ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1239
Търговище, 28.08.2024 г.
Административният съд - Търговище - VI състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | МАРТИН СТАМАТОВ |
Като разгледа докладваното от съдия МАРТИН СТАМАТОВ административно дело № 20247250700179 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба /първоначално озаглавена жалба и уточнена с молба от 14.08.2024г./ подадена на 01.08.2024г. от ответника по делото - Комисия по чл.23 от ЗНЧ при Община Търговище, назначена със Заповед №РД-3 1216/02.11.2022г. на Кмета на Община Търговище, представлявана от председателя на комисията-А. Н., съгласно Решение №1 по Протокол от 09.11.2022г., за изменение на постановеното по делото определение № 1048/30.07.2024г. в частта за разноските, като се намали размера на присъдените на ищеца разноски от 710 лв. на 410 лв.
Насрещната страна по молбата - „Народно читалище „Иван Вазов-1908“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, общ. Търговище, ул. „Георги Димитров“, представлявано от Д. Х. Д., изразява становище да не се уважава исканото изменение на съдебното решение в частта му за разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба /уточнена с молби от 21.05.2024г. и 13.06.2024г./ подадена от „Народно читалище „Иван Вазов-1908“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, общ. Търговище, ул. „Георги Димитров“, представлявано от Д. Х. Д., да бъде осъдена Комисия назначена съгласно Заповед на Кмета на Община Търговище по чл. 23 ЗНЧ № РД-3-1216 от 02.11.2022г. да преустанови незаконосъобразното си бездействие в противоречие с нормата на чл. 23 ЗНЧ и влязло в сила Решение по адм. д. № 203/2022г. по описана АдмСТ, като проведе събрание и се произнесе относно разпределението на сумата от 29127 лева представляваща резерв от годишната държавна и общинска субсидия за 2022г. предоставена за делегирана от държавата дейност – „Читалища в Община Търговище“ в указан от съда срок.
С постановеното протоколно определение от 30.07.2024г., производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковата молба предвид извършване на исканото действие в хода на процеса. С определението са присъдени разноски на ищеца в размер на 710 лв., от които 10 лв. - държавна такса и 700 лв. за адвокатско възнаграждение.
Молбата е предявена в срока за обжалване по чл.248, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и от надлежна страна – лицето, което е осъдено да заплати разноски, поради което съдът приема молбата за допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
В настоящия случай не се оспорва наличието на реално заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева в полза на представлявалия го в производството адвокат, съобразно валиден договор за правна помощ.
Съдът не споделя довода на молителя, че производството има за предмет оценяем иск, тъй като осъдителните искове по чл. 256 и 257 АПК са неоценяеми - в т.см. е трайната съдебната практика, пр. Определение № 1953 от 15.02.2010г. по адм. д. № 777/2010г. на ВАС, I о.
От това следва, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение от 800 лева е бил под минимално регламентирания в чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС размер от 1000 лева.
Съдът съобразявайки се с Решенията на СЕС по дело С-438/2022г. и съединени дела С-427/2016 и С-428/206, след преценка на относимите обстоятелства свързани с фактическата и правна сложност на спора, го е намалил още с оглед обема на извършените от адвоката на ищеца процесуални действия по настоящото дело. В случая това е сторено въпреки липсата на надлежно мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обосновано с твърдения за липса на фактическа и/или правна сложност на делото, каквото принципно следва да е налице / в т. см. пр. Определение № 5402 от 30.04.2024г. по адм. д. № 9040/2023г. на ВАС, VII о./
Целта на възлагане на съдебните разноски е справедливо възмездяване на спечелилата спора страна и разумното натоварване с разноски на загубилата спора страна. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Съобразно гарантирано в конституцията свое право, ищецът е избрал да бъде защитаван пред съда от адвокат, за което е заплатил уговорено възнаграждение за адвокатска услуга по сключен двустранен възмезден договор, съобразен с принципа на свободата на договаряне.
Намаляването на уговореното и заплатено между страните адвокатско възнаграждение следва да бъде изключение, а не обичайна практика, във връзка с дадените правомощия на съда по силата на закона /чл.78, ал.5 от ГПК/, съответно по решенията на СЕС, в случаите на явно несъответствие на заплатеното възнаграждение за един адвокат спрямо вида, фактическата и правна сложност на делото; количеството и качеството на предоставената правна защита и съдействие; преследвания интерес, т.е когато очевидно не е спазено залегналото в чл.36 от ЗА изискване уговореното между адвоката и клиента възнаграждение да е в справедлив и обоснован размер. Посочените в Наредба № 1/2004г. на ВАдвС възнаграждения, макар и незадължителни, представляват обективен критерий за стойността на адвокатската защита с цел избягване на субективизъм и осигуряване действието на водещия конституционен принцип за равно третиране на страните в производствата пред съд, както и на този за последователност и предвидимост уреден в чл. 14 АПК. В този смисъл е актуалната съдебна практика - пр. Определение № 6593 от 29.05.2024г. на ВАС по адм. д. № 10411/2023г., I о.; Определение № 5022 от 23.04.2024г. по адм. д. № 3851/2024г. на ВАС, VII о.; Определение № 959 от 5.03.2024г. по к. ч. гр. д. № 5106/2023г. на ВКС и др.
С оглед изложеното и конкретиката на казуса, следва да се отбележи, че в случая правоимащата страна е заплатила адвокатско възнаграждение преди в размер по-голям от присъдения и не следва допълнително да бъде финансово обременена с това, че административния орган впоследствие /след заплащането му/ в хода на процеса е признал конклудентно основателността на предявения иск като е издал искания адм. акт, и с това е обусловил прекратяване на делото при липса на постановен акт по същество.
Предвид изложените правни доводи, съдът намира, че присъденото възнаграждение от 700 лв., не е очевидно необосновано по размер съобразно фактическата и правна сложност на процесния спор /касаещ специфична правна материя на иск свързан със ЗНЧ/ и извършените от адвоката процесуални действия /изготвяне на искова молба, обосноваване допустимост на иска с допълнителни уточняващи молби и явяване в о.с.з/. От това следва, че молбата на ответника е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба подадена на 01.08.2024г. от Комисия по чл.23 от ЗНЧ при Община Търговище, назначена със Заповед №РД-3 1216/02.11.2022г. на Кмета на Община Търговище, представлявана от председателя на комисията-А. Н., съгласно Решение №1 по Протокол от 09.11.2022г., за изменение на постановеното по делото определение № 1048/30.07.2024г. в частта за разноските, като се намали размера на присъдените на ищеца разноски от 710 лв. на 410 лв.
Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от Определението да се изпрати на страните.
| Съдия: | |