П Р О Т О К О Л

 

23.04.2019 г.                                                                                                гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                       Наказателно отделение

На двадесет и трети април                           Две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.И.Г.Г.

 

 

Секретар НЕЛИ ЙОВЧЕВА

Прокурор ЗЛАТИН ЗЛАТЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Савов

НОХД № 273 по описа за 2019 г.

 

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ПОДСЪДИМИЯТ П.Х.П., редовно призован, явява се лично, и с адв. М.Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ПОСТРАДАЛИТЕ:

Х.А.Г., редовно призован, явява се лично.

Н.Х.Б., редовно призована, явява се лично. Двамата се представляват от адв. П.Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

М.И.Н., редовно призована, не се явява.          Представлява се от адв. Свилен Зайков, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

АДВ. ЗАЙКОВ: Представям и моля да приемете епикриза по отношение на моята доверителка, изд. от МБАЛ „Св.Анна“, с оглед неявяването й в днешно съд. заседание.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.Р.: Да се даде ход на делото.

            СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки даване ход на делото  в съдебно заседание, тъй като се явяват всички лица по чл.247 б НПК, съгласно разпореждането за насрочване на разпоредително заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на подсъдимия:

ПОДС. П.Х.П. - роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, работи в „Консорциум Варна 1“, неосъждан, ЕГН **********,

 Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че на 28.03.2019 г. е връчен препис от обвинителния акт и разпореждането на подс. П. /съгл. изискването на чл.311 ал.1 т.2 от НПК/

Председателят на състава разясни правата на явилите се лица по НПК, както и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК

            Председателят на състава разясни на страните правото им на отводи. Искания в тази насока не постъпиха.

           

АДВ. Н.: Уважаеми г-н Председател, подали сме своевременно молба от името на моите доверители Х.Г. и Н.Б. за конституиране като частни обвинители в настоящето производство.

Граждански иск няма да предявяваме.

 

АДВ.ЗАЙКОВ: Уважаеми г-н Председател, подал съм молба от името на моята доверителка и моля да бъде конституирана като гр. ищец по делото. Претендираме сумата от 30 000 лева от подсъдимия за претърпени морални болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението – 18.07.208 г.

Не желаем да се конституираме като частен обвинител.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, аз считам,  че и трите иска -   двата за конституиране като частни  обвинители и за конституиране като граждански ищец, са своевременно предявени и са допустими.

АДВ. Р.: Исканията са своевременно предявени. Що се касае до искането за конституиране, отправено от Х.Г. и Н.  Б.,  първият – съпруг, втората - дъщеря на пострадалата, е допустимо и няма пречки да бъде уважено.

Ще Ви моля обаче, да не уважавате искането за конституиране на М.И.Н., в качеството й на граждански ищец в настоящия процес и да не приемате за съвместно разглеждане в производството предявения от нея граждански иск за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в резултата на загубата на нейната сестра. Считам, че в случая не са налице основания за конституирането като граждански ищци в наказателния процес. Съгласно принципните постановки на ТР № 461 и № 569, прецизирани с последно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., на практика бе утвърден принципа, който беше залегнал досега в съдебната практика, в кръга на правоимащите лица, които могат да претендират обезщетение за вреди от деликта, да се формира на база задължителната практика за съдилищата чрез тези ТР. С последното цитирано от мен ТР на практика бе дадена възможност по изключение и на друг кръг лица, различни от тези, визирани в практиката от 60-те и 70-те години, да имат право в изключителни случаи, когато докажат, че между тях и пострадалия е създадена дълбока, трайна, емоционална връзка, която далеч надхвърля обичайните отношения между близки и пострадали, в изключителни случаи да бъде признато правото на братя и сестри, в хипотезата на изключителност и по отношение на  низходящи и възходящи от втори ред да бъдат признати такива права. Именно в цитираното от мен ТР нееднократно е посочвана изключителността на тази хипотеза, а не че тя е даденост и от датата на постановяване на това ТР занапред е вече разширен кръга на правоимащите. За това и аз лично считам, че в конкретния случай, на база на д-вата които са събрани на ДП, не може да бъде призната такава възможност на М.И.Н., защото не се установява между нея и сестра й  да е съществувала именно такава близост и загубата й да се е отразило по толкова необратим, траен и дълбок смисъл в емоционален план, който да попада в т.н. изключение. Това е още по-актуално и предвид обстоятелството,  че починалата е имала низходящи от първи ред и преживял съпруг. За това и аз лично считам, че липсва в конкретния случай такава трайна и дълбока емоционална връзка и няма основания за конституирането й като граждански ищец в наказателния процес. Ще ви моля да отклоните искането, като това в никакъв случай не препятства възможността на това лице по граждански път да релевира такива претенции и да установява такава връзка. Централно място в наказателния процес е търсенето на отговорност от наказателно отговорното лице, т.е. от подсъдимия. Гражданският иск винаги е имал съпътстващ и акцесорен характер  в нак. процес. Няма как в настоящия процес, тепърва в съдебна фаза да се доказват тези предпоставки. Събраните до настоящия  етап в ДП доказателства не сочат на изключителност и няма основание да се приеме, че на този етап иска е допустим.

За това, моля, да отклоните това искане. Определено считам, че едно приемане на този граждански иск би затруднило наказателния процес и би изместило от предмета на доказване.

АДВ. ЗАЙКОВ: Предоставям на съда.

Съдът, след тайно съвещание, намира, че са налице основания за конституиране като частни обвинителни на пострадалите от престъплението – Х.Г. и Н.Б..

По отношение на направеното искане за конституиране на М.И.Н. като граждански ищец, съдът намира, че това искане също е допустимо и основателно. Изложеното от адв. Р. донякъде се споделя от настоящия съдебен състав, но не изцяло. Постановеното ТР № 1/2016 г. дава възможност такива лица, в случая сестрата, да бъде конституирана в качеството на граждански ищец, съответно в наказателния процес същата ще има възможност да установи своите близки отношения с пострадалата от престъплението и това по никакъв начин няма да затрудни настоящия процес.

Предвид гореизложеното,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

КОНСТИТУИРА като ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ в настоящето наказателно производство Х.А.Г. и Н.Х.Б., представлявани от повереник  адв. П.Н..  

 

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящия процес предявения от М.И.Н., чрез  адв. Свилен Зайков, граждански иск  в размер на 30 000 лева,  за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, от което е починала Станка И. Григорова, срещу подс. П.Х.П., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2018 г.  до окончателното изплащане на сумата.

 

КОНСТИТУИРА като ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ в настоящето наказателно производство М.И.Н., представлявана от повереник  адв. Свилен Зайков. 

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.Р.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.ЗАЙКОВ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

Съдът като взе предвид явилите се лица, становището на страните намира, че са налице условията за провеждането на разпоредително заседание, поради което 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

 

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247б, ал.1 и 2 от НПК по всички въпроси, посочени в чл.248, ал.1 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, по чл. 248, ал. 1, т. 1 делото е подсъдно на Окръжен съд – Варна.

По т. 2 - няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. 

По т. 3 - няма допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. 

П т. 4 – хипотетично има възможност за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, това фактически зависи от волята на  подсъдимия

По т. 5 - няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател. Няма необходимост от назначаване на защитник, преводач, вещо лице, тълковник, както и извършване на съдебни следствени действия по делегация.

По т. 6 – мярката за неотклонение е „Подписка“ и моля да бъде потвърдена.

По т. 7 -  от страна на прокуратурата няма искания за събиране на нови доказателства.

По т. 8 – по преценка на съда.

 

АДВ.Н.:  Уважаеми г-н Председател, изцяло се присъединявам към казаното от прокуратурата. За да не преповтарям, становището ми по всички точки е абсолютно идентично.

АДВ.ЗАЙКОВ:  Споделям становището на прокуратурата изцяло.

АДВ.Р.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, разяснил съм на клиента си възможностите от протичане на делото в хипотезата на някоя от диференцираните процедури, които предвижда и регламентира НПК. След съгласуване с него, единната позиция по въпросите, които подлежат на обсъждане в разпоредително заседание, е следната:

Считам, че делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. 

Считаме, че на етап ДП няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Обстоятелството, че прокуратурата не е уважила множество доказателствени искания на етап ДП, съгласно константната практика на съдилищата, не може да се квалифицира като основание за връщане на делото за тяхното отстраняване, тъй като тези пороци са преодолими в съдебна фаза. Така че, нямам искания по т. 3.

Налице са основания за разглеждане на делото по реда на гл. 27, по смисъла на чл. 371 т. 1 от НПК.  Желаем да бъдат призовани и разпитани устно и непосредствено в съдебна фаза само и единствено свидетелите Бисер Х. Желев и Ивайло Костадинов Н.. Не държим на разпита на останалите свидетели по списъка на лицата за призоваване  Държим на изслушване на експертизата, изготвена  от инж. Тони Петров Тонев, поради което и молим само тези лица да бъдат призовани за разпит. Считаме, че няма пречка останалите доказателства, събрани на етап ДП, да бъдат приобщени на етап съдебно следствие.

Нямаме искания за изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на подзащитния ни. 

На този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства.  Едва след изслушване на тези свидетели и на автоексперта в съдебно заседание, евентуално ще направим и такива искания.

Няма основания за разглеждане на делото в хипотезата на закрити врата, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Що се касае до останалите въпроси, те са неотносими с оглед конкретиката на делото.

 

ПОДС. П.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.

 

СЪДЪТ, след тайно съвещание, като взе предвид становището на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 343 ал.1 б.,,в,, пр.1 от НК и по правилата на чл. 35 и чл. 36 от НПК е местно и родово подсъдно на Окръжен съд – Варна.

  Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.

Не са налице основания делото да се гледа при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице или тълковник и да се извършват съдебни действия по делегация.

Няма искания за отмяна или изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение ,,Подписка,,.

Не се направиха искания за събиране на нови доказателства и на този етап такива не е наложително да бъдат ангажирани такива и според съда.

Има искания за разглеждане на делото по особените правила- чл.371 т.1 от НПК.

По отношение на това дали на ДП са допуснати съществени процесуални нарушения , съдът след като прецени всички факти и обстоятелства по делото намира че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на ОП Варна  поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на правата на наследниците на пострадалия, които не могат да бъдат санирани  от съда. Това е така предвид следното:

С престъплението по чл.343 ал.1 б. ,,в,, пр.1 от НК е пострадала Станка И. Григорова.

В досъдебното производство като наследници на пострадалата са участвали сестра й  М.И.Н., дъщеря й  Н.Х.Б., съпругът й Х.А.Г..  

По делото съдът е изискал удостоверение за родствени връзки /л.44/ от което е видно, че пострадалата Станка Григорова има и двама живи  родственици от втора степен, а именно внуците й  П. Б. В.и С.Б.Б. – Х..

Съглрасно Тълкувателно решение  №1/2016г. от 21.06.2018г. на ВКС материално легитимирани да участват в наказателния процес са лицата изброени в постановление №4 от 25.05.1961г.  и постановаление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, както и братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи до втора степен т.е. материално легитимирани да участват в производството са и двете внучки на пострадалата  - П. Б. В.и С.Б.Б. – Х..

Неуведомяването на всички наследници на пострадалия в досъдебно производство /посочени в ТР №1/2016г./ за водене на наказателно производство срещу подсъдимите от своя страна нарушава съществено тяхното процесуално право, тъй като същите имат възможността  да участват в досъдебното производство, като  правят искания, възражения, да бъдат информирани за хода на ДП, да обжалват актовете, които водят до прекратяване или спиране на нак. производство, имат право на повереник, могат да искат обезпечаване на гражданските искове, да представят доказателства, както и всякакви други действия по досъдебното производство, които законът позволява, като неиздирването им и съответно неуведомяването им за образуваното ДП  съществено е ограничило  техните процесуални права. Следва да се има също така предвид, че посочените в ТР №1/2016г. лица, /съгласно съдебната практика/  след като надлежно са участвали в ДП могат в съдебна фаза  да се конституират в качеството на частни обвинители и граждански ищци.

Разпоредбите на закона, а именно чл. 249 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от  НПК са категорични, че когато на ДП са нарушени правата на наследниците на пострадалия от престъплението, това е съществено процесуално нарушение и е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на тези съществени процесуални нарушения.

На практика по ДП не е направен никакъв опит наследниците на пострадалия от престъплението- П. Б. В.и С.Б.Б. – Х. да бъдат открити и съответно уведомени за воденото наказателно производство срещу лице причинило смъртта на техният родственик.

Предвид изложеното съдът намира, че делото следва да бъде върнато на фаза ДП, като прокуратурата и разследващите органи  следва да упражнят  правомощията си, като дадат възможност на всички наследници на пострадалата /съобразявайки ТР №1/2016г./, които не са участвали в ДП да имат тази възможност и съответно да  реализират правата си съгласно разпоредбите на НПК.

С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че настоящето съдебно производство следва да бъде прекратено и върнато на ОП- Варна.

С оглед на горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

1.    Делото е подсъдно на Варненския окръжен съд.

2.            Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.            По делото са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правата на наследниците на пострадалата  от престъплението, а именно – възходящи от втора степен.

4.            Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

5.            Няма основание делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се  назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по делегация.

6.            Потвърждава  мярката за неотклонение  по отношение на подс. П. – „Подписка“.

7.            Няма искания за събиране на други доказателства на този етап от производството.

 

П.В.то на Окръжна прокуратура – Варна за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, описани в настоящето определение, а именно да бъдат уведомени двете наследници от втора степен на пострадалата от престъплението, а именно - П.В.и С.Б. за образуваното и водено ДП, като съответно същите могат да реализират правата си предвидени по НПК още на ДП.

 

Определението относно прекратяването подлежи на обжалване или протестиране  по реда на Глава ХХІІ от НПК пред Апелативен съд - Варна.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00 часа.

                                              

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                     

 

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   1.                                              

                                   

                                                                               2.

 

    

                           СЕКРЕТАР: