№ 464
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000503584 по описа за 2022 година
С решение № 263228 от 02.11.2022 г. по гр. д. № 11276/2020 г., СГС, 30
с-в, ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ)
искове за отнемане в полза на държавата на имущество от А. В. Н., както
следва:
- Сумата в размер на 250 000 лева, представляваща чуждо движимо
имущество, присвоена от проверяваното лице вследствие на документна
измама в особено големи размери, получена без правно основание на каса от
сметка на фирма "Гелак" ООД;
- Сумата в размер на 80 000 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на следния недвижим имот - Апартамент № 1,
находящ се в гр. С., СО, р-н Оборище, на партерен етаж на жилищна сграда
на ул. *** № ***, с обща квадратура от 55 кв.м., заедно със 7, 19/100 ид. части
от общите части на сградата, вкл. от портиерското помещение и толкова ид.
части от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ- XI-5 от кв.147
по плана на гр. София, с площ 703 кв.м.;
- Сумата с размер на 57 000 лв., представляваща пазарната стойност към
1
датата на отчуждаване на следния недвижим имот - Апартамент № 78, на
втори етаж, във вход 4, на жилищна сграда - блок № 42, гр. ***, ж.к. "***",
със застроена площ от 46, 17 кв.м., заедно с избено помещение № 6 с полезна
площ 2, 69 кв.м., заедно с 1, 495% ид. части от общите части на сградата и
толкова ид. части от правото на строеж върху мястото.
С решението се ОСЪЖДА Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КПКОНПИ), да заплати по сметка на СГС държавна такса от 15 480 лв., като
с определение № 260270 от 19.01.2023 г. е оставена без уважение молбата на
КПКОНПИ за изменение на решението в посочената част.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца КПКОНПИ.
Излага съображения, че на отнемане подлежат и паричните суми, преминали
през сметките на ответниците, макар и същите да не са налични в края на
проверявания период. Счита за неоснователно решението на съда, в частта, в
която са приети в приходната част получените суми от продажба на двата
имота – ап. № 1 и ап. № 78 – счита, че няма събрани доказателства имотите да
са придобити със средства от законен източник. Оспорва мотивите на съда, че
сумата, получена при отчуждаването на имущество, което е придобито със
средства без установен законен източник, следва да е налична за да бъде
отнета в полза на държавата. По отношение на сумата 250 000 лв., придобита
от ответника в резултат на извършено престъпление, подчертава, че същата
доказано е била получена от Н., доколкото това е елемент от престъпния
състав, за който той е бил осъден. Анализирайки данни от СИЕ е посочено, че
са налице всички предпоставки на чл. 107 ЗПКОНПИ. Претендира отмяна на
решението и отнемане на посочените парични средства, както и разноски. С
постъпила частна жалба се обжалва определение по чл. 248 ГПК, с което е
отказано да се коригира решението, в частта, в която Комисията е осъдена да
заплати по сметка на бюджета държавни такси, като се излагат съображения,
че същите са недължими с оглед публично правния характер на
претендираните за отнемане суми.
Ответникът А. В. Н., чрез особения си представител, оспорва жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
2
доказателствата по делото намира следното от фактическа и правна страна:
За да бъде основателно предявеното пред съд мотивирано искане с
правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ следва да се установят предвидени в
закона предпоставки. На отнемане по реда на този закон подлежи незаконно
придобито имущество – чл. 141, за което няма установен законен източник –
чл. 5, ал. 1. За да възникне в полза на държавата специалното субективно
право на конфискация следва да са установи кумулативното наличие на
няколко материално правни предпоставки: 1) привличане на лице като
обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108 от закона, 2) в
рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да е установено
значително несъответствие, което според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от
закона е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния
доход, който надвишава определен размер (150 000 лева в конкретния случай)
за целия проверяван период, 3) наличие на незаконно придобито имущество,
което е такова, за което не е установен законен източник.
Няма спор, че срещу ответника А. В. Н. е образувано производство и
повдигнато обвинение, за престъпление по чл. 212, ал. 5 НК (документна
измама в особено големи размери), визирано в чл. 108 ЗПКОНПИ, като
производството е висящо, а изходът на наказателния процес е ирелевантен
(чл. 5, ал. 2).
Относно оплакванията в жалбата на Комисията съдът приема следното:
Основна теза в изложението на ищеца-жалбоподател е, че за отнемане
на даденото имущество следва то да е налично в края на проверявания
период, но ако то не е – на отнемане подлежи неговата парична
равностойност (чл. 142 и чл. 151 ЗПКОНПИ). В решение № 263 от 18.12.2020
г., по гр.д. № 1293/20 г., ІV ГО, се разяснява смисъла на цитираното правило,
а именно - „законът позволява отнемането на имущество, което
проверяваното лице е отчуждило, но имуществото се отнема от
недобросъвестния приобретател, съответно неговата равностойност, ако
приобретателят е добросъвестен (поради което прехвърлянето е
противопоставимо на държавата). В тежест на ищеца е обаче да докаже, че
имуществото съществува в края на проверявания период. Не е в тежест на
ответника да доказва, че влязло в патримониума му имущество го е напуснало
и по какъв начин.“. В най-новата практика (напр. решение № 191 от
3
15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, основаващо се и
на предходна такава - решение № 129/08.06.2015 г., по гр. д. № 5562/2013 г.,
ГК, IV г. о., решение № 97/18.05.2018 г., по гр. д. № 3224/2017 г., ВКС, ГК, ІV
г. о.), е подчертано, че „предмет на отнемане могат да са налични средства, т.
е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и
неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови
сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не
могат да бъдат предмет на отнемане обаче парични средства, преминали през
банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към
датата на предявяване на иска, тъй като законът не предвижда такава
възможност.“. В този смисъл може да се отнеме имущество, което е налично в
патримониума на лицето или е във владение на лицата по чл. 143, чл. 144, чл.
145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, а само в случаите, когато с него е сключена
възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице (поради която
сделка отнемането е невъзможно), се присъжда паричната равностойност. В
случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към
момента на предявяване на иска са придобити имущества, то на отнемане ще
подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не
са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи
или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 143,
чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на
чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от закона и не подлежат на отнемане. Тези парични
средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на
проверяваното лице и не могат да се отнемат. … Ако те са налице в края на
проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане,
при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да
докаже, какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него
лица в края на проверявания период. Не е в тежест на ответниците да
доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в
придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че
придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т. ч.
повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на
проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но
то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго
събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по
4
противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност
към този момент (решение № 97/18.05.2018 г., постановено по гр. д. №
3224/2017 г. и решение № 263/18.12.2020 г., постановено по гр. д. №
1293/2020 г., двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.).
В разглеждания казус тъй като комисията-ищец не е провела соченото
по-горе доказване, то и настояването й за отнемане на сумите, за които искът
е отхвърлен, е несъстоятелно.
По този спорен въпрос е образувано ТР № 4 от 2021 г. на ВКС, ГК, но
до настоящия момент няма постановено решение. В този смисъл настоящото
въззивно решение се постановява при съобразяване на преобладаващата
практика на върховния съд, закрепена в актове като Решение №
200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на ВКС, III г. о.; Определение №
425/31.05.2019 г. по гр. д. № 171/2019 г. на ВКС, III г. о.; Определение №
260/24.04.2020 г. по гр. д. № 4603/2019 г. на ВКС, IV г. о.; Определение №
310/05.05.2020 г. по гр. д. № 219/2020 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №
191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на ВКС, IV г. о.; Решение
147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; Решение №
263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о.
По отношение възраженията, касателно сумата от 250 000 лв.,
настоящият състав споделя доводите на първата инстанция, като счита, че не е
доказано въпросната сума да е била част от имуществото на ответника. За
нейното незаконно придобиване е образувано наказателно производство, но
няма постановена присъда, която да установи факта, че тези средства са
преминали в патримониума на лицето. В приетата СИЕ е отразено, че не са
открити счетоводни следи за преминаването на тази сума през имуществения
баланс на ответника в нито един момент. Пояснено е, че сумата е включило в
анализа на експертизата само и единствено въз основа на твърденията на
ищеца. В този смисъл, изводите на СИЕ, основани на този недоказан факт не
могат да бъдат взети предвид.
На следващо място - както е прието в решение № 97 от 18.05.2018 г. по
гр. д. № 3224/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, „приход“ е всяко постъпление на
имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход - всяко
напускане на имуществено благо от същия патримониум. Приходите и
разходите са факти, които сами по себе си нямат правно значение, тяхното
5
правно значение може да бъде оценено само във връзка с други установени
факти. Доходът, това са имуществените блага, с които се увеличава
потримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна
дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността.
Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с
определена дейност, която може да е забранена със закон (дейността може да
е абсолютно забранена, да е подчинена на особен режим, който позволява
само на определени лица да я извършват или да е забранено извличането на
доход от тази дейност) или незабранена. Само доходите от забранена със
закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и
изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони),
всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са
неизброими). При съобразяване на казаното в решението на ВКС,
възраженията на жалбоподателя, свързани със сделките с двата недвижими
имота – ап. № 1 и ап. № 78, не могат да се възприемат. От продажбата на
имотите ответникът по иска е получил средства (приход), които като факти,
следва да се отнесат в приходната част на бюджета му. Доход от продажбата
на имотите не е реализиран, с оглед разликата в цените.
Предвид изложените доводи и в обобщение следва да се приеме, че
искът за отнемане на имущество не е основателен и първостепенния съд е
постановил надлежно решение за неговото отхвърляне.
Що се касае до постъпилата частна жалба, същата е основателна.
Държавните такса следва да останат за сметка на бюджета на съдебната власт,
тъй като КПКОНПИ е освободена от заплащането на такива на основание чл.
84, ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с чл. 162, ал. 2 т. 5 ДОПК за претендираното
вземане с характер на публично държавно такова. Така и в решение № 215 от
12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Обжалваното
определение по чл. 248 ГПК следва да се отмени и решението на СГС да се
коригира съответно.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 260270 от 19.01.2023 г. по по гр. д. №
11276/2020 г., СГС, 30 с-в, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
6
ОТМЕНЯ решение № 263228 от 02.11.2022 г. по гр. д. № 11276/2020 г.,
СГС, 30 с-в, в частта, в която КПКОНПИ е осъдена да заплати държавна
такса от 15 480 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263228 от 02.11.2022 г. по гр. д. №
11276/2020 г., СГС, 30 с-в, в останалата му част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7