Р Е Ш Е Н И Е
Номер -346 23.08.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и четвърти
юли, две хиляди и деветнадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 72 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата
молба на „Експресбанк“АД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на
управление – гр.Варна, представлявана от изпълнителния си директор
Еленка Бакалова против „Арго Транспорт 1“ЕООД и Д.К.К.. Ищецът сочи , че на
22.05.2015 г. между него и първия ответник – търговско дружество е бил
сключен договор за кредит за финансиране на инвестиции с анекси към него, на
основание на който договор на ответника
е бил предоставен кредит в размер на 100 000 лв. със срок на погасяване - 57 месеца. Ответникът К. е встъпил като
солидарен длъжник по задължението на
основание т.2.1 от договора. Последното плащане е било извършено на 08.11.2016
г. , което не е било достатъчно да
погаси и вноската за м. октомври 2016 г.
До настоящия момент не са извършвани други плащания. Поканата до
ответниците ищецът сочи , че е връчена
при условията на чл.47 от ГПК. Въпреки усилията за реструктуриране на дълга
комуникацията с ответниците е била
прекратена и не е подписван друг анекс към договора. Ищецът сочи , че към
датата на предявяване на иска главницата
възлиза на 75 448.23 лв., а лихвата – 16 138.07 лв. и такси в размер на 61.2
лв. Приложимия номинален лихвен процент е бил базисен на банката основен лихвен
процент, увеличен с надбавка от 3.55% и надбавка от 3% пункта за просрочие
върху цялата главница – или – общо 6.55%. Страната сочи , че по отношението на
дружеството – длъжник не са успели да го
уведомят – т.е. – да изпълнят изискванията на ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013 г. т.18
– преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжника да е уведомен за
обявяване на предсрочната изискуемост.
Поради това ищецът на основание
чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД претендира осъждането на ответниците „Арго Транспорт
1“ЕООД и Д.К. в условията на солидарна отговорност и кумулативно съединен иск за главница и лихва
да заплатят на „Експресбанк“АД сумата от
75 448.23 лв. – главница, договорна лихва за забава считано от 31.10.2016 г. до
08.02.2019 г. – 16 138.07 лв., такси по кредита – 61.20 лв. и обезщетение за
забава върху главницата в размер на 6.55% считано от 11.02.2019 г. до
окончателното погасяване на вземането. В случай че не се приеме искането за
присъждане на лихва в размер на посочения – при условие на
евентуалност се претендира присъждане
на лихва за просрочие в размер на
законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
банковия кредит. Прилагат се писмени
доказателства по опис. Прави се искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, формулирани на
стр.3 от исковата молба. Претендира се присъждане на разноски – платената
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Пред съда представител на страната не се явява. С нарочна
писмена молба исковата претенция се
поддържа изцяло в проведеното по делото публично съдебно заседание, заявява се
, че страната няма други доказателствени
искания и се моли исковата претенция
изцяло да бъде уважена с последиците по закон – присъждане на направените по
делото разноски.
На основание чл.367 от ГПК на ответната страна по делото е бил връчен
препис от исковата молба на „Експресбанк“АД. С вх.№4090 от 13.03.2019 г. е бил
депозиран писмен отговор от Д.К.К. чрез процесуалния му представител – адвокат.
От втория ответник – „Арго транспорт І“ЕООД , София , редовно уведомени по
чл.50 ал.4 от ГПК не е постъпил отговор
на исковата молба. Пред съда представител на „Арго транспорт 1“ЕООД не се явява
за вземане на становище , не се
представя и такова в писмена форма.
На първо място от страна на ответника Д.К. претенцията се оспорва като недопустима –
страната сочи , че не е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, оспорва се
надлежното уведомяване за това от страна на банката – ищец. На това
основание претенцията е и неоснователна.
На следващо място - твърди
се отрицателния факт , че не е настъпила заявената от ищеца предсрочна изискуемост. Сочи се , че в обстоятелствената част на исковата молба се твърди , че последното плащане е
било за м. октомври 2016 г., като същевременно се твърди , че от октомври 2017 г. са спрели плащанията по
кредита , а в поканите се сочи , че посочените размери на дълга са към октомври
2018 г. На осн. чл.101 от ГПК страната моли да се укаже на ищеца да поясни тази
част от исковата си молба. Сочи се и друга неяснота в претенцията – правното
основание е в чл.422 от ГПК , а се претендира осъждането на ответника, сочи
се на евентуалност на претенциите за
главница и лихви – като не става ясно евентуалност от кой заявен и предявен
иск. Налице е разминаване и между посочените суми по поканата за плащане и в
диспозитива на исковата молба. Поради това се моли за прекратяване на исковото производство поради недопустимост на
претенцията. На следващо място се оспорва едностранното повишаване на лихвените нива, заемните такси и вноски поради
настъпилата предсрочна изискуемост според ищеца – като противоречащи на ЗЗП и нищожни поради
едностранния си характер без съгласието на кредитополучателя. Въпросните клаузи
са едностранно въведени от ищеца и не са част от ОУ към договора – следователно
по чл.146 ал.2 от ЗЗП – не се касае за индивидуално уговорени клаузи. Като
такива по чл.143 т.12 от ЗЗП те са
неравноправни – дават възможност на
търговеца да увеличава цената без
потребителят да има право да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена. Оспорва се и валидността на обявяването на предсрочната изискуемост – съгласно т.18
от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – преди
заповедното производство следва да са налице
условията за издаване на заповед
като едно от тях е надлежното
уведомяване на длъжника за настъпилата по кредита му предсрочна
изискуемост. Ответната страна твърди, че надлежно уведомяване в случая няма,
а подаването на исковата молба не може да замести липсата на уведомление до
длъжника. В случая такава възможност не
е законово регламентирана. По връчването на поканите – страната оспорва валидността на връчването на уведомленията до
длъжниците. Излагат се доводи, съобразно
които редовността на връчванията както до юридическото лице , така
и до физическото лице не е налице.
Оспорва се и самото съдържание на поканите
- липсват изискуемите реквизити – не се сочи размера на дълга, не се
сочи на коя дата е настъпила тази предсрочна изискуемост, не се сочат нивата на
лихвите, не се сочи размера на просрочията, а се посочват само текстовете на
общите уговорки по кредита като по този начин длъжникът е лишен от правото на
информация и правото на защита. От това изявление на банката , което е повече
покана отколкото уведомление за настъпила предсрочна изискуемост длъжникът не
може да разбере нито какво е положението му с кредита, нито каква става
вноската, нито какъв е лихвения процент. Моли се за отхвърляне изцяло на предявената искова
претенция по изложените доводи като недопустима и неоснователна, а при разглеждане на спора по същество –
претенциите да бъдат отхвърлени като недоказани. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски. Прилагат се писмени доказателства по опис.
Прави се искане за даване на възможност за поставяне на задачи към
експертизата. Прави се искане да бъде указано на ищеца на основание чл.366 от ГПК да се
представи справка, тъй като претенцията
е за парично вземане – следва да са налице
необходимите изчисления за размера, а има разминаване между сочените суми в петитума на исковата молба
с тези в поканата за плащане. На осн.
чл.190 от ГПК се моли да се задължи ищеца да представи цялото кредитно досие на ответника , както и действащите ОУ на банката
към 2016 и 2018 г. и тарифата с лихвените нива. Прави се изявление за депозиране по делото и на допълнителни искания и доказателства с
отговора на допълнителната искова молба. Страната поддържа становището си пред
съда чрез процесуалния си представител – адвокат.
С вх.№6780/25.04.2019 г. е
постъпила допълнителна искова молба от
страна на ищеца „“Експресбанк“АД.
Страната
прави уточнение на исковата си претенция – сочи квалификацията в чл.79
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК. / изписването на чл.422 от ГПК се сочи като
техническа грешка/. Прилага се справка по чл.366 от ГПК за размера на вземането. Страната уточнява
и че
не твърди , че е настъпила
предсрочна изискуемост с връчване на поканите, тъй като действително – не са
връчени надлежно. Поради невъзможността да се обяви предсрочната изискуемост не
е и депозирано заявление по чл.417 от ГПК. Прави се изявление , че едва с
връчването на исковата претенция – настоящата искова молба по общия ред е
настъпила предсрочната изискуемост.
Относно формирането на договорната лихва се изразява становище , че не е налице
едностранно увеличение, тъй като тези лихвени проценти са уговорени и разписани
от всички страни по договора за кредит.
Сочи се също така , че неразделна част от договора са и т.нар. Общи уговорки –
т.е. – Общи условия по договора за кредит. Във връзка с направеното от
ответника К. искане за кредитното досие страната сочи , че всъщност то е
приложено. Поддържа се искането за назначаване на ССчЕ.
От страна на ответниците е постъпил
отговор на допълнителната искова молба отново само от втория ответник – Д.К. Ответника „Арго
Транспорт 1“ЕООД, гр.София не е
постъпил отговор. Страната е уведомена и
допълнителната искова молба е връчена при условията на чл.50 ал.4 от ГПК.
От страна на втория ответник Д.К. с
вх.№7928/21.05.2019 г. е депозиран
отговор на допълнителната искова молба. Във връзка с направеното
уточнение – страната изразява
становището си за съществуващата
неяснота и противоречие в посоченото правно основание – чл.124 от ГПК –
установителен иск и предявените
осъдителни претенции по чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Исковата претенция се
оспорва като необоснована и недоказана
по размер – страната сочи , че в допълнително представената справка по чл.366
от ГПК са начислени суми, предмет на претенцията , които не се дължат на
банката и не следва да й бъдат изплащани – т.е. – липсва правно основание да
бъдат претендирани. Претендираната от
ишеца сума като главница, лихви за забава и договорни лихви не е
съобразена с ТР №3/2017 г. на ВКС – че
размерът на вземането на кредитора при
настъпила предсрочна изискуемост следва да бъде определен само в размера на
непогасения остатък от главницата и законна
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Оспорва се размера
на претендираната главница, тъй като не
е отразено в размера й последното частично плащане по кредита. Поддържа се
искането по чл.190 от ГПК да се представи
справка за състоянието на заема към датата на предсрочната изискуемост и
към датата на последната частична вноска. Допълнителното уточнение от страна на ищеца относно начина на формиране на
лихвените проценти и наказателните надбавки страната счита за неотносими към предмета на настоящия
казус съобразно ТР №3/2017 г. от
27.03.2019 г.Моли се за отхвърляне на претенцията против Д.К. като недопустима
и неоснователна, а при разглеждане на спора по същество - да се отхвърли като недоказана. Претендират
се разноските по делото.
След преценка на събраните по делото
доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Съдът при наличните обстоятелства
приема , че от страна на ищеца „Експресбанк“АД е предявен облигационен иск на основание чл.79 от ЗЗД ,
с който претендира осъждането на ответниците солидарно да му заплатят невърнатата сума – главница по договор за
кредит и на основание чл.86 от ЗЗД – лихвата върху съответната главница за периода на просрочие.
Условията за иск по чл.422 от ГПК в случая не са налице – липсва предварително
заповедно производство за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , а и страната е завела осъдителен иск за изпълняване на задължение по чл.79 от ЗЗД. В тази връзка изложените възражения
в отговора на исковата молба по т.1 и т.2, 4. и 5. от ответника следва да се
преценят като неотносими , тъй като касаят иск по чл.422 от ГПК.
Безспорно по делото е , че страните са
обвързани с договор от 22.05.2015 г. с предмет – договор за кредит за
финансиране на инвестиции и анекси към него, с които на ответното търговско дружество е
предоставен кредит в размер на 100 000 лв. със срок на погасяване 57 месеца.
Вторият ответник – физическо лице е встъпил като солидарен съдлъжник по
задължението на основание т.2.1 от
договора за кредит. Твърди се от ищцовата страна , че ответникът е преустановил погасяването на вноските и дължи главница в
размер на исковата претенция – 75 448.23 лв. , лихви – в размер на 16 138.07
лв. и такси в размер на 61.20 лв. От своя страна ответникът оспорва дължимостта като
оспорва и основанието и размера на
претенциите.
Изготвеното и прието по делото експертно заключение сочи
, че сумата по кредита в размер на 100 000 лв. е била усвоена по заемна
сметка на кредитополучателя на два пъти – на 22.05.2015 г. – сумата от
15 000 лв. и на 27.05.2015 г. – сумата от 85 000 лв. – или общо
100 000 лв. Като е посочило по дати – начина на погасяване на главницата / на л.62 – 63 от заключението/
вещото лице е посочило , че с
извършените плащания са погасени вноски от първа до тринадесета , както ичаст от
четиринадесетата / в размер на 1744.41 лв./ като общата погасена сума от главницата
възлиза на 24 551.75 лв. Към датата на
подаване на исковата молба – 12.02.2019 г. неплатената главница съгласно
записванията на банката е в размер на 75 448.23 лв. През периода от
31.10.2016 г. до 08.02.2019 г. начислените договорни лихви възлизат на общ
размер от 23 175.71 лв. като са посочени по дати и суми. От страна на
кредитополучателя са извършени плащания
, с които банката е погасила договорена лихва в размер на 7 084.59 лв.
Неплатената договорна лихва възлиза на
16 091.12 лв. / разликата между начислената и изплатената/ Обезщетението
за забава за периода от 31.10.2016 г. до 08.02.2019 г. върху неизплатената
главница от 75 448.23 лв. при олихвяване с 6.55% е 13.54 лв. на ден и за
831 дни просрочие обезщетението е в
размер на 11 251.74 лв. според вещото лице.
При
наличните по делото доказателства по основателността на претенцията
съдът съобрази следното:
На 22.05.2015 г. между ищцовата банка и ответното търговско дружество – първи ответник по
настоящото дело е бил сключен договор за кредит / находящ се на л.9 и
сл. по делото/. Предоставен е кредит в размер на 100 000 лв. за покупка на
товарна композиция – влекач с ремарке при погасителен план от 57 равни месечни
вноски – всяка по 1754.39 лв. като последната е
дължима на 30.05.20120 г. / приложен по делото на л.15/. Поради
неплащане на погасителните вноски на
23.11.2018 г. на управителя на
дружеството – втория ответник по делото – Д.К.К. в качеството на управител на дружеството – кредитополучател
и съдлъжник е била връчена покана за доброволно изплащане на дължимите
суми: общо 90 108.66 лв. , от които 75 448.23 лв. просрочена главница
и 14 296.32 лв. просрочени лихви , както и 364.11 лв. – такси и
застраховки по кредита. Не се спори , че плащанията по кредита са били преустановени. Съдебно-счетоводната
експертиза също установява това и сочи , че
от дължимата главница са били погасени изцяло 13 вноски и частично
четиринадесетата - в размер на 1744.70
лв. / от целия размер на вноската -
1754.39 лв./ на 14.03.2017 г.
Съобразно гореизложеното съдът намира за безспорно
установено преустановяване плащанията на вноските по кредита от страна на
ответника „АРГО“ЕООД. Също така безспорно за ищеца се е поридила възможността
да направи кредита предсрочно изискуем. Съобразно дадените разрешения в
практиката на ВКС, предсрочната изискуемост на вземането в случая представлява
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора , което се упражнява с едностранно
волеизявление. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна и
поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора
или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на
задължението за връщане на заетата парична сума като се преобразува от срочен в
безсрочен. От момента на достигане на
волеизявлението на кредитора до длъжника целият или неплатеният остатък от
заема е изискуем и за кредитора възниква възможността да иска плащането му
от длъжника – заемател. Страните по
договора могат в рамките на очертаната договорна свобода да уговорят
възможността кредиторът да иска
изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и
предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е само предварително да
уговорят, че при неплащане или настъпване на други обективни обстоятелства
целият заем става предсрочно изискуем,
без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането не поражда действие , тъй като
противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо
право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и
чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните
предпоставки за изгубване преимуществото на срока , уговорените в договора или
предвидените в закона. В процесния случай ищецът е предприел действия за
настъпване на предсрочната изискуемост , но – неуспешни. Самият той е направил
изрично изявление в допълнителната искова молба , че не твърди , че е настъпила предсрочна
изискуемост с връчване на поканите , които
действително не са връчени надлежно. В горния смисъл
клаузата в договора – част ІІ „Специфични условия“ – т.3 за
„автоматично“ действие на
предсрочната изискуемост не
поражда целеното в договора действие.
Въпреки , че изложените аргументи водят до крайния извод за неоснователност на
претенцията, то настоящият съдебен състав споделя схващането на ВКС , че ищецът има право на падежиралите към
настоящия момент – считано от последната
платена вноска за м. март 2017 г. двадесет и девет вноски към настоящия момент
– или – на сумата в размер на 50 877.31 лв. Съдът намира , че в този
размер иска се явява основателен и доказан по отношение
на главницата като над него – до предявения
в размер на 75 448.23 лв. – следва да бъде отхвърлен като недоказан
и неоснователен.
Претенцията за лихви ищцовата страна
обосновава с клаузите в т.10 и 11 – част Първа по договора. В същия страните са
договорили договорната лихва между страните , която върху
цялата главница от 75 448.23 лв. възлиза на 16 138.07 лв.
Макар и неуточнена по размер договорната
лихва върху падежиралите 29 броя вноски,
за които претенцията на ищеца се явява основателна същата се явява определяема на по-късен етап в
изпълнението и няма пречки да бъде
присъдена в настоящия акт без да е посочен размера й. Обезщетението за забава ,
което вещото лице е изчислило за периода от 31.10.2016 г. до 08.02.2019 г. в
размер на 11 251.74 лв. е неясно въз основа на какво е формирано. Такава
претенция ищцовата страна няма поради и
което не следва да бъде разглеждана такава претенция. Претенцията касае обезщетение за забава в размер на 6.55% ,
считано от 11.02.2019 г., а такова в експертното
заключение няма пресметнато и
посочено. Съдът намира поради констатираната неяснота претенцията в тази й част
за недоказана и неоснователна и че
считано от тази дата на ищцовата страна следва да бъде присъдена законната
лихва в полза на ищеца върху сумата от 50 877.31 лв. , начиная от датата на завеждане на иска – 12.02.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата. В останалата си част претенцията за лихви
като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски. Същите представляват: - заплатена
държавна такса в размер на 3665.90 лв. , 500 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 450 лв. – заплатени за възнаграждение за вещото лице по
назначената по делото експертиза – или общо
4615.90 лв. Съобразно уважената
част от претенцията в полза на ищцовата страна следва да бъде присъдена сумата
в размер на 3092.65 лв.
Ответната страна има право на разноски съобразно отхвърлената
част от исковата претенция, но такива не
са констатирани и поради това не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Арго Транспорт 1“ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление – гр.София - кредитополучател, представлявано от Димитър Койчев Коев
и Д.К.К., ЕГН – ********** от гр. *** – солидарен
длъжник, да заплатят при условията на солидарност на
„ЕКСПРЕСБАНК“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Варна, представлявано от Еленка Бакалова – изпълнителен директор и Даниела
Христова - прокурист сумата в размер на 50
877.31 / петдесет хиляди осемстотин
седемдесет и седем лв. и 31 ст./ лева – неизплатена главница по договор за кредит от 22.05.2015
г., както и договорната лихва за забава
за периода от 31.10.2016 г. до 08.02.2019 г. върху падежиралите 29 броя вноски както и законната лихва за забава върху присъдената
главница в размер на 50 877.31 лв. , начиная от датата на подаване на исковата молба –
12.02.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата като претенцията в останалите й части – до претендираната сума в пълния
й размер на главницата в размер на 75 448.23 лв., за договорната лихва – в
размера й до предявения от
16 138.07 лв. и претендираното обезщетение за забава в предявения размер
от 11 251.74 лв. - ОТХВЪРЛЯ като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА
„Арго Транспорт 1“ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление – гр.София - кредитополучател,
представлявано от Димитър Койчев Коев и Д.К.К.,
ЕГН – ********** от гр. *** – солидарен длъжник, да заплатят при условията на солидарност на
„ЕКСПРЕСБАНК“ АД сумата от 3092.65 / три хиляди деветдесет и два лв. и 65 ст./ лв.
– разноски по делото съразмерно уважената
част от претенциите.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: