№ 19
гр. Б., 09.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20241200900132 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявени искове от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-
Застраховане” АД („ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано заедно от А. Л. и Р. Д. -
изпълнителни директори, чрез адвокат Г. Б. Х., срещу М. С. О., ЕГН **********, от ***.
Предявеният иск е с правно основание чл. 274 ал.1 т. 1 от КЗ/отм./
Сочи се в ИМ, че на 29.03.2015г., около 06:30 часа /в тъмната част на денонощието/, по
първокласен път- 1, Е 79, в посока от гр. С. към гр. Б., се е движел л.автомобил м. „*“, модел
*“, с per. № ***, управляван от М. С. О.. В участъка при км. 398+500, в центъра на гр. К.,
поради движение с превишена скорост-98 км./ч. (при максимално разрешена за ППС в
населено място-50 км./ч.) и вследствие употребата на алкохол, водачът на автомобила
навлиза в лентата за насрещно движение и блъска челно движещото се по нея МПС, марка
„*“, модел „*“, с peг. № ***, управлявано от К. К. П.. В резултат на настъпилото ПТП е
починал водачът на МПС марка „*“- К. К. П..
По случая е образувано НОХД № 16/2017г. по описа на ОС Б.. С Присъда №
1036/23.02.2017г. по НОХД № 16/2017г. по описа на ОС Б., подсъдимата М. С. О. е призната
за виновна в това, че на 29.03.2015г„ около 06:30 часа (в тъмната част на денонощието) на
Първокласен път- 1, Е 79, в участъка на км. 398+500 в центъра на гр. К., при управление на
МПС марка „*“, модел *“, с per. № ***, нейна собственост, движейки се в посока от гр. С.
към гр. Б., е нарушила чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се е движила с превишена скорост- 98 км./ч.,
при максимално разрешена на ППС категория „В“ скорост за движение в населено място от
50 км./ч., поради което е навлязла в насрещната лента за движение, в резултат на което е
допуснала ПТП и по непредпазливост е причинила: смърт на повече от едно лице, а именно
- на К. К. П. и на Димитър Герасимов Симов и средни телесни повреди на повече от едно
лице, а именно: на Г. Р. У. и на Г. Я. П., като деянието е извършено в пияно състояние (с
концентрация на алкохол в кръвта 1.00 промил)-престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3,
1
пр. 1, б. „Б“, пр. 1 във вр. с ал. 1, б. „В“ НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, във вр. с чл. 21 ал. 1
ЗДвП. С Решение № 344/14.07.2017г. по ВНОХД 596/2017г., по описа на САС, присъдата е
потвърдена и същата е влязла в законна сила на 15.11.2017г.
Поддържа се с ИМ, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на МПС
марка „*“, модел *“, с peг. № ***, е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ в „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, полица № ***, валидна от 02.03.2015г. до
01.03.2016г.
Сочи се, че във връзка с претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на К. К.
П., Х. А. Х. (живяла във фактическо съжителство с починалия), действаща лично и в
качеството си на майка и законен представител на Б. К. П. (малолетна дъщеря на
починалия), предявила субективно и обективно кумулативно съединени искове, пряко срещу
„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, в качеството му на застраховател на лекия автомобил, чийто
водач е причинил ПТП, за изплащане на обезщетения, както следва:
-за изплащане на обезщетение в размер на 300 000лв. за претърпените от Х. А. Х.
неимуществени вреди, вследствие смъртта на К. К. П., ведно с лихва за забава в размер на
91 471,15лв., начислена върху главницата за периода от 10.05.2015г. до 09.05.2018г. и законна
лихва върху присъденото обезщетение от 09.05.2018 г. до окончателното му плащане;
-за изплащане на обезщетение в размер на 300 000лв. за претърпените от Б. К. П.
неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща й, ведно с лихва за забава в размер на 91
471,15лв., начислена върху главницата за периода от 10.05.2015г. до 09.05.2018г. и законна
лихва върху присъденото обезщетение от 09.05.2018г. до окончателното му плащане;
-за изплащане на обезщетение в размер на 75 600лв. за претърпените от Б. К. П.
имуществени вреди, вследствие смъртта на баща й, изразяващи се в пропуснати ползи за
парична издръжка на ненавършило пълнолетие дете за по 350лв. месечно до навършване на
пълнолетието й, ведно с лихва за забава върху главницата за периода от 10.05.2015г. до
09.05.2018г. и законна лихва върху присъденото обезщетение от 09.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
Във връзка с така предявените искове е било образувано гр. д. № 91/2018г., по описа на ОС
Б., което е препратено и препратено по подсъдност към СГС, където е образувано гр. д. №
12224/2018г., по описа на СГС, 1-19 състав. На основание чл. 219 ал. 1 ГПК, по искането на
дружество ответник е привлечено в производството като трето лице помагач- М. С. О., в
качеството й на водач на МПС, м. „*“, м. *“, с peг. № ***, управлявал автомобила под
въздействие на алкохол.
С Решение № 261343/24.11.2020г., постановено по гр. д. № 12224/2018г„ по описа на СГС,
„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на всеки един от ищците следните суми:
-на Х. Х. - застрахователно обезщетение в размер на 130 000лв. за претърпените от нея
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.05.2018г. до
окончателното й плащане, както и лихва за забава в размер на 39 563,39лв., начислена върху
главницата за периода от 10.05.2015г. до 08.05.2018г., като са отхвърлени предявените искове
2
до пълните им предявени размери, като неоснователни;
-на Б. К. П., действаща чрез своята майка и законен представител- застрахователно
обезщетение в размер на 200 000лв., за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 09.05.2018г. до окончателното й плащане,
както и лихва за забава в размер на 48 678,66лв., начислена върху главницата за периода от
15.12.2015г. до 08.05.2018г., като са отхвърлени исковете за горницата до пълните им
предявени размери, като неоснователни;
-на Б. К. П., действаща чрез своята майка и законен представител - застрахователно
обезщетение в размер на 6 129лв. за претърпените от нея имуществени вреди от неполучена
издръжка, ведно със законна лихва върху сумата от 09.05.2018г. до окончателното им
изплащане, както и лихва за забава в размер на 231,06лв. за периода от 15.12.2015г. до
08.05.2018г., като са отхвърлени исковете за горницата до пълните им предявени размери,
като неоснователни.
След постановяване на първоинстанционното решение, довереното ми дружество е счело, че
справедливият размер на обезщетение за претърпените от Х. Х. неимуществени вреди
възлиза на сума в размер на 80 000лв., а за претърпените от Б. П. неимуществени вреди- в
размер на 120 000 лв. С Платежно нареждане с бордеро № 368690/25.02.2021г. и Платежно
нареждане с бордеро № 368689/25.02.2021г., „ЗАД ОЗК — Застраховане“ АД е изплатило по
сметки на процесуалния представител на ищците следните суми:
-102 555,56 лв., представляваща: 80 000 лв. обезщетение за претърпените от Х. Х.
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочената сума в размер на 22
555,56лв., начислена за периода от 09.05.2018 г. до 16.02.2021г.;
-153 833,33 лв., представляваща: 120 000 лв. обезщетение за претърпените от Б. П.
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочената сума в размер на 33
833,33лв., начислена за периода от 09.05.2018г. до 16.02.2021г.
Сочи се в ИМ, че решението на Софийски градски съд е обжалвано в останалата му част за
горницата над изплатените застрахователни обезщетения. Поради погрешно изпратена
призовка на ненадлежен процесуален представител на ответника, с указания за внасяне на
държавна такса, същата не е внесена в срок от страна на „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД.
Софийски градски съд е върнал въззивната жалба, обявил е решението за влязло в сила и е
издал в полза на ищците изпълнителен лист за остатъка от присъдените им суми. Въз основа
на същия е образувано ИД № 20218500400342, по описа на ЧСИ А. Б.. С Платежно
нареждане с УРН BORD02684212/02.08.2021 г., „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е превело по
сметка на ЧСИ А. Б., сумата в общ размер на 283 312,84лв., представляваща:
-130 000лв.- остатъка от присъдените обезщетения в общ размер на 330 000лв., след
приспадане на вече изплатената сума в общ размер на 200 000лв.;
-42 551,09лв.- законна лихва начислена върху сумата от 130 000лв., за периода от 09.05.2018г.
до 28.07.2021г.;
-39 563,39лв. - мораторна лихва, начислена върху присъденото на Х. Х. обезщетение от СГС,
3
в размер на 130 000лв., за периода от 10.05.2015г. до 08.05.2018г.;
-48 678,66лв.- мораторна лихва, начислена върху присъденото на Б. П. обезщетение за
неимуществени вреди от СГС, в размер на 200 000лв., за периода от 15.12.2015г. до
08.05.2018г.;
-6 129лв.- присъденото от Софийски градски съд обезщетение за имуществени вреди на Б.
П.;
-2 006,12лв.- законна лихва, начислена върху сумата от 6 129лв., за период от 09.05.2018г. до
28.07.2021г.;
-14 190,60лв.- общо такси към ЧСИ и разноски за адвокатски хонорар.
В последствие с Определение № 276816/22.12.2021г., по описа на СГС, 1-19 състав, съдът е
постановил, че с оглед ненадлежното връчване на съобщението с указания за внасяне на
държавна такса, същото следва да бъде изпратено повторно на правилния процесуален
представител на ответника. Подадената от довереното ми дружество въззивна жалба е
администрирана, след което е образувано в. гр. д. № 20231000501796, по описа на САС. С
Решение № 50/15.01.2024г., постановено по посоченото дело, Апелативен съд-София е
потвърдил първоинстанционното решение. Същото не е обжалвано от страните и е влязло в
законна сила.
Исковата претенция е основана на доводи, че предвид факта, че остатъкът от дължимите
обезщетения е бил изплатен по горепосоченото изпълнително дело, дружество- „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД е превело по сметка на процесуалния представител на ищците,
допълнително лихва за забава в размер на 795,61лв., видно от Платежен документ №
3670121/09.05.2024г. Поддържа се, че предмет на настоящата искова молба са единствено
изплатените застрахователни обезщетения за претърпените от Х. Х. неимуществени вреди и
за претърпените от Б. П. неимуществени и имуществени вреди или сумата в общ размер 336
129 лв. (80 000 лв. + 120 000 лв. + 130 000 лв. + 6 129 лв. = 336 129 лв.).
Изложени са правни доводи от ищцовата страна, че на основание чл. 223 ал. 2 ГПК,
установеното от съда в мотивите на решението е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, която го е привлякла. Направените от съда фактически
констатации и правни изводи, които са били обективирани в мотивите на постановените
решения обвързват М. С. О.. Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2
ГПК обвързва по задължителен начин както страните, така и съда, пред който е висящо
делото между подпомагащата и подпомаганата страна. Съответно съдържащите се в
мотивите на решението по предходното дело, в което са участвали подпомаганата и
подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите, релевантни за процесното
ПТП и причинените неимуществени вреди, са се осъществили така, както се сочи в
мотивите. Същите не следва да се установяват повторно и да бъдат пререшавани в
настоящото исково производство между страните.
Така поддържа се че следва да бъдат приети за установени от съда следните
правнорелевнатни факти: наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
4
отговорност“, настъпването на застрахователно събитие, неговият механизъм, виновното и
противоправно поведение на водача М. С. О., причинената смърт на К. К. П., наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и процесното ПТП и размерът на
присъдените от съда застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
Правното основание на предявения иск е чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, с който е предвидено че
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие
е управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. Видно от Присъда № 1036/23.02.2017г., постановена по НОХД
№ 16/2017г., по описа на ОС Б., М. С. О. е призната за виновна в това, че по
непредпазливост е причинила смъртта на К. К. П., като е причинила процесното ПТП в
пияно състояние.
Поддържа се от ищцавата страна, че предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, за
„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е налице правен интерес да претендира от виновния водач
изплатените в полза на всеки един от ищците застрахователни обезщетения, както следва: 50
000лв.- частичен иск от 130 000лв. за изплатеното на Х. Х. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, 50 000лв.- като частичен иск от 200 000лв. за изплатеното на Б. П.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и 6 129лв.-изплатеното на Б. П.
обезщетение за имуществени вреди или сумата в общ размер на 106 129 лв., предявен като
частичен иск от 336 129лв.
С оглед на изложеното с ИМ, иска се от състава на ОС Б. да постанови решение, с което да
осъди М. С. О., да заплати на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, сума в размер на 106 129лв.,
предявен като частичен иск от 336 129лв., представляваща регресна претенция за изплатени
от „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД застрахователни обезщетения на Х. А. Х. и Б. К. П., за
претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди, вследствие смъртта на К. К. П.,
причинена при ПТП, настъпило на 29.03.2015г., на първокласен път- 1, Е 79, км. 398+500,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане на задължението.
Претендират се в полза на „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, сторените разноски по настоящото
дело.
С оглед разпоредбата на чл. 127 ал. 4 ГПК, посочена е следната банкова сметка- IBAN: ***,
открита при „Общинска банка“ АД, с титуляр „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД.
С исковата молба са представени писмени доказателства, направено е доказателствено
искане в случай че ответника оспори извършените от дружеството ищец плащания с
представените платежни нареждания, да бъде допусната съдебно- счетоводна експертиза, по
която вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и след като извърши
справка в „Банка ДСК“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и в счетоводството на
„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, да отговори на въпросите, формулирани в особената част на
ИМ.
5
Съдът с Разпореждане № 392/24.07.2024г. от закрито съдебно заседание по делото, е оставил
ИМ без движение за заплащане на дължимата държавна такса.
С молба по делото от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД от 07.08.2024г., представено е по делото
платежно нареждане, за внасяне на сумата от 4 245.16лв. за дължимата държавна такса, с
което нередовностите на ИМ са отстранени.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове и въз основа на изведените от процесуалният
представител на ищците фактически твърдения и правни доводи с исковата молба и
представените към нея доказателства счита, че пред съда са предявени за разглеждане искове
с правно основание чл. 274 ал.1 т. 1 от КЗ/отм./, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от
ЗЗД, които са процесуално допустими.
След като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на
предявените пред съда за разглеждане регресни искове с правно основание чл. 274 ал.1 т. 1
от КЗ/отм./ и чл. 86 от ЗЗД, съдът извърши проверка за приложимия процесуален закон и за
процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото. Възникналото
между страните по делото правоотношение следва да бъде съотнесено към тези изрично
визирани в разпоредбата на чл. 365 ал.1 т. 1 от ГПК и производството по делото следва да се
развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия закон уреждащ търговските
спорове.
С Разпореждане № 696 от 02.12.2024г. по настоящото т.д. № 132/2024г. по описа на ОС Б.,
съдът е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба по делото и книжата приложени
към исковата молба, на насрещната страна, като се укаже на ответницата, че в двуседмичния
срок по чл. 367 ал.1 от ГПК, може да депозира писмен отговор, който следва задължително
да съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 367 ал.2 от ГПК. Указани са на
ответницата и неблагоприятните последици от непредставяне на писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК.
Видно от приложеното по делото призовка, препис от ИМ и книжата по делото, ведно с
Разпореждане № 696 от 02.12.2024г. на съда са били връчени лично на ответницата М. С. О.
на адреса и в с. Митино, Община Петрич, като в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, не е връчен
отговор на ИМ от ответната страна.
Съдът на основание чл. 374 от ГПК във връзка с чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от
ГПК, изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон. В исковата молба ясно и
точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се основават,
изведени са правните съображения и са посочени коректно предявените искове и тяхното
правно основание. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил
доказателствата с които разполага към момента на предявяването на исковата молба.
Въз основа на фактическите твърдения изведени в обстоятелствената част на исковата молба
6
и заявения от дружеството ищец петитум на същата, следва да се приеме че е предявен за
разглеждане пред съда регресен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 3 от КЗ/отм/, въз основа на
обективно съединени частични искове за заплащане на изплатените в полза на всеки един от
наследниците на починалите лица суми за обезщетение.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове счита същите за процесуално допустими.
Регресното право на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите срещу застрахования възниква след плащане на
застрахователното обезщетение на наследниците на починалите или на пострадалите лица.
Без значение е как е бил удовлетворен пострадалият, респ. неговият застраховател по
имуществената застраховка - извънсъдебно или в резултат на уважен иск срещу
застрахователя на автомобила на виновното лице. Правото на регрес може да бъде
упражнено чрез самостоятелен иск в отделно производство, както е в настоящия случай, или
чрез обективно съединяване на искове в рамките на основното производство, т.е. чрез
привличане на виновния водач като подпомагаща страна в процеса и предявяване срещу
него на обратен иск. Изборът е на застрахователя по задължителната застраховка, като
същественото е да бъде обвързан деликвента от обвързващата сила на мотивите на
съдебното решение в отношенията между третото лице и страната, на която то е помагало
или която го е привлякла (чл. 223, ал. 2 ГПК). Непривличането на ответника като страна в
производството по предявения иск срещу застрахователя, не го освобождава от
задължението да плати по задължителната застраховка пълния размер на застрахователното
обезщетение, а единствено му осигурява възможността да противопостави на застрахователя
всички свои възражения, които произтичат от застрахователния договор и от
застрахователното събитие. Такива възражения в настоящия случай не са направени от
ответника в производството по гр.д. № 12224/2018г. по описа на СГС, където М. С. О. е била
привлечена като трето лице помагач на ответника по реда на чл.219 от ГПК и където същата
е била длъжна да изчерпи всичките си правопогасяващи и правоизключващи възражения.
Пасивно легитимиран да отговора по регресния иск е виновният за ПТП деликвент, който с
противоправното си и виновно поведение е причинил вреди на трето лице и чиято
гражданска отговорност на водач на МПС е застрахована при платилия обезщетението
застраховател. Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че
именно ответницата М. С. О. е пасивно материално и процесуално легитимиран да отговаря
по регресния иск. Въпреки, че е бил редовно уведомена за възможността на подаде писмен
отговор и е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея, тя не се е
възползвал от тази процесуална възможност.
От друга страна М. С. О. е била конституирана като трето лице помагач на страна на „ЗАД
ОЗК - Застраховане“ АД в процеса по предявения пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ/отм/ от пострадалите при пътния инцидент и от наследниците на починалите лица. На
основание чл. 223 ал. 2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е
задължително за третото лице – помагач в отношенията му със страната, на която помага или
7
която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото,
освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелствата или доказателства. В настоящото
производството ответникът М. С. О. не е въвела в процеса по регресния иск доводи за
умишлено или при груба небрежност поведение на ищеца в производството, в което е бил
привлечена като трето лице. Т. е. страните по делото са обвързани от установеното в
мотивите на влязлото в сила решение по гр.д. № 12224/2018г. по описа на СГС.
Съдът намира че страните по делото са надлежно конституирани, като не е налице
нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация по иска.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ :
Общата разпоредба на чл. 154 ал.1 от ГПК, задължаваща всяка страна да докаже в процеса
фактите от които се ползва.
Съгласно чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ (отм.); застрахователят има право да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие, е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател
по гражданска отговорност на автомобил; 2. в срока на покритие на застраховката
ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да е предизвикал виновно ПТП; 3.
ответникът да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата норма; 4. от ПТП да са настъпили вреди за трето лице; 5. ищецът да е изплатил
обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП; 6. ответникът да не е изплатил
на ищеца това обезщетение до датата на завеждане на исковата молба.
Основателната на регресната претенция зависи от наличието на определени кумулативно
дадени предпоставки: застрахователят да е платил застрахователно обезщетение на
увредения, да е налице застраховка "гражданска отговорност между застрахователя и
причинителя на вредите, последният да е причинил ПТП при условията на чл. 274, ал. 1, т. 1,
пр. 3 от КЗ/отм/, да се е осъществил фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже всички елементи от
основанието, на което предявява регресното си право, тъй като от това произтичат за него
благоприятни правни последици. Това обосновава неговата активна материална и
процесуална легитимация като надлежна страна в процеса.
Ответницата не е навела в срока за отговор на ИМ, възражения срещу доводите на ищеца-
включително не е възразила че застрахователят е платил присъдените застрахователни
обезщетения на пострадалите лица и на наследниците на починалите от настъпилото ПТП.
Не са наведени от ответната страна и други правоизключващи или правопогасяващи
възражения, които да следва да бъдат доказвани от ответника в процеса.
По доказателствените искания на страните:
Съдът след като анализира представените писмени доказателства от дружеството ищец с
8
ИМ, намира че те са относими към предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната
форма и заверката им, както и необходими досежно правно релевантните факти които
следва да бъде установени в настоящия процес. Следва на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и
на основание чл. 374 от ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите да бъдат допуснати като
доказателства по делото с настоящото определение.
От ответната страна не е оспорено действителното изплащане на застрахователните
обезщетение, опроделение със съдебното решение, на наследниците на починалия от ПТП-
К. К. П., поради което съдът намира за ненужно да бъде допусната поисканата с ИМ съдебно
икономическа експертиза, в случай на оспорване от ответника на плащане на
застрахователните обезщетения на наследниците на починалия.
Следва на основание чл. 374 ал.2 от ГПК, на страните да бъде връчен препис от настоящото
определение, както и да им бъде обявен проекта за доклад изготвен от съдията докладчик.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 17.02.2025г. от 14.00 часа,
за която дата да се призоват страните по делото.
Водим от горното и на основание чл. 374 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВАВА на основание чл. 374 ал.2 от ГПК, писмения си проект за доклад на страните по
настоящото дело.
ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото– представените от
дружеството ищец с ИМ по делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните по делото чрез техните
пълномощници.
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 17.02.2025г. от 14.00 часа,
за която дата да бъдат редовно призовани страните по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
9