Решение по дело №2516/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по жалба от М. С. М. от [населено място], обл.Варна , срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0253-000083/22.05.23г., издадена от нач.група към ОД МВР Варна , РУ Девня, с която на М., за управление на пътно превозно средство /ППС/ след употреба на наркотични вещества или техните аналози - нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена принудителна административни мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят посочва, че непосредствено след пробата с Дрегер Друг Тест 5000 на следващата дата – 22.05.23г. по свое желание си е направил тест в Медико – диагностична лаборатория „****“ резултата, от който е отрицателен, относно наличие на наркотични вещества. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – нач.група към ОД МВР Варна , РУ Девня, чрез гл. юрисконсулт Й., сочи че са били налице предпоставки за издаване на процесната заповед. С образуване на досъдебното производство е започнато решаване на въпроса за отговорността. Със съставяне на АУАН органът е длъжен да изземе свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. След това е задължен да издаде заповедта за ПАМ. Образувано е досъдебно производство и се очаква неговото приключване. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е установил следните факти:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № ***/21.05.23г. от мл. автоконтрольор към ОД МВР – Варна, в който са посочени следните установявания: На 21.05.23г. в 13,45ч. в [населено място]“, [улица], до №***, М. управлява л.а. Фолксваген с немска регистрация с рег. № ***, собственост на немска фирма, под въздействие на наркотични вещества или техните аналози- „Канабис- 25“, установено с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 ARLK - 0002, проба №***, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване № ***, който е връчен на жалбоподателя на същата дата и е отведен във ВМА- Варна за вземане на кръвна проба.

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0253-000083/22.05.23г. от нач.група към ОД МВР Варна, РУ Д , с която на М., за управление на пътно превозно средство /ППС/ след употреба на наркотични вещества или техните аналози - нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена принудителна административни мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Отнето е СУМПС [номер] и контролен талон.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 13.11.23г. Жалбата е депозирана на 14.11.23г., в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП.

В т. 1. 8 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор на ОД МВР – Варна във връзка с 1. 3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени служителите на МВР да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП- пол.пинсп. в сектор "ПП" при ОД МВР – Варна за цялата територия обслужвана от ОД МВР – Варна. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т. 3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл. 171, т. 1 от ЗДвП на началник група в сектор "ОП" при ОД МВР – Варна /т.1.7 от заповедта/ . С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма.

Протокол за сервизна проверка № ****/07.03.23г. установява, че Dreger Drugtest 5000 с идентификационен № ARLK-0002 е преминал проверка и срока на валидност на проверката е 12 месеца, т. е. до 07.03.24г. С него е отчетено наличие на канабис-25. Дрегерът е бил годен за използване, но това не е пречка за оспорване на резултата от същия.

Жалбоподателят е оспорил резултата на дрегера, поради това е дал кръвна проба за изследване. Бил е съпроводен до ВМА – Варна от служител на ОД МВР – Варна, където е взета кръвната проба, при спазване на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Процесуалният представител на ответника е заявил в съдебно заседание на 13.02.24г., че относно дадената кръвна проба от жалбоподателя към датата на съдебното заседание резултатите от изследването не са изготвени, поради което съдът приема, че чл. 142, ал. 2 от АПК, е неприложим. Не е предвидена правна възможност съдът да спре настоящото производство до изготвяне на Протокол за химико-токсикологично изследване.

Нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП установява, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая има наличие на кръвна проба, която все още не е изследвана, по причини независещи от жалбоподателя. При издаване на ПАМ по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП ответника няма оперативна самостоятелност, т. е. при наличие на посочените факти в нормата следва да издаде административен акт. При оспорване на пробата от дрегер, фактите от значение за издаване административен акт по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП са: налице ли е управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена чрез изследване от кръвна проба.

Изследването с кръвна проба започва с предоставянето на пробата, съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. В случая кръвната проба е взета на 21.05.23г., което е част от процедурата по изследване на кръвната проба, т.е. изследването е започнало, но не е приключило с протокол за химико-токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества или техни аналози, който се съставя на основание чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. При наличие на представена кръвна проба и започнала процедура по изследването й, административният орган задължително е следвало да установи резултата от изследването преди да наложи ПАМ, съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която предвижда кога може да се използва резултата от техническо средство /дрегер/ - Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая предпоставките по чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. не са налице, поради което резултата от техническото средство не е годно доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Изследването на кръвната проба не се осъществява от ответника и същия няма контрол над органите, които са компетентни да го извършат, но това не води до извод, че отпада изискването въведено с чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, а именно, че при оспорване резултата от дрегера изследването от кръвната проба е определящо.

След като е нормативноустановено, че резултата от кръвната проба е определящ, когато резултата от дрегера е оспорен е необходимо факта – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози да е установен с надлежно доказателство – протокол за химико-токсикологично изследване, за да се наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

На основание чл. 172, ал. 3 от ЗДвП - В случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, но временното отнемане на СУМПС се осъществява със заповед по реда на чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП, поради което не може да се приеме, че след като изземването на СУМПС е на годно правно основание, то и временното отнемане също следва да се счита законосъобразно.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Налагането на ПАМ по ЗДвП не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставения АУАН в случая служи само за потвърждаване на установените факти. В АУАН е посочен факта, че жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което е установено чрез дрегер, но не е посочен резултат от изследване от кръвна проба, което е от значение с оглед оспорване резултата от дрегера. Следва, че факт от значение за спора не е установен с нужното доказателство, за да се счита, че АУАН има доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

В случая факта, че жалбоподателя е управлявал след употреба на наркотични вещества или техните аналози не е доказано с надлежните доказателства – изследване на кръвна проба, с това е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяната на процесната заповед.

Това процесуално нарушение е довело до неправилно приемане от ответника, че е налице доказателство за факта, че жалбоподателя е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, защото не са налице всички факти за налагане на ПАМ.

ПАМ като процесната се издава до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Целта на закона е временно да се отнеме СУМПС, за да не се управлява ППС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози. Нарушени са чл. 22 от ЗАНН и чл. 6, ал. 1 и 2 от АПК, тъй като не е безспорно установено, че жалбоподателя е извършил нарушение и е необходимо да му се наложи ПАМ за предотвратяване извършване на друго такова.

Изследване на жалбоподателя в СМДЛ "***" на 22.05.23г. е установило негативен резултат за наркотици. Това доказателство не е събрано по установения в закона ред предвиден с Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което не може да се използва за оборване резултата от дрегера или кръвната проба. Освен това е изследването е направено един ден след 21.05.23г., поради което е неотносимо. Въпреки това при наличие на такова оспорване следва да е налице изследване от кръвна проба, но в случая такова липсва.

От изложеното следва извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната й съгласно чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК.

Относно разноските:

Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати разноските по делото, които са в размер на 610лв. Не е налице основание за намаляването им.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0253-000083/22.05.23г., издадена от нач.група към ОД МВР Варна , РУ Д.

ОСЪЖДА ОДМВР Варна да заплати на М. С. М. с [ЕГН] от [населено място], сумата в размер на 610лв./шестстотин и десет лева/.

Решението е окончателно.