъстоятелност, предполага потенциал у търговското дружество, гарантиращ
формиране на приход за компенсиране на недостатъка в разумен срок. Невъзможността
да бъде установена и анализирана актуалната дейност на ответното дружество и
проследено развитието й поради липсата
на съставени годишни финансови отчети препятстват извода за временен характер
на затруднението.
От
доказателствата по делото не се установява ответникът да разполага с имущество,
покриващо първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Липсват
данни и кредиторите да са привнесли определената сума в указания им срок, за
което са уведомени по реда на чл. 634в ТЗ на 12.06.2019 г. При тези
обстоятелства ответникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, а
производството – да бъде спряно.
По
разноските
В
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца и претендира
в производството разноски – заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на А.Б. ООД
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността - 16.09.2010 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на А.Б. ООД ЕИК ******** на
основание чл. 632 ал. 1 ТЗ.
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор и
възбрана върху имуществото на А.Б.
ООД ЕИК ********.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ
ДЕЙНОСТТА на предприятието на А.Б.
ООД ЕИК ********.
ОБЯВЯВА А.Б. ООД ЕИК ******** в несъстоятелност.
СПИРА
производството по несъстоятелност.
Производството
може да бъде възобновено по молба на длъжника или кредитор в срок от една
година, считано от вписване на решението, ако молителят удостовери, че е налице
достатъчно имущество или ако депозирана необходимата сума за предплащане на
началните разноски от 5000 лв.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София.
Решението
да бъде вписано и в книгата по чл. 634в ТЗ, водена от Софийски градски съд.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенция по вписванията за обявяване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
СЪДИЯ: