Определение по в. ч. гр. дело №234/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юли 2020 г.
Съдия: Галина Косева Косева
Дело: 20204200500234
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Габрово 20.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Габровският окръжен съд  в закрито заседание двадесети юли през  две хиляди и  двадесета   година в състав:

                                                           Председател: В.Топалова

                                                                  Членове:  В. Генжова

                                                                                 Г.Косева

като разгледа докладваното от  съдията  Косева В. ч.гр.д. № 234 по описа за   2020   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Делото е изпратено за разглеждане в Габровски окръжен съд с определение №108/26.06.2020г. по в.ч.гр.д.№135/2020г. на ВТАС.

            Обжалвано е определение №23/24.01.2020г. постановено по ч.гр.д.№9/2020г. на РС- Никопол, с което  на осн. чл. 415 ал.4 ГПК е обезсилена издадената в полза на "Топлофикация- Плевен" ЕАД  заповед №917/14.03.2019г. по ч.гр.д.№1597/2019г. на РС- Плевен за изпълнение на парично задължение  по реда на чл. 410 ГПК и дружеството е осъдено да заплати на Д.С.Ц. ***  сума в размер на 150 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

         В частната жалба на "Топлофикация- Плевен" ЕАД срещу определение №23/24.01.2020г. по гр.д.№9/2020г. на РС- Никопол, се излагат възражения, че съдебният акт на първата инстанция е неправилен и незаконосъобразен. В заповедното производство била подадена молба от дружеството, че Д.Ц. е заплатила сумите- главница и лихви, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК, след подаването му, поради което няма да се предявява иск за вземането, а се претендира само издаване на изпълнителен лист за разноските. Обжалваното определение било неправилно, тъй като съдът не съобразил тълкувателната практика на ВКС- ТР 4/2013г.  на ОСГТК.  На 03.12.2019г.  било извършено доброволно плащане и на разноските, което следвало да се вземе предвид съгласно чл. 235 ГПК.  Присъдените в полза на Д.Ц. разноски в размер на 150 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в заповедното производство, били прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото.

         Претендирано е изцяло да се отмени обжалваното определение и да се постанови съдебен акт, с който да  се постанови заповед №917/14.03.2019г. по чгрд №1597/2019г. на РС- Плевен да влезе в сила.

         Габровският окръжен съд, като взе предвид данните по делото и изложеното в частната жалба, намира следното:

         Настоящата съдебна инстанция не може да преценява или коментира постановените съдебни актове на РС- Плевен и ОС- Ловеч. Предмет на в.ч.гр.д. №234/2020г. на ГОС е само определение №23/24.01.2020г. по ч.гр.д.№9/2020г. на РС- Никопол, което е постановено в изпълнение на указанията дадени в  определение №876/11.11.2019г. по ч.гр.д.№587/2019г. на ОС- Ловеч.

         По общото правило на на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право- и това са фактите, настъпили от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, ако такъв е предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. 415, ал. 1 ГПК- ТР 4/2013г. В случая тези факти са, че главницата и лихвите са заплатени  на заявителя на 28.03.2019г., след образуване на заповедното производство пред районният съд /образувано на 13.03.2019г./ и издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение /на 14.03.2019г./, а разноските са заплатени на 03.12.2019г.- също преди подаване на жалбата, по която е инициирано настоящото производство на 07.02.2020г., както и преди постановяване на обжалваното в настоящото производство определение на РС- Никопол.

         На основание изложеното неоснователна е частната жалба срещу определението на РС- Никопол, в частта, в която се претендира същото да се отмени и да се постанови съдебен акт, с който заповед №917/14.03.2019г. по ч.гр.д. №1597/2019г. на РС- Плевен да влезе в сила. Неправилно обаче първата инстанция е присъдила разноски за заповедното производство  в размер на 150 лева в полза на Д.Ц.. Главницата и лихвите, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК, са заплатени от нея след издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение, на датата на подаването на възражение срещу същата, поради което с оглед общото правило за  отговорност относно разноските, такива не се дължат.

         С оглед изхода на настоящото производство на жалбоподателя не се следва присъждане на разноски / предвид и  правилото, че разноски в производство за разноски не се присъждат/.

         Водим от гореизложеното съдът

 

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ОТМЕНЯ определение №23/24.01.2020г. постановено по ч.гр.д.№9/2020г. на РС- Никопол, в частта, в която "Топлофикация- Плевен" ЕАД  е осъдена да заплати на на Д.С.Ц. ***,  сума в размер на 150 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част подадената частна жалба от "Топлофикация- Плевен" ЕАД против определение №23/24.01.2020г. постановено по ч.гр.д.№9/2020г. на РС- Никопол.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ                                   ЧЛЕНОВЕ: