№ 34
гр. Велико Търново, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ М.
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000276 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 58/20.06.2022 г. по т.д. № 174/2021 г. Плевенският окръжен съд осъдил
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр. София да заплати на Р. С. Ю. на основание чл.
380, ал. 1 и чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ексцес
и претърпяна оперативна интервенция в резултат на ПТП на 26.09.2018 г. в гр. Плевен, с
оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение към 26.09.2018 г. по
застрахователна полица на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД № BG22118001644355,
с валидност от 6.06.2018 г. до 5.06.2019 г., в размер на 20 000 лв., заедно със законната
лихва, считано от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като до размера на
30 000 лв. отхвърлил предявения иск като неоснователен. Със същото решение съдът осъдил
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД- гр. София да заплати на Р. С. Ю. обезщетение за
претърпени имуществени вреди на същото основание в размер на 5 538,20 лв., заедно със
законната лихва от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр. София да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв на адв. Т. П. възнаграждение в размер на 1 296,15 лв., а по сметка на Плевенски
окръжен съд – държавни такси и разноски за производството в размер на 1 188,20 лв.
Осъдил Р. С. Ю. да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр. София
деловодни разноски в размер на 72,50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивна жалба против горното решение в частта, с която са уважени предявените
искове за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, е подадена от
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр. София, чрез юрисконсулт Р. Ч.. Оплакването е
за неправилност на съдебния акт в обжалваната част. В жалбата се излага, че при
постановяване на решението си съдът неправилно е приел, че искът е доказан при
справедлив размер на неимуществените вреди от 20 000 лв. Твърди се, че претендираните
като ексцес увреждания са настъпили за ищцата още в хода на производството по т.д. №
1
14/2019 г. на Окръжен съд – Плевен, като в настоящото производство били допуснати и
обсъдени доказателства и обстоятелства, обсъдени в предходното производство,
преклудирани и пререшени от състава на окръжния съд, постановил обжалваното решение.
Извършената оперативна интервенция била нормално лечение на наличното още към
предявяване на първоначалната искова претенция увреждане, посочено в КТ изследване от
2.10.2018 г. на прешлените на ниво С5-6, с оглед на което същото не представлява наличен
ексцес, а е с дегенеративен характер и не подлежи на обезщетяване. Твърди се, че в случая
се касае до вид изменения, към които тялото на ищцата е склонно или до такива, които са
породени от начина на живот. Не било допустимо да се присъжда обезщетение за
установено по повод вредоносното събитие заболяване, налично клинично и преди него, но
протекло до момента му без симптоматика, което нормално преминава в посочените
състояния и е нормално да се лекува по посочения начин, но не било причинено при или по
повод на него. Ноторно известно било също, че посочените в исковата молба оплаквания
били налични при всички индивиди страдащи от това заболяване. Посочва се, че
травматичното увреждане на пострадалата е напълно обезщетено още в производството по
т.д. № 14/2019 г. на Окръжен съд – Плевен, като характерът на поставената диагноза, с оглед
проведеното лечение на оплакванията във връзка с ПТП, е само повода, при който е
установено, че е налично заболяването. Нанесените травми, които са в пряка причинна
връзка с процесното ПТП били отшумели напълно. Претърпяната телесна повреда била
изключително лека и именно поради пълното възстановяване на пострадалата в рамките на
обичайния за подобни травми период и без усложнения, размерът на присъденото
обезщетение по т.д. № 14/2019 г. на Окръжен съд – Плевен бил справедлив. Претендираното
в настоящото производство обезщетение било недължимо, прекомерно и не кореспондирало
с действителните вреди, както и със съдебната практика в сходни случаи. Неправилно съдът
приложил и чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на неимуществените вреди, като
присъденото обезщетение било в изключително завишен размер, несъобразен със социално-
икономическите условия в страната към датата на ПТП, с възрастта на пострадалата, както и
с естеството на самите увреждания. В хода на съдебното дирене не били доказани
наведените в процеса твърдения за търпени неимуществени вреди в условията на ексцес,
които да се намират в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието и които
да са с интензитет, кореспондиращ с присъдената парична сума за обезвреда. Направено е
искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции за
неимуществени и имуществени вреди изцяло, а алтернативно – за намаляване на
обезщетението за неимуществени вреди до размер на 4 000 лв. Жалбоподателят претендира
в своя полза и присъждането на разноски за производството, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната по жалбата страна Р. С. Ю., чрез адв. Т. П., е депозирала писмен отговор, в
който заема мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
становищата на страните и доказател ствата по делото, приема за установено следното:
Пред Плевенския окръжен съд са предявени искове с правно основание чл. 432 от КЗ
от Р. С. Ю. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр. София за заплащане на
сумата 30 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на настъпило усложнение от увреждане, причинено при ПТП на
26.09.2018 г., за което е било присъдено обезщетение с влязло в сила съдебно решение,
както и сумата 5 538,20 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка със
същото усложнение в здравословното състояние на ищцата, ведно със законната лихва от
10.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
От фактическа страна се установява следното:
С решение № 125/5.08.2019 г. по т.д. № 14/2019 г. Плевенският окръжен съд осъдил
2
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр. София да заплати на Р. С. Ю. сумата 35 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 26.09.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. Със същото решение съдът осъдил „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр.
София да заплати на Р. С. Ю. сумата 311,86 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди от същото застрахователно събитие, ведно
със законната лихва от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са
разноски.
С решение № 118/15.04.2020 г. по в.т.д. № 468/2019 г., поправено с решение №
144/18.05.2020 г. по същото дело, Великотърновският апелативен съд отменил решение №
125/05.08.2019 г. на Окръжен съд – Плевен по т. д. № 14/2019 г. по описа на същия съд, в
частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр. София е осъдена да заплати на
Р. С. Ю. на основание чл. 432 от КЗ разликата над 15 000 лв. до претендирания и присъден
размер от 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпилото на 26.09.2018 г. застрахователно събитие по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и в съответната част за разноските,
вместо което отхвърлил предявения от Р. С. Ю. против „Застрахователна компания Лев Инс“
АД – гр. София иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата над 15 000 лв.
до предявения размер от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 26.09.2018 г. в гр. Плевен,
причинено от К. Н. Г. при управление на л. а. „Фолксваген Голф“ с ДК № ЕН 39****, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане. Потвърдил решението в
останалата обжалвана част. С определение № 309/20.05.2021 г. по т.д. № 1884/2020 г.
Върховният касационен съд не допуснал касационно обжалване на решението на въззивния
съд.
В производството по т.д. № 14/2019 г. на Окръжен съд – Плевен е установен факта на
настъпилото ПТП, механизма на настъпването му, виновното лице, както и наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на виновния водач към датата на настъпване на ПТП. Установено е наличието и
на следните травматични увреждания, получени от ищцата в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП – повърхностна травма на окосмената част на главата и увреждане на
шийни коренчета с радикулопатия С5 и С6 двустранно.
Видно от приложения по делото амбулаторен лист № 492/29.07.2020 г., на същата
дата по отношение на ищцата е извършен контролен преглед при лекар невролог, при който
е установено, че от повече от месец Р. Ю. се оплаква от силно главоболие, болки и
ограничена подвижност в шийния отдел на гръбначния стълб, като болката ирадира към
плешките, раменете и двете ръце със силно изтръпване на пръстите. Отразено е, че подобни
оплаквания има от няколко години с доказани шийни дискови хернии, като няма
подобрение от проведеното амбулаторно лечение. При извършено МРТ изследване на
24.07.2020 г. е установено наличието на голяма медианна дискова херния на ниво С5-С6 с
оформяне на централна спинална стеноза и миелопатия. Ищцата е насочена за консултация
с неврохирург за провеждане на оперативно лечение.
От представената епикриза, издадена от клиниката по неврохирургия към МБАЛ
Токуда-гр. София се установява, че Р. Ю. е постъпила за лечение в клиниката на 10.08.2020
г. Окончателно поставената диагноза е спондилодискогенна стеноза С5 – С6, като след
предварителни изследвания и консултации с лекари от различни специалности, на
12.08.2020 г. е извършена операция, с поставяне на шийна остеосинтеза. Ищцата е изписана
3
на 17.08.2020 г., след гладко протекъл постоперативен период и в добро общо състояние, без
неврологично влошаване. Предписано е медикаментозно лечение, проследяване на
общосоматичния и неврологичен статус от общопрактикуващия лекар, а при необходимост
– нова консултация с неврохирург.
По делото са представени болнични листи, видно от които ищцата е била в отпуск
поради временна нетрудоспособност за периода от 24.07.2020 г. до 16.09.2020 г.
С писмо от 09.06.2021 г. ищцата Р. Ю. е предявила извънсъдебно претенцията си за
обезщетение за претърпени в условията на ексцес неимуществени и имуществени вреди
спрямо застрахователя „Застрахователна компания Лев Инс“ АД. По делото липсват данни
за произнасяне на застрахователното дружество по така предявената претенция.
От заключението по допуснатата от първоинстанционния съд съдебномедицинска
експертиза се установява, че при извършените прегледи и изследвания на Р. Ю. са били
диагностицирани: повърхностна травма (разкъсно-контузна рана) по окосмената част на
главата; наличие на медианна дискова херния, със стенозиране на предното епидурално
пространство и компресия на медулата на ниво С5-6 (пети – шести шийни прешлени). При
контролно МРТ изследване от 22.05.2019 г. е описана втора протрузия с образуване на
херния на ниво С6-7, която при по-късно изследване от 24.07.2020 г. не е потвърдена.
Изяснено е, че дисковите хернии представляват постоянно общо разстройство на здравето,
неопасно за живота. Разкъсно-контузната рана представлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. При образните изследвания е установено наличието на голяма
медианна дискова херния с изразена компресия на медулата и оформяне на спинална
стеноза, т.е. голяма срединно разположена херния, която стеснява гръбначномозъчния канал
и притиска гръбначния мозък и нервните коренчета в тази област. Изяснено е, че всичко
това води до посочената симптоматика – главоболие, болка в областта на раменете и ръцете,
спазъм на паравертебралната мускулатура, ограничена подвижност, изтръпване на
страничната повърхност на ръцете и пръстите на ръцете, намалена чувствителност и слабост
в мускулатурата на ръцете, което рязко влошава качеството на живот. Заключението на
вещото лице от медицинската експертиза е, че в случая е налице причинно-следствена
връзка между претърпяното ПТП и образуваната дискова херния, която води до влошаване
на здравословното състояние на пострадалата. Провеждано е лечение, възприето при
подобни травми – първоначално консервативно (медикаментозно и физиотерапия), а
впоследствие, поради неуспех на консервативното лечение – извършване на оперативна
намеса – в случая премахване на диска заедно с шиповете (дискектомия и остеофитектомия)
и замяна на собствения диск с имплант. Периодът на консервативно лечение е от появата на
първите симптоми след датата на инцидента до оперативното лечение. Медикаментозна
терапия, хигиенно-диетичен режим и физиотерапия се препоръчват и след операцията.
Вещото лице е посочило, че не може да се обсъжда продължителността на възстановителния
период, ако се има предвид пълно излекуване, тъй като състоянието на предходното здраве
може да не се постигне, което е видно и от състоянието на пострадалата при проведения
контролен преглед на 7.04.2022 г. От заключението се установява също, че във всяка
оперативна намеса се съдържа елемент на риск и опасност. Интервенцията на прешлените в
областта на шията е с висок риск, свързан с възможността за увреждане на гръбначния мозък
и нервните коренчета, което да доведе до отпадна симптоматика. Съвременните
неврохирургични методи и техника силно снижават подобни възможности. В конкретния
клиничен случай операцията е била успешна. Изяснено е, че при голяма медианна дискова
херния на ниво С5-6 опасността от тежки последствия е по-голяма, ако не се извърши
операция при наличие на показания – развитие на мускулна слабост, отпадна симптоматика,
при неуспех на консервативното лечение. При извършената операция е отстранен диска и е
укрепен шийния гръбначен стълб, но все още е налице неврологична симптоматика.
В материалите по делото са представени рецепти за следните медикаменти:
4
Флостерон (кортикостероид); Мидокалм (при повишен мускулен тонус); Милгамма (прилага
се при неврологични заболявания, невропатии и полиневропатии); Афламил (аналгетично,
противовъзпалително и антиревматично действие); Етодин форте (при възпаление на меките
тъкани, мускулни болки); Паратрамол (аналгетик, при лечение на средна до силна болка);
Профенид и Мовалис (нестероидни противовъзпалителни препарати); Бриека (при
невропатична болка и тревожно разстройство); Аритави (при тревожност и депресия);
Темпалгин. Изписани са също Дексофен (нестероиден противовъзпалителен препарат);
Пантопразол (намалява образуването на киселина в стомаха); Солпадеин (аналгетик).
Всички тези лекарства се прилагат при конкретното заболяване. При оперативната
интервенция са използвани консумативи, които се заплащат от пациента. От заключението
се установява още, че дегенеративни заболявания на гръбнака е общ термин, който обхваща
всяко увреждане на гръбначния стълб. Срещат се и в млада възраст, като в повечето случаи
се касае за нормални процеси на износване на спиналните и невралните елементи,
образуване на остеофити и др. При направена рентгенова снимка на пострадалата на
26.09.2018 г. е вписано „дегенеративни изменения“, без друго уточнение. При последващите
изследвания, включително и МРТ, не се описват други промени. Дегенеративните
заболявания на гръбначния стълб се развиват бавно, като е възможно това да става и без
симптоматика. Откриват се при образно изследване по друг повод. По делото няма данни за
клинични прояви от дегенеративен характер (неврологични прояви). Такива се появяват след
пътнотранспортния инцидент във връзка с развитието на шийната херния на ниво С5-6.
Вещото лице е изяснило, че дисковите хернии се получават при нарушение на целостта на
фиброзния пръстен между прешлените и навлизане на пулпата в травмираното тяло, при
което се притискат коренчетата на гръбначномозъчните нерви и/или се компресира
гръбначния мозък (медула; миелон). Дисковата херния може да се развие постепенно при
напредване на дегенеративните изменения или остро – при рязко притискане и разкъсване
на фиброзния пръстен при огъване в областта на шията. Подобни случаи могат да възникнат
при изяснения по делото механизъм на настъпване на ПТП – блъскане на пешеходец от лек
автомобил. Оплакванията възникват в резултат на притискане на хернията на
гръбначномозъчните коренчета и гръбначния мозък. Хронологията на протичане на
заболяването при пострадалата, както и проведените образни изследвания отговарят на
клиничната картина на развитието на една остра шийна травма.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е изяснило, че
обикновено в подобни случаи се започва с обезболяващи, противовъзпалителни,
физиотерапия, гимнастика и когато това не помогне и още повече, ако започне да се развива
отпадна симптоматика – слабост на ръцете, изтръпване на пръстите на ръцете, болка, се
налага извършването на операция. Въздържането от операция в този случай е по-опасно, тъй
като хернията може да нарасне и да притисне гръбначния мозък (каквото притискане вече е
съществувало при пострадалата) и да се получи парализа на тялото от шията надолу. Тогава
се пристъпва към операция. Изяснено е още, че спиналната стеноза и миелопатията са
настъпили от момента на травмата, като впоследствие натискът се е увеличавал постепенно
и симптомите са нараствали. Настъпилото ПТП е острият момент, който е довел до
образуването на хернията. Вследствие на операцията ищцата е изпитвала остри болки в
продължение на месец и половина, като продължава да изпитва болки и към настоящия
момент. Шийната зона е проблемна и следва да се подхожда внимателно и бавно при
раздвижването . Няма данни за наличие на херния преди процесното ПТП. Няма данни
ищцата да е имала оплаквания и да са правени изследвания в този смисъл. Вещото лице е
посочило още, че е възможно и други събития, освен ПТП, да причинят оплакванията на
ищцата. С течение на годините при всеки човек се развиват дегенеративни изменения, които
се приемат като възрастови изменения и промени на костната структура, но могат да се
развият и от млади хора. При подобни дегенеративни изменения може да се образува херния
дори и без травма или пък да се развият остеофити – костни израстъци. В един от
5
извършените прегледи е описано, че при ищцата са установени такива дегенеративни
изменения, но не е описано какви са били те. Тъй като в болница Токуда при извършването
на операцията е описано, че са премахнати остеофити, вероятно ищцата е имала такива, но е
нямала тази тежка клинична картина и херния. Може да се достигне до образуването на
подобна херния с годините, но тя не може да се прибере от само себе си. Може само да бъде
терапевтично повлияна. При някои хора може да се стигне до операция, при други – не. При
ищцата се е стигнало до операция, поради това, че тя е започнала да има отпадна
неврологична симптоматика. Подобни хернии са много разпространени. Вещото лице дава
заключение, че хернията в случая се е появила след процесното ПТП, като нататък се е
развила по нормална клинична картина, която е довела до операция.
Като свидетел по делото е разпитан З. Р. З., живеещ във фактическо съжителство с
ищцата Р. Ю.. От показанията му се установява, че през септември 2018 г. ищцата
претърпяла ПТП, при което получила травма на врата от удар на главата в земята. В
резултат на това получила дискова херния на шийния дял на С5 и С6. Първоначално било
проведено консервативно лечение, включващо медикаментозна терапия, назначена от
невролог в гр. Плевен и два курса физиотерапия – по десет дни всеки. Това продължило
около година, но тя не се повлияла от консервативното лечение. Болките, които изпитвала и
изтръпванията, които получавала по крайниците си при ходене, при качване и слизане по
стълбите, загубата на сила в ръцете, не се повлиявали от консервативното лечение. Тогава
неврологът, който предписал тази терапия я насочил към консултация с неврохирург за
евентуално оперативно лечение. Вследствие на това, през август 2020 г. отишли в гр. София,
като направили консултация в „Пирогов“ с проф. Г.. След това направили и консултация в
„Св. Иван Рилски“ и накрая в болница „Токуда“ при доц. Н.. Последният извършил
операцията на Р.. След операцията, за да може сама да се обслужва, били нужни три месеца.
Свидетелят бил приет в болницата като неин придружител. Били наясно с рисковете от
операцията, включително и с възможността тя да не стане от операционната маса или да
получи засягане на друг нерв. И двамата изпитвали страх от всичко това. Събрали много
информация и мнения, но в крайна сметка решили да предприемат оперативно лечение. В
болницата свидетелят бил личен асистент на ищцата. Тя не можела сама да става, да се
самообслужва, да се храни, да ходи до тоалетна. При всяко едно ставане с негова помощ ѝ се
виел свят и нямала сила. Не била на себе си. Изпитвала силни болки. Престоят в болницата
бил много труден. Изписали я на петия ден след операцията; тогава се прибрали в гр.
Плевен. В онзи момент Р. се възползвала от максималния брой отпуск по болест, който се
полагал след операцията – до седмия месец била в отпуск поради временна
неработоспособност, като преди операцията също ползвала такъв отпуск. Свидетелят
вършел всичко вкъщи, включително и домакинската работа, като се грижел и за ищцата
изцяло. Тя не можела да прави нищо без да изпита болка. Три месеца след операцията
започнали да излизат навън, като всеки път ищцата изпитвала световъртеж. Всяко излизане
за нея представлявало голяма трудност. След операцията получила ограничение в
движението на врата вследствие на сложения имплант, като това не се променило и
впоследствие. Р. започнала работа едва след седмия месец от операцията, когато вече нямало
как да продължи отпуска си поради временна неработоспособност. Възстановила се до
някаква степен, но продължавала да изпитва болки. Мускулите на гърба, около шията и
врата , били постоянно схванати. Свидетелят (рехабилитатор по професия) правел
масажи всеки ден. При най-малката промяна във времето, при излагане на малко течение –
на климатик или навън, всички тези неща се отразявали негативно на мускулите на врата и
на шията, както и на болките . Тя слязла към операционната зала със сълзи на очите;
изключително много се страхувала. Когато се прибрали в гр. Плевен тя виждала, че
свидетелят вършел всичко и това я накарало да се чувства непълноценна. Поначало тя била
много енергичен човек, много дейна и операцията повлияла. Искала по-рано да започне
работа, още на петия-шестия месец, но нямало как физически да се случи това. Това не
6
подействало добре на психиката. Имало моменти, в които тя си мислела, че свидетелят я
съжалява, защото не е способна да извършва и най-лесната домакинска работа, още повече
да ходи на работа и да изкарва пари, като тези моменти били изключително трудни и
двамата и за нашите взаимоотношения. Двамата живеели заедно и към датата на инцидента
и към настоящия момент. При катастрофата колата я ударила с дясната си част – вратата и
страничното огледало, тя паднала първо на задните си части, а след това назад, като си
ударила главата в земята. Травмата не била установена веднага, защото тогава била
направена само рентгенова снимка, на която не се визуализирала дискова херния. Вечерта, в
същия ден, Р. казвала, че всичко е наред. След няколко дни започнали болките във врата и
тогава направили изследване със скенер. Преди катастрофата тя не е имала болки в областта
на врата, не е имала проблеми с мускулите на врата и на шията. Тогава работела в магазин
за дрехи в МОЛ-а. Работата била свързана с активна физическа дейност – подреждане на
дрехи, вдигане на кашони. Именно болките, които изпитвала пречили на работата. Преди
операцията медикаментите не влияели по никакъв начин; изпитвала болки постоянно.
Постоянно изпитвала изтръпвания, болки, изпускала чаши. Посетили специалист, който
назначил консервативното медикаментозно лечение. Провели и курсовете физиотерапия по
план. Резултатът от операцията бил положителен от гледна точка на това, че изчезнали
неврологичната болка, изтръпването, както и т.нар. „биене на ток“ – импулсите по
крайниците, но останала мускулната болка и към настоящия момент. След операцията
отново провели курс физиотерапия, насочена към успокояване на самите мускули на шията
и на тези към гърба, тъй като били, а и все още са, напрегнати, получавали мускулен гард,
спазъм, ставали твърди, поради което се опитвали да ги успокоят с физиотерапията, да се
отпусне самата мускулатура, за да не я боли. Въпреки това и към момента ищцата изпитвала
болки. Физиотерапията представлявала временно успокоение на симптомите. Р. не
спортувала нито преди, нито сега. Сега тя работела на друго място.
При тези данни от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:
Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата Р. Ю. вследствие на усложнение от травма, причинена при ПТП, е отхвърлен за
разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва, е влязло в сила като
необжалвано.
Предмет на въззивното производство е решението, в частта, с която искът за
неимуществени вреди, претърпени от Р. Ю., е уважен до размера на сумата 20 000 лв., ведно
със законната лихва, както и в частта, с която е уважен изцяло искът за имуществени вреди в
размер на 5 538,20 лв., ведно със законната лихва. Решението в тези части е валидно и
допустимо.
В настоящото производство се претендира обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в условията на ексцес – поради допълнително претърпени вреди
(влошаване на здравословното състояние) от увреждане, настъпило при ПТП на 26.09.2018
г., виновно причинено от водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.
С чл. 51, ал. 1 от ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на
пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На
обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще
настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. По отношение
на неимуществените вреди, последващото обезщетяване би било неоснователно, само ако
настъпването им е било взето предвид в предходното производство и е формирало размера
на присъденото обезщетение, както изрично е посочено в т. 10 на ППВС № 4/1975 г.
Предходното обезщетение за претърпени имуществени вреди обаче не може да обхваща и
новонастъпилите, освен присъдените при условията на бъдеща периодичност такива, т. е.
при новонастъпили имуществени вреди, дори те да не се настъпили в резултат от влошаване
7
на състоянието, обезщетяване се дължи, стига те да са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
В производството по чл. 51, ал. 1 вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, предмет на
установяване е следният фактически състав - влошаване състоянието на увредения и
причинната връзка на това влошаване с увреждането, за което е била ангажирана
отговорността на застрахователя в предходното производство.
В случая настоящият състав на въззивната инстанция намира, че предявените искове
за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в условията на ексцес, са установено
по своето основание.
Безспорно установено е по делото, че с влязло в сила решение № 125/5.08.2019 г. по
т.д. № 14/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в полза на ищцата е присъдено
обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на
травматични увреждания, получени при ПТП на 26.09.2018 г. При произнасянето си съдът е
взел предвид следните увреждания – повърхностна разкъсно-контузна рана и охлузване на
окосмената част на главата и дискова херния на ниво С5-6; проведеното към онзи момент
консервативно (с медикаменти и физиотерапия) лечение, както и търпените болки,
страдания и неудобства в тази връзка. Провеждането на оперативна интервенция е посочено
само като наложително при евентуално влошаване на състоянието на пострадалата, но не е
обсъждано наред с останалите обстоятелства, имащи значение за формирането на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди, тъй като към онзи момент не са
съществували данни за необходимост от такова лечение, нито такова е провеждано.
Безспорно установено е по делото от представената медицинска документация и от
заключението на допуснатата съдебномедицинска експертиза, че по повод оплаквания от
тилно главоболие, болки и ограничена подвижност в шийния отдел на гръбначния стълб,
разпространяващи се към плешките, раменете и двете ръце с изтръпване на пръстите, на
24.07.2020 г. по отношение на ищцата Р. Ю. е проведено МРТ изследване, при което е
констатирано наличието на голяма медианна дискова херния на ниво С5-С6 с оформяне на
централна спинална стеноза и миелопатия. В тази връзка ищцата е насочена за консултация
с неврохирург за оперативно лечение.
По отношение на ищцата е проведено оперативно лечение с премахване на диска
заедно с шипове и замяна на собствения диск с имплант (дискектомия и остеофитектомия)
на 12.08.2020 г.
Безспорно установено е също, че получените увреждания се намират в пряка
причинна връзка с претърпяното ПТП. В предходното производство е изяснено, че
дисковата херния на ниво С5-С6 е причинена на ищцата именно вследствие на инцидента.
Няма и понастоящем данни за дегенеративни прояви у ищцата, като описаната по делото
симптоматика датира от инцидента. Обсъжданите в настоящото производство данни сочат
на развитие на здравословното състояние на ищцата в негативна насока – настъпило е
усложнение в развитието на дисковата херния, като поради невъзможността състоянието
да бъде овладяно с медикаментозна терапия и физиотерапия е пристъпено към оперативно
лечение. Вещото лице, изготвило заключението по съдебномедицинската експертиза
категорично е изяснило, че се касае за голяма срединно разположена херния, която стеснява
гръбначномозъчния канал и притиска гръбначния мозък и нервните коренчета в тази област,
което води до описаната симптоматика и влошава качеството на живот на пострадалата.
Извършената оперативна намеса е била необходима, като въпреки риска от операцията,
съществува дори по-голяма опасност от тежки последствия, ако такава не бъде извършена.
С оглед на изложеното, в случая са установени елементите от фактическия състав по
чл. 51, ал. 1 вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ – доказано е наличието на влошаване в
състоянието на увреденото лице – ищцата Р. Ю., като това влошаване на здравословното
състояние се намира в причинна връзка с увреждането, за което е била ангажирана
8
отговорността на застрахователя в предходното производство. При това усложнението не е
било обхванато от обезщетението, присъдено с влязлото в сила решение. В случая е налице
неудовлетворена вреда, настъпила от влошаване на състоянието на ищцата и последвалата
операция. При ищцата се е стигнало до операция, поради това, че тя е започнала да има
отпадна неврологична симптоматика.Поради това предявените искове са установени по
основание, а всички възражения на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни.
По отношение на размера на обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при
преценка на конкретните обстоятелства – характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения и др. Утвърдилата се съдебна практика приема, че при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент/момента на увреждането/.
При определяне размера на дължимото на ищцата Р. Ю. обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания въззивният съд взе предвид
следните обстоятелства: проведеното лечение- оперативна намеса с премахване на диска
заедно с шиповете (дискектомия и остеофитектомия) и замяна на собствения диск с
имплант; изпитваните от ищцата болки и страдания, които първоначално (след извършената
оперативна интервенция) са били много силни; изпитваните от ищцата неудобства в
ежедневието поради невъзможността самостоятелно да се обслужва сама, както и поради
необходимостта да разчита изцяло на мъжа, с когото живее във фактическо съжителство за
осъществяване на ежедневните си битови потребности; възрастта на ищцата към момента на
произшествието- 27 години и към момента на извършената оперативна интервенция – 29
години; периода на възстановяване-около 3 месеца, след който период започнала да излиза
навън и да извършва обичайните си активности; болничния престой- 7 дни.
Съобразявайки горните обстоятелства и съобразно критерия за справедливост по чл.
52 от ЗЗД въззивният съд намира, че следва да бъде определено обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания в размер на 20 000 лв.
Този размер на обезщетение представлява справедлив еквивалент на претърпените от
ищцата неимуществени вреди. Не са налице предпоставки в случая за определяне на
обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък или по-висок размер от посочения.
Не са налице данни по делото, които да обосновават определянето на обезщетение в
по-нисък размер от посочения. Доводите, наведени във въззивната жалба в обратния смисъл,
са неоснователни. В тази насока съдът отчита и обстоятелството, че въпреки извършената
оперативна намеса ищцата може никога да не възстанови напълно здравословното си
състояние от преди инцидента. Налице са данни, че ищцата Р. Ю. е изпитвала интензивни
болки в шийната област до месец и половина след операцията, като и към настоящия момент
продължава да изпитва болки и скованост при движение. Ищцата се намира в млада възраст,
като по всяка вероятност последиците от инцидента ще я съпътстват непрекъснато и ще се
отразяват на качеството и на живот. Всичко изложено по-горе мотивира съда да приеме, че
така определения размер на обезщетението от 20 000 лв. представлява справедлив
еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди.
9
С оглед на изложеното исковата претенция за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от Р. С. Ю. е основателна до размер на сумата от 20 000
лв. и следва да бъде уважена в тази част.
До същия решаващ извод е достигнал и първоинстанционния съд, поради което
решението в обжалваната част, с която исковата претенция на Р. Ю. е уважена за сумата от
20 000 лв., следва да бъде потвърдено.
По размера на обезщетението за претърпени имуществени вреди съдът намира
следното:
С исковата молба ищцата е претендирала заплащане в своя полза на сумата от
5 538,20 лв. – имуществени вреди, представляващи разходи, направени във връзка с
лечението . Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства: фактура №
**********/17.08.2020 г., с приложен към нея касов бон, за сумата 120 лв., с ДДС – за
техническо и битово обслужване за повече от 3 дни; фактура № **********/17.08.2020 г., с
приложени към нея 2 бр. касови бонове, за сумата 5 040,60 лв., с ДДС - за такса за избор на
лекар, потребителска такса и доплащане на имплант, незаплащан или частично заплащан от
НЗОК; касов бон от 10.08.2020 г. за заплатено изследване RT-PCR за COVID-19 на стойност
от 130 лв.; касов бон от 17.08.2020 г. за заплатена такса за паркинг на стойност от 140 лв.;
касов бон от 17.08.2020 г. за закупени медикаменти на стойност от 42,60 лв.; касов бон от
17.08.2020 г. за закупена ортеза за ръка на стойност 65 лв.
В заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза вещото лице е
посочило, че закупените медикаменти се прилагат при лечение в подобни случаи. От
заключението се установява също, че при извършената операция са използвани
консумативи, които се заплащат от пациента. С оглед на това разходите в размер на 42,60
лв. за закупени медикаменти и 5 040,60 лв. за такса за избор на лекар, потребителска такса и
доплащане на имплант, незаплащан или частично заплащан от НЗОК, са в причинна връзка
с настъпилото усложнение в здравословното състояние на ищцата и представляват
имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване.
Съдът намира, че сумата от 130 лв. за заплатено изследване за COVID-19 също има
връзка с проведеното лечение, доколкото касовият бон е от 10.08.2020 г., а в издадената от
УМБАЛ „Токуда“ епикриза е отразено, че именно на 10.08.2020 г. по отношение на ищцата
е проведено такова изследване. Сумите от 120 лв. – за техническо и битово обслужване и
140 лв. – заплатена такса за паркинг, също представляват разходи, понесени от ищцата във
връзка с лечението . Касовият бон относно таксата за паркинг е издаден от „Аджибадем
Сити Клиник“ ЕАД, което дружество е едноличен собственик на капитала както на
„Аджибадем Сити Клиник Сървисис“ ЕООД, издало фактурата и касовия бон за заплатеното
техническо и битово обслужване, така и на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“
ЕАД, в чието болнично заведение е проведено лечението на ищцата. Платежните документи
са с дата 17.08.2020 г., която съответства на деня на изписването ѝ.
Всички коментирани по-горе писмени доказателства установяват понасянето от
ищцата на разходи за лечението в общ размер от 5 473, 20 лв., до който размер искът за
обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен.
Като доказателство за извършен разход към исковата молба е представен и касов бон
за сумата от 65 лв. за закупена на 17.08.2020 г. ортеза за ръка. По делото обаче липсват
данни на ищцата да е предписвано носенето на такава ортеза във връзка с възстановяването
от проведената оперативна интервенция. Липсват подобни твърдения и в исковата молба.
Ето защо извършеният разход в размер на 65 лв. не се намира в причинна връзка с
усложнението в здравословното състояние на ищцата и поради това не представлява
имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване в настоящото производство. Искът за
обезщетение на имуществени вреди следва да бъде отхвърлен за разликата над 5 473,20 лв.
до пълния предявен размер от 5 538,20 лв., като неоснователен и недоказан. В тази част
10
въззивната жалба, подадена от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е основателна.
Поради различието в крайните решаващи изводи на въззивната инстанция и
първостепенния съд по отношение на иска за имуществени вреди, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която искът за имуществени вреди е уважен за разликата
над 5 473,20 лв. до пълния предявен размер, като в тази част искът следва да бъде
отхвърлен. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Посочените по-горе суми от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и
5 473,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди, следва да бъдат присъдени ведно със
законната лихва от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане, съобразно искането,
направено от ищцата.
При този изход на делото, съобразно обжалваемия интерес пред въззивната
инстанция и уважения размер на исковете, в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна Р. Ю. – адв. Т. П., следва да бъде присъдена общо сумата 3 047,32 лв. –
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, формирана от сбора от минимално
дължимия адвокатски хонорар за процесуално представителство по двата иска, изчислен по
правилата на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 58/20.06.2022 г. на Окръжен съд – Плевен, постановено по т.д.
№ 174/2021 г. по описа на същия съд, в частта, с която исковата претенция на Р. С. Ю. за
обезщетение на имуществени вреди, претърпени вследствие ексцес от увреждане, получено
при ПТП на 26.09.2018 г., е уважена за разликата над 5 473,20 лв. до пълния предявен размер
от 5 538,20 лв., ведно със законната лихва от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. Белене, *********,
вх. Д, ет. 1, ап. 2 срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, **********, иск за заплащане на сумата над
5 473,20 лв. до 5 538,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на
ексцес от увреждане, получено при ПТП на 26.09.2018 г., ведно със законната лихва от
10.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58/20.06.2022 г. на Окръжен съд – Плевен, постановено
по т.д. № 174/2021 г. по описа на същия съд, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, **********, представлявано заедно от изпълнителните
директори М. М. - Г. и П. Д. да заплати на адвокат Т. П., Софийска адвокатска колегия, със
служебен адрес: гр. София, ********, сумата 3 047,32 лева –адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12