Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Сливница, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията а.н.х.д.
№ 495 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба, подадена С.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв. Л.С. от ***, срещу
наказателно постановление № 70/2018 от 20.06.2018 г., издадено от С.Й.З.-
началник на М.С.(понастоящем ТД „Ю.“), с което на основание чл. 231, вр. чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 
и ал. 6 ЗМ и чл. 53 ЗАНН на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 124715,16
(сто двадесет и четири хиляди седемстотин и петнадесет лева и 16 стотинки)
лева, представляваща минималният размер на предвидената за това нарушение
санкция, а именно: 200 % върху митническата стойност на стоката,
предмет на нарушението, съгласно Становище рег. № 32-177493/20.06.2018 г. на
Комисия, определена със Заповед № ЗМ-5800-79/З2-72265/06.03.2017 г. на
началника на митница Столична, за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ, и на основание чл. 233, ал, 6 ЗМ са отнети в полза на
държавата стоките- предмет на нарушението, описани в наказателното
постановление - 15 264 бутилки леки
пенливи вина и плодови сайдери с различно алкохолно съдържание.
В
жалбата са подробно въведени твърдения за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и за
липса на обективната, а също и на субективната страна на нарушението по чл. 233
ЗМ.
В жалбата са подробно въведени
твърдения за допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя, а именно- нарушение при метода на определяне на глобата, съставяне на акта в
присъствието само на един свидетел в нарушение чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН, липса на
описание на действията на нарушителя както в АУАН, така и в НП и разминаване в
количеството задържани стоки. Подробно са обосновани и съображения по същество,
касаещи липсата на обективна и субективна страна на твърдяното нарушение.
В проведеното публично съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С.,
който поддържа подадената жалба и моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Представя аргументите си разписани подробно в писмени бележки по
делото.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, като развива подробно доводите си в
проведеното открито съдебно заседание и в представените в рамките на същото
писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице (надлежно упълномощения процесуален представител на
жалбоподателя- адв. Л.С.), срещу подлежащ на съдебен контрол акт на
административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 23.07.2018 г., а жалбата е подадена
на 27.07.2018 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е частично
основателна
по следните съображения:
Жалбоподателят С.Д.Д., ЕГН **********, работел като шофьор по силата
на трудов договор сключен с „Л.“ ЕООД (което дружество се занимавало със
спедиция), представлявано от свидетеля Д.А.Б..
На 12.12.2017 г. по електронната
поща на „Л.“ ЕООД постъпила Заявка-договор за извършване на транспорт, с което
„В.“ ЕООД, представлявано от свидетеля ..... възлага на „Л.“ ЕООД
да извърши транспорт с
собствения си товарен автомобил с
рег. № ******, като
е предвидено транспортът да се осъществи през Сърбия. За целта възложителят е
уговорил, че ще предаде на изпълнителя проформа фактура до негов адрес в
България, като шофьорът следва да направи ЧМР до техния адрес. предвидено е
товарният автомобил да бъде натоварен на 13.12.2017 г., в 08.00 часа от адрес в
И., като ЕХ се взема от И. от Р. (спедиция). Посочен бил адресът за разтоварване
в България и получателят на стоката I.(г. партньор на „В.“ ЕООД, за който била предназначена
стоката). В заявката- договор били посочени видът и описанието на товара, а
именно „безопасен, 10-100х 120 = около 11
т.“. Уговорен бил срокът за доставка- 4 дни, навлото- 2500 лв.+ ДДС в брой,
дължими срещу оригинална фактура на превозвача и касов бон при разтоварване или
превод в деня на разтоварване. Изрично било посочено в ЧМР, в графа
Последователни превозвачи да се пише „В.“ ЕООД, в графа Разтоварен пункт-
митница София-Запад, код 5807, като шофьорът вземе ЧМР, инвойс и митническа
декларация.
На 21.12.2017 г., около 10.00 часа, на МП - Калотина, трасе „Входящи товарни МПС“,
пристигнал товарният автомобил с рег. № ******, собственост на „Л.“ ЕООД, управляван от жалбоподателя С.Д.Д.. Жалбоподателят представил за обработка на свидетеля А.В.Д.- на длъжност главен митнически инспектор
в ТМУ Столична, Агенция „Митници“, Декларация за временно складиране /ДВС/ № 15885 от 21.12.2017 г., документ T2L № HR070319/400/14728 и
придружаващите групажната стока по T2L-
международни товарителници /CMR/ и фактури.
Декларатор по представената пред
митническите органи Декларация
за временно складиране /ДВС/ № 15885 от 21.12.2017 г. било „Л.“ ЕООД, представлявано от „П.“ ЕООД. На стр. 2
от декларацията е направен и опис на стоките, като под № 2 са посочени 10
палети с нето и бруто тегло 11000 кг., съдържащи плодови сокове. Като получател
в декларацията за временно складиране на горепосочените сокове е посочено „В.“
ЕООД.
Като декларатор в представената
по делото и пред митническите органи декларация Т2L е посочена М.Ш., доколкото
изпращачите и получателите, посочени в нея са различни.
Съгласно представената Т2L в
камиона се превозвали следните стоки:
1.
Статия
№ 1 - 3 РХ/палета
вино и зехтин, с бруто тегло 2028,00 кг., за които е издадена фактура № 2822 от
18.12.2017 г.;
2.
Статия № 2 - 10 РХ/палета сокове, с бруто тегло 11000,00 кг., за които е
издадена фактура № 002738 от 14.12.2017г.;
3.
Статия № 3 - 12 РХ/палета изделия за маса, кухненски изделия и хигиенни или
тоалетни изделия от пластмаса, с бруто тегло 1986,00 кг., за които е издадена
фактура № 633 от 18.12.2017 г.;
4.
Статия № 4 - 2 РХ/палета вино, с бруто тегло 780,00 кг., за които е
издадена фактура № 0428/2017 г.;
Представена
била и ЧМР, в която са посочени изпращачът- E. G., получателят- „В.“ ЕООД, броят
колети- 10 палета и бруто теглото- 11000 кг. в същата били положени подписът и
печатът на превозвача „Л.“ ЕЕОД.
Заедно с декларацията за временно
складиране и T2L и ЧМР
жалбоподателят представил и намиращата се в него фактура № 002738/13.012.2017
г., издадена от E. G. за получателя „В.“ ЕООД, в
която са посочени описанието на стоките- „Газирани сокове и грапа, негазирани
сокове, нектари“, броя и вида пакети- 10 палета, количеството- 11000 кг. и
стойността в EUR- 31431 EUR.
При пристигането на жалбоподателя
на МП-Калотина, свидетелят Д. го запитал какво превозва, като Д. отговорил, че
кара вино и ликьори. Свидетелят Д. поискал ПАД (придружаващ административен
документ) за тези стоки, тъй като същите се проверяват в Българската акцизна
централизирана информационна система (БАЦИС). Жалбоподателят представил ПАД
само за превозваното вино, но не и за ликьорите, които твърдял, че превозва. Тогава
свидетелят Д. казал на жалбоподателя, че документ за ликьорите липсва, но
забелязал, че в декларацията T2L въобще не фигурират ликьори, а сокове. Това наложило извършването на
физическа проверка на камиона, на която присъствали жалбоподателят и свидетелят
Г.Е.Р., като за същата бил съставен Протокол за извършена митническа проверка №
17ВG5804М045533 от 21.12.2017 г.
След като отворил камиона свидетелят
Д. видял, че е натоварен с групажна стока, като че девет от десетте палети
- част от групажната стока, за които са представени CMR от 14.12.2017г. и
фактура № 002738/13.12.2017 г., са
със 
съдържание различно от декларираното, а
именно: по представените документи описанието на стоката е плодови сокове и
нектари, а след извършената физическа проверка е установено, че стоката,
намираща се в цитираните по горе девет палети, представлява леки пенливи вина и
плодови сайдери с алкохолно съдържание, както следва:
1.
Apple
the good cider 33 cl.- 4.5 % - 2496 бр.
бутилки;
2.
Pear
the good cider 33 cl.- 4.5% - 2496 бр. бутилки;
3.
Wild B the good cider 33 cl.- 4.5% - 3744 бр. бутилки;
4.
Apple
the good 75 cl.- 4.5% - 1008 бр. бутилки;
5.
Strawberry
the good cider 33 cl.- 4.5% - 2496 бр. бутилки;
6.
Wild
berries the good cider ss 75 cl.- 4.0% - 1008 бр. бутилки;
7.
Sangria
eva 1,00 l.- 7% - 936 бр.
бутилки;
8.
Sparkling
roze 750 ml – 10% - 1080 бр. бутилки,
или общо 15 264 бутилки, които били иззети с разписка № 0094216, в която била
допусната техническа грешка и вместо 936 бр. бутилки Sangria eva 1,00 l.- 7%, били записани 963 бр. бутилки.
След проверката от жалбоподателя
били
снети писмени обяснения, в които той собственоръчно записал:
„На дата 14.12.2017 г. натовари в
фирма “E. S.”, L. (И.). От там отидох в спедиция „G.J., където ми дадоха един плик с
номера на ремаркето и платформа, за да превозя стоката през Сърбия. Стоката
трябваше да доставя в склад на фирма „П.Е.“ Илиянци под митнически надзор“.
За констатираното нарушение свидетелят А.В.Д.-
на длъжност главен митнически инспектор в ТМУ Столична, Агенция „Митници“
(видно от Заповед за изменение на служебно правоотношение № 3745 от 19.07.2017
г. на директора на АМ и длъжностна характеристика), в присъствието на свидетеля
Г.Е.Р. и на самия жалбоподател, съставил АУАН № 571 от 21.12.2017 г. по описа на М.С.за това, че С.Д.Д. е направил опит да превози през държавната граница на
Р. България, без знанието и разрешението на митническите органи стоки, а
именно 15921 броя бутилки различни по вид и марка леки пенливи вина и плодови
сайдери с различно алкохолно съдържание, с което е осъществил състава на
митническо нарушение по чл. 233, ал. 1, вр. ал. 3 ЗМ. В акта била пренесена
допуснатата в разписката техническа грешка, като вместо 936 бр. бутилки Sangria eva 1,00 l.- 7%, били записани 963 бр. бутилки.
В акта били описани
обстоятелствата по нарушението, както следва:
„На 21.12.2017 г. бях дежурен
митнически служител на трасе Входящи товарни ППС. Към 10.00 часа на трасето
пристигна товарен автомобил с рег. № ******, управляван от С.Д.Д., шофьор на
фирма Л. ЕООД и представи за обработка ДВС-15885/21.12.2017 г., както и Т2Л-HR-070319/400/14728-20.12.2017 г. и придружаващите групажната стока CMR и фактури. След извършения
документален контрол, пристъпих към физическа проверка на стоката, при която
установих, че девет от палетите са със съдържание различно от декларираното, а
именно по представените документи описанието на стоката е плодови сокове и
нектари. След извършената от мен физическа проверка бе установено, че стоката
намираща се в цитираните по горе девет палети е леки пенливи вина и плодови
сайдери с алкохолно съдържание както следва:
1.
Apple
the good cider 33 cl.- 4.5 % - 2496 бр.
бутилки;
2.
Pear
the good cider 33 cl.- 4.5% - 2496 бр. бутилки;
3.
Wild B the good cider 33 cl.- 4.5% - 3744 бр. бутилки;
4.
Apple
the good 75 cl.- 4.5% - 1008 бр. бутилки;
5.
Strawberry
the good cider 33 cl.- 4.5% - 2496 бр. бутилки;
6.
Wild
berries the good cider ss 75 cl.- 4.0% - 1008 бр. бутилки;
7.
Sangria
eva 1,00 l.- 7% - 963 бр.
бутилки;
8.
Sparkling
roze 750 ml – 10% - 1080 бр. бутилки.
Бяха нети писмени обяснения от
шофьора, които прилагам към акта.
За извършената проверка бе
съставен ПИМП- 17BG5804M045553/21.12.2017 г.“.
Актът бил подписан от
актосъставителя и свидетеля, като препис от акта бил връчен на жалбоподателя
срещу подпис. В АУАН жалбоподателят направил възражение, че при поискване от
митническия служител е дал всички документи.
На МП- Калотина пристигнал и
свидетелят Д.А.Б., който представил всички документи, с които дружеството,
осъществяващо транспорта“- „Л.“ ЕООД, разполагало.
В законоустановения 3-дневен срок
срещу акта постъпило възражение от жалбоподателя, в което сочи, че стоките са с
европейски произход и за същите са били представени всички необходими
документи.
На 16.01.2018 г. след
установяване на допуснатата техническа грешка свидетелят Д., заедно с още двама
митнически служител извършили повторно преброяване и проверка на стоките, като
установили, че написаната бройка от 963 на алкохолните продукти по документи по
статия 7-ма „Sangria Eva” (по 1 л.) е техническа грешка, като преброеното количество е 936 броя, т.е. записани
са 27 броя в повече.
С цел идентифициране на течностга,
установяване на код по Комбинираната номенклатура
/КН/ и съдържание на алкохолен градус, в хода на административнонаказателното производство, с Протоколи за вземане на проба № № 196,
197, 198, 199, 200, 201, 202 и 203 от 07.03.2018г. по описа на митница
Столична, са взети общо осем проби от задържаните осем вида бутилирана течност,
които със Заявки за анализ или контрол рег. № ЗАЕ-5800-186/-32-68705/07.03.2018 г., ЗАЕ-5800-187/32-68717/07.03.2018 г., ЗАЕ-5800-188/32-68727/07.0З.2018 г., ЗАЕ-5800-189/32-68738/07.03.2018 г.,
ЗАЕ-5800-190/32-68750/07.03.2018 г.,
ЗАЕ-5800-191/32-68774/07.03.2018 г.,
ЗАЕ-5800-192/32-68782/07.03.2018 г. и
ЗАЕ-5800-19З/32-68794/ 07.03.2018 г. са
изпратени в Централна митническа лаборатория при Централно митническо управление /ЦМУ/ на Агенция „Митници” за
анализ/експертиза.
Видно от изготвената от ЦМЛ Митническа лабораторна експертиза
МЛЕ/ № 08 от 14.03.2018/18.0.5.2018 г.,
продуктьт, съответстващ на анализираната проба „Sangria eva“,
представлява ферментирала напитка на основата на червено вино от грозде, с
добавени плодови екстракти, с алкохолно съдържание по обем 7,2 % vol при 20°С,
изцяло от ферментация, в бутилки от 1 L.
Видно от изготвената от ЦМЛ МЛЕ № 11 от 14.03.2018/18.05.2018 г., продуктьт, съответстващ
на анализираната проба- Fizzy Rose Wine EVA JOVEN /Sparkling roze eva joven/,
представлява газирана, ферментирала напитка на основата на червено вино от
грозде, ароматизирана, с алкохолно съдържание по обем 9,9 % vol при 20°С, изцяло от ферментация, в бутилки от 0,75 L.
Съгласно изготвеното от дирекция
„Митническа дейност и методология” при ЦМУ Становище рег. №
32-146387/22.05.2018г., анализираните стоки по МЛЕ № 08 от 14.03.2018/18.05.2018г. и МЛЕ № 11 от 14.03.2018/18.05.2018г. се охарактеризират като
ферментирали напитки на основата на вино от прясно грозде, ароматизирани, в
съдове с вместимост, непревишаваща 2 литра. На основание Правила 1 и 6 от
Общите 
правила за тьлкуване на КН на ЕС,
допълнителна забележка 8 към глава 22 и предвид Обяснителните бележки към
хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 2205,
стоките се класират в позиция 2205 „Вермути и други видове вина от прясно
грозде, ароматизирани с растения или ароматични вещества“ и в код 2205 10 10 на
КН.
Видно от изготвената от ЦМЛ МЛЕ № 04 от 14.03.2018/12.06.2018 г., продуктьт, съответстващ
на анализираната проба- The Good Cider of San Sebastian- Apple, представлява
други ферментирали напитки или смеси от ферментирали и безалкохолни напитки-
пенливи, различни от вино от грозде. Продуктьт е обявен като ябълково вино.
Алкохолното му съдържание по обем е 4,6 % vol при 20°С.
Видно от изготвената от ЦМЛ МЛЕ № 05 от 14.03.2018/12.06.2018 г., продуктьт, съответстващ
на анализираната проба The
Good Cider of San Sebastian- Wild Веrrу, представлява други ферментирали напитки или смеси от ферментирали и
безалкохолни напитки- пенливи, различни от вино от грозде. Алкохолното му
съдържание по обем е 4,2 % vol при 20°С.
Видно от изготвената от ЦМЛ МЛЕ № 06 от 14.03.2018/12.06.2018 г., продуктьт, съответстващ на анализираната проба- The Good Cider of San Sebastian- Strawberry,
представлява други ферментирали напитки или смеси от ферментирали и
безалкохолни напитки- пенливи, различни от вино от грозде. Алкохолното му
съдържание по обем е 4,2 % vol при 20°С.
Видно от изготвената от ЦМЛ МЛЕ № 07 от 14.03.2018/12.06.2018 г.,
продуктьт, съответстващ на анализираната проба- The Good Cider of San
Sebastian- Pear, представлява други ферментирали напитки или смеси от
ферментирали и безалкохолни напитки- пенливи, различни от вино от грозде.
Алкохолното му съдържание по обем е 4,5 % vol при 20°С.
Видно от изготвената от ЦМЛ МЛЕ № 09 от 14.03.2018/12.06.2018 г., продуктът, съответстващ
на анализираната проба- The Good Cider of San Sebastian- Wild Berry,
представлява други ферментирали напитки или смеси от ферментирали и
безалкохолни напитки- пенливи, различни от вино от грозде. Алкохолното му
съдържание по обем е 4,0 % vol при 20°С.
Видно от изготвената от ЦМЛ МЛЕ № 10 от 14.03.2018/12.06.2018 г., продуктът, съответстващ
на анализираната проба- The Good Cider of San Sebastian- Apple, представлява
други ферментирали напитки или смеси от ферментирали и безалкохолни напитки- пенливи, различни от вино от грозде.
Алкохолното му съдържание по обем е 4,5 % vol при 20°С.
По преписката е изготвено експертно становище от „ДОБИ
02” ЕООД- лицензиран оценител, притежаващ Сертификат за оценителска
правоспособност Рег. № *********/11.11.2011 г., с което е определена пазарна стойност на стоките в
размер на 62359,06 (шестдесет и две хиляди триста 
петдесет и девет лева и 06 ст.) лева.
С писмо рег. № 32-169762/13.06.2018 г. е поискано определяне на митническа
стойност на стоките, необходима за определяне размера на административната
санкция, като съгласно Становище № 32-177493/20.06.2018 г. на Комисия, определена със Заповед №
ЗМ-5800-79/З2-72265/16.03.2017 г. на началника на
митница Столична, митническата стойност на стоките, предмет на нарушение по
АУАН № 571/21.12.2017 г., е в размер на 62357,58 (шестдесет и две хиляди триста
петдесет и седем лева и 58 ст.) лева.
Въз
основа на така съставения АУАН, при далеч по-обстоятелствена фактическата
обстановка, С.Й.З.- началник на Митница Столична, административнонаказващ орган
съгласно Заповед № ЗАМ 556/32-127893 от 11.05.2017 г. на директора на АМ (видно
и от Заповед за изменение на служебно правоотношение № 3411 от 08.07.2011 г. на
директора на АМ), издал атакуваното наказателно постановление № 70/2017 от 20.06.2018
г., с което на основание чл. 231, вр. чл. 233,
ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 6 ЗМ и чл. 53 ЗАНН на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 124
715,16 (сто двадесет и четири хиляди седемстотин и петнадесет лева и 16
стотинки) лева, за това, че на 21.12.2017 г., около 10.00 часа, на МП Калотина,
трасе „Входящи товарни автомобили“, С.Д.Д. е направил опит да превози през
държавната граница на Р.България. без знанието и разрешението на
митническите органи акцизни стоки, а именно 15921 броя бутилки различни
по вид и марка леки пенливи вина и плодови сайдери с различно алкохолно
съдържание, с което е осъществил състава на митническо нарушение по чл. 233,
ал. 1, вр. ал. 3 ЗМ.
АНО
е приел, че подаденото от жалбоподателя нарушение е неоснователно, доколкото не
съдържа аргументи, които да опровергават констатациите, направени в акта, че
установените при проверката и задържани стоки не фигурират в представените
документи, поради което го е оставил без уважение.
Доколкото в АУАН № 571/21.12.2017г. по описа на М.С.е
допусната техническа грешка при описването на задържаното количество бутилки
Sangria eva 1 l- 7%, а именно: написано е, че са
общо 963 бр., вместо действително задържаните бройки бутилки- 936 бр., видно от изготвения за случая Протокол за извършена митническа
проверка № 17BG5804M045553 от 21.12.2017 г. и от съставения Констативен
протокол от 16.01.2018 г., с който е констатирана направената техническа
грешка, АНО е приел, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН и
нередовността следва да бъде санирана с наказателното постановление, като се
приеме, че общото количество бутилки възлиза на 15264 броя, а не както е
описано в АУАН- 15 291 броя.
Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 23.07.2018 г.
Пред РС- гр. Сливница е
представена фактура от 13.12.2017 г., издадена от E. G., с получател И. ООД, ул. М. К.**,
Т. ****, Г., в която са описани стоки, идентични на установените в управлявания
от жалбоподателя товарен автомобил, на обща стойност 8648,64 Евро. Заедно с
фактурата процесуалният представител на жалбоподателя е представил и Сертификат
за движение на стоки EUR.1 № А0472931 от 22.12.2017 г., с
посочени износител E. E.., Л., И. и получател I. LTD, Т., Г., в който сертификат отново
са посочени процесните стоки, но в който изрично е записано, че издаден
впоследствие. Тези документи на са били представени пред митническите органи и
не са били налични по административнонаказателната пеписка, като същите не
опровергават извода, че към момента на митническата проверка документи за
процесните стоки, в които същите да са описани като сайдери и пенливи вина, не
са се намирали в жалбоподателя, а той е представил това, с което е разполагал,
вкл. фактура за сокове и нектари, каквито е било посочено, че се превозват в
камиона в декларацията T2L, а фигурират и в декларацията за временно складиране.
В хода на съдебното следствие
съдът е допуснал изслушването на заключение по съдебно-икономическа експертиза,
като заключението на вещото лице е било прието от съда въпреки възражението на
юрк. Я., доколкото същото е изготвено от специалист в областта и отговаря
изчерпателно на поставените му въпроси. За да достигне до изводите си обаче,
вещото лице е съобразило представената едва пред РС- гр. Сливница, но не и пред
митническите органи фактура, като е дало отговор, че митническата стойност на
стоката, предмет на нарушението по наказателното постановление, е левовата
равностойност на 8648,64 Евро, или 16915,27 лева. Съобразявайки отново представения
едва пред РС- гр. Сливница Сертификат за движение на стоки EUR.1 № А0472931 от 22.12.2017 г., вещото лице е приело, че се касае за съюзни стоки,
тъй като произходът им е И.. Доколкото посочените документи не са били
представени пред контролните органи в хода на осъществената митническа
проверка, то и заключението на вещото лице, което се е позовало на тях не би
могло да служи като източник на информация относно подлежащите на установяване
по делото релевантни факти.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- Заповед №
ЗАМ-556/32-127893 от 11.05.2017 г., на директора на АМ, Становище от Комисията, определена със
Заповед № ЗМ-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на Началника на Митница Столична,
рег. № 32-177493 от 20.06.2018 г., служебна бележка рег. № 32-169762 от 13.06.2018 г., служебна бележка рег. № 32-169586 от 13.06.2018 г., ведно с приложеното към нея
становище относно пазарната цена на предмета на нарушението, служебна бележка рег. № 32-168165 от 12.06.2018 г., справка от регистър Задължения
към митническата администрация, МЛЕ
№ 08 от 14.03.2018/18.0.5.2018 г., МЛЕ №
11 от 14.03.2018/18.05.2018 г., МЛЕ №
04 от 14.03.2018/12.06.2018 г., МЛЕ № 05 от
14.03.2018/12.06.2018 г., МЛЕ № 06 от 14.03.2018/12.06.2018 г., МЛЕ № 07 от
14.03.2018/12.06.2018 г., МЛЕ № 09 от
14.03.2018/12.06.2018 г., МЛЕ № 10 от 14.03.2018/12.06.2018 г.,
Становище рег. № 32-146387/22.05.2018 г., 8 бр. заявки за анализ или
контрол, служебна бележка рег.
№ 32-46852 от 14.02.2018
г., служебна бележка рег. № 32-38258 от 06.02.2018 г., служебна бележка рег. № 32-17836 от 18.01.2018 г., констативен протокол от
16.01.2018 г., възражение вх. № 32-363232/22.12.2017 г., АУАН № 571 от
21.12.2017 г., Декларация за временно складиране № 15885 от 21.12.2017 г., декларация
T2L, ведно с превод на български
език, ЧМР от 14.12.2017 г., ведно с превод на български език, фактура № 002738
от 13.12.2017 г., ведно с превод на български език, Протокол за извършена митническа проверка №
17BG5804M045553 от 21.12.2017 г., обяснение на жалбоподателя Д., разписка № 0094216,
манифест № К 224, копие от лична карта на жалбоподателя, Свидетелство за
регистрация Част I, фактура от
13.12.2017 г., издадена от ЕВА ГРУП, ведно с превод на български език,
Сертификат за движение на стоки EUR.1 № А0472931 от 22.12.2017 г., ведно с превод на български език, Заповед за
изменение на служебно правоотношение № 3745 от 19.07.2017 г. на директора на
АМ, длъжностна характеристика, Заповед
за изменение на служебно правоотношение № 3411
от 08.07.2011 г. на директора на АМ, заявка- договор от 12.12.2017 г., заявка за транспорт,
Заповед № ЗМ-5800-79/32-72265 от 16.03.2017 г., гласните доказателствени
средства- показанията на свидетелите А.В.Д., Г.Е. Р., Т.В.Т., Д.А.Б. и М. С.А., както и способите за доказване-
заключението на вещото лице по допусната съдебна митническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло приложените по
административнонаказателната преписка писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, вкл. представените преводи на български език на декларация
T2L, ЧМР от 14.12.2017 г., фактура №
002738 от 13.12.2017 г., фактура от 13.12.2017 г.,
издадена от Е. Г. и Сертификат за движение на стоки EUR.1 № А0472931 от 22.12.2017 г. тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. При изграждане на изводите си съдът се позова макар и
индиректно на представените от жалбоподателя фактура от 13.12.2017 г., издадена
от E. G., с получател И. ООД, ул. М. К.**,
Т. ****, Г. и Сертификат за движение на стоки EUR.1 № А0472931 от 22.12.2017 г.,
като съобрази, че тези документи не са били представени в хода на проверката от
митническите органи, а представянето им едва пред РС- гр. Сливница не води до
промяна на установеното от обективна страна по делото. Следва да се отбележи,
че в Сертификат за движение на стоки EUR.1 № А0472931 от 22.12.2017 г. тегло на описаните стоки-
11799 кг., надвишава значително теглото по декларацията за временно складиране,
ЧМР и фактура, представени пред митническите органи, а именно 11000 кг., поради
което не може да се установи безспорна идентичност между стоките, описани в
сертификата и стоките, установени в управлявания от жалбоподателя товарен
автомобил.
Съдът даде вяра и на показанията
на двамата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, доколкото същите
са непротиворечиви и установяват обстоятелствата, от значение за предмета на
делото. От показанията на свидетелите се установява, че същите са митнически
служители и са взели участие при съставяне не АУАН на жалбоподателя, както и че
пред същите жалбоподателят е представил единствено намиращите се в него
документи, в които процесните стоки са описани като сокове.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Същественото в
административнонаказателното производство е да се установи има ли
административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител
и дали това лице го е извършило виновно. А за да бъде едно деяние
административно нарушение, са необходими три предпоставки, съгласно нормата на чл. 6 ЗАНН- това деяние да
нарушава установения ред на държавно управление; да е извършено виновно и да е
обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от
тези предпоставки, означава липса на административно нарушение, което би довело
до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
Същевременно,
следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по съставяне на
акта и издаване на наказателно постановление. Неспазването на съответните
процесуални изисквания би довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Неоснователно и възражението, че законът предполага наличието на поне двама свидетели, като в тази връзка е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, в която е застъпено становището, че макар и законът да е употребил множествено число, подписването на акта само от един свидетел, което по същество би могло да представлява съставянето му в присъствието само на един свидетел- очевидец, не съставлява съществено процесуално нарушение. Посоченото тълкуване на закона почива на систематичния анализ на разпоредбите, касаещи производството по установяване на административните нарушения и по-конкретно на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Изискването за полагане на подпис от поне двама свидетели законодателят е въвел като императивно изискване към реквизитите на АУАН единствено в случаите, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие (арг. чл. 40, ал. 3 ЗАНН). Посоченото, тълкувано логически с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, налага и житейски обоснования извод, предвид понякога обективната невъзможност АУАН да се състави в присъствието на поне двама свидетели, че е допустимо при липса на други свидетели било то при извършване на нарушението или неговото установяване, АУАН да се състави в присъствието само на един свидетел. В настоящия случай свидетелят Г.Е.Р. е присъствал както при извършване на физическата проверка, , така и при проверката на документите, поради което макар и в АУАН да е посочено, че е свидетел по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, същото може да се приеме като техническа грешка и не дава основание да се счита, че правото на защита на санкционираното лице е било нарушено. Следва да се посочи, че нарушението дори и на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН също не може винаги да обоснове съществено нарушение на процесуалните правило, доколкото за да се прецени налице ли е такова следва да се направи конкретна преценка било ли е нарушено правото на защита на санкционираното лице, което от своя страна е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че съставянето на АУАН само в присъствието на един свидетел очевидец не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
В
настоящия случай обаче съдът намира, че действително наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като в производството по установяване на административно
нарушение, а също и в стадия по издаване на наказателно постановление, са допуснати
съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното производство
срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществени процесуални
нарушения, които са достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на
делото.
В
АУАН нарушението е описано по бланкетен начин, както следва- „направил опит да
превози през държавната граница на Р.България, без знанието и разрешението на
митническите органи стоки, а именно 15291 броя бутилки, различни по вид и по
марка леки пенливи вина и плодови сайдери с различно алкохолно съдържание,
подробно описани по-горе, с което виновно осъществил състава на чл. 233, ал. 3,
вр ал. 1 ЗМ“. Основният
състав на административното нарушение „митническа контрабанда“ е уреден в чл. 233, ал. 1
ЗМ.
Изпълнителното деяние на митническата контрабанда може да се изрази в две форми- „пренесе“ или „превози“, в зависимост
от това дали е използвано превозно средство. От обективна страна е необходимо
пренасянето или превозването на стоките да се извършва през държавната граница,
без знанието и разрешението на митническите органи и да не представлява
престъпление. Същевременно съгласно чл. 233, ал. 3 ЗМ, когато за извършване на нарушението
по ал. 1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато
предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или
износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на
стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на
контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена. Този
квалифициран състав на свой ред привнася нови обективни признаци към основния
състав, а именно деянието да извършено посредством превозно или преносно
средство с тайник или предметът на нарушението да са акцизни стоки или
забранени за внос или износ стоки. В този смисъл, за да е налице пълно и ясно
описание на нарушението, позволяващо нарушителят да упражни в пълен обем
правото си на защита, е необходимо както в АУАН, така и в НП да бъдат въведени
фактически твърдения относно всеки един от признаците на състава на
нарушението, като се очертае ясно какво е нарушението което, се твърди, че е
извършено. В настоящия случай макар и в АУАН да се сочи, че е извършено
нарушение по квалифицирания състав на чл. 233, ал. 3 ЗМ, не е посочено в какво
се изразява квалифициращото обстоятелство- дали се касае до превозване на
стоките в преносно или превозно средство с тайник или се касае до превоз на
акцизни стоки или на такива, забранени за внос или износ. Липсата на надлежно
описание на всички съставомерни елементи от фактическия състав на нарушението
по чл. 233, ал. 3, вр, ал. 1 ЗМ във всички случаи води до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице, а оттам и до опорочаване на цялото
административнонаказателно производство. Едва в НП е направено пълно описание на нарушението,
като за пръв път в него е конкретизиран предметът на митническото нарушение, въпреки че е
недопустимо за първи път в НП
да се твърдят нови обстоятелства извън тези, посочени в акта за установяване на
нарушението. Това процесуално нарушение до такава степен
препятства правото на защита на санкционираното лице, че дори и самостоятелно е
достатъчно за отмяна на атакуваното наказателно постановление (в аналогичен смисъл
и Решение № 601 от 28.10.2008 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 650/2008 г.).
В случай, че процесуалното нарушение не беше
допуснато, налице са и допълнителни основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Действително
въз
основа на правилно установена фактическа обстановка законосъобразно
административнонаказващият орган е приел, че е било извършено нарушение по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ. Нарушението е
формално и за довършеността му не се изисква настъпването на друг различен
съставомерен резултат освен пренасянето през границата на страната или през
външна граница на ЕС на вещи без знанието и разрешението на митническите
органи. Така изрично и Тълкувателно
решение № 1/2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСНК
на ВКС. В тази връзка обстоятелството дали са начислени и заплатени всички
дължими данъци и мита е абсолютно неотносимо към съставомерността на деянието.
Тези обстоятелства биха били относими при вменено нарушение по чл. 234 ЗМ, но не и по чл. 233 ЗМ. Следва да се
отбележи, че за разлика от чл. 234 ЗМ, който охранява интересите на фиска и регулира обществените отношения
по законосъобразното начисляване и събиране на дължимите данъци и мита при
презграничен превоз на стоки, то нормата на чл. 233 ЗМ регулира съвсем различен
кръг от обществени отношения, а именно по осъществяване на законосъобразен
документален и/или физически контрол на пренасяните през границата стоки от
страна на митническите органи. За преценка накърнени ли са тези обществени
отношения от значение е не дали са внесени всички публични държавни вземания, а
изпълнени ли са задълженията за надлежно деклариране и документиране на
пренасяните стоки.
Съгласно задължителните указания за съдилищата, дадени с Тълкувателно решение № 1/2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСНК
на ВКС под пренасяне на стоки през границата на страната (касае се за изпълнителното
деяние по чл. 242 НК, където не са диференцирани форми наизпълнителното деяние-
пренася или превози, както е по чл. 233 ЗМ) следва да се разбира
физическото/фактическо пренасяне/транспортиране на стоките през границата на
страната от лице, което упражнява фактическа власт върху тях, като деянието е
довършено в момента на обективното преминаване на стоките през границата. От
дадената задължителна дефиниция е видно, че за да е съставомерно деянието по
отношение на дадено лице, следва да бъде установено по несъмнен начин, че то е
имало „фактическа власт“ върху стоките. Както
теорията, така и практиката е категорична, че под понятието фактическа власт
следва да се разбира, че лицето е имало възможност да извършва необезпокоявани
фактически разпоредителни действия с вещта. При съвкупната оценка на
доказателствата по делото настоящият съдебен състав не намира за доказано
процесните стоки да са се намирали във фактическата власт на жалбоподателя С.Д.Д.. Прието е за установено в НП,
а не е и спорно по делото, че същият е бил само водач на превозното средство, в
което са били превозвани недекларираните стоки. В същото време не са изложени
твърдения, а не са и представени доказателства Д. да е бил надлежно упълномощен да ангажира правната
сфера на дружеството получател по отношение на стоките. Жалбоподателят е бил
натоварен само със задължението физически да транспортира стоките от
територията на И. до територията на Р.България (макар и крайното
направление на стоките да е било Г.), при това без стоките да са предадени в негова
фактическа власт. Този извод следва по несъмнен начин от обстоятелството, че
багажното отделение на камиона е било пломбирано в Хърватия, като пломбата не е била
нарушена до извършване на митническата проверка. Макар и представената пред РС- гр. Сливница
фактура да не е била представена пред митническите органи, не може да не се
отбележи, че се касае за същите стоки, респ. безспорно е, че те са били
натоварени именно в И. и фактически представляват погрешно декларираните в Т2L и декларацията за временно
складиране сокове (по делото не е установено от къде е дошла грешката в
представената пред митническите органи фактура, послужила и при издаването на T2L, която фактура безспорно касае
процесните стоки, макар и стойността, посочена в нея, да се различава от
стойността, посочена във фактурата, представена от жалбоподателя пред съда). От гореизложеното
следва, че доколкото процесните стоки не са се намирали във фактическата власт
на водача, то той не е легитимиран субект в процесния случай да носи
отговорност по чл.
233 ЗМ.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на административните
съдилища в страната: Решение № 191 от 21.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 172/2018
г. на I състав на Административен съд – Ямбол, Решение № 145 от 01.10.2018 г.
по к. адм. н. д. № 133/2018 г. на II състав на Административен съд – Ямбол,
Решение № 49 от 24.03.2017 г. по н. д. № 21/2017 г. на II състав на
Административен съд – Ямбол, Решение от 18.04.2018 г. по к. адм. н. д. №
60/2018 г. на Административен съд – Хасково, Решение от 11.07.2017 г. по н. д.
№ 112/2017 г. на Административен съд – Хасково, Решение
№ 1908 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2041/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че процесният случай, в
който отговорността на водача е ангажирана по отношение на стоки, които са
надлежно пломбирани и за които е относима цитираната практика, съществено се
отличава от случаите, когато шофьорът сам закупува стоки /най-често цигари или алкохол/ от безмитни зони, укрива ги
в превозното средство, в нарочно изготвени тайници или сред законно превозвания
товар и ги превозва през границата на страната без да уведоми за тях
митническите органи. В този случай стоките са закупени и укрити от самия водач,
намират се в негова фактическа власт, поради което и деянието му е съставомерно
по чл. 233 ЗМ.
Извод за липсата на пасивна легитимация за водача да отговаря по чл. 233 ЗМ следва и от
анализа на приложимата нормативна база на ЕС. Така в чл. 5, т. 12 от Регламент №
952.2013 за
създаване на
митнически кодекс на общността е дефинирано, че „митническа декларация“ означава актът, с който дадено лице изразява в
установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки
под определен митнически режим, като посочва, където е уместно, специфични
мерки, които следва да бъдат приложени. В т. 6 от същия член е посочено, че „митнически представител“ означава всяко лице,
определено от друго лице да изпълнява действията и формалностите, изисквани
съгласно митническото законодателство, във взаимоотношенията му с митническите
органи, а в т. 15 е уредено, че „декларатор“ означава лицето, което подава митническа декларация,
декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена
декларация за напускане, декларация или уведомление за реекспорт от свое име
или лицето, от чието име се подава такава декларация или уведомление. Съгласно
чл. 15, т. 2, б. „а“ от Регламента пък лице, което
подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за
разрешение или за друго решение, е отговорно за точността и пълнотата на информацията,
предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението.
В настоящата хипотеза в
представената пред митническите органи Декларация
за временно складиране /ДВС/ № 15885 от 21.12.2017 г. декларатор е „Л.“ ЕООД, представлявано от „П.“ ЕООД. Следователно по
силата на изричните разпоредби на Регламента не водачът на превозното средство,
а митническият
представител „П.“ ЕООД, който подава декларацията от името на декларатора, е отговорно за
верността на декларираното в митническата декларация и респективно се явява
легитимиран субект на отговорност по чл. 233 ЗМ (тук е мислимо ангажирането на отговорността
на декларатора, в случай че е предоставил на митническия представител
неистински документи, респ. на получателя, в случай че се различава от
декларатора). Налага се извод, че с оглед на цитираните разпоредби на Регламента
жалбоподателят Д. би бил легитимиран
да отговаря по чл.
233 ЗМ само
ако беше „митнически
представител“ на „Л.“ ЕООД, по смисъла на цитираната
дефиниция. По делото нито са изложени твърдения, нито са събрани доказателства
в тази насока, нито пък наказаният П. отговаря на специалните условия,
предвидени в Регламента за изпълняване функцията „митнически представител“.
Налице е и още
едно
самостоятелно основание, обосноваващо невъзможност за ангажиране отговорността на водача Д. за вмененото му нарушение по чл. 233 ЗМ, дори и да можеше
да се приеме, че същият отговаря за верността на декларираното в подадената
митническа декларация.
Съгласно чл.
6 ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл. 7 ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. В АУАН и НП е прието, че се касе до опит за извършване на административно нарушение по чл. 233,
ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ, който изрично е въздигнат в админстративно нарушение (арг.
чл. 9, ал. 2, б. „а“ ЗАНН). Съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
този закон не се предвижда друго. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 НК
дава една съвършена легална дефиниция за опита, а именно „започнатото
изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е
довършено или, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление“. Категорично в
теорията и практиката е прието, че опит е възможен единствено когато се касае
до деяние, извършено при пряк умисъл, доколкото легалната дефиниция използва
израза „исканите от дееца последици“, а искането е волевият момент на прекия
умисъл.
В настоящия случай съдът, съобразявайки всички доказателства
по делото, намира, че не се установява деецът да е действал при условията на
пряк умисъл, т.е. деецът да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал неговите
общественоопасни последици, а именно, че по този начин ще засегне обществените отношения, свързани с
митническия режим като съвкупност от правила, в рамките на които се гарантира
спазването на установения ред за внасянето, изнасянето и транзитирането на
стоки за, от и през територията на РБ и свързаната с това дейност на митническите
органи по митнически надзор и митнически контрол върху тях и да е искал настъпването на тези
последици. Напротив установи се, че жалбоподателят е представил на митническите
органи всички намиращи се в него документи, а при запитване от страна на свидетеля
Д. какво превозва е заявил, че превозва вина и ликьори (защото така е разбрал,
както сочи и свидетелят Д.), като не е споменавал нищо за сокове. В този смисъл
той категорично не е целял да пренесе през границата на страната стоките, предмет
на нарушението, без знанието и разрешението на митническите органи.
Представената по делото фактура (за която е изготвен надлежен превод), в която
е описано, че товарът, тежащ 11000 кг. , са сокове и нектари, е на английски
език, поради което не може да се заключи, че жалбоподателят е бил наясно с
нейното съдържание. Това не би могло да бъде и изисквано от него, доколкото не
е предвидено като задължение да е запознат със съдържанието на документите,
които представя. Нещо повече по делото дори не е установено жалбоподателят да е
бил наясно, че превозва процесните стоки, доколкото същите са били натоварени
като групажна стока и няма данни по делото жалбоподателят да е присъствал на
натоварването. Ако въобще може да се говори за виновно поведение от страна на
дееца, то евентуално би било извършено при условията на непредпазливост като
форма на вината, което обаче изключва възможността да е налице опит, доколкото
същият е възможен само при пряк умисъл. Същевременно обаче нито в ЗМ, нито в правилника за
прилагането му, нито в Регламент № 952/2013 за създаване на митнически кодекс на общността е предвидено задължение
за водача, превозващ товара, да се запознава с точното му съдържание, след като
същият е надлежно пломбиран. В този смисъл, дори и да се касаеше за довършено от водача противоправно деяние, то същото не би било
виновно извършено и не би съставлявало административно нарушение,
което да е съставомерно за него.
Установи се обаче по несъмнен начин, че процесните 15264 броя бутилки, различни по
вид и марка, леки пенливи вина и плодови
сайдери с различно алкохолно съдържание, описани в НП, са били предмет на нарушението
по чл. 233 ЗМ. Следователно в
съответствие с правилото по чл. 233, ал. 5 ЗМ стоките- предмет на митническа контрабанда,
следва да се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост
са. Установяването, че надлежен субект на нарушението е лице, различно от
наказаното, но при обективно доказано извършване на нарушение по чл. 233 ЗМ, не представлява
пречка за отнемане на предмета на нарушението в полза на държавата. Освен това
съгласно чл. 233,
ал. 7 ЗМ стоките-
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата и в
случаите, когато нарушителят е неизвестен. От цитираната норма може да се
направи извод, че предпоставка за конфискация на стоките е обективното
извършване на митническа контрабанда по смисъла на чл. 233 ЗМ, но не и
ангажиране на административнонаказателната отговорност на действителния
нарушител.
В този смисъл е трайната практика на административните съдилища в
страната: Решение № 191 от 21.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 172 / 2018 г. на I
състав на Административен съд – Ямбол, Решение от 11.07.2017 г. по н. д. № 112
/ 2017 г. на Административен съд – Хасково, Решение № 92 от 05.03.2019 г. по к.
адм. н. д. № 328 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 1 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 70/2018 от 20.06.2018 г.,
издадено от С.Й.З.- началник на М.С.(понастоящем ТД „Ю.“), В ЧАСТТА с която на С.Д.Д., ЕГН **********,***, офис *, на основание чл. 231, вр. чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ и чл. 53 ЗАНН е
наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 124715,16
(сто двадесет и четири хиляди седемстотин и петнадесет лева и 16 стотинки)
лева, за нарушение по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 70/2018 от 20.06.2018 г.,
издадено от С.Й.З.- началник на М.С.(понастоящем ТД „Ю.“), В ЧАСТТА с която на основание чл.
231, вр. чл. 233, ал. 6 ЗМ са отнети в полза на държавата стоките- предмет на
нарушението- 15 264 бутилки леки пенливи
вина и плодови сайдери с различно алкохолно съдържание, подробно описани в
наказателното постановление.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: