№ 19172
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110128549 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
24.10.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №28549 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
Постъпила е искова молба от В. И. П., чрез адв.А. Д. от САК, срещу ......., ЕИК:...., със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ....- изп. директори, с която се
1
иска да се прогласи нищожността на Договор № ..... за потребителски кредит тип „.....“,
сключен между страните, на основание чл.26, ал.1, предл. I от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че е сключен горния договор, като ищецът е подписал
Договор за възлагане на поръчителство с ....... Договорът за кредит бил сключен за сумата от
500 лв., при ГЛП в размер на 36 %, ГПР в размер на 43,28 %, и срок за погасяването му-
четири месеца. Общо дължимата сума от кредитополучателя била в размер на 538,04 лв. при
месечна погасителна вноска от 134,51 лв., от която първата с падеж- 12.02.2023г., а
четвъртата и последна- 12.05.2023г. По силата на чл.2, ал.1 от Договора за поръчителство
ищецът следвало да заплаща на поръчителя възнаграждение, което съгласно погасителния
план било определено в размер на 59,40 лв. месечно. Вноските за възнаграждение на
поръчителят били четири на брой, като първата с падеж- 12.02.2023г., а последната-
12.05.2023г. Поддържа, че по процесните договори ищецът е погасил сумата от 400 лв.
Поддържа, че в ГПР по договора не били посочени компонентните, от които е образуван
същият. Твърди, че записаният в договора за кредит ГПР не кореспондирал по размер на
реално прилагания. Последното представлявало заблуждаваща търговска практика. Заявява,
че посочването само с цифрово изражение на процента на ГПР не било достатъчно, за да се
счетат за спазени законовите изисквания. Твърди, че възнаграждението за гарант /поръчител/
не било включено като разход в ГПР. Поддържа, че договорът за поръчителство е
задължително условие за получаването на кредита, с оглед което възнаграждението за
поръчител се явява задължителен за потребителя разход. Твърди се, че възнаграждението
представлява скрита комисиона, която е следвало да бъде включена в ГПР. Сочи, че след
като договорът за поръчителство бил акцесорен, то недействителността на договора за
потребителски кредит води до такава и на договора за поръчителство поради липсата на
правно основание за сключването на последния. Претендира се присъждане на разноски по
чл.38 от ЗА.
С молба с вх. №242834/30.08.2023г. ищецът е направил искане по реда на чл.241 ГПК за
разсрочване на задължението му за връщане на главницата по процесния договор за кредит
съобразно погасителния план.
В законен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв....... от
САК, с който е оспорен искът като неоснователен. Поддържа, че договорът за кредит
съдържа всички задължителни реквизити, като същият бил действителен и отговарял на
всички императивни законови изисквания. Сочи, че към датата на подаване на отговора на
исковата молба ищецът погасил две месечни вноски общо в размер на 269,02 лв. Оспорва
цената на иска да е в размер на 776 лв. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за
недействителност на процесния договор. Твърди, че не следва да бъде включено в ГПР
възнаграждението за поръчителство. Счита, че при изчисляване на ГПР са били взети
предвид всички изискуеми от закона общи разходи по кредита за потребителя. Възразява
срещу твърденията на ищеца за недействителност на чл. 1, ал. 2 от процесния договор.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал насрещна искова молба с вх.
№305172/30.10.2023г., с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответника да му
заплати сумата от 230,98 лв., представляваща непогасена главница по Договор №..... за
потребителски кредит тип „.....“, сключен между В. И. П. и ......., ведно със законната лихва
от 27.10.2023г. до окончателното й изплащане, който е приет за съвместно разглеждане.
Твърди се, че на .......г. с ищеца в сключен Договор № ..... за потребителски кредит тип „.....“,
по който била отпусната кредитна сума в размер на 500 лв., изплатена на същата дата.
С отговор на насрещен иск ищецът оспорва насрещната искова претенция като
неоснователна по сходни аргументи.
С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между страните
обстоятелство, че между страните е сключен процесния Договор №..... за потребителски
2
кредит тип „.....“, за сумата от 500 лв. при ГЛП в размер на 36 %, ГПР в размер на 43,28 %, и
срок за погасяването му- 4 мес.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените главен и
насрещен иск за основателни, поради следните съображения:
Приложени към ИМ са преписи на подписани от кредитодателя Договор № ..... за
потребителски кредит тип „.....“, за сума от 500 лв., платима на 4 месечни погасителни
вноски, с краен срок за изпълнение: 12.05.2023г. и Договор за възлагане на поръчителство с
......, с предмет: поемане на солидарна договорна отговорност срещу възнаграждение за
горния договор за потребителски кредит, при липсата на предоставено обезпечение от
кредитополучателя- поръчителстване от 2 ФЛ с опр. изисквания за трудово правоотношение
и месечно възнаграждение или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка.
Съгласно прието заключение по ССч.Е. и с оглед параметрите на кредита, вкл. с
възнаграждението на дружеството – гарант, е изчислен ГПР от 812,7 % От справка в
счетоводството на ответния кредитодател се установява, че е заплатени първите две
погасителни вноски за главница и лихва в размер общо на 269,02 лв. Плащания по Договор
за възлагане на поръчителство не са установени.
Правните изводи на съда са следните:
Поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо
кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му. Поръчителят е
самостоятелен длъжник на кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено
задължение в качеството си на солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да
иска платеното от длъжника. Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да
се обезпечи едно чуждо задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за
неопределен брой задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с
покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва
единствено с лицензирани застрахователни дружества.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В чл.11, ал.1 от ЗПК е предвидено съдържанието на договора за потребителски кредит.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на
основание чл.23 от ЗПК. В случая е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, като в сключения договор е отразен годишния процент на разходите по кредита-
43,28% и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит- 538,04 лв., без да се съобрази възнаграждението към гаранта- ЮЛ от
237,96 лв., което е разход по кредита, платим на 4 погасителни вноски от по 59,49 лв. На
осн. чл.23 от ЗПК и с оглед на гореизложеното исковата претенция подлежи на цялостно
уважаване.
Насрещната искова претенция се явява също основателна. Доказателства за цялостно
изпълнение на главницата от кредитополучателя не са налице. Тегленето на паричен заем
предполага връщането му в уговорения срок. Видно от заключението по ССч.Е, е налице
изпълнение само на първите две погасителни вноски от общо 269,02 лв. На осн. чл.23 от
ЗПК, е дължима се явява само чистата стойност от кредита, която се равнява в случая на
сума от 230,98 лв.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
3
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
за заплатените държ. такси по двете претенции в полза на всяка от страните и заплатения
депозит за експертиза по делото от 300 лв. Адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА не следва да
се присъжда в полза на ищеца, доколкото изходът от делото не е изцяло положителен за
него, с оглед уважения насрещен осъдит. иск, което е условие за присъждането на адв.
възнаграждение по безплатна адвокатска помощ. В полза на ответника също не следва да се
присъжда претендиран адв. хонорар, доколкото по делото взема участие като упълномощен
проц. представител юрк. ...... При съвместно проц. представителство от адвокат, подал ОИМ
и от юрисконсулт, подаващ молби по хода на делото, на една от страните не могат да се
присъдят разноски в нейна полза, доколкото не е предвидена досега подобна хипотеза в
ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ......., ЕИК:...., със седалище
и адрес на управление: гр......., представлявано от ....- изп. директори, по иск на В. И. П.,
ЕГН:**********, Договор №...../.......г., за потребителски кредит тип „.....“, сключен между
страните, на основание чл.26, ал.1, предл. I от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН:**********, да заплати на ......., ЕИК:...., със седалище и адрес
на управление: гр......., представлявано от ....- изп. директори, сума от 230,98 /двеста и
тридесет лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща главница по Договор
№...../.......г., за потребителски кредит тип „.....“, сключен между страните, ведно със
законната лихва върху вземането от 27.10.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
Сумата може да бъде заплатена по банкова сметка с IBAN: .... ...... , BIC: .......
ОСЪЖДА ......., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано
от ....- изп. директори, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на В. И. П.,
ЕГН:**********, сума в размер общо на 350 /триста и петдесет/ лв., представляваща
деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
......., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ....- изп.
директори, сума в размер на 50 /петдесет/ лв., представляваща деловодни разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4