Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ******, 06.11.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание проведено
на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря П.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 479/2020г.
по описа на Провадийски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д.Д.П., ЕГН ********** с адрес ***
срещу С.Ш.Н., ЕГН ********** и Е.Ш.Н., ЕГН ********** двамата с адрес с. ****
положителен установителен иск за собственост за приемане за установено между
страните, че ищцата е собственик на
поземлен имот с пл. 500, в кв. 29 плана на с. ****, одобрен със заповед №
354/05.04.1990г., с площ 1135 кв.м. и при граници: улица, имоти с пл. № 199,
200, 201 и 198, в кв. 29 по плана на селото, на основание давностно владение
упражнявано за 1/2ид.ч. в периода от 09.11.2008г. до датата на подаване на
исковата молба- 22.06.2020г. с присъединено владение на баща й Д. K. К., упражнявано в периода 01.06.1990г. до
датата на смъртта му- 09.11.2008г., а за останалата 1/2ид.ч. упражнявано в
периода 20.11.2012г. до датата на подаване на исковата молба- 22.06.2020г. с
присъединено владение на майка й С. М. K., упражнявано в периода 01.06.1990г.
до датата на смъртта й- 20.11.2012г.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Собственик е на процесния имот, въз основа на
давностно владение, упражнявано от смъртта на своите родители до датата на
исковата молба, към което присъединява тяхното владение упражнявано от
01.06.1990г. до смъртта им.
Във връзка с това излага следната хронология на
фактите: През 1986г. е образувано гр.д. № 212/1986г. на ПРС за делба, с което на
С.Г. Р. е възложен дял първи, а на Д. K.K.дял втори от незастроен имот пл.№ 198, кв. 29 по плана на с. ****. След
частична отмяна на решението от ВС с решение по гр.д. 315/1989г. и връщане
делото за ново разглеждане, с влязло в сила на 01.06.1990г. решение по гр.д. № 1155/1989
г. на ВОС, на С.Г. Р. е бил поставен в собственост дял първи представляващ
дворно място от 1135кв.м. от имот пл. № 198, кв. 29 по плана на с. ****, сега
имот пл. 500.
Твърди се, че след постановяване на решение по гр.д. №1155/1989г.
на ВОС, но преди влизането му в сила, е образувано изп. дело № 235/1989г. и е извършен
въвод във владение на имот с нов пл.№ 500, а на 27.04.1990г. е съставен КНА №
136, т. I, дело 353/1990г. на районен съдия в Провадийски районен съд, с който
на основание посочените в него писмени доказателства, С. Р. е признат за
собственик на имота.
Твърди, че с влизане в сила на решението на ВС по
гр.д. № 315/1989г., Д. K.K.със знанието и съгласието на С.Г. Р. е възстановил
държанието си върху дял първи, като към 01.01.1990г. е бил негов държател, а от
01.06.1990г. с влизане в сила на решение по гр.д. № 1155/1989г. на ВОС е
започнал да владее имота заедно със съпругата си С. K. като свой. Това владение
е продължило до неговата смърт 09.11.2008г. и е продължено от ищцата, след като
след изтичане на 40 дена от смъртта на баща й, ищцата, майка й и брат й са взели
неформално решение владението върху процесния имот да бъде изцяло за ищцата, а
на втори дял на брат й.
На 10.12.2007г. с договор за дарение по НА № 2, том
VI, рег. № 4460, дело № 885/2007г. Х.Б.Р. и Г.С.Г. даряват на Б.С.Г.
собствените си 5/6 идеални части от дворно място находящо се в с. ****, общ. ****,
обл. ****, цялото от 1135 кв.м., представляващо имот с пл. № 500 от кв. 29 по
плана на селото, като дарителят е запазил правото си на ползване върху имота до
края на живота си. Дарителите са се легитимирали като собственици на основание
КНА № 136, дело 353/1990г. от 27.04.1990г. на Провадийски районен съдия.
На 17.11.2016г. с договор за покупко- продажба
обективиран в НА № 189, том V, рег.№ 4092, дело № 926/2016г. на нотариус З. А.,
Б.С.Г. е продал на С.Ш.Н., по време на брака му с Е.Н. недвижим имот находящ се
в с. **** с площ от 1135кв.м., съставляващо ПИ с пл. № 500, в кв.29 по плана на
селото, при граници улица, имоти XVII- 199, XVI-200, XV-201 и пл.№198.
Продавачът се е легитимирал като собственик
с НА № 2/2007г. на нотариус З. А. и КНА № 136/1990г. на Провадийски
районен съдия.
Твърди, че наследниците на С.Г. Р. са знаели, че
решението по гр.д. 212/1986г. на ПРС въз
основа, на което е съставен КНА № 136/1990г. от е отменено, което опровергавало
добросъвестността на страните по сделката за дарение на процесния имот
обективирана в НА № 2/2007г. Твърди, че Б.С.Г., праводател на ответника С.Ш.Н.
не е собственик на имота, поради което и покупко- продажбата не е породила
вещно транслативен ефект.
Твърди се, че ответникът е водил иск за собственост
срещу брата на ищцата относно процесния имот, по който е било образувано гр.д.
№ 1231/2016г. на ПРС. След влизане в сила на решението, на 02.05.2020г. е
извършил събаряне на част от оградата, оспорвайки така владението на ищцата и
заявявайки се като негов собственик. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците
депозират писмен отговор, с който оспорват исковата претенция.
На първо място се
възразява срещу допустимостта на иска, защото ответникът е водил срещу брата на
ищцата иск за собственост за процесния имот, по който е образувано гр. д. №
1231/2016г. по описа на ПРС. С влязло в сила решение, ответникът по него е бил
осъден да предаде на С.Н. владението върху имота, с което и правата му са били
съдебно установени. Поради това се настоява за прекратяване на делото.
В евентуалност, оспорват
предявените искове като неоснователни. Твърдят, че те са собственици на
процесния имот въз основа на договор за покупко- продажба по НА №
189/17.11.2016г. Посочват, че са придобили собствеността от Б.Г., а той по
дарение от своите родители. Праводателите му се сочи да са владели имота,
останал им в наследство от техните родители, които са го придобили въз основа
на съдебна делба.
Твърди се още, че ищцата
от много години не живеела в село ****, а постоянният й адрес бил в град ****. Оспорва
се тя да е във владение на процесния имот към момента на подаване на отговора и
се сочи никога да не го е владяла. Иска се прекратяване на производството по
делото като недопустимо, в евентуалност отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба
и отговорът се поддържат.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. Искът е допустим, доколкото ищцата заявява права върху имота на основание
давностно владение. От своя страна ответниците твърдят да се легитимират като
собственици на имота въз основа на договор за покупко- продажба от 2016г. Възраженията срещу допустимостта на производството поради отвод за
сила на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 1231/2016г. на ПРС са неоснователни. Силата на пресъдено
нещо се формира между страните по спора, а в случая ищцата е нямала качество на
такава по него. Доколкото сега заявява права на собственост, оспорвани от
ответниците извънсъдебно, а и сега в процеса като изключващи нейните, следва
извод за наличие на спор за собственост, който следва да бъде съдебно разрешен.
За основателността на иска по чл. 124 ГПК в тежест
на ищцата е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е собственик на имота на соченото основание, а
именно че е осъществявала давностно владение върху 1/2ид.ч. от имота явно и
необезпокоявано с намерение за своене в периода от 09.11.2008г. до
22.06.2020г., към което присъединява владението на баща си Д. K. К., упражнявано в периода 01.06.1990г. до
смъртта му- 09.11.2008г., а за останалата 1/2ид.ч. в периода 20.11.2012г. до
датата на подаване на исковата молба- 22.06.2020г., към което присъединява
владението на майка си С. М. K., упражнявано в периода 01.06.1990г. до
20.11.2012г.; че родителите й са били във владение на имота, съответно баща й
от 09.11.2008г. до 22.06.2020г., а майка й от 01.06.1990г. до 20.11.2012г.
В тежест на
ответниците, които оспорват иска по чл. 124 ГПК, е да установят наличието на
противопоставими права върху вещта, т.е че се легитимират като собственици на имота въз основа на договор за покупко- продажба
по НА № 189/17.11.2016г., а техният праводател въз основа на договор за дарение
по НА № 2/10.12.2007г.
От ангажираните по
делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:
Ищцата и К.Д. K. са
наследници по закон на Д. K. К., починал на 09.11.2008г. и на С. М. K.,
починала на 20.11.2012г.
С решение от
17.10.1988г. по гр.д. № 212/1986г. на ПРС, образувано по иск за делба на С. Р.
срещу Р. Р., П. Р. и Д. К., в дял на Д. K.K.е бил поставен следният имот-
дворно място с площ от 2270кв.м. съставляващо дворище с пл.№ 198, кв. 29 по
плана на селото. Решението е обжалвано и с решение от 27.03.1989г. на ВОС по
гр.д. № 135/1989г., то е отменено, като в дял на Д. К. е поставено дворно място
с площ от 1135кв.м., ведно с насажденията и построената в него жилищна сграда и
стопански постройки- дял втори от имот пл. № 198, кв.29 в син цвят на скицата
на в.лица, а на С. Р. е поставено дворно място с площ от 1135кв.м.- дял първи
от имот пл. № 198, кв.29 в червен цвят на скицата на в.лица. С решение на ВС №
420/17.10.1989г. по гр.д. № 315/1989г. по реда на надзора е било отменено
влязлото в сила решение на ВОС по гр.д. № 135/1989г. в частта относно
възлагането на С. Р. на дял първи и паричното уравнение, и делото е върнато за
ново разглеждане в тази му част от окръжен съд. Образувано е било гр.д. №
1155/1989г. на ВОС, по което с решение от 05.01.1990г. в дял на С. Р. е
поставено дворно място с площ от 1135кв.м.- дял първи от имот пл. № 198, кв.29
в червен цвят на скицата на в.лица и е определено ново парично уравнение на
дяловете. С решение на ВС от 01.06.1990г. по гр.д. № 185/1990г. е оставена без
уважение молба за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение по
гр.д. № 1155/1989г. на ВОС.
На 27.04.1990г. с КНА №
136/1990г. за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и съдебно
решение за възлагане след делба, С. Р. е признат за собственик на недвижим имот
представляващ дворно място с пространство от 1135кв.м. , представляващо имот с
пл. № 500, кв. 29 по плана на с. ****, при граници- улица, Д. К. и парцели XV, XVI,
XVII.
С. Р. е починал и
наследен от Х.Р. /съпруга/, Г.Г. и Б.Г. /деца/, всички починали към датата на
подаване на исковата молба.
С договор за дарение по
НА № 2/10.12.2007г., наследниците на С. Р.- Х.Р. и Г.Г. са дарили на Б.Г.
собствените си 5/6ид.ч. от имот пл. 500.
На 17.11.2016г. Б.Г. е прехвърлил
с договор за покупко- продажба по НА № 189/2016г. на ответника С.Н. имот пл.
500, кв. 29 по плана на селото.
На 09.12.2016г.
ответникът С.Н. е предявил срещу К.Д. K. осъдителен иск за собственост
касателно имот с площ от 1135кв.м. представляващ имот пл. № 500, кв. 29 по
плана на с. ****. По образуваното по него гр. д. № 1231/2016г. по описа на ПРС е
приет за съвместно разглеждане и насрещен отрицателен установителен иск за
собственост касателно същия имот. С влязло в сила на 27.04.2020г. решение, е
уважен искът на Н. и отхвърлен искът на K., като решението е постановено при
участие на Б.Г. като трето лице помагач на страната на ищеца.
По така установените
факти спор между страните няма.
Спорното е дали ищцата е
упражнявала еднолична фактическа власт върху имота, имаща признаците на
владение годно да я направи едноличен собственик и обосноваваща оборване
легитимиращия ответниците титул за собственост.
За установяване, респ. опровергаване на тези твърдения за
упражнявана от ищците фактическа власт върху имота във въведения период от
значение по делото са ангажираните от страните гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите С. К. и Т. Я., респ. Ш. А. /баща на Е.Н./ и Ф. О.
/леля на Е.Н./.
В показанията си свидетелите С. К. и Т. Я. свидетелстват за
следните релевантни за спора факти:
Св. К. живее в с. **** от 1988г. Познава родителите на
ищцата. Имала имот в непосредствено съседство на техния, ограда ги деляла.
Описва двора им като голям около два декара и нещо. Имали си лозе и градина. От
1988г. знае имотът в този му вид. До към 2000г. родителите се грижели за имота,
а след това като се разболяли децата им- Д. и К. продължили. От С. знаела, че
имотът след смъртта им ще се подели поравно между децата й. Парцелът в
съседство на свидетелката бил на Д., а този по- навътре на брат й. Това се
говорело на помените на родителите им и от там знаела, че граничи с Д.. Не й е
известно да е продаван, нито е виждала други хора да се нанасят. В имота на Д.
имало сгради, в които се гледали животни- овце и прасе. Имало царевица и овощни
дървета. За двата имота имало един общ вход, но мястото било разделено на две с
мрежа. Общата ограда обаче никога не била променяна. Знае от 1988г., когато се
установила там, че имало спорове за имотите и че се водели дела със С.Г., на
когото познавала децата, които живеели във **** и вече били починали. В момента
в къщата, която се намирала в първата част на имота, откъм улицата живеел К.. А
в частта съседна на нейния имот била Д., която си гледала двора. Д. живеела в ****,
но след като се пенсионирала, от около 5-6г. си била на село и живеели в къща,
не в този парцел, а в друга махала. Преди това идвала само за събота и неделя.
Имотът на С.Г. описва, че бил крайната къща към центъра, след това бил имотът
на неговия брат и третият бил на Д. и С., купили го от третия брат.
Св. Я. живее в селото от 1963г. Познава родителите на
ищцата, както и предишния собственик на имота П., от когото те го купили през
1967- 68г. Бай Д. все казвал, че е взел мястото да има къде да живеят децата
му. Мястото било около два декара и нещо. И сега дворът си бил същият. Познава С.Г.,
който бил брат на П.. Като починал Д., С. останала да живее там. Старата къща,
в която сега живеел К. я пооправили. С. казвала все, че мястото остава на двете
деца поравно и ако иска Д. да си прави къща. Едната половина от двора я
работела Д., а другата Д.. Д. ходела да помага на майка си, след като баща й
починал. Преди 10-15г. сеели домати. В двора на Д. имало постройка за овце и
свине, и тоалетна, която и сега се ползвала. Постройката за прасета стояла и
сега, имало джанки и един голям орех, който бил изсъхнал. Не е виждала някой да
спори за имота или да ги гони. В двора се влизало през един вход. След 90-та
година, С. и Х. не били ползвали имот там. Иначе имали имот в селото. Д.
живеела от 8-10г. в селото. Имали голяма къща.
В показанията си свидетелите Ш. А. и Ф. О. свидетелстват за
следните релевантни за спора факти:
Св. А. е баща на ответницата. Ходел по 2-3пъти месечно в
селото при сестра си. Знае за процесния имот понеже преди да го купи С.,
двамата ходили заедно да го гледат. С. го купил от Б.. До него имало още един
имот с къща, пак на Б., който също купил и през него се стигало до спорното
място. Д. я е виждал само веднъж, но не и в спорното място. В него бил виждал само
брат й К.. Описва го като празно дворно място с храсталаци, около декар голямо.
Имало постройка, нещо като клозет и кокошарник. Не се стопанисвали. В парцела
на границата с него живеел К.. Е. и С. не влизали в имота, защото още като го
купили, К. пуснал жалба. Посочва, че двата парцела са разделени с ограда, а
преди да го купят не влизали вътре, защото имало много храсти. В имота имало
круши, джанки на оградата с комшията от долната страна и един изсъхнал орех. От
долната страна граничел с К., а отсреща с Веска.
Св. О. живее в селото
от 30г. и познава спорния имот, който бил на същата улица с неговия. Посочва,
че е на центъра на селото. Когато го купил С. в него имало къща и празен двор. В
съседство бил имотът на К.. Д. я е виждал само на улицата. Живеела в **** и
рядко идвала в селото, като отсядали в къщата на мъжа й, който бил от селото. К.
имал къща до тази на С.. Процесният имот бил голям, но празен и отдавна не се
обработвал от никой. Не е виждал Д. в него. Бил обрасъл, виждали се няколко
дръвчета в него. Нямало постройки. Преди имало ограда откъм него и другия имот
на С.. Е. искала да прави ограда, но К. спорел за местата. Б. имал местата от
родителите си.
По делото е изслушано и
прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице инж. С.К.. Съдът кредитира
заключението на в.л., вкл. с обясненията дадени при изслушването му, като
обективно, компетентно изготвено и базирано на документално проучване на
действалите за местността планове и проверката с тези съхранявани от Общината,
поради което и бива възприето в цялост. От него се установява следното:
Действащият за с. **** план е КРП, одобрен със заповед № 1185/12.04.1973г.,
изм. в частта относно ПИ 198, кв. 29 със заповед № 354/05.04.1990г. Въз основа
на съдебното решение по в.гр.д. № 1155/1989г. на ВОС, с посочена заповед е
обособен имот с пл. № 500, кв. 29 представляващ дял I от съдебната делба, а дял II e запазил пл. № 198, кв.
29. Дял I според в.л. е западната част на имот 198 преди делбата, а дял II източната му част. В имота е установено да има две паянтови постройки-
клозет и кочина; три ореха, една череша и още 8броя овошки- сливи или джанки,
саморасли дървета и храсти. За имот 500, в.л. не е установило вход откъм
улицата, а на място е имало остатъци от стара ограда, заровена в земята около
1-1,5м., която по местоположение съответства на границата по действащ план. Достъпът
до имота се осъществявал през имот 198. На скици и снимки в.л. е онагледило
изводите си.
Предвид
формата на избраната съдебна защита, предмет на изследване в процеса е това
дали ищцата е придобила собственически права на въведеното от нея придобивно
основание.
Съгласно чл.
79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното
придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия
състав на придобивната давност, а именно- обективният- да е упражнявана
фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и
субективният- тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за
придобиване на вещни права върху имота. Или, за да
докаже, че е придобила процесните имоти по давност, ищцата е следвало да
установи, че е упражнявала фактическа власт- лично или чрез другиго с намерение
за своене, както и че такова е упражнявано от нейните наследодатели, продължено
от нея и след тяхната смърт.
Понеже
субективният елемент е по- трудно доказуем, като част от вътрешния свят на
човека, в чл. 69 ЗС е установена оборима презумпция, задължаваща съда при
доказан факт на осъществяване на фактическа власт върху вещта, да приеме за
осъществен и предполагаемият такъв за наличие на намерение за държане на вещта
като своя. Тази презумпция дефакто ползва владелеца дори и в отношенията му с
лице, което е притежавало правото на собственост върху вещта към началния
момент на давностния срок и възлага на последния доказателствената тежест по
установяване основание за упражняваната фактическата власт, т.е че вещта е била
държана за другиго.
В
конкретния случай твърденията на ищцата са, че фактическата власт с намерение
за своене е установена от нейните наследодатели, считано от 01.06.1990г.,
когато е произнасянето на ВС на РБ, с което искането влязлото в сила решение по
извършване на съдебната делба постановено по в.гр.д. № 1155/1989г. да бъде
отменено, не е уважено. След тяхната смърт, владението се твърди да е
продължено от нея.
Ангажираните
по делото гласни доказателства не могат да обосноват категоричен извод това да
е така.
С
решението по извършване на делбата, бившият имот с пл. № 198 е разделен на два
дяла, като дял първи е поставен в изключителна собственост на С.Г., а дял втори
на Д. K.. От експертното заключение следва извод за идентичност на дял първи по
съдебната делба с процесния имот № 500, обособен с прието изменение на плана
през 1990г. съгласно
заповед № 354/05.04.1990г. Доводите на ищцата, че към датата на издаване на КНА
по документи с № 136/27.04.1990г. С. Р. не е бил собственик на имот пл. № 500
са неоснователни. Към нея дата е било постановено решение от 05.01.1990г. по
гр.д. № 1155/1989г. на ВОС, с което на Р. в поставен в дял именно този имот. Това
решение като необжалваемо е влязло в законна сила и е подлежало на изпълнение. Междувпрочем,
в него смисъл е било и произнасянето с решение от 27.03.1989г. на ВОС по гр.д.
№ 135/1989г., макар и впоследствие отменено от ВС по реда на надзора. А това,
че Р. е бил въведен във владение на поставения му в собственост дял се сочи от
самата ищца- че е имало образувано изп.д. № 235/1989г.
След като е
влязъл във владение, на изследване подлежат обстоятелствата дали
наследодателите на ищцата са установили и упражнявали своя фактическа власт
върху имота, заявявайки се ясно като собственици. Такава давност би могла да
започне да тече от постановяване на решението от 05.01.1990г. по гр.д. №
1155/1989г. на ВОС, с което е приключило производството по съдебната делба и в
дял на С. Р. е поставен процесния имот. Произнасянето впоследствие от ВС е по
реда на надзора, като молбата за отмяна на влязлото в сила решение е оставена
без уважение.
Установява се от гласните доказателства, че
действително родителите на ищцата са живели до смъртта си в съседното дворно
място, в което са имали къща и представляващо дял втори от имот пл. 198 по
съдебната делба. Между него и процесното
дворно място все е имало ограда /така св. К./. Това кореспондира и на установените
остатъци от такава от в.л. при замерванията му на място, които остатъци при
това са на границата прокарана с изменението на плана въз основа на делбата. Действия
по нейното възстановяване са били предприети от ответниците, на което братът на
ищцата се е противопоставил и е дало повод за завеждане на гр.д. № 1231/2016г.
на ПРС. Според св. Я. родителите на ищцата са обработвали дворното място докъм
2000г., след което това е продължило от ищцата и нейния брат, който е останал
да живее в имота на родителите си с къщата. Показанията
са непротиворечиви по отношение параметрите на владяния имот /повече от два
декара/, постройките в него /къща, клозет, кочина/, че не е активно обработван
от години. Показанията обаче не носят конкретика относно действията запълващи
понятието обработване. Единствено св. Я. казва, че допреди 10-15г. са се сеели
домати, но в коя част от него не се сочи. От друга страна, двете
свидетелки говорят за знание на волята на родителите, имотът да се подели между
децата им, като на ищцата да остане частта от двора без къщата, т.е процесният
имот. Ищцата се позовава на придобивна давност, изтекла след осъществявано от
нея самостоятелно владение, към което присъединява на основание чл. 82 ЗС и
това на родителите си, поч. съотв. 2008г. и 2012г. Присъединяване на владение е
възможно при частно и универсално правоприемство, което за втория случай
означава, че към датата на смъртта си, никой от наследодателите не е придобил
правото на собственост. Владението на
универсалния праводател се прибавя към владението на универсалния правоприемник
и когато е основано на наследяване, наследникът получава владението в деня на
откриване на наследството, без да има действия по предаването му и то е всякога
еднородно с това на наследодателя. Категоричен извод праводателите на ищцата да
са упражнявали трайно фактическа власт върху имота и да са се заявявали като
собственици спрямо С. Р., съотв. негови наследници, няма. Както св. К.
разказва, имало е знание за спорове за имотите със С.Г., което изключва принципно владението да е спокойно и
да не е било смущавано, както и собствените твърдения на ищцата то да е
получено от родителите й при съгласие от страна на С. Р.. Няма конкретика в показанията на свидетелите по какъв начин е
обработван имота, коя част от него, доколкото го описват голям над два декара,
т,е преди извършване на делбата, а след това като ограден и спорен от страна на
Р.. Така че анализът на
ангажираните по делото гласни доказателства налагат извод, че твърдяната
фактическа власт върху имота като упражнявана от наследодателите е недоказана,
а оттам и приложението на чл. 82 ЗС е невъзможно.
След това, свидетелите
на ищцата говорят за това тя да се е грижела за имота събота и неделя, когато е
живяла в **** и е идвала при родителите си да им помага. Никой от тях обаче не
сочи, тя активно да се е грижила и заявявала като негов собственик. Така
например св. Я. посочва, че имотът е сят преди 10-15г., т.е 2006-7г.
/разпитвана е 2022г./, което кореспондира на обективното му състояние
документирано от в.л. при оглед на място. Св. А. и О., дори и показанията им
ценени при условията на чл. 172 ГПК, сочат да не са виждали ищцата в имота
никога, а само нейния брат. Това ще рече, че ако и ищцата да е упражнявала фактическа
власт върху имота /което категорично не се установява/, то няма данни тя да е
правила това явно, заявявайки се като собственик пред всички. Тя не е живяла в
имота на родителите си, посещавала го е рядко, което говори ако и да е
осъществявала фактическа власт, тя по- скоро да е със случаен характер, отколкото
да се характеризира с трайност и субективно възприятие за собственост. Напротив,
такова поведение е имал брат й К., свидетелство за което е поведението му по
заявяване като собственик пред ответниците, препятствайки ги да влязат във
владение на имота си, след като са го закупили и принуждавайки ги така да
търсят защита на правото си срещу него чрез завеждането на осъдителен иск по
чл. 108 ЗС. И едва след приключване на спора по него /решението е влязло в сила
на 27.04.2020г./, на 22.06.2020г. ищцата за пръв път се заявява като собственик
на имота на основание давностно владение, каквото всъщност е твърдял и брат й в
производството по гр.д. № 1231/2016г. по описа на ПРС, противно на твърдяната
воля на родителите им като изразявана приживе.
В заключение
обоснован извод, ищцата, респ. родителите й да са осъществявали фактическа
власт върху имота с намерение за своене, не може да направи. Предявеният иск
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора, разноските сторени от ответника следва да се понесат от ищеца.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, с който се претендират разноски от 1000лева
за адв. възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение. Минималният размер на същото определен по реда на чл. 7, ал. 5
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждение, служеща
като ориентир е 1500лева. Съобразявайки фактическата и правна сложност на
спора, обстоятелството че по делото са проведени четири съдебни заседания,
обема на събраните в рамките на тях доказателства, съдът приема, че
възражението е неоснователно.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.Д.П., ЕГН ********** с адрес *** срещу С.Ш.Н., ЕГН ********** и Е.Ш.Н., ЕГН **********, двамата с
адрес с. **** положителен установителен иск за собственост за приемане за
установено между страните, че ищцата е
собственик на поземлен имот с пл. 500, в кв. 29 плана на с. ****, одобрен със
заповед № 354/05.04.1990г., с площ 1135 кв.м. и при граници: улица, имоти с пл.
№ 199, 200, 201 и 198, в кв. 29 по плана на селото, на основание давностно
владение упражнявано за 1/2ид.ч. в периода от 09.11.2008г. до датата на подаване
на исковата молба- 22.06.2020г. с присъединено владение на баща й Д. K. К., упражнявано в периода 01.06.1990г. до
датата на смъртта му- 09.11.2008г., а за останалата 1/2ид.ч. упражнявано в
периода 20.11.2012г. до датата на подаване на исковата молба- 22.06.2020г. с
присъединено владение на майка й С. М. K., упражнявано в периода 01.06.1990г.
до датата на смъртта й- 20.11.2012г., на осн. чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.П., ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на С.Ш.Н., ЕГН ********** сумата от 1000лева,
представляваща сторени разноски за платено адв. възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: