Решение по дело №46/2009 на Административен съд - Силистра

                                                 Р     Е      Ш    Е    Н    И    Е        № 51

 

                                                 гр. Силистра, 10.07.2009 г.

 

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н А     Н  А  Р  О  Д   А

 

      

 Административен съд Силистра, в открито съдебно заседание  на    първи  юли  две хиляди и девета  година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ :         ВАЛЕРИ РАДАНОВ

                                                                                               ВЕЛИЧКА МАРИНОВА

 

при  участието на секретаря   Антония Стоянова   ,както и  участието на

прокурора от Окръжна прокуратура Силистра –Даниела Неделчева , разгледа  докладваното от административния съдия Величка Маринова  КАНД   №  46 /2009 г по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното :

             

               Производство по чл.63 ал.1 ЗАНН във вр. с чл.348, ал.1 т.1 и 2 от НПК.

              С Решение № 165 / 27.03.2009 г.. постановено по АНД  № 104 / 2009 г. по описа на Районен   съд  Силистра,  е потвърдено   НП  № ********* / 18.11.2008,издадено от Директор на РД”АА”, Силистра,  с което са наложени административни наказания на Д.Д.А.,***, както следва :

Глоба от 20 лв на осн. чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.18 ал.2, изр.2 пр. 1 от Наредба № 37 / 2002 г. на Министерство на транспорта / МТ/;

 Глоба от 1000 лв  на основание чл.178  ,ал.2 от ЗДв П  за извършено нарушение по чл.24 ,  ал.1 от Наредба № 37 / 2002 на МТ ;

 Глоба от 100 лв  на основание чл.178а, ал.1  т.6 от ЗДвП  за извършено нарушение по чл.14а, ал.1 от Наредба № 37 / 2002 г. на МТ;

             Недоволен  от така постановеното решение е останал  жалбоподателят Д.Д.А.,  който в законния срок обжалва решението, като  постановено в нарушение на материалния закон, а така също и че при неговото постановяване са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.Излага  доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт     .Моли да се отмени   решението на СРС , както и потвърденото НП ,с произтичащите от това законни последици ..В с.з. поддържа жалбата си ,така както е предявена, не сочи нови доказателства  .

Посочените касационни  основания са по чл.348  ал.1 т.1 и 2 от НПК  и по тях следва да се произнесе касационната инстанция .

             Ответникът , редовно призован ,не се явява ,не се представлява  и не взема становище .

             Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата .

             Административният съд, в настоящия състав, счита, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211  АПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде допуснато разглеждането й . Разгледана по същество, съдът счита, че жалбата се явява частично основателна и следва да се уважи ,в частта за наложеното административно наказание  глоба от 20 лв , но не на основанията, посочени от жалбоподателя,а въз основа на законова разпоредба-чл.189, ал.5 от ЗДвП .В останалата част жалбата следва да  остане без уважение , а решението като правилно и законосъобразно, се потвърди ,в тази му част .

Касаторът посочва като  порок на решението на СРС, че е постановено при нарушение на материалния закон ,защото това което е констатирал проверяващия орган, не сочи на извършено нарушение . От събраните по делото доказателства, е установено ,че при извършената комплексна проверка на 03.11.2008 г. от органите на РД”АА” Силистра, на ЕТ „Динамика – Д.А.”  извършващ обучение  на кандидати за придобиване правоспособност за управление на МПС , за периода от 01.07.2008 г. до 30.10.2008 г., са констатирани нарушения, описани подробно в АУАН, така и в обстоятелствената част на обжалваното НП, а именно :  няма издадени  учебни картони на 6 кандидата , вписани в регистъра за завършено обучение ;

Установено е също така, че за периода от време от 19.08.2008 г. до 23.08.2008 г. е била нарушена дневната натовареност на преподавателя Д.А.,като вместо максимално определение 10 часа, е отразено , че е преподавал 12 часа;Това обстоятелство е установено от дневника за теоретично обучение  и от учебните картони на трима кандидати.Това нарушение е повторно ,тъй като има влязло в сила НП  № 19-001098;  Третото нарушение, което е било установено, е че 29.08.2008 г. вътрешния практически изпит е осъществен от преподавателя А. ,което противоречи на учебната документация  за обучение на категория „В” , утвърден от Министъра на образованието и науката ;

        От събраните по делото доказателства и обясненията на жалбоподателя пред първата инстанция, съдът е приел, че нарушенията ,описани в НП са извършени и жалбоподателя следва да понесе административно наказателната отговорност .

Оплакването за допуснати административно процесуални нарушения при постановяването на решението от СРС, не се установи в касационното производство, а и не се сочат конкретни какви нарушения са допуснати от съда .Ето защо това касационно основание е недоказано .

           Не е налице и противоречие с материалния закон . Установените нарушения от проверяващия административен орган, са доказани по несъмнен начин, а те по същество и не се оспорват от нарушителя .Съгласно чл.24 от Наредба № 37 / 2002 г.,дневната натовареност на преподавателя не може да надвишава  десет учебни часа . Тази норма е императивна, и поражда абсолютни задължения за преподавателя . Не подлежи на преценка, дали той може да вземе още часове над максимално определените- 10 часа , в чл.24 от в Наредба  № 37 / 2002 г.За това нарушение по чл.178 , ал.1 н.6 от ЗДв П е предвидено и административно наказание . Деянието е извършено повторно, поради което квалификацията на нарушението е по чл.178, ал.2 във вр. с ал.1 т.6 от ЗДвП. Наказанието е определено в минималния размер предвиден в закона, поради което и не може да бъде променено и да се слезе под минимума – чл.27, ал.5 от ЗАНН-и предвидената забрана за определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер .

      За деянието по чл.178 ал.1 т.6 от ЗДвП във вр. с чл.24 ал.2 от  Наредба № 37 / 2002 г. е било констатирано нарушение, за превишаване натовареността на обучаваните, над допустимата по наредбата дневна  норма – 6 часа теоретично обучение и 2 часа практическо обучение . Наказанието е определено в минималния размер глоба от 100 лв, като административния орган е съобразил всички изисквания по чл.27 от ЗАНН.

     И за това нарушение не е налице противоречие с материалния закон, каквото е основното касационно оплакване, и следва да остане без уважение жалбата и в тази си част ..

      Жалбата е основателна, досежно наложеното наказание глоба от 20 лв, на основание чл.185 ЗДвП във вр. с чл.18 ,ал.2 изр.2 пр.1 от Наредба № 37 / 2002 г. на МТ. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП, наложените административни наказания глоба до 50 лв включително, не подлежат на съдебен контрол. Като е приел жалбата и по отношение на това наказание и я разгледал, съдът е постановил незаконосъобразно решение,постановено по недопустима жалба , и  което  решение в тази си част,  следва да се отмени .

  Доводите посочени  от касатора   в касационната жалба са изложени и пред СРС  и са били надлежно обсъдени, в мотивите на решението,а именно, че са  извършени административни нарушения, които ангажират административно наказателната отговорност на нарушителя . Тези съображения се споделят и от настоящия състав и не следва да се преповтарят.  

 Съгласно чл.220 АПК,  касационната инстанция преценява  прилагането на материалния закон  въз основа на фактите  установени от първоинстанционния съд . Нови доказателства не бяха представени по делото, поради което фактите , приети от СРС ,служат за основа при преценяване правилното прилагане на материалния закон .

Законодателят е предвидил за извършените  нарушения   административно наказание глоба, в минимален и максимален размер, като административния орган  и за двете нарушения е определил наказанията в минималния им  размер ,отчитайки всички обстоятелства, визирани в чл.27 ЗАНН.

 При постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, нито е допуснал противоречие с материално правните разпоредби, които е следвало да се съобразят при решаване на настоящия казус .

        При служебната проверка на съдебния акт, съгласно изискванията на чл.218 АПК, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът не констатира нарушения, които да водят до отмяна или промяната му ,относно  двете нарушения.Само в частта за приетата жалба за глоба от 20 лв,и разгледана в съдебно заседание и произнасяне по нея, касационната жалба се явява основателна, но дори и да не беше обжалвано в тази си част решението, касационният съд е длъжен да направи служебна проверка и да констатира това нарушение  и да отмени решението в тази му част  .

         Правилно са обсъдени всички обстоятелства, за извършените нарушения по чл.178 ал.1 т.6  от  ЗДвП  и съответно по чл.178, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.24 от Наредба № 37 / 2002 г на МТ,от материално правен аспект ,поради което и първоинстанционното решение следва да остане в сила .

        

         Водим от горното и на основание чл.221 ,ал.2, пр.1 АПК, във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                            Р    Е    Ш     И   :

 

            ОТМЕНЯ  Решение   № 165 / 27.03.2009 г., постановено по АНД  № 104 / 2009 г. по описа на Силистренски районен съд  В ЧАСТТА ,с което е потвърдено НП № ********* / 18.11.2008 г. на Директора на РД”АА” Силистра,  с което е наложено наказание глоба от 20 лв на Д.Д.А.,***,на основание чл.185 ЗДвП ,  като незаконосъобразно .       

ОСТАВЯ В СИЛА  в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ  Решение № 165   /   27. 03.2009 г., постановено по Административно наказателен характер дело № 104 / 2009 г. по описа на  Районен съд  Силистра .

          Решението е окончателно .

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   

 

                                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                                         2.