№ 37
гр. Сливен, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20222200600576 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С Присъда № 77 / 09.06.2022г., постановена по НЧХД № 1079/2021г. по
описа на Районен съд – Сливен подс. М. С. Д. е призната за виновна в това, че
на 21.08.2021 г. около 09:15 часа в гр. Сливен като родител на малолетното
дете С. С.ов Г. не е изпълнила съдебно Решение № 45/16.01.2019 г. по гр. дело
№ 6265/2018г. на СлРС, в частта относно личните контакти с детето, а именно
да предостави същото на баща му С. Г. Г. за осъществяване на тези контакти -
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. На основание чл.78А от НК подс. Д. е
освободена от наказателна отговорност като й е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева. Със същата присъда подсъдимата е
осъдена да заплати на С. Г. Г. сумата от 600 лв., представляваща направените
по делото разноски за адвокатска защита, както и сумата от 12 лева,
представляваща държавна такса за образуване на съдебното производство.
Така постановената присъда е обжалвана от подс. Д.. Във въззивната
жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел, че на
21.08.2021г. тя не изпълнила съдебно решение № 45/16.01.2019г. по гр. д. №
6265/2018г на СлPC. В хода на съдебното следствие не било доказано по
безспорен и категоричен начин, че тя извършила това деяние виновно. Били
събрани доказателства от медицинско естество за наличието на хронично
заболяване, в определени моменти и животозастрашаващо съС.ие по
1
отношение на общото им с частния тъжител дете. Счита, че цялото поведение
на тъжителя показвало желание за лично и отмъстително поведение спрямо
нея, използвайки детето. Моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с
който да отмени обжалваната присъда като неправилна и да постанови нова
присъда, с която да я признае за невиновна по така повдигнатото й обвинение.
В допълнение към въззивната жалба, подадено от защитника на
подсъдимата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд приел, че на
конкретно визираната дата 21.08.2021г. от страна на подсъдимата имало
неизпълнение на съдебно решение и че същото било умишлено, като част от
фактическия състав на деянието. Били събрани доказателства освен за
фактическото деяние, така и за мотивите за конкретното поведение на
подсъдимото лице, но неправилно първостепенният съд оценил
доказателствения материал за обективните предпоставки за нежеланието от
страна на майката на детето да го предостави на бащата за осъществяване на
режима на лични контакти. Детето страдало от хронични заболявания, които
изисквали поС.ни грижи и наблюдения. Имунната му система била
отслабена и най-малките промени във времето, обстановката или грижите за
детето се отразявали на неговото здравословно съС.ие. Това било видно от
множеството приложени медицински документи от проведени амбулаторни
прегледи преди и след конкретната дата, наличието на множество епикризи
от проведени стационарни лечения, както и решение на ТЕЛК. Също така, от
гласните доказателства се извличали данни, че след предходни осъществени
режими на лични контакти между бащата и детето, същото се връщало във
влошено здравословно съС.ие, което мотивирало майката да бъде особено
притеснена в ситуации, в които детето следвало да бъде взимано във влошено
здравословно съС.ие. Неправилно съдебният състав преценил, че този
конкретен акт говорел за умишлено неизпълнение на съдебно решение, като
неправилно посочвали анализирал предходни висящи производства между
страните отново за обвинения по чл. 182, ал. 2 от НК. Наличието на висящи
производства , преди по тях да е постановен съдебен акт, който да признае
основателността на подадената тъжба и най – вече да установи акта на
извършване на деянието и виновността на извършителя не можело да бъде и
да даде основание на решаващия съд да приеме, че това деяние е системно
извършвано от страна на подсъдимото лице. Твърди се още, че решаващият
съд излязъл извън допустимата доказателствена съвкупност при анализа на
която да обективира своя акт, което водело до допускане на сериозни
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимото
лице и поставяйки го в неравноправно положение като страна в процеса.
Съдът при постановяване на своя решаващ акт не бил ограничен само до
установяване на извършеното деяние за конкретната дата, а следвало да
изследва в цялост причините и условията за настъпването на конкретното
деяние – действие, което съда не направил. Извършеното от страна на подс.
Д. деяние, не можело да се квалифицира като умишлено Т. и същото не било
престъпно, а било изцяло в интерес на детето с оглед здравословното му
2
съС.ие и режим. Независимо, че по делото не били събрани доказателства от
медицински характер за конкретния ден 21.08.2021г., било допустимо
събирането на гласни доказателства за съС.ието на детето предходния ден –
твърдения, които били наведени пред първоинстанционния съд, но не били
обсъдени от него и в тази връзка е направено искане да бъде допуснат един
свидетел при режим на довеждане, който да свидетелства за здравословното
съС.ие на детето към 20.08.2021г. Искането е за постановяване на нов
съдебен акт, с който да бъде отменена обжалваната присъда като неправилна
и да бъде постановена нова, с която подс. Д. да бъде призната за невиновна
по повдигнатото й обвинение. Направено е и алтернативно искане за отмяна
на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав с оглед допуснати неотстраними процесуални нарушения.
Към допълнението са приложени копия от медицински документи за
здравословното съС.ие на детето от преди и след инкриминираната дата.
Повереникът на частния тъжител е подал становище против въззивната
жалба, в което се твърди, че присъдата била максимално справедлива и
отговаряла на степента на обществена опасност на подсъдимата и на
характера на деянието й и механизма на неговото извършване, като съдът
отчел и обстоятелството, че същото се отличавало със съпътстващи го
допълнителни прояви на неизпълнение на съдебното решение. Подсъдимата
извършила състава на престъплението, за което й било повдигнато обвинение
и преценката на съда за това била изведена след обстоен анализ на всички
събрани доказателства по делото, от които по безспорен и непротиворечив
начин било видно, че в действителност тя имала умисъл за извършване на
престъпление и че направила всичко зависещо от нея, за да не бъде изпълнено
решението на съда, така, както повелявал закона. Това не бил единствения
случай, в който подсъдимата не изпълнявала съдебното решение за лични
контакти между детето и неговия баща. Били образувани четири дела, едно от
които с влязла в сила присъда. В хода на воденото съдебно следствие било
установено и доказано, че на 21.08.2021г. подсъдимата не осигурила
възможност на бащата да реализира режима на контакт с детето, под предлог
че детето било болно, причина, която подсъдимата ползвала във всички
случаи, когато възпрепятствала изпълнението на съдебното решение.
Подсъдимата не оспорвала правото на тъжителя да бъде с детето си, но в
същото време всячески възпрепятства изпълнението на този режим, като явно
не осъзнавала нуждите на своето дете, то да контактува с баща си. По делото
били събрани редица доказателства, че детето било емоционално привързано
към бащата, че същото се нуждаело от неговото присъствие и че то се
чувствало много добре с баща си. От свидетелските показания на разпитаните
полицейски служители се установило, че подсъдимата възпрепятствала
предаването на детето на другия родител. Доказало се, че същата нямала
нагласа да изпълни решението на съда, като не осигурила присъствието на
детето в точния ден и час, въпреки че била в обективна възможност да го
предаде. Доказало се, че пред полицейските служители подсъдимата не
3
изявила желание да даде детето на бащата, както и че след надлежно
предупреждение от органите на реда, тя не изпълнила съдебното решение
дори в тяхно присъствие. При изслушването на подсъдимата, се установило,
че тя не направила нужното, за да предаде детето на бащата, позовавайки се
винаги на здравословните проблеми на детето и че в даден момент то можело
па получи пристъп, с който бащата да не се справи. В случая било установено
и доказано, че подсъдимата осъществила състава на инкриминираното деяние
от обективна и субективна страна, тъй като на 21.08.2021г. имала
задължението да предаде малолетното дете С., но не направила всичко
зависещо от нея, това да се случи. С действията си, тя лишила тъжителя от
възможността да поддържа лични отношения с детето, по реда, определен в
съдебното решение. Изцяло съобразявайки се с нейния интерес, а не с
интереса на детето и с постановеното съдебно решение, подсъдимата не
предоставила възможност на другия родител, неполагащ преки грижи за
детето, да упражни своето право на личен контакт и режим с него. Споделя се
становището съда, че в случая не бил налице маловажен случай по смисъла на
чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като се касаело за нееднократно неизпълнение на
съдебното решение в частта му относно личните отношения между бащата и
малолетното му дете и съдът правилно отчел, че били засегнати много
съществени обществени отношения, пряко засягащи интереса на малолетното
дете и възможността за изграждане на пълноценна връзка на детето с неговия
баща. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди
обжалваната присъда като законосъобразна и правилна. Претендират се
направените съдебни разноски по делото пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът - подс. М.
С. Д., редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник, който
поддържа жалбата и допълнението към нея. Моли съда да ги уважи и да
отмени присъдата на първоинстанционния съд като неправилна и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди, че е нарушено правото на защита на подсъдимата. В мотивите
към присъдата, първоинстанционният съд игнорирал показанията на
свидетелите на подсъдимата, като изцяло кредитирал и се съобразил с тези на
ответната страна. Счита за неправилно и твърдяното в мотивната част към
присъдата, че наличието на висящи производства спрямо подсъдимата водело
до категоричен извод, че умишлено извършва деянието. Моли за отмяна на
първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимата за невиновна.
Въззиваемата страна - частният тъжител С. Г. Г., редовно призован, не се
явява. Повереникът му моли въззивния съд да постанови решение, с което да
потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и
обоснована. Счита, че от събраните в хода на делото писмени и гласни
доказателства, се доказало, че подсъдимата лишила тъжителя от
възможността да поддържа лични отношения с детето. Счита, че бащата
изцяло се съобразявал с интереса на детето и бил запознат с неговите
здравословни проблеми и с това, че имало необходимост от лечение на детето
4
и лично той закупил инхалатора му. Майката през цялото време от
заболяването на детето игнорирала по всякакъв начин бащата, не го
допускала да участва в живота на детето и да бъде съпричастен с неговите
здравословни проблеми и встъпвайки единствено и само на тези проблеми,
нееднократно тя нарушавала това негово право да бъде с детето си. Факт
било, че към настоящия момент, въпреки здравословния проблем, майката
вече давала детето на бащата, който от своя страна доказал, че е отговорен
родител и можел да полага необходимите грижи и при необходимост и тези,
свързани със здравословните проблеми, поради което счита, че подсъдимата
извършила деянието умишлено. Бащата също изживявал проблемите на
детето си, също можел да бъде полезен. Претендира присъждане на
направените пред настоящата инстанция разноски.
Подсъдимата твърди, че отношението на бащата спрямо заболяването
на детето било безотговорно и той не можел да се справи с полаганите грижи.
Заявява, че иска да бъде оправдана.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея,
като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи
и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени
материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за
неоснователна. От събраните по делото доказателства и техния анализ се
установява, следната ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА, която е изложена и
в мотивите към присъдата, а именно:
Подс. Д. е на 30 години, бълг. гражданин, с висше образование,
разведена, работи, неосъждана към инкриминираната дата.
Подс. Д. и частният тъжител С. Г. са бивши съпрузи, като от брака си
(сключен на 12.04.2017г. ) имат едно дете – малолетният С. С.ов Г., роден на
********* Отношенията между съпрузите се влошили и с влязло в сила на
03.06.2019г. решение № 45 от 16.01.2019г. по гр.дело № 6265/2018г. на
Районен съд- Сливен в сила от 03.06.2019г. гражданския брак между тях бил
прекратен с развод. Съгласно това решение, упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака дете, било предоставено на майката,
като бил определен и режим на лични контакти между бащата и детето. След
навършване на 3-годишна възраст на детето, жалбоподателят Г. имал право да
го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 09:00ч. до 17:00ч. с преспиване при бащата, като същият следва да взема
детето от жилището, в което живее то с майка си и да го връща отново там,
както и два пъти по 15 дни в два месеца през лятото, които да не съвпадат с
годишния отпуск на майката.
През лятото на 2021г., тъжителят С. Г. Г. живеел преимуществено в
гр.София, но непрекъснато търсел контакт с малолетното си дете и се връщал
в гр. Сливен всяка седмица, когато по силата на постановеното съдебно
5
решение имал право да вземе детето си, за да прекара с него полагащото му се
по закон време. Тъжителят Г. трудно успявал да осъществи контакт с детето
си, тъй като подсъдимата многократно му отказвала предаване на детето с
основен мотив, че същото е болно.
В съботния ден на 21.08.2021г. частният тъжител Г., в съответствие с
определения му режим за контакти с детето трябвало да го вземе със себе си и
за целта около 09:15 часа отишъл пред дома на подс. Д.. Свързал се с подс. Д.
по телефона, но последната му заявила,че детето е болно и тя ще му позволи
да го види само за два до три часа в нейно присъствие извън дома й.
Тъжителят настоявал да бъде с детето така както е посочено в решението на
съда, но тя отказала, поради това Г. потърсил съдействие от полицейските
органи, като сигнализирал на телефон 112 (регистрирано обаждане на ЕЕН
112 в 09:18 часа). Междувременно подсъдимата се обадила по телефона на
баща си свид. С. Д., който също отишъл до дома й. Там пристигнали и
двамата полицейски служители – свид.И.Т.С. и свид. С. Г.Т. от група ООР
при РУ – Сливен. Подсъдимата излязла пред дома си, а баща й свид. Д. взел
детето от нея и го прибрал. Пристигналите на място полицейски служители
разяснили законовия ред на страните, след което напуснали дома на
подсъдимата като тъжителят не успял да осъществи контакт с детето си.
Въз основа на подадения сигнал от частния тъжител С. Г. и дадените
сведения и обяснения от подс. Д., в Районна прокуратура – Сливен била
образувана преписка с вх.№ 4749/2021 г. С постановление от 24.11.2021 г.
РП[1]Сливен отказала да образува досъдебно производство, поради липсата
на данни, от които да бъде направено основателно предположение, че е
извършено престъпление от общ характер, доколкото били налице данни за
престъпление по чл.182, ал.2 от НК, което се възбуждало по тъжба на
пострадалия.
Така възприетите от въззивната инстанция фактически положения
съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически
констатации. Първостепенният съд е извел фактическите си изводи въз
основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата
по делото без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Районният съд е положил процесуални усилия за попълване на
делото с необходимите доказателства, като подробно ги е обсъдил поотделно
и в тяхната съвкупност и е аргументирал кои от тях кредитира и защо.
Въззивният съд принципно възприема както тяхната преценка, така и
обоснованите в резултат на тази преценка доказателствени изводи относно
фактите. Правилно са преценени всички гласни и писмени доказателствени
материали. Тази преценка е добре обоснована и мотивирана от съда по
отношение на обстоятелствата, които следва да се приемат като достоверни и
реално настъпили на инкриминираната дата и настоящата инстанция изцяло
споделя така материализираните в мотивите на първата инстанция
доказателствени преценки и изводи. Представените пред настоящата
инстанция писмени доказателства от защитника на подсъдимата – съдебно
6
медицинско удостоверение № 275/2022г.; заключителен социален доклад,
касаещ детето С. С.ов Г. и допълнение към междинен доклад от Центъра за
социална рехабилитация и интеграция и синя стая при община Сливен; копие
от рецепта, етапна епикриза от 23.11.2022г. и 2 бр. амбулаторни листове – от
03.10.2022г. и от 23.11.2022г. по никакъв начин не променят установената по–
горе фактическа обстановка.
Въззивната инстанция констатира, че първоинстанционният съд
правилно е преценил всички гласни и писмени доказателствени материали.
Правилна е преценката на първата инстанция по отношение показанията
на свидетелите - очевидци И.Т.С. и С. Г.Т., че същите са относими към
предмета на делото и от тях безспорно се установява, че на инкриминираната
дата подсъдимата не е предала детето на бащата. Те са полицейски
служители, изпълнявали са служебните си задължения и по никакъв начин не
са заинтересувани от изхода на делото. Техните показания корепондират и с
показанията на бащата на подсъдимата - свид. Д., който не отрича, че е
присъствал на инкриминираната дата и час в дома на дъщеря си и тя не е
предала детето на баща му. Причината за това, посочена от него е, че предния
ден вечерта детето вдигнало температура. За здравословно съС.ие на детето в
деня преди 21.08.2021г. са и показанията на свид. Н.Б., която свидетелства, че
същия ден детето играло навън, но изпитало неразположение (хрема) и майка
му го прибрала. Свид. Б. също така знае, че детето на подсъдимата и тъжителя
страда от астма, което налагало допълнителни грижи за здравето му;
боледувало и поради това подсъдимата не давала на тъжителя често
възможност да контактува с него, като правела това единствено поради
заинтересуваността й за здравето на детето.
Въззивната инстанция констатира, че първоинстанционния съд
правилно е преценил показанията на свид. С. Т. И. личен лекар на детето,
установяващи здравословното му съС.ие и това, че то страда от бронхиална
астма, изискваща използване на инхалатор. Според същата свидетелка
съС.ието на детето не е Т., че да възпрепятства нормалния му контакт с
околния свят и в частност с баща му. Свидетелката е категорична,че
посоченият инхалатор се използува един път на ден и представлява
впръскване, чрез елементарен за употреба уред.
Обосновано районният съд се е доверил на показанията на свид. Г. Г.,
баща на тъжителя, който също твърди,че въпреки поС.ните опити от страна
на сина му да осъществява лични контакти с детето си, в съответствие с
постановеното съдебно решение, в повечето случаи това не се случва под
претекст, изтъкван от подсъдимата, че детето е болно и това ще навреди на
здравето му. Този свидетел е категоричен, че както той, така и синът му е
запознат напълно със здравословното съС.ие на детето, категоричен е, че знае
за наличието на инхалатор, тъй като е закупен от него. Според свидетеля на
инкриминираната дата подсъдимата отново не е дала възможност на сина му
да вземе детето си съгласно определения със съдебното решение режим и
7
отново като причина за отказа си е посочила, че детето е болно.
Правилно районният съд е кредитирал и обясненията на подсъдимата
Д. (доколкото не противоречат на останалия събран по делото доказателствен
материал), която не отрича,че е отказала да предостави детето за контакт с
баща му. Подсъдимата потвърждава и обстоятелството, че причина за отказа
й е влошеното здравословно съС.ие на детето, но не посочва съществени
признаци на болестно съС.ие. Въпреки, че нейните обяснения са
едновременно източник на доказателства и средство за защита, в случая
втората инстанция не намери основания да не даде вяра на обясненията й в
тази им част.
По делото са приобщени като писмени доказателства множеството
документи, събрани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд по надлежния процесуален ред и неоспорени от страните. От
приложените по делото медицински документи се установява, че детето
действително има установено хронично заболяване астма. Приложени са
множество писмени документи за водени от частния тъжител срещу
подсъдимата дела за престъпления по чл. 182, ал. 2 от НК: Присъда
№22/11.02.2021 г. по НЧХД № 553/20 г. по описа на СлРС, потв. с Решение №
34 / 21.07.2021г. по ВНЧХД № 128 / 2021г. на СлОС с която подсъдимата е
призната за невиновна за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, като деянието е
квалифицирано по чл.9, ал.2 от НК; справка относно неприключило НЧХД №
840 / 2021г. по описа на СлРС; справка относно неприключило НЧХД №
900/21 г. по описа на СлРС; справка относно неприключило НЧХД № 1028/21
г. по описа на СлРС.
Като цяло, решаващият съд в мотивите към атакуваната присъда е
основал фактическите си изводи на базата на подробен анализ на
доказателствения материал и е мотивирал подробно вътрешното си
убеждение. Присъдата на СлРС не е необоснована, тъй като изложените в
мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно
кореспондират на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
Представените в хода на съдебното следствие пред настоящата
инстанция писмени доказателства са неотносими към делото, тъй като касаят
времеви период повече от една година след процесното деяние.
При така възприетата фактическа обстановка и изложения
доказателствен анализ настоящият въззивен състав намира за правилен и
законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че подс. Д. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 182, ал. 2 от НК, а именно, че на 21.08.2021 г. около 09:15 часа в гр.
Сливен като родител на малолетното дете С. С.ов Г. не е изпълнила съдебно
Решение № 45/16.01.2019 г. по гр. дело № 6265/2018г. на СлРС, в частта
относно личните контакти с детето, а именно да предостави същото на баща
му С. Г. Г. за осъществяване на тези контакти.
Доводите, развити във въззивната жалба и допълнението към нея и
8
поддържани в пледоарията на защитника на подсъдимата пред настоящата
инстанция са неоснователни.
Достигнатият от първоинстанционния съд извод, за доказаност на
частното обвинение, в чиято тежест е възложено категоричното и
недвусмислено установяване на всички съставомерни признаци е правилен.
Той е основан на прецизна и подробна оценка на събрания доказателствен
материал. Несъмнено е, че на инкриминираната дата подсъдимата не е
предоставила детето на бащата за реализиране от негова страна на режима на
лични контакти и по този начин е възпрепятствала осъществяването на
правата по съдебното решение. Не е доказано да са били налице обективни
причини за това, а именно твърдяното от подсъдимата влошено здравословно
съС.ие, непозволяващо детето да бъде предадено на бащата.
Деянието е осъществено както от обективна, така и от субективна
страна. Липсват основания за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК в какъвто
смисъл са били наведени доводи пред първоинстанционния съд. Настоящата
инстанция не споделя и довода на защитата за несъставомерност на деянието
от субективна страна. Подс. Д. е действала с пряк умисъл – тя е съзнавала, че
правото на лични контакти на бащата с детето са уредени със съдебно
решение, предвиждала е и е искала неизпълнението на това решение като
съзнателно е направила невъзможен контакта на бащата с детето му.
С оглед на горните съображения, правилно и законосъобразно подс.
Д. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 182, ал. 2 от
НК. Предвид това, че за извършеното от подс. Д. деяние по чл. 182 ал.2 от НК
законът предвижда наказание пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди
лева; от деянието не са причинени имуществени вреди, които да са предмет
на настоящото наказателно производство; от свидетелството за съдимост на
подс. Д. е видно, подсъдимата не е осъждана и до настоящия момент не е била
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава 8 от
НК; е се касае и за множество престъпления, на основание чл. 78а от НК
законосъобразно районният съд я е освободил от наказателна отговорност,
като й е наложил административно наказание глоба в минималния, предвиден
в закона размер, а именно 1 000 лв.
По реда на служебната проверка относно процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт, не се установи в хода на
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване на
процесуалните права на страните.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно
9
правилността на съдебния акт не се установиха основания налагащи
изменението или отмяната му, същият следва да бъде потвърден от
настоящата инстанция изцяло, включително и в частта относно осъждането на
подсъдимата да заплати на частния тъжител направените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
С оглед на резултата от въззивното обжалване на присъдата на РС –
Сливен, следва в тежест на подсъдимата да се възложат направените от
тъжителя разноски за адвокатски хонорар пред тази инстанция, т. е. подс. Д.
следва да бъде осъдена да заплати на частния тъжител С. Г. Г. сумата от 600
лв., представляваща направените от него разноски за адвокатски хонорар по
въззивното дело.
По изложените съображения, след като въззивният съд прецени, че не са
налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата
следва да бъде потвърдена, на основание чл. 334, т. 6 и чл.338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 77/09.06.2022г. по НЧХД № 1079/2021г. на
Районен съд – гр. Сливен.
ОСЪЖДА подсъдимата М. С. Д., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.
Г. Г., с ЕГН **********, сумата от 600 лв. /шестстотин лв./, представляваща
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10