№ 4054
гр. Варна , 09.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503515 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. Б. М. срещу Решение № 260520 от
02.10.2020г. по гр.д. № 19812/2019г. по описа на ВРС, ХI-ти състав, с което на основание
чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивницата
срещу Средно училище „Гео Милев“, гр. Варна искове за осъждане на ответника да й
изплати сумата от 4208.40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, равни на неполучена стойност на пенсия за осигурителен стаж и възраст в периода от
02.07.2018г. до 20.12.2018г., вследствие несвоевременно издаване от работодателя на
необходими й документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, а
именно образец УП-2 и УП-3, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 04.12.2019г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 718 лева, представляваща лихва за забава върху горната
главницата за периода от 02.07.2018г. до 03.12.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението, поради допуснато
нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдържа доводи, че неизяснен по делото
е останал въпроса дали работодателят е издал своевременно поисканите от нея документи а
пенсиониране – УП 2 и 3, както и момента на издаването им. Не е вярно твърдението на
разпитаната по делото свидетелка, служител при ответното училище, че датата на издаване
на документите се генерира автоматично от компютърна програма, дневникът, извлечение
от който е представен е съставен за целите на процеса. Твърди, че не са й били изпращани
документи от работодателя. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че
1
въззивницата е имала възможност да подаде молба за пенсиониране без документи за стаж,
тъй като такива се издават и от НОИ. Това не отговаря на обективната действителност.
Моли за постановяване на решение, с което обжалваното такова се отмени, а предявените
искове с извод за основателност се уважат в цялост.
В отговор на жалбата СУ „Гео Милев“ – Варна, представлявано от Директора А.П
оспорва доводите в нея. Излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност
на решението, което моли да се потвърди. Поисканите от работника документи – образец
УП 2 и УП 3 са издадени от работодателя, своевременно на 10.07.2018г., в срока по чл. 128а
от КТ, като единствено поведението на въззивницата е причина за неполучаването им.
Установено е по делото, че ищцата е придобила право на пенсия на 02.11.2015г. Съгласно
чл. 94 от КСО, същата е имала право да подаде молба за отпускане на пенсия в двумесечен
срок от 02.11.2015г., но тя е упражнила това право едва на 20.12.2018г. Последното не е
следствие от поведението на работодателя, а е резултат от нейния избор. Правилен в тази
връзка е изводът за неполагане на дължимата грижа и недобросъвестност за получаване на
издадените й от работодателя документи. Отправил искане в тази връзка жалбата като
неоснователна да се остави без уважение.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във въззивната жалба са обективирани искания за събиране на нови доказателства,
както следва: за ангажиране на гласни доказателства за установяване на твърденията й, че
работодателят не е искал да издава поискани от нея документи за пенсиониране, както и за
опровергаване показанията на разпитания пред ВРС свидетел, както и за допускане на СТЕ
със задача на вещото лице след запознаване с компютърната система, визирана в
показанията на свидетелката П.П, да посочи дали действително датите на издаване на
образците УП-2 и УП-3 на въззивницата са генерирани от специалната компютърна
програма или не; на коя дата е станало това, какви са номерата и датите на въпросната
програма. Ако ги няма да извърши проверка има ли данни за заличаване на информацията и
дали е възможно възстановяване на същата.
За да се произнесе, съдът съобрази, че искането за допускане на гласни доказателства
е недопустимо като преклудирано на основание чл. 266, ал. 1, пр. I от ГПК, както и
процесуално недопустимо доколкото отрицателните факти в гражданския процес не
подлежат на доказване, а в частта за опровергаване на други гласни доказателства и
2
неуточнено за кои факти ще бъдат разпитвани свидетелите при условията на чл. 156, ал. 2 от
ГПК. Исканията в този смисъл следва да се оставят без уважение.
От друга страна, доколкото по делото като писмено доказателство е прието
извлечение от водения при работодателя дневник за издадени удостоверения на служителите
в СУ „Гео Милев“, с оглед преценка необходимостта от събиране на специални знания по
делото посредством провеждане на СГЕ с поставената от въззивника задача, съдът намира,
че ответникът следва да бъде задължен да представи писменото доказателство в оригинал. В
този смисъл произнасянето по това искане следва да се отложи до съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 11.01.2021г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК искането на М. Б.
М. за допускане на гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели за
установяване на твърденията й, че работодателят не е искал да издава поискани от нея
документи за пенсиониране, както и за опровергаване показанията на разпитания пред ВРС
свидетел.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на СУ „Гео Милев“ в срок до съдебно заседание да
представи в оригинал дневник за издадени удостоверения при пенсиониране на служителите
в СУ, извлечение от което е приет по делото /л.л. 220-222 от делото на първата инстанция/ за
справка.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на въззивницата за допускане провеждане на
СГЕ по делото с отговор на поставените задачи до съдебно заседание.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
3
внесената/дължима държавна такса се връща на задълженото лице, на основание чл. 78, ал. 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4