Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 07.05.2012 година, постановено по гр. дело № 1604 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година, предявеният от „Н. Х.”-,гр. С. против С. И. А. иск, с който претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 10 000 лв., вземане по запис на заповед от 14.07.2009 година с падеж 14.08.2009 година, ведно със законна лихва, предмет на заповед за изпълнение, издадена по частно гр. дело № 2295 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година, е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ищцовото дружество е възложено заплащането на направените от ответника разноски. Решението е обжалвано от „Н. Х.”-,гр. С. вцялост с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо предявения иск, според заявеното. Позовава се на необоснованост на атакуваното решение, на погрешна преценка на събраните доказателства и противоречие с материалния закон. За да приеме, че процесният запис е свързан с дейност по изкупуване на метални отпадъци и предхождащо го финансиране на служителите, осъществяващи тази дейност, съдът игнорирал обстоятелството, че Ýито издателят, нито поръчителят са служители на дружеството-ремитент по ценната книга. Дължимостта на сумата по записа не се влияела от това дали същата по стойност сума е плащана на издателя преди създаване на ценната книга. За валидността на вземането по записа достатъчно било документът, който го материализира, да отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ. Ответникът по жалбата - С. И. А. – е изложил доводи за безпорочност на решението. След като са направени възражения от каузалното отношение, по повод на което е издаден процесния запис – финансиране на служители на дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е ищецът, със средства за изкупуване на цветни метали и издадени срещу тях записи – ищецът е следвало да установи изпълняемото вземане, съществуването му и стойността му. Вземането по записа пряко се влияело от каузалното правоотношение по повод на което е издаден и без да се установят параметрите на това правоотношение – страни, вид договорна връзка и стойност на задълженията – вземането позаписа не можело да бъде признато за налично. Ищецът не сочел никакви каузални правоотношения между страните, причина за създаване на записа. Отментал се от първоначалното си становище, че записът обезпечавал заем, а ангажиментът на ответника бил поръчителство на този заем. Това индицирало липсата на каузална връзка, от която да произтича вземането му. Претендира разноски за въззивното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: По реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск с правно основание чл. 485 във връзка с чл. 535 от Търговския закон. Ищцовата страна - „Н. Х.”-, гр. С. - излага в исковата си молба, че на 14.07.2009 година К. П. В. издал запис на заповед за сумата от 10 000 лв., платима на 14.08.2009 година в гр. С.. Ответникът авалирал вземането по записа, но въпреки предявяването му за плащане и процедура по чл. 418 от ГПК оспорвал дължимостта му. Заради това, по реда на настоящото производство ищецът претендира да се приеме за установено спрямо ответника, че дължи в качеството си на авалист по посочения запис, сумата от 10 000 лв., ведно със законна лихва от образуване на заповедното производство насетне по частно гр. дело № 2295 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година. Ответната страна – С. И. А. - оспорва исковете с възражения и доводи по същество съвпадащи с тези по отговора на жалбата. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от приложения документ, озаглавен „запис на заповед” на лист шести от първоинстанционната преписка, че К. П.В. се е задължил да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., а ответникът е авалирал така поетото задължение. По образуваното заповедно производство за реализиране на вземането е възразил да дължи исковата сума - приложената преписка по частно гр. дело № 2295 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година. Няма спор и по въпроса, че към момента вземането по записа не е платено, не е и погасено по друг способ. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. Съдът го уважава, водим от следните съображения. По безспорен начин по делото е установено съществуването на редовен от гледище на чл. 535 от ТЗ документ – запис на заповед на стойност исковата сума с издател Киро Петков Върбанов и авалист – ответникът по делото. Записът сочи стойността на изпълняемото право, заради което искът е доказан по основание и основателен в търсения размер. Доводите на ответника са неоснователни. Тезата му за връзката между каузална и менителнична сделка не равни на закона. Подобна връзка на еднопосочност и зависимост на менителничния дълг от каузалното отношение, по повод на което е създаден, законът не регламентира. Êочно заради абстрактния характер на записа на заповед е без значение валидността на каузалното отношение по повод на което е създаден – аргумент от чл. 485, ал. 2 от ТЗ. Ако законът изисква установяване на каузалното отношение с всичките му параметри – страни, юридически факт, права и задължения – като условие да се признае вземането по заповедна ценна книга, то без отговор остава въпроса защо е необходимо изобщо съществуването на институтите на менителничното право: каузалните вземания и задължения също подлежат на прехвърляне – чрез цесия, даваща далеч по-големи гаранции за сигурността на станалото прехвърляне в съпоставка с джирото; освен заповедни ценни книжа, несъдебно изпълнително основание по чл. 418 от ГПК могат да бъдат ред документи, материализиращи каузални правоотношения. Без отговор остава въпросът защо по принцип задължените по запис или менителница лица не могат да правят възражения, основани на валутното отношение между страните – чл. 456 от ТЗ. Единствената връзка между каузален и менителничен дълг е изградена на плоскостта на неоснователното обогатяване, то е границата на абстрактността при заповедните книжа: плащането на сумата по записа прекратява по право и каузалното отношение. По делото възражения за погасяване на каузалния дълг не са направени, щото да се търси въпросната връзка между абстрактна и каузална сделка. Точно по правилата на доказването твърдението защо е издаден процесният запис ангажира длъжника да установи плащане по каузалната връзка или погасяване на вземането по друг способ. Доколкото е доказал такава връзка – по делото разпитаните свидетели сочат на определен вид оборот на средства и записи, отнасянето на който оборот точно към спорната ценна книга би бил произволен. Заради застъпената по-горе независимост на каузалното от абстрактното вземане, такъв извод е и без значение за дължимостта на изпълняемото право. По специално в доказателствените задачи на ищеца не влиза задължение да доказва по какъв повод е издаден запис: основната и менителничната връзка са в отношение на координация и въпрос на преценка и на воля на кредитора е дали да упражни правата си по записа или по основното правоотношение. Исковете по основното и по менителничното правоотношение имат различни основания – в този смисъл е правната теория: Калайджиев,А., Чекът в българското право, Sibi, С.1992, стр. 102 – 106. С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски, въпреки заявената в тази насока претенция – чл. 78, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 07.05.2012 година, постановено по гр. дело № 1604 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година , вместо което постановява: Признава за установено, по реда на чл. 422 от ГПК, че в качеството си на авалист по запис на заповед за сумата от 10 000 лв., платима на 14.08.2009 година в гр. С., издаден на 14.07.2009 година от Киро Петков Върбанов, С. И. А., ЕГН: * дължи на „Н. Х.”-, гр. С. сумата от 10000 /десет хиляди/ лв., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху нея, считано от 21.05.2010 година до окончателното и изплащане, на основание чл. 485 във връзка с чл. 535 от Търговския закон. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |