РЕШЕНИЕ №
04.11.2019 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на четвърти октомври
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 4064 по описа на съда за 2018
година.
Производството
е образувано по подадена искова молба от И.Г.М. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД
– гр. София, с която се иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 714,92лв., платена недължимо от него по клауза за неустойка по договор
за паричен заем между страните от 17.11.2014 г., която клауза според ищеца е
нищожна. Иска се и осъждане на другата страна да заплати възнаграждение на
адвоката, оказал на ищеца безплатно правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Първоначално
са били предявени 6 съединени иска – за прогласяване на нищожност на целия
договор или на клаузи от него и за връщане на още една сума, платена като
възнаградителна лихва, но впоследствие останалите искове са оттеглени. В
открито заседание в хода на делото размерът на иска е увеличен на 1091,60 лв.
Ищецът
счита, че е нищожна клаузата за неустойка, уговорена за неизпълнението на
задължението да се предостави в тридневен срок обезпечение от двама поръчители
или банкова гаранция. Тя според него е уговорена в противоречие с добрите нрави
и е прекомерна. Предоставянето на такива обезпечения, и то в тридневен срок, е
практически неизпълнимо условие, като се има предвид многобройната
документация, която следва да се представи. Няма предвидени никакви правила за
определяне кои са вредите, които дружеството ще претърпи от непредставянето на
обезпечението и които ще се компенсират от неустойката. С тази неустойка се
създават задължения, които по своето естество се покриват от ГПР, и по този
начин се надвишава изискването по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Клаузата за неустойка
противоречи и на чл. 71 от ЗЗД, тъй като предвижда нещо различно от уреденото в
него. Противоречи и на императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК – единствената
санкция за неизпълнение на задължения по договора следва да бъде лихвата върху
неплатената в срок сума.
Представят
се писмени доказателства. Иска се изслушване на съдебно-счетоводна експертиза,
която да даде заключение какви суми са заплатени по договора за кредит.
Ответникът
е представил отговор. Той заявява, че исковете са неоснователни. Според него
определеният срок дава реална възможност за изпълнение. Ищецът не е посочил в
какво се изразява противоречието с добрите нрави, а той следва да докаже
нарушаването на конкретен определен морален принцип. Законът не поставя
изискване при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат
компенсирани с нея, именно в това се изразява нейният смисъл – липсата на
необходимост от доказване на вредите. В конкретния случай непредоставянето на
обезпечение поставя кредитора пред несигурност дали ще успее да събере
вземането си, което е негов основен източник на печалба. Твърденията за
прекомерност противоречат на житейската и правната логика и на принципа за
свободно договаряне, заемодателят е специалист в областта и може добре да
прецени риска, а и неустойката е предвидена, за да дисциплинира длъжника.
Искът
е с правна квалификация по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – за връщане на дадено при
начална липса на основание.
Ищецът
е освободен от държавна такса и разноски по делото и е бил представляван
безплатно от адвокат, който е поискал присъждане на възнаграждение на основание
чл. 38 ал. 2 от ЗА.
От
писмените доказателства и заключението на изслушаното вещо лице се установява
следното:
На
17.11.2014 г. между ищеца И.М. и дружеството ответник бил сключен договор за
паричен заем № 2187042, по силата на който ответникът като заемодател
предоставил на ищеца като заемател сумата 1500 лв., която да бъде върната на 12
месечни погасителни вноски заедно с възнаградителна лихва. Всяка вноска
възлизала на 146,23 лв., а общата сума за връщане - на 1754,76 лв.
Било
уговорено обаче (чл. 4 от договора),че заемателят се задължава в срок до 3 дни
от сключването на договора да предостави едно от следните обезпечения на
задължението си по него: банкова гаранция или две физически лица - поръчители,
работещи по трудово правоотношение с възнаграждение поне 1000 лв. и отговарящи
на определени изисквания за липса на задължения по кредити или добра кредитна
история. При неизпълнение на това задължение била предвидена неустойка в размер
общо 1309,92 лв., дължими на равни части заедно с всяка погасителна вноска - по
109,16 лв. месечно допълнително към вноската.
Ищецът
не осигурил обезпечение. Неустойката била платена от него на заемодателя заедно
с останалата част от задължението.
При
така установените факти съдът намира от правна страна, че уговорката за
неустойка е нищожна като заобикаляща закона. Така формулирана, тя не е нищо
друго освен начин за заобикаляне на законовото изискване за максимален годишен
процент на разходите при потребителски кредити, което иначе важи включително и
за напълно необезпечените кредити, но е приложимо само за разходите, пораждащи
се при точно изпълнение на договора. Разбира се, нормално и икономически
оправдано е лихвеният процент по един необезпечен кредит да бъде по-висок от
този по обезпечен кредит, но и в двата случая ГПР не може да надхвърля
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в сила от м. юли 2014 г. Като формално
въвежда задължение да се предостави обезпечение и „санкция“ за неговото
неизпълнение, заемодателят се опитва да избегне това ограничение. Подобна
неустойка фактически представлява увеличение на възнаградителната лихва заради
това,че кредитът е необезпечен, а не санкция за неизпълнение. Ако тя, подобно
на всяка възнаградителна лихва, бъде включена в годишния процент на разходите
по кредита, той би надхвърлил значително ограничението от пет пъти законната
лихва. Заобикалянето на императивна норма от закона е достатъчно основание за
нищожността и не е нужно да се разглеждат и другите доводи на ищеца. Искът за
връщане на платеното въз основа на нищожната уговорка следва да се уважи, като
ответникът бъде осъден да заплати и разноските по производството.
По
изложените съображения съдът
РЕШ И:
Осъжда
ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД - гр. София, ЕИК *********, да
заплати на ищеца И.Г.М., ЕГН **********,***, сумата 1091,60 лв., представляваща
недължимо платена от него неустойка по договор за паричен заем N 2187042/17.11.2014
г., сключен между страните, заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от 05.10.2018 г. до пълното изплащане на задължението.
Осъжда
"Изи Асет Мениджмънт" АД да заплати на Д.Г.Б.,***, сумата 300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗС.
Осъжда
"Изи Асет Мениджмънт" АД да заплати по сметката на Пазарджишкия
районен съд сумата 250 лв., представляваща държавна такса и разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: