Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в
публичното заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив. Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 544 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.13, ал.2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл.10, ал.1, т.2 от
ППЗСП.
Образувано е по депозирана жалба от М.Ж.А. ЕГН **********,
постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв. С.З.от ШАК срещу Заповед №
ЗСП/Д-Н-К/2206 от 05.08.2019г. на Директора на ДСП – Каолиново.
В жалбата се изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващата
сочи, че в срока по чл. 84, ал.1 от АПК, във вр. с чл.13, ал.5 от ЗСП и чл.4,
ал.5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на
целева помощ за отопление, обжалвала издадената заповед пред директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП)–гр.Шумен. С Решение №
27-94М-00-1000#1/11.10.2019г. на директора на РДСП–гр.Шумен жалбата
е приета за основателна и оспореният акт е частично изменен в частта за
мотивите, като преписката е върната за ново произнасяне на долустоящия орган,
съобразно мотивите на решението. В
случая оспорващата счита, че не е налице хипотезата на чл. 13, ал.7 от ЗСП,
поради което депозира жалба до Административен съд - Шумен срещу първоначалния
акт. По същество са изложени подробни съображения във връзка с
незаконосъобразността на издадения акт, с оглед които е отправено искане за
отмяна на Заповед № ЗСП/Д-Н-К/2206 от 05.08.2019г. на Директора на ДСП –
Каолиново и връщане на преписката за издаване на нова заповед за отпускане на
поисканата от оспорващата помощ.
Ответникът –
Директорът на Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Каолиново, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Шуменският
административен съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 31.07.2019г. М.Ж.А. депозирала до Директора на ДСП –
Каолиново Заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с
твърдо гориво и пари вх.№ ЗСП/Д-Н-К/2206/31.07.2019г. В пункт IХ от заявлението,
касаещ данни за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти, същата е
посочила, че не е прехвърляла такива в последните 5 години.
Във връзка с подадената молба-декларация е съставен социален доклад, в
който е отразено, че при направена справка е установено прехвърляне на недвижим
имот на 24.06.2019 г. на стойност 6636.80 лв. и получавани доходи от пенсия,
които за предходните шест месеца възлизат на 1639.26 лв.
Въз основа на подадената молба – декларация и съставения социален доклад,
със Заповед № ЗСП/Д-Н-К/2206/05.08.2019г. Директорът на ДСП – гр. Каолиново е
отказал на М.Ж.А.
целева помощ за
отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2019 – 2020г., излагайки
аргументи за наличие на отрицателната предпоставка по чл.10, ал.1, т.6 от
ППЗСП, като е посочил, че е «прехвърлен имот през последните 5 години срещу
заплащане, чиято стойност на сделката надвишава 60-кратния размер на ГМД».
Недоволна от постановения отказ, М.Ж.А. обжалвала заповедта пред Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане – гр.Шумен.
С
Решение № 27-94М-00-1000#1/11.10.2019г.
на директора на РДСП–гр.Шумен жалбата е приета за основателна и оспореният акт
е частично изменен в частта за мотивите, като преписката е върната за ново произнасяне
на долустоящия орган, съобразно мотивите на решението.
Директорът на РДСП – Шумен установил, че е налице погрешно посочване на
обстоятелствата по чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, доколкото от материалите по
преписката се установява, че общият сбор на полученият средномесечен доход на А.
за предходните шест месеца е 770.08 лв., който е по-висок от базовия доход за
отопление в размер на 277.50 лв., съобразно разпоредбата на чл.2 ал.2 т.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, поради което приел, че Заповед №
ЗСП/Д-Н-К/2206/05.08.2019г. на директора на ДСП – Каолиново е неправилна
относно вписания мотив и отменил «частично» същата.
Решението е изпратено по пощата и получено от неговия адресат на 16.10.2019г.
Към делото е приобщена административната преписка по издаване на акта, в т.
ч. Заповед № 2703-РД01-0234/18.10.2019
г. на директора на ДСП – Каолиново и Решение № 27-94М-00-1120#1/12.11.2019г. на директора на РДСП–гр.Шумен, с
което заповедта е отменена и преписката е върната за ново разглеждане.
Директорът на ДСП – Каолиново е издалпоследваща Заповед № ЗСП/Д-Н-К/2206/25.11.2019г., с която на осн.
чл.2 ал.1 от Наредба
№ РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление е отказано отпускане на целева помощ с мотив, че месечният доход през
последните шест месеца на А. е по-висок от диференцирания доход за отопление.
Заповедта е връчена на оспорващата на 25.11.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предмет на оспорване е индивидуален административен акт - Заповед №
ЗСП/Д-Н-К/2206/05.08.2019г. на директора на ДСП – Каолиново, от неговия адресат
- надлежна страна с право и интерес от обжалване. За оспорваната заповед е
изчерпана възможността за административно обжалване, съгласно императивната
разпоредба на чл.13, ал.5 от ЗСП. Видно от приложеното по делото известие за
доставяне, решението на директора на РДСП - Шумен е съобщено на оспорващата на 16.10.2019г.,
поради което жалбата, подадена на 30.10.2019г. по пощата, се явява депозирана в
срок и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се
произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента
на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и
след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за
неоснователна, по следните съображения:
При извършения контрол за валидност на оспорената заповед съдът констатира,
че същата е издадена от директора на ДСП - Каолиново. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗСП социалните
помощи, каквато е и целевата помощ за отопление, се отпускат със заповед на
директора на дирекция «Социално подпомагане» или от упълномощено от него
длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със
социална анкета, като в ал.3 е указано, че отказът за отпускане на социални
помощи задължително се мотивира. В чл.8 от ППЗСП е предвидено, че социалните
помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и
социалната анкета. От представените по делото доказателства е видно, че към
датата на подаване на заявлението настоящият адрес на жалбоподателката е в с.Никола
Козлево, общ.Никола Козлево, като постановената заповед изхожда от директора на
Дирекция «Социално подпомагане» в гр.Каолиново
– административен орган, който разполага с териториална и материална
компетентност.
Заповедта е в писмена форма и съдържа посочване на правното основание, от
което административният орган черпи правомощието да се произнесе по подадено
заявление за отпускане на социални помощи. Като фактическо основание е посочена
разпоредбата на чл.10, ал.1, т.6 във вр. с чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП, а конкретното
проявление на същата се изразява в приетото от органа обстоятелство, че е «прехвърлен
имот през последните 5 години срещу заплащане, чиято стойност на сделката
надвишава 60-кратния размер на ГМД».
С оглед изложеното съдът приема, че
обжалваният акт отговаря на изискванията на чл.13, ал.3 от ЗСП и е издаден при
спазване на установената форма.
Административният акт е издаден при спазване на административно
производствените правила. Административното производство е започнало на база
изискуемото по закон заявление-декларация по образец за отпускане на целева
социална помощ. Спазена е процедурата по чл.13 от ЗСП - проведена е социална
анкета от съответния социален работник, на база декларираните от молителя и
допълнително събраните при анкетата данни, е изготвен социален доклад по
образец с мотивирано предложение за отказ на социална помощ.
От правна страна административният орган е
приел, че лицето не отговаря на условията на чл.10, ал.1, т.6 във вр. с чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП. Право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран
минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10
и 11
от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), съгласно
чл. 2, ал. 1 от посочената наредба.
Съгласно чл.
10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП целевата помощ за отопление се отпуска, ако лицата
или семействата отговарят и на допълнителното условие, а именно да не са
прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане
през последните пет години. Според т. 2, ал. 12 на същия чл. 10, разпоредбата
на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не
надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния
период.
Съгласно член единствен от Постановление №
6/15.01.2009 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален
доход /приложимо за периода на извършените в случая сделки, в сила от
01.01.2009 г., обн. ДВ. бр. 7/27.01.2009 г., , от 1 януари 2009 г. /, месечният
размер на гарантирания минимален доход е определен на 65 лева. Този размер е
променен с Постановление № 305/19.12.2017 г. за определяне на нов месечен
размер на гарантирания минимален доход, считано от 01.01.2018 г.
Както вече бе посочено, основание за
постановяване на отказ за отпускане на целева помощ за отопление на заявителя е
сключен договор за продажба на недвижими имоти през последните 5 години преди
подаване на заявлението, материалният интерес от които сделки според ответника
надвишава 4500 лева, или 60-кратния размер на гарантирания минимален доход и то
към момента на издаване на социалния доклад, а не към момента сключване на
сделките, т. е. взет е предвид гарантиран минимален доход от 75 лева месечно.
В случая по безспорен начин е установено е,
че жалбоподателката не е декларирала факта, че през последните пет години е
извършил продажба на недвижим имот. Няма спор между страните, че на 24.06.2019
г. А. е извършила продажба на притежаваните от нея 4/6 ид..ч. от недвижим имот,
като е получила сумата от 3 500 лв., съгласно нотариален акт рег.№ 346,
вписан с вх. № 1899/24.06.2019 г., вх. № 1890/24.06.2019 г. №91/2019 г., том 6.
Според разпоредбите
на чл.
10, ал. 1, т. 6, вр. ал.
12, т. 2 от ППЗСП, лицата нямат право на социална помощ, ако са прехвърляли
жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях
срещу заплащане през последните 5 години, освен ако общата стойност на сделките
не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния
период. Доходът, който жалбоподателката е получила от извършените продажби на
съсобствен недвижим имот на 24.06.2019 г. има значение и при преценката дали
отговаря и на условията по чл.
10, ал. 1, т. 6, вр. ал.
12, т. 2 от ППЗСП, а именно общата стойност на сделките да не надвишава
60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период, което
следва да бъде съобразено и изчислено на база дохода. В случая такова
изчисление не е било направено от органа, предвид недеклариране на това
обстоятелство от заявителя, поради което не е ясно какъв доход е получила
жалбоподателката от сделката. Въпрос, който е следвало да бъде изследван и на
тази база да се изчисли какъв е средномесечният доход на заявителя за
предходните 6 месеца, респективно дали той надвишава диференцирания минимален
доход за отопление, определен в чл.
2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане
на целева помощ за отопление. Декларирането на определени факти и
обстоятелства в заявлението-декларация, която се подава от лицата, е с цел да
послужи за база за проверка на тези обстоятелства при определяне дохода на
лицата и правото на социална помощ за отопление. Тази проверка се извършва чрез
изискване на справки и доказателства от компетентните органи и лица и посещение
на място, на база на които се изготвя и социалния доклад. Въпреки липсата на
деклариране на извършената от заявителя продажба, органът е следвало да изиска
служебно допълнителни доказателства - от Служба по вписванията - копие на
нотариалния акт за продажбата, с цел да определи какъв е размерът на получената
от сделката сума. Такива доказателства не са били събрани, респективно не са
били изяснени ревелантни за правото обстоятелства.
Независимо от гореизложеното, оспореният
административен акт не следва да бъде отменян. Този извод се извежда от факта
на неспазването от страна на заявителя и настоящ жалбоподател на разпоредбата
на чл.
2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане
на целева помощ за отопление, съгласно която право на целева помощ за
отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен
от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона
за социално подпомагане (ППЗСП).
Цитираната разпоредба разписва кумулативно
наличие на следните условия: 1/ средномесечен доход за предходните 6 месеца
преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от
диференцирания доход и 2/ отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона
за социално подпомагане (ППЗСП).
В случая не е налице първата предпоставка, с
оглед превишаване от страна на оспорващата средномесечния доход за предходните
шест месеца. Заявлението от оспорващата е подадено до компетентния орган на
31.07.2019 г., следователно периодът от шест месеца назад обхваща времето от 31.01.2019
г. до 31.06.2019 г. Няма спор между страните, че доходът от пенсии сумарно за
посоченият период възлиза на 1639.26 лв., като съгласно чл.2 ал.2 от Наредбата
и Заповед №РД-01-480/10.07.2019 г. се намалява с коефициент 1.463. Оспорващата
е на възраст 80 г. и не се спори, че живее сама, поради което и на осн. чл.2
ал.5 т.17 от Наредбата, в конкретният случай диференцираният доход се определя
процентно 1.85 от базовия доход за отопление, или размерът е 277.50 лв.
Прилагайки разписаният алгоритъм, доходът на
оспорващата се формира от получените средства от пенсии в общ размер от 1120.48
лв. или средномесечно 186.75 лв.
Към общият доход обаче следва да се добавят и
средствата, които Андреева е получила от прехвърлителна сделка на 24.06.2019 г.
в размер на 3 500 лв., доколкото в т.9 от ДР на ППЗСП се съдържа легална
дефиниция на понятието „доход“: "Доходи" за отпускане на
социални помощи по реда на този правилник са всички брутни приходи,
произхождащи от:а) трудова дейност;б) дейности в областта на селското, горското
и водното стопанство;в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо
имущество;г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и
други форми на съвместна дейност;д) наем, рента и аренда;е) авторски и
лицензионни възнаграждения; ж) дивиденти и доходи от дялово участие;з) премии и
награди от спортни състезания;и) обезщетения и помощи;к) пенсии;л) стипендии;м)
еднократни и сечни помощи, средства и добавки за деца;
н) присъдени
издръжки;о) други.
Следователно, общият доход на оспорващата за
периода януари-юни 2019 г. възлиза на 4620.48 лв., а средномесечният е в размер
на 770.08 лв., който не е по-нисък или равен на определеният базов доход за
отопление от 277.50 лв.
Налице е била законова пречка за опускане на
социална помощ към момента на разглеждане на заявлението за подпомагане, която
не е могла да бъде преодоляна. Поради това правилно административният орган е
издал заповедта за отказ.
Изложеното обосновава извода, че за
жалбоподателя не са налице законоустановените предпоставки за отпускане на
целева помощ за отопление по чл.
2, ал. 1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008 г. и в тази връзка Директорът на
Дирекция "Социално подпомагане" – Каолиново е издал оспорената
заповед в съответствие със закона.
Оспореният акт е съобразен и с целта на
закона – целева помощ за отопление да получат само лица, носители на това
право, съобразно законоустановените критерии.
По тези съображения, настоящата съдебна
инстанция приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и изискванията на материалния закон,
както и в съответствие с целта на закона, а подадената срещу него жалба следва
да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на М.Ж.А. ЕГН **********,
постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв. С.З.от ШАК срещу Заповед №
ЗСП/Д-Н-К/2206 от 05.08.2019г. на Директора на ДСП – Каолиново.
Решението
е окончателно, съгласно чл.13 ал.6 от ЗСП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: