Определение по дело №211/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 13260
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 17 август 2020 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20201100500211
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 17.08.2020 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:              ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                   мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Илиева в.гр.д. № 211 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 5164958 от 11.10.2019 г. от „Т.С.“ ЕАД чрез юрисконсулт Н.К.срещу решение № 228400 от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 64595/2017 г., по описа на СРС, ГО, 171-ви състав, с което предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответниците Е.И.Г. и С.И.Г. искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите 3398,91 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. и отразени в обща фактура с № ********** от 31.07.2014 г. за реално потребена топлинна енергия за отоплителен сезон м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г. и 331,81 – законна лихва за забава върху главницата от 15.08.2014 г. – 29.08.2017 г., 14,50 лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2014 г. – 29.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите за апартамент № 68, находящ се в гр. София 1200, община Изгрев, ж.к. *********аб. № 097911, в условията на разделност при квоти по 1/2 за двамата ответника, са отхвърлени като неоснователни. Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

            Въззивният съд, като взе предвид материалите по делото, прие следното:

            След като се запозна с подадената въззивна жалба вх. № 5164958 от 11.10.2019 г. от „Т.С.“ ЕАД, по която е образувано производството, както и с подадената на 12.08.2020 г. молба с вх. № 82255 от адвокат М. Ц. от САК, в качеството ѝ на особен представител на въззиваемите Е.И.Г. и С.И.Г. намира, че въззивната жалба не отговаря на изискването на чл. 260, т. 4 и чл. 261, т. 2 от ГПК, тъй като е налице неясното относно обстоятелството в коя част се обжалва решение № 228400 от 30.09.2019 г. по гр. дело № 64595/2017 г., на СРС, ГО, 171 състав – на стр. 1 от жалбата е посочено, че решението се обжалва за сумата от 3398,91 лева, която в диспозитива е посочена като главница, а на стр. 2 се прави искане за отмяна на решението изцяло, освен това не е представено пълномощно за лицето, подписало въззивната жалба – юрисконсулт Н. К..

Поради това първоинстанционният съд следва, в изпълнение на правомощията си по чл. 262, ал. 1 от ГПК, да даде указания на жалбоподателя в определен от съда срок да отстрани посочените нередовности, като уточни в коя част обжалва първоинстанционното решение и да представи доказателства за учредена представителна власт в полза на лицето, подписало въззивната жалба, след което да прецени събрана ли е държавната такса в пълен размер и ако е така – жалбата да се администрира. В случай, че указанията не бъдат изпълнени изцяло и в срок, първоинстанционният съд следва да упражни правомощията си по чл. 262, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от ГПК.

            Освен това, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, съдът констатира, че в диспозитива на същото е посочено, че сумата от 14,50 лева главница за извършена услуга за дялово разпределение се дължи за периода от 31.07.2014 г. – 29.08.2017 г., като същевременно в молба от 03.01.2018 г. на лист 37 е посочено, че сумата от 14,50 лева е дължима за периода 06.2014 г. до 05.2015 г. Ето защо, след връщане на делото на Софийския районен съд, същият следва да извърши преценка за наличие на очевидна фактическа грешка в решението и евентуално провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК.

            С оглед изложените съображения съдът намира, че съдебното производството по въззивното дело следва да бъде прекратено, а делото изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне съобразно мотивите на настоящото определение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. д. № 211 от 2020 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ „В“ въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 171-ви състав за изпълнение на указанията съгласно мотивите на настоящото определение за администриране на въззивната жалба и извършване на преценка за наличие на предпоставките за провеждане на процедура по чл. 247, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.