Решение по дело №183/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166, ал. 2 от ДОПК.

Образувано по жалба от „Кибела инвест“ ЕООД вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. *******, представляван от Управителя и едноличен собственик на капитала Х.Д.М. от гр. *, чрез пълномощника си адвокат Ж.К. – ЯАК, съдебен адрес: ***, e-meil - ****.com срещу АУПДВ № 01-2600/4442#3/20.10.2022г. на Държавен Фонд Земеделие - РА гр. София /не връчен/. В жалбата се сочи, че на 19.06.2023 г., след справка с персоналния идентификационен код на задълженията на „Кибела Инвест“ ЕООД се установило, че спрямо „Кибела инвест“ ЕООД е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител с № *********/2023 г. за събиране на вземане по Акт за установяване на публично вземане № 2600/4442#3/20.10.2022г. на ДФ “Земеделие“ в размер на 42 080.95лв. със срок за доброволно плащане - 09.01.2023г. В жалбата се твърди, че съставеният АУПДВ на ДФЗ РА София не е връчван на адреса на дружеството и не е известен като съдържание. Копие на АУПДВ не е предоставено на представляващия дружеството с покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело от публичен изпълнител по изп.дело№*********/2023г. на НАП, тъй като дългът е генериран по електронен начин от взискателя, без предоставяне на копие на акта. Дружеството „Кибела инвест“ ЕООД не е уведомявано за процесния издаден Акт за установяване на публично вземане. Излага съображения, че не е спазен редът за връчване на съобщения, посочен в чл.18а ал. 1 - 9, за да бъде приложен редът за уведомяване, предвиден в ал. 10 от АПК. Изрично посочва, че дружеството „Кибела инвест“ ЕООД, като правоприемник на „Вила Кибела“ ЕАД, не е получавало съобщение на седалището и адреса на управление, по смисъла на чл.18а ал.8 от АПК. С изложеното в жалбата, оспорващия обосновава допустимостта на същата, като подадена в срок, поради липсата на доказателства, обуславящи извършването на съобщаването на акта по реда чл. 18а, ал.1 - ал.9 АПК респ. липсата на доказателства за приложението на чл. 18а, ал.10 АПК.

Обжалваният и оспорен АУПДВ счита за незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на приложимите административно производствени правила, в противоречие с приложими материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Съображенията, изложени в жалбата са следните: Дружеството „Кибела инвест“ ЕООД с представляващ Х.Д.М., със седалище и адрес на управление с. *******е уведомено с уведомление по чл.26 ал.1 от АПК , изх.№01-2600/4442 от 01.08.2022г., че се открива производство по издаване на акт за установяване на публично вземане срещу него. В уведомлението е изложено, че при извършването на административни проверки на основание чл. 46, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02,2015 г. за спазване на поет биологичен ангажимент, както и при извършена проверка в Търговския регистър, е установена промяна на бенефициента „Вила Кибела" ЕАД ЕИК *********, тъй като на 24.10.2019 г. в Търговския регистър е регистрирано вливане на „Вила Кибела" ЕАД с правоприемник "Кибела инвест" ЕООД. В уведомлението е изложено, че Кибела инвест ЕООД не е подало заявление за плащане по мярка 11 „Биологично земеделие" с направление „Биологично растениевъдство" през кампания 2020година, съгласно чл.6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 — 2020, в който е указано, че биологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години, срокът започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане“, а през всяка следваща година до изтичане на срока, кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане“. С уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК , във вр. чл.15, ал.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. ДФ „Земеделие" открива производство по прекратяване на ангажимента и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане като приема, че не е спазен ангажимент, поет от „Вила Кибела“ ЕАД през 2016 г. за извършване на земеделска дейност в най-малко пет годишен период от време, тъй като дружеството е подавало през този период за кампания 2016г., кампания 2017г., кампания 2018г., кампания 2019г. заявления за подпомагане на извършваната дейност, но не е подало заявление за кампания 2020г. Намират разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за неправилно приложена във втората част на волеизявлението на органа за установяване на публично държавно вземане. С уведомлението по чл.26 ал.1 от АПК е открито производство по прекратяване на ангажимента и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В последствие, в един акт са обективирани волеизявлението за прекратяване на ангажимента и волеизявлението за установяване на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. В жалбата се акцентира, че предприемането на действия по възстановяване на получената финансова помощ може да бъде започнато с акта за прекратяване на ангажимента като бъде открито производство по издаване на АУПДВ, но не означава обективирано в същия акт волеизявление като крайно решение за установяване, тъй като възстановяването на помощта предполага влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента.

Иска се да бъде отменен изцяло АУПДВ № 01- 2600/4442#3/20.10.2022г. на Държавен Фонд Земеделие - РА гр. София, както и да бъде отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 на Държавен фонд “Земеделие“ в частта, в която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство” за кампании 2020, както и присъждане на направените по делото разноски. Впоследствие съображенията за незаконосъобразност на оспорения адм. акт, изложени в жалбата са подробно доразвити в молба – становище с вх. № 2162 от 28.09.2023г.

В съдебно заседание оспорващият редовно призован, представлява се от адвокат Ж.К. редовно упълномощена, която счита, че оспорения адм. акт е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон. Иска отмяната на оспорения адм. акт и присъждане на разноски.

Представя подробни писмени бележки.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д.Б., оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли, застъпвайки становище за законосъобразност на атакувания акт. Счита, че жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

„Вила Кибела“ ЕАД е регистрирана с УРН 665047 в ИСАК и одобрена за участие по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2016. На 24.10.2019г. в търговския регистър е регистрирано вливане на „Вила Кибела“ ЕАД с правоприемник „Кибела инвест „ЕООД.

Видно от писмо изх. № 01-2600/4442 от 01.08.2022г. на Зам. изпълнителния директор на „ДФЗ“ е изпратено до „Кибела инвест“ ЕООД, с. ******, в качеството на правоприемник на бенефициент с УРН 665047 „Вила Кибела“ ЕАД. Посочено е, че производството се открива, тъй като при извършване на административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за спазване на поет биологичен ангажимент и извършена проверка в ТР, е установено от ДФЗ-РА, че „Вила Кибела“ ЕАД не е подала заявление за подпомагане и приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2020. Посочено е, че на 24.10.2019г. е регистрирано вливане като „Кибела инвест“ ЕООД и е правоприемник на „Вила Кибела“ ЕАД, като с вписването на промяната правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху правоприемника „Кибела инвест“ ЕООД. Открито е производство по издаване на ИАА на правоприемника „Кибела инвест „ ЕООД.

Не е спорно, че след извършването на адм. проверки по заявлението на „Вила Кибела“ ЕАД, на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП са изплатени следните суми по мярка „Биологично земеделие“ от ПРСР2014-2020, с направление „Биологично растениевъдство“:през първата година от ангажимента, за заявление с УИН 28/190516/79856 за кампания 2016-76869,86лв, през втората година от ангажимента, за заявление с УИН 28/140617/85968 за кампания 2017-73396,75лв, през третата година от ангажимента, за заявление с УИН 28/070618/90800 за кампания 2018-60138,12лв, през четвъртата година от ангажимента, за заявление с УИН 28/290519/93895 за кампания 2019-0,00лв. Общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство“ представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента и е в размер на 210404,73лв. Адм. орган е направил извод, че в съответствие с чл. 15, ал. 4, т.2, буква „в“ от Наредба № 4 от 24.02.2015г., следва да възстанови 20% от 210404, 73лв, което се равнява на 42080,95лв .

Писмо с изх. № 01-2600/4442 от 01.08.2022г. е получено на 16.08.2022г. от представляващия дружеството Х.Д.М.. В това писмо, е посочено, че съгласно чл. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015г.за прилагане на мярката 11“Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 биологичните направления се изпълняват за срок от 5 последователни години. Изрично е посочено, че „Кибела инвест“ ЕООД, като правоприемник на „Вила Кибела“ ЕАД не е подало заявление за плащане по мярка 11, „Биологично земеделие“ с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2020г. Във връзка с чл. 15 ал. 3 от Наредба № 4, ДФЗ, РА, едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани не подадат заявление за плащане“ по време на поетия ангажимент. Посочено е, че именно поради неподаване на заявление за плащане за 2020, на основание чл.26 ал. 1 от АПК е открито производство за прекратяване на ангажимент и издаване на АУПДВ.

Определен е 7-дневен срок от датата на получаване на писмото, в който, при несъгласие с направените констатации, бенефициентът може да направи възражение и да представи относими към констатациите доказателства. Връчването на писмото е извършено по реда на чл. 61, ал. 1 от АПК, действала към момента на откриване на производството. Депозирано е възражение с вх. № 01-2600/4442#2 от 24.08.2023г.по писмото по чл. 26 ал. 1 АПК. Уведомява адм. орган, че „Кибела инвест“ ЕООД в качеството си на правоприемник на „Вила Кибела“ ЕАД е предприела действия по поетия ангажимент мярка 11-„Биологично земеделие“, направена е регистрация на „Кибела инвест“ ЕООД като земеделски производител в ОДЗ с имотите, които са обект на подпомагане по мярка 11. Становище по него не е взето от адм. орган, освен, че не приема възражението, но адм. орган не е изложил мотиви за това.

Производството приключило с издаването на процесния Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане №01-2600/4442#3/20.10.2022г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София, с който, на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква „в“ от Наредба № 4 от 24.02.2015г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е прекратено по отношение на „Кибела инвест“ ЕООД, в качеството на правоприемник на бенефициент „Вила Кибела“ ЕАД, ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР2014-2020 за кампания 2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2016,2017, 2018, 2019 във връзка с подадени от „Вила Кибела“ ЕАД заявления за подпомагане с УИН 28/190516/79856, с УИН 28/140617/85968, с УИН 28/070618/90800, с УИН 28/290519/93895 в размер на 42080,95лв, на основание чл. 15 ал. 3, т. 4 и ал. 4, т.2, буква „в“ от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на м. 11 „Биологично земеделие.“

Акта за прекратяване на ангажимент и за определяне на публично държавно вземане не е връчен по надлежния ред на оспорващия. Отделно от това, адм. орган не представи доказателства по делото за изпълнена процедура по връчването му.

При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в срок. Оспореният административен акт не е бил редовно съобщен на основание чл. 18а, ал. 10 АПК, тъй като не са били налице предпоставките за обявяването му на интернет страницата на ДФЗ. За да се пристъпи към съобщаване на акта по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, е необходимо да е невъзможно съобщаването му по реда на предходните алинеи. Връщането на препоръчаното писмо от адреса, вписан в търговския регистър, с отбелязване, че пратката не е потърсена, не обосновава извод за това, че е невъзможно връчването на акта по реда на чл. 18а, ал. 8, т. 2 АПК, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не може да се намери лице, което е съгласно да я получи, за да се премине към връчване по реда на ал. 9. Освен това административният орган изобщо не е приложил реда за съобщаване, регламентиран в ал. 9. Съгласно последната разпоредба, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. С разпоредбата е регламентирано също, че когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея, като в съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок и документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. При нередовно съобщаване на административния акт, срокът за обжалването му по чл. 149, ал. 1 АПК не е започнал да тече, поради което в настоящия случай жалбата на дружеството с вх. № 1501 от 28.06.2023г. се явява подадена в срок.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Проверката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези посочени от оспорващия в жалбата му.

Съображенията за това са следните:

Обжалвания адм.акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съгласно разписаното в чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, а според ал. 6 на цитирания текст посочените правомощия могат да бъдат делегирани със заповед на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В съответствие с тази законова регламентация е и осъщественото оправомощаване със заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022г., от чието съдържание се установява, че на В.К. – издател на процесния АУПДВ, в качеството на Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, са делегирани правомощия по издаване и подписване на писма за откриване на производства по издаване на АУПДВ по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдства“, както и по издаване и подписване на АУПДВ по същата мярка и/или изключване от подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. При това положение съдът приема, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и териториална компетентност, с оглед на което наведените в жалбата доводи за нищожност на процесния АУПДВ са неоснователни.

С Акта едновременно е прекратен биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 214 - 2020 за кампания 2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019 във връзка с подадени от дружеството жалбоподател заявления за подпомагане през всяка от посочените години, в размер на 210 404.73 лева.

Разпоредбата на чл.15 ал.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. сочи, че Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица: 4. не са подали заявлението за плащане по чл. 6 ал. 2 за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение № 1.

Именно на това основание в конкретният случай е издаден оспорения акт.

Разпоредбата на чл.15 ал.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. е неправилно приложена. В единен акт са обективирани волеизявлението за прекратяване на ангажимента и волеизявлението за установяване на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане.

Регламентираното и допуснато от разпоредбата „предприемане на действия“ по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, не е равнозначно на издаване на АУПДВ и определяне на размер на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане.

Издаването на АУПДВ за възстановяване на помощта предполага и изисква влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента, какъвто в настоящият случай липсва, още повече че в настоящия случай са изложени самостоятелни съображения обосноваващи наличие на основание за незаконосъобразност на акта в частта му на волеизявлението за прекратяване на ангажимента, т.е. за липса на основание за прекратяване на поетия ангажимент, което самостоятелно съставлява основание за изключване на отговорността на жалбоподателя по възстановяване на част от получената помощ.

Разпоредбата на чл.15 ал.4 т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., сочена от органа като основание за определяне размера на подлежащата на възстановяване помощ изисква наличие на „прекратен ангажимент“, което означава влязъл в сила акт за прекратяване на поет ангажимент, какъвто не е настоящия случай.

В случай при който липсва основание за прекратяване на поет ангажимент, какъвто е настоящия, не се изисква частично възстановяване на получената от дружеството финансова помощ.

Производството по издаване на АУПДВ може да бъде започнато с акта за прекратяване на ангажимента, т.е. да бъде открито производство по издаване на АУПДВ, но не може с един и същи акт и едновременно да бъдат обективирани волеизявления за прекратяване на поет ангажимент и такова съставляващо крайно решение за установяване на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в определен размер.

Изложеното обосновава самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт изцяло, като издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила ведно със законните последици.

За да се приеме, че е налице основание за прекратяване на поет ангажимент, то оспорения акт, адм. орган е следвало да обсъди възражението на оспорващия в производството по чл. 26 от АПК, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което не е сторено. Това влече незаконосъобразност на адм. акт и в частта му на АУПДВ, в която е определен размер на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, който се явява незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради което следва да бъде отменен и в тази му част.

Дружеството „Кибела инвест“ ЕООД с представляващ Х.Д.М., със седалище и адрес на управление с. ******* е уведомено за откриване производство по издаване на акт за прекратяване на ангажимент и за установяване на публично вземане срещу него с уведомление по чл.26 ал.1 от АПК на 16.08.2022г., връчено лично на управителя Х.Д.М..

С уведомлението по чл. 26 ал. 1 от АПК във вр. чл. 15 ал.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. ДФ „Земеделие" открива производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ като приема, че не е спазен ангажимент, поет от „Вила Кибела“ ЕАД за извършване на земеделска дейност в най-малко пет годишен период от време, тъй като дружеството е подавало през този период за кампания 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. заявления за подпомагане на извършваната дейност, но не е подало заявление за кампания 2020г.

Съгласно уведомлението, с оглед установена промяна по партидата на бенефициента „Вила Кибела“ ЕАД на 24.10.2019г. поради вписване в ТРРЮЛНЦ на вливането на „Вила Кибела" ЕАД с правоприемник "Кибела инвест" ЕООД и прекратяване на преобразуващото се дружество без ликвидация, правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху правоприемника, поради което се открива производство по издаване на административен акт на правоприемника "Кибела Инвест" ЕООД.

В уведомлението е изложено, че „Кибела инвест“ ЕООД не е подало заявление за плащане по мярка 11 „Биологично земеделие" с направление „Биологично растениевъдство" през кампания 2020г., съгласно чл.6 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020, в който е указано, че биологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години.

След възражение от страна на оспорващата страна, че „Кибела инвест“ ЕООД е подало заявление за подпомагане за кампания 2020г., адм. орган попълни адм. преписка с това заявление. Това заявление за подпомагане (УИН 28/010620/97166 и УРН 614631) е обсъдено в оспорения АП-АУПДВ, както се посочи приложено впоследствие по делото като част от административната преписка. По отношение на това заявление АНО е констатирал единствено, че дружеството не е декларирало участие по мярка 11 “Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“.

Представителят на „Кибела инвест“ ЕООД е информирал изпълнителния директор на ДФЗ с писмо от 24.08.2022г., че е предприел необходимите действия по поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ и е направил регистрация на дружеството „Кибела инвест“ ЕООД като земеделски производител в Областна дирекция “Земеделие“ с имотите, които са обект на подпомагане на мярка 11 “Биологично земеделие“.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че остава неясен въпроса защо след като дружеството е заявило имотите, обект на подпомагане по мярка 11 “Биологично равновесие за кампания 2020г., заявявани за подпомагане и за предходните 4 години от поетия ангажимент, не е декларирало участие за подпомагане по тази мярка. Следва да се посочи, че прехвърлянето на предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Още повече, че в случая с е касае за две дружества, но с един и същ управител и едноличен собственик на капитала. Видно от оспорения адм. акт, адм. орган е посочил, че през 2020 новия собственик „Кибела инвест“ ЕООД е подал заявление за 2020г. за подпомагане, но адм. орган не приема възраженията на дружеството и сочи, че не намира основание да прекрати адм. производство по издаване на АУПДВ, без да излага мотиви за това.

С оглед изложеното адм. орган е издал процесния адм. акт без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, с оглед чл. 35 от АПК. По изложените съображения адм. акт е постановен и в нарушение на чл. 6 ал. 2 от АПК, а именно административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Следва да се има предвид и това, че нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата е императивна и урежда задължение за земеделския производител да възстанови компенсаторни плащания или част от тях при настъпване на определен юридически факт – в случая отрицателен такъв, изразяващ се в неподаване на заявление за подпомагане по време на поет многогодишен ангажимент. Касае се за поет петгодишен ангажимент, който съгласно нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. се изпълнява за период от пет последователни години. Видно от следващата т. 3, кандидатите подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Доказателствата по делото сочат, че оспорващият е спазвал това изискване за тези 5 години, като е подавал регулярно годишни заявления (за 2016, 2017, 2018, 2019 , 2020).

Общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 210404,73лв. Адм. орган е направил извод в оспорения адм . акт, че в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, буква „в“ от Наредба № 4 от 24.02.2015г.“Кибела инвест“ ЕООД в качеството си на правоприемник на „Вила Кибела“ ЕАД следва да възстанови 20 % от 210404.73лв, което се равнява на 42080,95лв.

В обстоятелствената част на акта не се съдържа препращане към документ от преписката, от който се установява факта на плащане на сумите, така както са посочени за четирите години по подадените заявления за подпомагане. За доказване на плащанията си по мярката в полза на заявителя административният орган представя едва пред съда извлечение от СЕБРА.

Досежно размера на определената от адм. орган сума, който подлежи на възстановяване, е приложена нормата на чл. 15, ал. 4, т. 2, буква "в" от Наредба № 4/24.02.2015 г., която предвижда, че "Подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент; от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, за която са установени неспазванията по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5, в настоящия случай - до края на петата година - възстановяват 20 % от получената до момента сума". Но по делото не е безспорно установено, че има влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" .В този смисъл няма как при съобразяване на приложимата чл. 15, ал. 4, т. 2, буква "в" от Наредба № 4/24.02.2015 г., да се определи за възстановяване от земеделския стопанин с АУПДВ сума в размер на 42080,95лв.

На първо място, в представеното извлечение не се съдържа информация за това всяка конкретна сума по отделните позиции за кое подадено заявление за четирите кампании се отнася, поради което не може да се установи дали размерът на плащанията за всяка от кампаниите 2016, 2017, 2018 и 2019 е този, който се сочи в АУПДВ. С оглед на това съдът счита, че в представеното извлечение от СЕБРА не се съдържа информация, съответстваща на мотивите в акта за платения размер на сумите за всяка от четирите кампании, съответно счита за недоказан и изчисленият размер на установеното за възстановяване публично държавно вземане, поради което обжалваният акт и в тази му част следва да се отмени.

С оглед изхода на делото, ответната страна следва да заплати разноски на оспорващата страна в размер на 2000/две хиляди/лева, договорено и внесено адвокатско възнаграждение и 50/петдесет/ лева внесена държавна такса. Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, с оглед чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, ЯАС, втори административен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавна вземане № 01- 2600/4442#3/20.10.2022г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен Фонд Земеделие - РА гр. София, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство” за кампании 2020.

ОСЪЖДА Държавен Фонд Земеделие - РА гр. София да заплати на „Кибела инвест“ ЕООД вписано, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. *******, представляван от управителя и едноличен собственик на капитала Х.Д.М. от гр. *, чрез пълномощника си адвокат Ж.К. – ЯАК, съдебен адрес: *** сумата от 2050/две хиляди и петдесет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия:	/п/ не се чете