№ 5714
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от С. Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20231100502547 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника М. Г. С. срещу решение от 10.10.2022
г. по гр.д. №48778/2021 г. по описа на СРС, 76 състав, с което е изнесен на публична продан
на основание чл.348 ГПК допуснатия до делба недвижим имот: АТЕЛИЕ 1, находящо се в
гр. София, район „Лозенец“, в жилищна сграда на ул. „*******, на таванския /шести етаж/, с
площ от 96,80 кв.м., състоящо се от: входно антре, две стаи за работа, склад и санитарен
възел, при съседи: стълбище, ателие 2, улица, калкан и двор, ведно с МАЗЕ 4, находящо се в
сутерена на сградата, с площ от 3,70 кв.м., при съседи: коридор, мазе 3, мазе 8, мазе 5,
заедно с 6,36% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в
което е построена сградата, съставляващо парцел VІ-399 от кв.6-а по плана на гр. София,
Лозенец, Южен парк, цялото с площ от 1020 кв.м., при съседи: ул. „Славище“, М.Й. А.Я.
/съгласно схема 15-1109899-26.11.2020 г., одобрена със заповед РД-18-739/21.11.2017 г.,
описания по-горе обект е с идентификатор 68134.900.395.1.13, с адрес: гр. София, район
„Лозенец“, жк. „Лозенец“, ул. „*******, *******/, и на основание чл.344 ал.2 ГПК
жалбоподателят е осъден да заплати на С. П. С., считано от 08.07.2022 г. сумата от 500,00
лв. месечно обезщетение за това, че е лишен от ползването на своята идеална /1/2 ид.ч./ от
делбената маса.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като делото е разгледано без
нейно участие поради нередовно призоваване - не е получила призовка за насроченото о.с.з.
1
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили решението.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. П. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията, изложени в отговора на
въззивната жалба, намира за установено следното:
С влязло в сила решение от 09.03.2022 г. по гр.д. №48778/2021 г. по описа на СРС,
76, е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: АТЕЛИЕ 1,
находящо се в гр. София, район „Лозенец“, в жилищна сграда на ул. „*******, на таванския
/шести етаж/, с площ от 96,80 кв.м., състоящо се от: входно антре, две стаи за работа, склад и
санитарен възел, при съседи: стълбище, ателие 2, улица, калкан и двор, ведно с МАЗЕ 4,
находящо се в сутерена на сградата, с площ от 3,70 кв.м., при съседи: коридор, мазе 3, мазе
8, мазе 5, заедно с 6,36% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, съставляващо парцел VІ-399 от кв.6-а по плана на гр.
София, Лозенец, Южен парк, цялото с площ от 1020 кв.м., при съседи: ул. „Славище“, М.Й.
А.Я. /съгласно схема 15-1109899-26.11.2020 г., одобрена със заповед РД-18-739/21.11.2017 г.,
описания по-горе обект е с идентификатор 68134.900.395.1.13, с адрес: гр. София, район
„Лозенец“, жк. „Лозенец“, ул. „*******, *******/, при равни квоти – от по 1/2 ид.ч. за С. П.
С. и М. Г. С..
В първото по делото редовно заседание след допускане на делбата /проведено на
05.10.2022 г./ ищецът С. П. С. е предявил искане по чл.344 ал.2 ГПК срещу другия
съделител за заплащане на сумата от 500,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
право на ползване върху собствената му 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, считано от
датата на подаване на молбата.
В производството пред СРС е прието заключението на СТЕ, което настоящият
съдебен състав кредитира напълно, според което процесният недвижим имот е неподеляем,
съгласно правилата и нормативите по ЗУТ, като средната му пазарна цена е определена на
419 439,00 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Съгласно
задължителната съдебна практика – т.9 ППВС №1/1985 г., недопустимо е това съдебно
решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по
същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на
съда, както и когато е разгледан непредявен иск, т.е. когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на
търсената защита. Нарушението на процесуалните правила на ГПК във връзка с
призоваването на страните може да доведе до неправилност, но не и до недопустимост на
съдебното решение.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което
и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.1 ГПК, съобщенията се връчват лично или чрез
друго лице, като съгласно чл.44 ал.1 изр.4 ГПК, получателят удостоверява с подписа си, че е
получил съобщението.
В конкретния случай в първоинстанционното производство се съдържа съобщение от
23.06.2022 г., изпратено до съделителя М. Г. С., с което същата е призована за насроченото
за 05.10.2022 г. първо заседание след допускане на делбата, в разписката на което е
удостоверено от длъжностното лице по призоваване, че съобщението е получено лично от
адресата на 16.07.2022 г. и се съдържа подпис за получателя.
От приетото във въззивното производство заключение на СГЕ, което настоящият
съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че подписът в описаното по-горе
съобщение е изпълнен от съделителя М. Г. С..
Ето защо, съдът намира, че призоваването на съделителя М. Г. С. е редовно –
извършено в съответствие с правилата на ГПК, т.е. първоинстанционният съд не е допуснал
соченото нарушение на процесуалните правила.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи още следното:
Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.1 изр.1 ГПК, когато първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като
потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Неправилност
на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато
соченото нарушение се е отразило на изхода на производството – довело е до неправилно
приложение на материалния закон. Самото процесуално нарушение обаче не може да
послужи като самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение, а във въззивната
си жалба страната следва да посочи и всички доводи за неправилността на съдебния акт, с
който е извършена делбата и с който е уважено искането по чл.344 ал.2 ГПК, което в случая
не е сторено.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез разпределение на
имотите по реда на чл.353 ГПК, посредством теглене на жребие, чрез възлагане по реда на
3
чл.349 ал.1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий
за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответствува на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответствува на стойността на дяловете на
съделителите. Съгласно разпоредбата на чл.69 ал.2 ЗН, всеки от съделителите може да
поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба отразява основния
принцип в производството по извършване на делбата, според който съдът следва да
извърши делбата, като осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик.
Хипотезите на ал.1 и ал.2 от чл.349 ГПК предвиждат изключение от общото правило,
че делбата на неподеляемите съсобствени вещи се извършва чрез изнасянето им на
публична продан, като в отклонение от принципа всеки съделител да получи реален дял от
съсобственото имущество е дадена възможност един от съделителите да получи в
индивидуална собственост неподеляемото жилище, а дяловете на останалите да бъдат
уравнени парично или с други имоти. Тъй като се касае за изключение от общите правила,
то хипотезите на чл.349 ал.1 и ал.2 ГПК не могат да бъдат тълкувани разширително.
Съгласно чл.349 ал.2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да
поиска то да му бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят с друг имот или с пари. Видно от законовата разпоредба приложимостта на
възлагането в тази хипотеза е обусловена от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) жилището да е неподеляемо, 2) съделителят да няма собствено жилище, 3)
съсобствеността върху него да е възникнала единствено по силата на наследяване, и 4)
съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството – така ТР
№1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай обаче съделителите не са предявили своевременно искане в
преклузивния срок по чл.349 ал.4 ГПК за възлагане на процесния недвижим имот по реда на
чл.349 ал.2 ГПК, поради което правилно СРС е прекратил съсобствеността върху имота чрез
изнасянето му на публична продан.
С решението по допускане на делбата или в отделно определение след постановяване
на решението, съдът по искане на съделител, който не ползува имота съобразно правата си,
извършва временно разпределение на ползуването на имота до окончателното извършване
на делбата или определя сумата, която съсобствениците, които ползуват имота, следва да
заплатят на основание чл.344 ал.2 ГПК. Става въпрос за привременна мярка в процеса, т.е. за
съдебна администрация и съдебният акт, с който тя се постановява има характер на
определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава
материалноправен спор между страните.
По делото не е спорно, че към момента на разглеждане на искането по чл.344 ал.2
ГПК процесният имот се ползва само от ответника, пореди което и същата следва да
заплаща за в бъдеще до приключване на производството обезщетение за лишаване на ищеца
от ползването на имота.
4
Поради изложеното, въззивния съд намира искането на ищеца, предявено по реда на
чл.344 ал.2 ГПК, за основателно.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 900,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а на основание чл.77 вр.
чл.78 ал.6 ГПК ищецът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 200,00 лв.,
представляваща депозит за вещо лице.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №10938/10.10.2022 г., постановено по гр.д.
№48778/2021 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. *******1, да заплати на
С. П. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „Д-р *******, на основание чл.78 ал.3 ГПК
сумата от 900,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство, а на основание
чл.77 вр. чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 200,00 лв., представляваща
депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5