Решение по дело №9935/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер 260319                                 19.02.2021г.                          град Бургас

                         

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                    54-ти граждански състав

На девети ноември                                                       през две хиляди и двадесета година

В публично заседание, в следния състав:

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Евгени Узунов

                                                           

                    

Секретар  Станка Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов

гражданско дело номер 9935 по описа за  2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на Г.В.И., с ЕГН:**********, с л.к.№64645931254, изд. на 02.09.2015г. от МВР - Бургас, с постоянен адрес:***; чрез адв.А.С.;С адрес *** -адвокатска кантора - „А.С.” СРЕЩУ: Н.И.С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: *** с пълномощник адв.Т.П.-БАК.

    От съда се иска постановяване на решение с което да се осъди ответника Н.И.С., погрешно вписана като Ж. Д. Г. да заплати на Г.В.И. сумата от 8640(осем хиляди шестстотин и четиридесет) лева, представляваща 1/2(една втора) от наемната цена за ползването на имот, находящ се в гр.********* (шестдесет и четири), етаж 13 (тринадесет), апартамент 61 (шестдесет и едно), с площ от 97.92 (деветдесет и седем цяло и деветдесет и две стотни)кв.м., за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2019г.,  

Както  и да се определи месечен наем, който Н.И.С., ЕГН:**********, да заплаща на Г.В.И., с ЕГН:**********, считано от 22.11.2019г.(двадесет и втори ноември, две хиляди и деветнадесета година) за ползването на неговата 1/2(една втора) идеална част от семейното жилище, находящо се гр.*********** (шестдесет и четири), етаж 13 (тринадесет), апаратмент 61 (шестдесет и едно), с площ от 97.92 (деветдесет и седем цяло и деветдесет и две стотни)кв.м., в размер на 240.00(двеста и четиридесет) лева.   

    Твърди се, че страните са бивш съпрузи, като бракът им е бил сключен на 29.01.1974г. През 1982г.в режим на СИО са придобили жилище  с Договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ от 27.05.1982г. , а именно: недвижим имот, находящ се в гр.****** (шестдесет и четири), етаж 13(тринадесет), апартамент 61 (шестдесет и едно), с площ от 97.92 (деветдесет и седем цяло и деветдесет и две стотни)кв.м., което е било семейно жилище.

С Решение№1783 от 08.02.2011г. на БРС, влязло в сила на 30.08.2011 г., бракът между съпрузите е прекратен с развод. Съдът е предоставил правото на ползване на семейното жилище, находящо се в гр.******* на настоящата ответница - Н.И.С..

Тъй като е възникнало наемно правоотношение по силата на съдебно Решение№1783 от 08.02.2011г. на БРС, ответницата е длъжна да заплаща наем за ползването на имота (респективно за ползването на 1/2(една втора) от горният недвижим имот, апартамент).

Страните са нямали ненавършили  пълнолетие деца към момента на постановяване на бракоразводното решение .

Представят се доказателства.Претендират се разноски.

В срока за отговор е депозиран такъв.

Възразява се към искането за заплащане на наем за минал период като се твърди, че ответника не е била надлежно поканена.Признава се задължение но от датата на подаване на исковата молба в съда.Претендират се разноски.

Съдът квалифицира иска по Чл.57 от Семейния кодекс, във връзка с чл.228 от Закона за задълженията и договорите.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи,  прецени събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи от 30.08.2011 г.,на която дата е влязло в сила решението за развод.

Не се спори, че имота е придобит по време на брака и ,че след развода и в изпълнение на съдебното решение ответницата е продължила да ползва целия апартамент.

С прекратяване на брака помежду им, считано от 30.08.2011г. жилището е останало в обикновена съсобственост между тях, при равни дялове от по ½ ид.ч.

Съгласно чл.57, ал.1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. В хипотезата на чл.57 от СК приложимата материално-правна норма е тази на чл.228 от ЗЗД. Наемното правоотношение възниква с влизането в сила на бракоразводното решение, от който момент се дължи и заплащането на наемната цена, като същата може да бъде определена и в отделно от бракоразводното исково производство.

       Съгласно чл.57, ал.2, изр.2 от СК, не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Видно от решението по гр. дело № 4157/2010г., към датата на постановяването му и двете деца на страните са били навършили пълнолетие.

        По делото е прието неоспорено от страните заключение на в.л.С.Р. относно пазарния наем за жилището . Съгласно заключението наемът за цялото жилище е в размер от 412 лева. Като разделим тази сума на две, се получава сума в размер 206 лева, до който размер следва да бъде уважен искът за наем за минало време, месечно.Съдът намира възражението на процесуалния представител на ищеца, че иска в тази част е недопустим и неоснователен, поради липса на предхождаща го покана за неоснователно. Това е така, тъй като наемното правоотношение в тази хипотеза произтича по силата на влязлото в сила съдебно решение . В т.см. Решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. според което решението на съда по чл. 107 СК задължава страните да се съобразят с него и не се отправя покана по чл. 31, ал. 2 ЗС. Наемът за ½ от жилището и за един месец е в размер от 412 лева, а половината от него е в размер от 206 лева. До този размер ще следва да бъде уважен искът за определяне на наем и до 24.04.2020г., считано от датата на завеждане на делото. Видно от материалите по делото, считано от тази дата съсобствеността на страните в този имот е прекратена чрез замяната на идеалната част на ищеца с  движими вещи./нотариален акт на стр.85 и 86 от делото/.Така, съобразно изложеното по-горе, претенцията за минал период е за три години в периода 21.11.2016г.-21.11.2019г.,1, т.е. 36 месеца или общо иска се явява основателен в тази му част за сума в размер на 7416 лева. Втората претенция е за определяне размер на месечен наем считано от 22.11.2019г. –датата на входиране на исковата молба. Предвид настъпилите промени в собствеността в хода на процеса и предвид заявеното от ищеца в съдебно заседание и писмените бележки на представителя му, иска е по чл.57 от СК, но тъй като е настъпил преобразуващ факт в хода на делото, изменение на иска досежно основанието не е направено, което предопределя неоснователност на втората претенция.

Отправени са искания и от двете страни за присъждане на разноски, както и възражение от страна на ответницата за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

Видно от материалите по делото, в хода му са направени разноски от ищеца в размер на 1525.60 лева, от които 900 лева са за адвокатски хонорар, 345.60 лева – държавна такса и 280 лева –възнаграждение за експертизата. По иска по чл.57 СК държавната такса не е събрана при завеждане на делото.Горното налага извод, че размера на разноските, съобразно уважената част на иска е 654.74 лева.На ответника също са дължими разноски съобразно отхвърлената част на иска и такива са изчислими в размер на 327 лева. Ищецът следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса в размер на 345.60 лева по сметка на РС Бургас.Съдът, намира възражението на процесуалния представител на ответницата за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно, тъй като от седна страна , същият е платен за двата иска, а от друга- в сила са изменения в Наредбата за определяне на минималните адвокатски възнаграждения към които изменения размера на хонорара е адекватен.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

 ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: *** да заплати на Г.В.И., с ЕГН:**********,*** сумата от 7416 лева- наем за ползването на съсобствено между тях при равни квоти бивше семейно жилище находящо се в гр.****** за периода 21.11.2016г.-21.11.2019г, ведно със законните лихви върху сумата, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над присъдения размер 7416 лева до претендирания 8640 лева като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.И., с ЕГН:********** срещу Н.И.С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***   да се определи месечен наем, който Н.И.С., ЕГН:**********, да заплаща на Г.В.И., с ЕГН:**********, считано от 22.11.2019г. за ползването на неговата 1/2(една втора) идеална част от семейното жилище, находящо се гр.******** (шестдесет и четири), етаж 13 (тринадесет), апаратмент 61 (шестдесет и едно), с площ от 97.92 (деветдесет и седем цяло и деветдесет и две стотни)кв.м, ведно със законните лихви върху сумите считано от датата на завеждане на делото, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***   да заплати на Г.В.И., с ЕГН:********** сума в размер на 654.74 лева, разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Г.В.И., с ЕГН:**********,*** да заплати на Н.И.С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: *** сума в размер на 327 лева, разноски по делето, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Г.В.И., с ЕГН:**********,*** да заплати сума в размер на 345.60 лева, допълнителна държавна такса по сметка на РС Бургас.

 

 Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА