Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 12.08.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №3087 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 557368 от 10.12.2018 г. на
СРС, Гражданско отделение, 30-ти състав, постановено по гр.д.№ 66035/2015 г. е
уважен предявеният от Ц.П.Ц., с ЕГН ********** срещу С.С.П., с ЕГН **********,
иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на левовата равностойност на сума в
размер на 2600 евро - главница, от пълния дължим размер от 3000 евро -
главница, законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба -
29.10.2015г. до окончателното й заплащане, както и сторените съдебни и деловодни
разноски в размер на 530, 40 лв.
С постановеното решение ищецът Ц.П.Ц., с
ЕГН ********** е осъден да заплати на Районен съд София сумата 75, 01 лв.,
представляващи недоплатена държавна такса за водене на делото.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, в
която се излага, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Позовава се на нарушение и неправилно тълкуване на материалния
закон; на неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Според
въззивника първоинстанционният съд неправилно е приел, че сумата 3000 евро е
получена на отпаднало правно основание, каквито твърдения не са били изложени
от ищеца в проведеното производство. Излага доводи, че решението е неправилно.
Ищецът не бил изпълнил дадените от СРС указания в доклада да уточни исковата си
претенция до първото заседание, а го е направил в пледоарията си. Така
неправилно е приел, че сумата е получена на отпаднало правно основание.
Представената разписка по делото не кореспондирала с правоотношенията между
съдружниците или между управителя и дружеството, като съдът е направил изводи
за това без да има наведени твърдения. Направеното възражение за изтекла
давност следвало да бъде уважено. Тази разписка не формирала вземане, а имала
само удостоверителен характер. Ищецът бил злоупотребил с средства на дружество,
като това довело до ликвидацията на дружеството. Ищецът не бил внесъл сумата от
продажбата на процесното МПС. Счита, че ищецът е предявил вземането на
дружеството, а не свое. Прави искане за изключване на разчета от 30.10.2010 г.
и протокола от 18.11.2009 г. на „М.“ ГМБХ, тъй като не бил представен в
оригинал. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК ищецът е подал отговор на въззивната жалба, в който е изразил
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага доводи, че
постановеното решение е правилно, респ. че жалбата е неоснователна. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр.
2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По валидността на обжалваното решение.
Обжалваното решение е валидно, доколкото
е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
По допустимостта на обжалваното решение.
Предявеният иск за
главното вземане е с вярна правна квалификация чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД.
Постановеното решение е допустимо, а изложените във въззивната жалба оплаквания
за неправилно приложение на материалния закон, съдът намира за неоснователни.
С изложените в
исковата молба обстоятелства ищецът е изложил правни и фактически доводи, че е
заплатил добросъвестно сумата 3000 евро на ответника, като съдружник в
дружеството „М.“ ГМБХ, който бил овластено лице по см. на чл.75 ЗЗД, но същият
вместо да я внесе в капитала на дружеството я присвоил за себе си. Поради това,
ответникът следвало да я възстанови в същия размер. Изложени са твърдения, че
сумата получена от продажбата на лекия автомобил на дружеството БМВ е отчетена
пред съдружниците, но не е отразена в баланса на дружеството за 2009/2010 г. В
последния не били отразени и вземания към съдружника – ищец в производството
именно, поради това че съдружниците са уредили отношенията помежду си видно от
съставения разчет.
В проведеното първо
съдебно заседание по делото на 19.06.2018 г. ищецът ясно е посочил, че е дал
сумата от 3000 евро на ответника, като дял от продажбата на собственото на
дружеството МПС със задължение да я внесе в капитала на дружеството, което
последния не е сторил до 15.11.2010 г.
Страните не спорят
и се установява, че ищецът е бил управител на „М.“ ГМБХ, регистрирано в
Германия до 29.03.2010 г., в което дружество съдружници са били ищецът,
ответникът и А.А.М..
Установява се и
страните не спорят, че с договор за покупко-продажба от 14.03.2009 г. ищецът е
продал лек автомобил БМВ, рег.№ КЕН *****за сумата 8750.71 евро, който бил
собственост на дружеството.
Не е спорно и се
установява, че на 18.08.2009 г. ищецът е предал на ответника сумата 3000 евро-делът
му от загубата от продажбата на лек автомобил БМВ, която господин Ц. /ищецът/
му възстановява. За предаване и получаване на посочената сума в производството
е представена разписка представена по делото.
Не е спорно и се
установява от представения протокол от проведено Общо събрание на дружеството
на 18.11.2009 г., че съдружниците са взели решение за закриване на дружеството „М.“
ГМБХ. В съставеният протокол изрично е посочено, че съдружниците са уредили
помежду си въпросът с продажбата на лекия автомобил на дружеството БМВ и нямат
претенции един към друг по отношение на него.
В съставеният
разчет за окончателните задължения и вземания на съдружниците към фирмата към
30.10.2010 г. е отразено даване на сумата 3000 евро от съдружника Ц.Ц. на С.П..
Страните не спорят
и се установява от приложеното гр.д.№ 29298/2011 г. по описа на СРС, 49 с-в, че
с влязло в сила решение № І-49-141/01.04.2013 г. по описа на СРС, 49 с-в Ц.Ц. е
осъден да заплати на Т.С.Ц.сумата 17062.00 лв. /левова равностойност на сумата
8750.71 евро/-продажна цена на лек автомобил БМВ, модел 38 с рег.№ *******,
което вземане Ц. е придобил от
дружеството „М.“ ГМБХ по силата на договор за цесия от 14.03.2011 г., сключен с
ликвидатора на дружеството С.П.- ответник в настоящето производство.
По съществото на
спора съдът приема следното:
Изложените от ищеца
твърдения сочат на сключен договор за поръчка с ответника по см. на чл.280 ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че ищецът е възложил на ответника да внесе в
капитала на дружеството сумата 3000 евро, представляваща делът му от загубата
при продажбата на лекия автомобил на дружеството БМВ. За изпълнение на тази
поръчка му е предал сумата 3000 евро на 18.08.2009 г.
Установено е, че
ответникът не е внесъл сумата в капитала на дружеството. Както правилно е
установено в проведеното производство пред СРС, 49 с-в по гр.д.№ 29298/2011 г.
по описа на СРС, титуляр на вземането за продажбата на собствения на
дружеството лек автомобил е „М.“ ГМБХ, а не собствениците на капитала му –
съдружниците. Евентуално платените към съдружниците суми за тази продажба са
платени без основание, тъй като предвид нормата на чл.75 ЗЗД изпълнението на
задължението следва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от
съда или от закона лице. Лошо изпълнилият длъжник- към лице, което не е
кредитор на вземането не се освобождава от дълга си, освен в хипотезата на
чл.75, ал.1, изр.2 и ал.2 ЗЗД, какъвто не е настоящия случай.
С подаване на
исковата молба в съда ищецът е направил волеизявление за разваляне на договора
за поръчка, поради неизпълнение от страна на довереника – ответник. Поради това,
от момента на получаването на препис от исковата молба от ответника, процесният
договор следва да се счита развален поради виновно неизпълнение от страна на
ответника. При това положение престираното от ищеца по разваления договор се
явява дадено на отпаднало правно основание и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД подлежи на връщане.
Последиците от развалянето
на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД, а именно отпадане с обратна сила на договорната
връзка, настъпват в различен момент при различните способи за упражняване на
правото. В общия случай развалянето се извършва извънсъдебно, на основание чл.
87, ал. 1 ЗЗД и прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждението от длъжника и изтичане на дадения срок. В хипотезите на чл.
87, ал. 2 ЗЗД, когато не се изисква срок, договорът се смята развален от
момента, в който уведомлението достигне до длъжника. При съдебно разваляне на
договорите, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 89, изр.2 ЗЗД, същото настъпва от
влизане в сила на съдебното решение, с което се уважава искът.
По отношение на
възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност: Настоящият
състав намира, че правото да се иска връщане на даденото по договора се
погасява с петгодишна давност, която започва да тече от момента на разваляне на
договора. За такъв момент вече беше прието получаването на препис от исковата
молба за връщане на получените суми от страна на ответника, като до датата на
завеждане на иска погасителната давност не е изтекла, поради което и
възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно.
Изводите на двете
инстанции за основателност на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
съвпадат. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно по допълнително изложените съображения от настоящата инстанция.
С развалянето на договора за поръчка правата, които произтичат
от него, са отпаднали и страните си дължат взаимно всичко дадено по договора на отпаднало
основание.
Предвид крайния
извод на настоящата въззивна инстанция обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски пред СГС в размер на 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед на
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 557368 от 10.12.2018 г. на СРС,
Гражданско отделение, 30-ти състав, постановено по гр.д.№ 66035/2015 г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА С.С.П., ЕГН **********
с адрес ***, да заплати на Ц.П.Ц., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сторените разноски в производство пред СГС в размер на 400.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.