РЕШЕНИЕ
гр.
София, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав,
в публичното заседание, проведено на девети май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
участието секретаря Теодора Вутева сложи за разглеждане докладваното от съдията
Иванова гр. д. № 157/2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 17 от 16.02.2017 г.,
постановено по гр.д. № 528/2015 г. на Свогенски районен съд, са отхвърлени
предявените от Л.П.М. и В. П. Е. срещу Н.П.М. и „В.С.” АД искове за признаване
за установено, че като сключени от лица без представителна власт са
недействителни следните сделки: 1. Сделката, извършена с нотариален акт № 7,
том VІ, н.д. № 1686/1993 г. на нотариус Елена Ангелова при РС Своге, с който
ответникът Н.П.М. е придобил по дарение, чрез пълномощник на дарителите, 7/8 ид. части от описания в нотариалния акт имот; 2. Сделката,
извършена с нотариален акт № 23, т. ІІІ, рег. № 1820, дело № 394/2010 г. на
нотариус Антон Чолев с район на действие РС Своге, с
който Н.П.М. е продал на „В.С.” АД описания в нотариалния акт имот. С решението
са отхвърлени предявените от Л.П.М. и В. П. Е. против „В.С.” АД искове за
заплащане на всяка от ищците на сумата 10800 лева, представляваща частта от
продажната цена, съответстваща на правата им върху имота.
Решението
е обжалвано от ищците в първоинстанционното
производство Л. М. и В. Е. В жалбата се сочи, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него
постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени.
Поради
настъпила в хода на делото след подаване на въззивната
жалба смърт на жалбоподателката В. П.Е., на нейно
място са конституирани наследниците й – К.С.Е., Н.Д.П., С.К.С. и М.Д.Д.. Същите не заявяват становище по подадената въззивна жалба.
С
отговора на въззивната жалба ответникът Н.М. оспорва
същата. Излага довод, че жалбата е бланкетна и не
отговаря на изискванията на чл. 260, т. 3 от ГПК, поради което счита, че същата
следва да бъде оставена без уважение.
Ответникът
по жалбата „В.С.” АД в писмения си отговор оспорва жалбата. Излага довод, че
поради бланкетността на въззивната
жалба, същата следва да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения
и за неоснователността на предявените искове.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
В исковата молба ищците Л.П.М. и
В. П. Е. твърдят, че са собственици по наследство и възстановяване по ЗСПЗЗ на
2/6 ид. части от недвижим имот, представляващ
поземлен имот № 038014 по КВС в землището на с. Р., обл.
Софийска, м. „Дъга”, с площ от 6227 кв.м. /съгласно уточнителна
молба от 05.04.2016 г./, при граници и съседи: имот № 00090 – водно течение на Държавата, имот №№
03801- ливада на „ВЕЦ С.”, имот № 073005 – зелесена
територия на наследници на И. М. А., имот № 073006 – залесена територия на ДАГ
– С., имот № 073035 – недървопреработваема площ на ДАГ – С., имот № 073034 –
просека на ДАГ – С. и имот № 03813 – ливада на „ВЕЦ – С.”. Ищците твърдят, че правото им на собственост, както и това на
наследодателката им Ц. Р. М., е удостоверено с
нотариален акт № 135, т. ІІІ, дело № 984/1993 г. на нотариус при Свогенски РС.
Твърдят, че с нотариален акт № 7, т. VІ, дело № 1686/1993 г. на нотариус при
Свогенски РС, първият ответник – Н.П.М. е придобил по дарение чрез пълномощник
7/8 ид. части от описания имот, с което се е
легитимирал като собственик на целия имот. Впоследствие, с нотариален акт № 23,
т. ІІІ рег. № 1820, дело № 394/2010 г. на нотариус с район на действие
Свогенски районен съд, първият ответник продал на втория „В.С.” АД целия имот
за сумата 65000 лева. Ищците твърдят, че дарението, извършено с нотариален акт
№ 7, т. VІ, дело № 1686/1993 г., е недействително по отношение на тях и на
пряката им наследодателка Ц. Р. М. в наследените от
тях чати, тъй като е извършено от лице без представителна власт – ищците и наследодателката им не са упълномощавали адв. Д. И. да извършва разпоредителни сделки с имота им. Твърди
се, че продажбата, извършена с нотариален акт № 23, т. ІІІ, рег. № 1820,
дело № 394/2010 г., също е извършена без
представителна власт от страна на първия ответник и не е породила вещно-прехвърлително действие. Въз основа на тези твърдения
до съда е отправено искане за признаване за установено по отношение на ответниците, че сделките, извършени с гореописаните
нотариални актове, са недействителни като сключени от лица без представителна
власт, както и за осъждане на втория ответник да заплати на всяка от ищците
сумата 10800 лева, представляваща частта от продажната цена, съответстваща на
правата им върху имота, ведно със законната лихва от датата на сделката до
окончателното изплащане на сумата.
В писмения си отговор ответникът Н.П.М.
оспорва исковете. Твърди, че към момента на продажбата през
Ответникът „В.С.” АД не е
представил писмен отговор а исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В писмено
становище пред районния съд, подадено след срока за отговор, този ответник излага
становище за неоснователност на исковете. Твърди, че процесните
договор за дарение и покупко-продажба са действителни и са породили вещно-прехвърлително действие. Сочи се също така, че ищците
не са ангажирали доказателства в отговор на разпределената им от съда доказателствена тежест за липса на упълномощаване от тяхна
страна за сключения договор за дарение. В случай, че се приеме, че процесното дарение е извършено от лице без представителна
власт, този ответник се позовава на изтекла в негова полза и в полза на праводателя
му Н.М. придобивна давност.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 235, т. ІІ,
дело № 989/29.07.1993 г. на Свогенски РС, Д. М. М., Н. М.П., А. М. М., И. М. М.,
Ц. Р. М., В. П. Е., Л.П. Я. и Н.П.М. са признати са собственици въз основа на
решение № 114/08 г. на ПК- С. на следните имоти: 1. Нива с площ 3000 кв.м., находяща се в землището на с. Т., м. „Дълга”, при граници:
от изток – наследници на М. М., от запад – р. Искър, от север – наследници на М.
М. и от юг – наследници на Л. А.; 2. Ливада с площ 3000 кв.м., находяща се в землището на с. Т., м. „Дълга”, при граници:
от изток – ДГФ, от запад – наследници на Л. А.
С нотариален акт № 7, т. VІ, дело
№ 1686/1993 г. на Свогенски РС, Д. М. М., Н. М.П., А. М. М., И. М. М., Ц. Р. М.,
В. П. Е. и Л.П. Я., всичките действащи чрез пълномощника си Д. И. И., дарили на
Н.П.М. 7/8 идеални части от гореописаните недвижими имоти. Към представените
документи в нотариалния акт е посочено пълномощно № 984/1993 г. на Свогенски
районен съд.
Представено е копие от регистъра
на нотариус Елена Ангелова при Свогенски районен съд, заверено от Служба по
вписания – гр. С., за извършените нотариални удостоверявания на 07.10.1993 г.,
в което под рег. № 984 е вписано „засвидетелствуване
на подписите на Д. М. М., Н. М.П., А. М. М., И. М. М., Ц. Р. М., В. П. . и Л.П.
Я., върху пълномощно, с което се упълномощава Д. И. И. да ги представлява,
където е необходимо”.
С нотариален акт № 23, т. ІІІ,
рег. № 1820, дело № 394/09.11.2010 г. на нотариус Антон Чолев,
Н.П.М. е продал на „В.С.” АД недвижим имот, находящ
се в землището на с. Р., м. „Дълга” и съставляващ имот № 038014, с площ 6227
кв.м., за сумата 65000 лева.
Видно от скица №
Ф01358/29.10.2010 г. на ОСЗ – Своге, имот № 038014 с площ 6227 кв.м. е
образуван от имоти 038003 и 038002. Като собственик на имота в скицата е вписан
Н.П.М. на основание горепосочените констативен нотариален акт № 235/1993 г. и
нотариален акт за дарение № 7/1993 г.
Според представеното удостоверение
за наследници, ищците и първият ответник са наследници на Ц. Р. М., починала
през
Видно от писмо на Служба по вписвания – гр. С. изх. №
35/25.03.2016 г., нотариално дело № 1686/1993 г. е унищожено поради изтичане на
срока за съхранение.
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза, недвижим имот, съставляващ бивш имот № 038014
/образуван от два имота № 038003 и № 038002/, с площ 6227 кв.м., находящ се в м. „Дъга” в землище на с. Р., описан в
исковата молба, е идентичен с двата имота, описани в нот.
акт № 235/1993 г. и нот. акт № 7/1993 г.
Представено е копие от пълномощно
с нотариална заверка на подписите рег. № 531/10.06.1993 г. на нотариус при
Свогенски РС, с което Д. М. М., Н. М.П., А. М. М., И. М. М., Ц. Р. М., В. П. Е.
и Л.П. Я. упълномощават Н.П.М. да ги представлява по гр.д. № 98/1993 г. на
Свогенски РС, като ги подписва, където е необходимо, да ползва е владее
наследствения им недвижим имот в село Т., м. „Дълга”, с пространство от 6 дка,
от които 3 дка ниви и 3 дка ливади, да се снабди на свое име с нотариален акт
за собственост, както и да извършва всякакви действия, свързани с този недвижим
имот. В първоинстанционното производство е прието
заключение на съдебно-почерковата експертиза,
подписът за „упълномощители” срещу № 5 в горепосоченото
пълномощно рег. № 531/10.06.93 г., е положен от Ц. Р. М.; срещу № 7 в същото
пълномощно е положен от Л.П.М., а срещу № 6 – вероятно е положен от В.П. Е.
Следва да се отбележи, че горецитираното пълномощно рег. № 531/10.06.1993 г., както и
приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза
относно авторството му, са неотносими към предмета на спора, тъй като това пълномощно
не е легитимирало изявилия воля от името на дарителите пълномощник Д. И. И. при
сключване на процесния договор за дарение.
По делото като свидетел е
разпитана нотариус Е. Е., пред която е извършен процесния
договор за дарение. Същата сочи в показанията си, че при изповядване на сделка
се извършва проверка на самоличността на явилите се лица, участващи лично в
сделката, както и на упълномощителя, ако в сделката
участва пълномощник, като се проверява и обема на представителна власт на
пълномощника съгласно представеното пълномощно.
Останалите събрани по делото
гласни доказателства съдът не обсъжда, тъй като в тях не се съдържат относими към предмета на спора обстоятелства.
Въз основа на горното, въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното решение е допустимо – съдът е
разгледал предявените искове при наличие на предпоставки за възникване и
упражняване на правото на иск. При преценка на дадената от първоинстанционния
съд правна квалификация на предявените претенции въззивният
съд намира, че правилно същите са квалифицирани като искове по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Видно от
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и заявения въз основа на
тези твърдения петитум, ищците са предявили три
обективно съединени искове, както следва: 1. Срещу първия ответник Н.П.М. - иск
с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване за недействителен на
договор за дарение, извършен с нотариален акт № 7, т. VІ, дело № 1686/1993 г.
на нотариус при Свогенски районен съд Е. А., като сключен от името на лице без
представителна власт; 2. Срещу ответниците Н.П.М. и „В.С.”
АД – иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване за недействителен
на договор за продажба, извършен с нотариален акт № 23, т. ІІІ, рег. № 1820,
дело № 394/2010 г. на нотариус Антон Чолев, като
сключен от името на лице без представителна власт; 3. Срещу ответника „В.С.” АД
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на всяка от ищците на сума от 10800 лева, представляваща
частта от продажната цена на имота, предмет на горепосочения договор за
покупко-продажба, съответстваща на правата им върху този имот. Именно тези
искове са разгледани от първоинстанционния съд,
въпреки непрецизното формулириране на един общ диспозитив относно първите два иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Както бе посочено, по отношение на
правилността на обжалваното решение, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма
или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти.
Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната
инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените
негови фактически констатации. В този смисъл са задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по т.д. № 1/2013
г., ОСГТК. При бланкетна
въззивна жалба дейността на въззивния
съд се изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен
материал под приложимата според въззивния съд материалноправна норма, т.е. гарантиране на съответстващи
на установените факти правни изводи.
В настоящия случай въззивната жалба е бланкетна. В
нея е посочено общо, че обжалваното решение е неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но не са изложени никакви
твърдения за конкретни пороци на същото, нито конкретни оплаквания относно
фактическите и правни изводи на съда. Същевременно, не са налице основания за
извод, че първоинстанционният съд е нарушил
императивна материалноправна норма, което нарушение
да е обусловило решаващия му извод. В тази хипотеза – при бланкетна
въззивна жалба и липсата на нарушение на императивна материалноправна норма, въззивният
съд дължи служебна преценка само на дадената от първоинстанционния
съд правна квалификация на предявения иск, като ако прецени че същата е
неправилна и вследствие на това на страните са дадени неточни указания относно
подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното
приложение на материалния закон чрез предприемане на съответните процесуални
действия. В случая, както бе посочено и по-горе, въззивният
съд при преценка на дадената от първоинстанционния
съд правна квалификация на предявената претенция, намира, че правилно
фактическите твърдения са подведени под приложимите материално правни норми. С
оглед на това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Независимо от горното, и за
пълнота на изложението следва да се посочи, че и при цялостна проверка на
правилността на обжалваното решение /каквато въззивният
съд принципно не дължи предвид ограничението по чл. 269 от ГПК / след извършена
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства относно
установените от първоинстанционния съд факти,
правилно субсумирани под приложимата материалноправна норма, не се налага различен от направения
от районния съд извод неоснователност на всеки от обективно съединените искове.
По иска с правно основание чл.
42, ал. 2 от ЗЗД, предявен срещу първия ответник. Този иск има за предмет
обявяване за недействителен като сключен от името на лице без представителна
власт на договор за дарение извършен с нотариален акт № 7, т. VІ1 дело №
1686/1993 г. При иск за обявяване на недействителност на сделка ищецът следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на порок на
сделката, съставляващ основание за нейната недействителност – в случая, това е
липсата на валидно упълномощаване на лицето, представило се при сключване на процесния договор за дарение, като пълномощник на прехвърлителите. Нотариалния акт, с който е извършен процесния договор за дарение, съставлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на ч. 179, ал. 1 от ГПК, който има обвързваща
доказателствена сила досежно
отразените в него действия или изявления, извършени от и пред нотариуса. Такива
факти са: явяването на посочените в акта лица, чиято самоличност е била
проверена от нотариуса, направените от тези лица изявления, представянето пред
нотариуса на описаните в приложната част на нотариалния акт документи. В случая
обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт
относно отразеното в него явяване на адв. Д. И. И. в
качеството му на пълномощник на дарителите въз основа на легитимиращото го
пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 984/1993 г. на нотариус при
Свогенски РС, описано в приложените към нотариалния акт документи, както и
извършената от нотариуса проверка на съдържанието на това пълномощно, не е
опровергана от събраните по делото доказателства. Съдържащата се в нотариалния
акт констатация на нотариуса относно наличието на валидно пълномощно, с което
се е легитимирал пълномощникът на дарителите, се подкрепя от представеното
извлечение от регистъра на нотариуса и от свидетелските показания на същия
нотариус. С оглед твърденията на ищците, че не са подписвали такова пълномощно
на адв. Д. И., на което основават претенцията си по
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, в тяхна тежест е било да ангажират доказателства за
съществуването на такова пълномощно, което те твърдят, че е неистинско, за да
може да бъде извършена проверка на неговата автентичност.
По исковете с правно основание
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, предявени срещу първия и втория ответник. Този иск има за предмет
обявяване за недействителен като сключен от името на лице без представителна
власт на договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт № 23, т. ІІІ,
рег. № 1820, дело № 394/1993 г. Този договор за покупко-продажба не е
недействителен на соченото от ищците основание – като сключен от лице без
представителна власт, тъй като прехвърлителят по този
договор е участвал лично в сделката, а не чрез представител.
По исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявени срещу втория ответник. Иска се осъждането на този
ответник да заплати на всяка от ищците припадащата им се част от продажната
цена по сключения между ответниците договор за
продажба. Така предявеният иск е изначално неоснователен, тъй като ищците не са
страни по договора за продажба, поради което не могат да претендират изпълнение
по този договор, а именно заплащане от купувача на каквато и да е част от
продажната цена. Следва да се посочи, че и при уважаване на исковете за
обявяване на недействителността на договора за дарение, респ. и/ или на
договора за продажба, то обявяването на недействителността има за последица
ненастъпване на правните последици на тези договори /същите се считат за
несключени/, а не води до възникване на каквито и да било права на ищците във
връзка с този договор.
С оглед на горното, обжалваното
решение, с което са отхвърлени предявените искове, следва да бъде изцяло
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция и направените от ответниците по
жалба искания за разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да им
заплатят направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение. На ответника по жалба Н.М. следва да се
заплати сумата 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. Ответникът по жалба „В.С.”
АД е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3232,76
лева, срещу което процесуалният представител на жалбоподателката
Л.М. е направила възражение за прекомерност. Това възражение е основателно, тъй
като заплатеното от ответника по жалба „В.С.” АД адвокатско възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото
/приключило в едно съдебно заседание без събиране на доказателства/, поради
което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде намалено до минимално
установения размер, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за миниалните размери на адвокатските
възнаграждения, който минимален размер възлиза на сумата 1478 лева / 300 лв. по
иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и 1178 лв. по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД/.
По изложените съображения, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 от 16.02.2017 г. по гр.д. № 528/2015 г. на Свогенски районен съд, с което са
отхвърлени предявените от Л.П.М. и В. П. Е. /заместена в хода на делото от
наследниците й К.С.Е., Н.Д.П., С.К.С. и М.Д.Д./
искове, както следва: 1. Срещу Н.П.М. - искове с правно основание чл.
42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за дарение, извършен
с нотариален акт № 7, т. VІ, дело № 1686/1993 г. на нотариус при Свогенски
районен съд Елена Ангелова, като сключен от името на лице без представителна
власт; 2. Срещу Н.П.М. и „В.С.” АД –
искове с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване за недействителен
на договор за продажба, извършен с нотариален акт № 23, т. ІІІ, рег. № 1820,
дело № 394/2010 г. на нотариус Антон Чолев, като
сключен от името на лице без представителна власт; 3. Срещу „В.С.” АД - искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на всяка от ищците на сума
от 10800 лева, представляваща частта от продажната цена на имота, предмет на
горепосочения договор за покупко-продажба, съответстваща на правата им върху
този имот.
ОСЪЖДА Л.П.М., К.С.Е., Н.Д.П., С.К.С.
и М.Д.Д. да заплатят на Н.П.М. сумата 1000 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.П.М., К.С.Е., Н.Д.П., С.К.С.
и М.Д.Д. да заплатят на „В.С.” АД сумата 1478
лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.