Решение по дело №25/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                         19.12.2024 г.                        град С.З.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 18.11.                                                                                                          2024 г.

В публично заседание в следния състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Х.

СЕКРЕТАР: Даниела Калчева

изслуша докладваното от съдията Х.

т.дело № 25 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Предявен е и обратен иск с правно основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 213 от КЗ /отм./, вр. с чл. 53 от ЗЗД, вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че ответникът е сключил на 03.12.2015г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № BG/30/11500002992191, валидна от 08.12.2015г. до 07.12.2016г., за лек автомобил: марка „ф.” , модел „ф.”, ДК № СТ ***ВВ.

Ищецът сочи, че при ПТП на 19.12.2015г., около 19:00 часа, на път III-6602 /околовръстен път на гр. С.З./, в района на село Б., на около 200 метра южно от бензиностанция „В.”, водачът Г.М.Д., ЕГН: **********, нарушила виновно правилата за движение по пътищата, като при завиване в обратна посока навлиза в лентата за насрещно движение без да пропусне движещия се там лек автомобил марка „****” ДК № СТ 10 00 ВР, в резултат на което настъпва сблъсък между двете МПС. При произшествието е пострадал ищецът Д.Я., който пътувал на предна дясна седалка на лек автомобил „ф. ф.”, ДК № СТ ***ВВ.

Вследствие на описаното ПТП на ищеца са причинени следните телесни увреждания: Кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален хематом/ вдясно; Кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; Общомозъчен оток; Субфалксово вклиняване /изместване на едната от големите хемисфери на главния мозък към другата с нарушение на анатомичната топика/; Контузии на мозъка; Счупване на дясна слепоочна кост и дясна скулна кост с разместване на фрагменти; Импресионно /хлътващо/ счупване на дясна челна и теменна кости; Счупване на горната челюст; Счупване на долната челюст; Хемо синус; Кръвонасядане по меките обвивки на черепа вдясно теменно; Разкъсно-контузни рани по главата и челото; Гръден капак вдясно; Хемопневмоторакс /свободен излив на кръв и въздух в гръдната кухина/ вдясно; Контузионни огнища в белите дробове двустранно; Счупване на 12-то ребро вляво; Счупване на процесус трансверзус /напречен израстък/ на Л1 /първи лумбален прешлен/ вляво.

Посочва се, че непосредствено след описаното ПТП Д.Я. бил приет в УМБАЛ „П.Д.С.К.” АД гр. С.З. в критично състояние, като прогнозата за възстановяване била негативна. Бил интубиран и поставен в състояние на изкуствена белодробна вентилация. Хранели го със сонда. Проведено било и медикаментозно лечение. Болничният му престой продължил от 19.12.2015г. до 08.02.2016г. Поставена му била трахеостома. Месеци наред челюстите му били фиксирани с брекети. Лечението на пострадалия продължило в домашни условия, като за него се грижели близките му. Не можел да се обслужва сам. Хранели го със сламка. Всеки ден идвал рехабилитатор, за да раздвижва ръцете и краката му, които били много отслабнали. Пострадалият бил отново хоспитализиран за периода 25.04.2017г. - 01.05.2017г. Била му направена операция, при която била поставена титаниева пластина на главата на му - отдясно темпоро-париетално.

Твърди се, че гореописаните травми причинили на пострадалия силни и продължителни болки и страдания, продължително болнично /вкл. и оперативно/ и извънболнично лечение, многобройни неудобства и затруднения в бита, влошаване на качеството на живот. Към настоящия момент пострадалият не е напълно възстановен. Задъхва се, бързо се уморява, налага се да се щади. Периодично изпитва главоболие, на моменти забравя, лесно се изнервя. Първоначално, след инцидента, отслабнал рязко, като от около 90кг отслабнал до 60 кг. Впоследствие теглото му се е увеличило драстично, като към настоящия момент тежи около 120 кг. Понякога вдига кръвно. Чувства се потиснат, че е в тежест на близките си. С решение ТЕЛК му била определена 20 % ТНР. Има две малолетни деца, едното от които с аутизъм, за които му е трудно да се грижи.

В исковата молба се заявява, че отделно от описаните по-горе болки и страдания, в резултат на причинените му травми от произшествието, пострадалият търпи и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и медицински консумативи. Извършените от Д.Я. за периода от 23.12.2015г. до 27.04.2017г., разходи във връзка с лечението му, конкретизирани по пера, са както следва:

N

Наименование на стока/услуга

Коли­ чест-во

Платежен документ

№

Дата на издава-не

Доставчик

Ст-ст с ДДС в лв

1.

Лиоплант 6х8

1

фактура

**********

23.12. 2015г

*** гр. С.З.

1 990,00

2.

Процедури в барокамера

20

фактура

**000013

14.12. 2016г

"****

795,00

3.

Избор на екип

1

фактура

**********

26.04. 2017г

***

900,00

4.

Мрежа за краниопластика

1

фактура

**********

27.04. 2017г

***

2800,00

Обща ст/ст с ДДС в лв.

6 485,00

Словом: Шест хиляди четиристотин осемдесет и пет лева

Посочва се, че ищецът се обърнал към ответния застраховател с молби: от 07.11.2016г. и от 07.07.2017г.

- за определяне и заплащане на обезщетение на причинените му неимуществени и имуществени вреди. Ответникът не удовлетвори претенциите на ищеца, който не е обезщетяван за причинените му неимуществени и имуществени вреди.

Моли съда да осъди ответника да плати на ищеца:

• сумата в размер на 200 000,00 /двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015г. до окончателното плащане;

• сума в размер на 6 485,00 /шест хиляди четиристотин осемдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди - разходи за лечение и медицински консумативи за периода от 23.12.2015г. до 27.04.2017г., при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,

както и всички разноски по делото.

В изпълнение на чл.127, ал.4 ГПК, сочи следната лична банкова сметка ***ящото дело: IBAN: ***: BIC: ***.

 

С представеният по делото отговор на исковата молба ответникът Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.Ж.З. АД заявява, че счита иска за недопустим. Заявява, че ищецът Д.В.Я. с ЕГН **********, преди образуване на т.д. №25/2019r. по описа на ОС С.З. е завел два отделни иска на същото основание срещу „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД:

1. Иск за имуществени вреди в размер на 3 245,50 (частичен от 6 485 лв.), по който е образувано гр.д. № 78117/2017г., по описа на Софийски районен съд, 64-ти състав;

2. Иск за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. (частичен от 200 000 лв.), по който е образувано гр.д. № 14246/2017г., 1-7 състав, по описа на Софийски градски съд.

Прави уточнението, че по горепосочените две неприключени дела „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД е привлечено в качеството на трето лице помагач, срещу което са предявени обратни искове от първия ответник по делото - „З.О.К.Б.“ КЧТ, ЕИК ****.

Моли настоящото производство да бъде прекратено на основание чл.126, ал.1 от ГПК. Исковете по гр.д. № 78117/2017г., по описа на СРС и гр.д. № 14246/2017г., по описа на СГС са подадени от Д.В.Я. с ЕГН **********, а „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД се явява страна и по двете производства. Делото по т.д. №25/2019г. по описа на ОС С.З. е по-късно заведено спрямо същите и следва да бъде прекратено.

Ответникът заявява, че ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение на основание застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/30/115002992191 за лек автомобил марка „ф.“, модел „ф., ДК № СТ *** ВВ за вреди от процесното пътнотранспортно произшествие от 19.12.2015г., причинени от водача - Г.М.Д. при управление на МПС. Ищецът не доказал елементите за осъществяване на фактическия състав, противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „ф.“, модел „ф., ДК № СТ***ВВ в процесното пътнотранспортно произшествие, правопораждащи деликтната му отговорност, а от тук и отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Заявява, че от представените към исковата молба документи не може да се направи извод за наличие на деликтно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач на МПС. Смята, че изключителна и единствена причина за настъпването на процесния инцидент е несъобразената скорост с която се е движил водача на лек автомобил „А.“, модел „**”, ДК № СТ ** ВР.

Твърди, че произшествието е било непредотвратимо за водача на лек автомобил марка „ф.“, модел „ф., ДК № СТ***ВВ Г.М.Д. при движение е разрешена скорост и своевременно задействане на спирачната система на лекия автомобил и че по отношение на последния е налице случайно деяние.

Ответника заявява, че от представените по делото документи и нанесените телесни увреждания на Д.В.Я., както и от обстоятелството, че същият е изпаднал от автомобила, може да се стигне до извода, че не са спазени установените нормативни правила при превоз на пътници. Степента на твърдените увреждания на Д.В.Я. сочи, че лицето не е използвало обезопасителен колан. Съгласно разпоредбите на чл. 137а от Закона за движение по пътищата, пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. “а)” от Закона за движение по пътищата се установява, че лек автомобил „ф.“, модел „ф.“, ДК № СТ**ВВ е от категория Ml - моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8. При използването на обезопасителен колан от страна на Д.В.Я. пострадалото лице нямаше да претърпи описаните телесни увреждания. Д.В.Я. не е спазил нормативно определеното задължение при пътуването си в МПС и това е довело до по-голяма степен на телесни увреждания, претърпени от лицето.

Заявява, че вземайки предвид всички тези обстоятелства е налице съпричиняване в размер над 50% за настъпване на вредоносния резултат.

Оспорва всички твърдения по отношение вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не е приключил.

Относно размера на претендиралото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита същото за прекомерно завишено с оглед принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищеца.

Признава за установено наличието на валидно застрахователно правоотношение за лек автомобил „ф.“, модел „ф.“, ДК № СТ**ВВ, по силата на застрахователна полица № BG/30/115002992191, валидна към 19.12.2015г. - датата на ПТП.

Счита, че исковете за изплащане обезщетение следва да се отхвърлят изцяло, а разноските да се възложат върху ищеца.

Оспорва и предявените искове по чл.86 от ЗЗД. След като предявените главни искове са неоснователни, неоснователни са и акцесорните искове за законна лихва.

При отхвърляне на процесния иск, моли съда да присъди на „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД направените по делото разноски, включително юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. Евентуално, моли, в случай че искът бъде частично уважен, разноските да бъдат присъдени при условията на компенсация.

В случай, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004г., моли същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено.

В постъпилият обратният иск ЗАД Д.Б.Ж.З. АД заявява, че на основание чл.219, ал.3 от ГПК предявява и моли съда да приеме за съвместно разглеждане в производството по т.д. № 25/2019г. обратен иск с правно основание чл.53 от ЗЗД, вр. е чл.127, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.213 от КЗ срещу ЗК „О.“АД,

Моли съда при условие на евентуалност, в случай, че намери за основателен и доказан главния иск на Д.В.Я. за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и в случай, че осъди по него ЗАД „Д.Б.Ж.З.”, едновременно с това да осъди по предявения в същото производство обратен иск ЗК „О.“АД да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.” АД сумата от 26 000 лв., предявен частично от 206 485лв. обезщетение за неимуществени вреди в следствие на ПТП настъпило на 19.12.2015г.

Посочва, че ЗК „О.“ АД е застраховал гражданската отговорност на лек автомобил А. **, с рег. № СТ**ВР, управляван от М.М., който е участвал в ПТП на 19.12.2015г., около 19 часа, на път III-6602 (околовръстен път на гр. С.З.), в района на село Б., на 200 м. южно от бензиностанция „В.“. Управлявайки лек автомобил А. ** с несъобразена скорост от 121 км/час М.М. причинил ПТП с л.а. ф. „ф.“, peг. № СТ ** ВР, управляван от Г.Д., който автомобил бил застрахован в Д.Б. по застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Сочи, че в следствие на ПТП на 19.12.2015г. е пострадал Д.В.Я. - пасажер на предна дясна седалка в л.а. ф. „ф.“, с peг. № СТ ** ВВ, като същият е предявил срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.” АД иск за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди основавайки се в размер на 200 000,00 лв., представляващо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на застрахователното събитие 19.12.2015г. до окончателното плащане и 6485,00 лв., представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата претенция до окончателното им изплащане.

Твърди, че е налице независимо съизвършителство (съпричинителство) в ПТП и причинения вредоносен резултат, както и вина от двамата водачи - М.М., управлявал л.а. А. **, е per. № СТ ** ВР, застрахован в ЗК „О.“ АД и Г.Д., управлявала л.а. ф. „ф.“, peг. № СТ ** ВВ, застрахована в Д.Б..

Сочи, че М.М. се е движел с несъобразена скорост, не е съумял да контролира и владее спрямо пътната обстановка управлявания от него автомобил при ПТП на 03.12.2015г., като всички тези обстоятелства са в непосредствена причина за ПТП. Съгласно данните от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от полицаите Г. и Т., към момента на ПТП М.М. е бил с отнето СУМПС поради употреба на алкохол, т.е неправоспособен водач. Същият в нарушение на ЗДвП е управлявал автомобила си е превишена скорост от 121 км./час в момента на сблъсъка с л.а ф. „ф.“. Твърди, че поради несъобразената си скорост М.М. не е реагирал адекватно и навреме при забелязване на опасността /евентуално поради употреба на алкохол или наркотични вещества, е бил със забавени/неадекватни реакции/, с което е допринесъл за вредите. М. не е предприел аварийно спиране и не е реагирал на опасността на пътя, въпреки, че е имал техническата възможност да стори това. Няма данни на местопроизшествието управляваният от него лек автомобил да е оставил спирачни следи. М.М. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, съгласно която водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. М. е навлязъл частично с левите си странични състави в насрещната пътна лента, в която се е движил л.а. ф. „ф.“, управляван от Г.Д., което е отделно нарушение на ЗДвП и е допринесло за ПТП и вредоносния резултат.

Твърди, че ако водачът М. се беше движил с допустимата максимална скорост, която за съответния пътен участък е значително по-ниска от реалната му скорост от 121 км/час, е щял да възприеме своевременно като опасност л.а. ф. „ф.“ и е имал техническата възможност да предотврати ПТП. При спазване на ограничението за скорост на пътния участък от страна на лек автомобил А. ** ( 90 км/час), предприетата маневра от водача на лек автомобил ф. „ф.“ не е попадала в опасната зона за спиране на лек автомобил А. ** и за водачът на този автомобил ударът е бил технически предотвратим.

Сочи, че съгласно данните от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от полицаите Г. и Т., водачът на л.а А. ** - М.М. е напуснал местопроизшествието, въпреки че е бил длъжен да изчака органите на реда, като е напълно възможно напускането на местопроизшествието му да е с цел да не бъде тестван за алкохол и наркотици. Въз основа на гореизложеното може обосновано да се заключи, че М.М., се явява съпричинител на въпросното ПТП и следователно той също е отговорен за неимуществените вреди, причинени на ищеца по главния иск.

Посочва, че е налице причинно-следствена връзка между действията на М.М. и причинения вредоносен резултат. Отговорността за негови виновни и противоправни действия към пострадалото лице е застрахована по Гражданска отговорност в „О.“АД, съгласно застрахователна полица № BG28115002959518 валидна към датата на събитието. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съгласно чл.127, ал.1 и 2 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

Сочи, че съгласно 213 от КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Заявява, че от изложеното произтича правният интерес на ответника по главния иск - „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.” АД - при евентуалното му осъждане за обезщетяване на всички причинени неимуществени вреди на ищцата по главния иск, и при положение, че се установи в производството по главния иск, че ПТП е причинено виновно и от двамата участващи водачи на МПС, да привлече застрахователя на виновния водач М.М. - ЗК „О.“ АД, с оглед предявяване на регресен иск срещу него за заплащане на разликата, която е платил в повече от своята част.

Предвид гореизложеното и в случай, че съдът намери за основателен и доказан главния иск на Д.В.Я. срещу ЗАД „Д.Б.“ за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по т.д. № 25/2019г., в качеството му на пострадал, в случай, че установи в производството по главния иск, че въпросното ПТП е причинено от съвместните виновни и противоправни действия на двамата участващи водачи на МПС М.М. и Г.Д. и осъди ЗАД „Д.Б.“ да удовлетвори претенцията на ищеца за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, моли съда едновременно с това да осъди със същото съдебно решение на основание 213 от К3( отм.) вр. с чл.53 от ЗЗД, вр. с чл. 127, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, по предявения обратен иск ЗК „О.”- в ликвидация, да заплати на ЗАД „Д.Б.“ сумата от 26 000 лв., (предявен частично от 206 485 лв.) обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в следствие на ПТП настъпило на 19.12.2015г., около 19 часа, на път III-6602 (околовръстен път на гр. С.З.), в района на село Б., на 200 м. южно от бензиностанция „В.“, заплатената от застрахователя лихва върху тази сума, на която е осъден с решението по главния иск, както и лихвата върху тази сума от датата на плащането й от Застрахователя до датата на възстановяването и от ответника по обратния иск, включително разноските, за които ЗАД „Д.Б.“ ще бъде евентуално осъдено да заплати във връзка с разглеждането на главния иск и при условие, че цитираните суми за обезщетение, лихва и разноски бъдат заплатени от „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД в полза на Д.Я. - ищец по главния иск.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК моли да му бъдат присъдени и съдебни разноски, включително за адвокатска защита в производството по настоящия иск.

В съдебно заседание от 18.11.2024 г. съдът е допуснал увеличение на размера на предявения обратен иск от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.З. АД – гр. С., който да се счита предявен за сумата от 100 000лв. – частичен иск от 206 485 лв.

 Ответникът З.К. „О.” АД е депозирал отговор по обратният иск, в който заявява, че счита предявения обратен иск от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение от З.К. „О.” АД по застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите BG/28/115002959518 за лек автомобил марка „А.“, модел „**“, ДК № СТ ** ВР за претърпени неимуществени и имуществени вреди от Д.В.Я. за недопустим. Сочи, че Д.В.Я. е предявил пряк иск за изплащане на застрахователно обезщетение срещу З.К. „О.” АД по същата застраховка за същите вреди по гр.д. № 14246/2017г. по описа на СГС, 1-7 с-в. Твърди, че допускането на настоящия обратен иск би довело до двукратното осъждане на З.К. „О.” АД за изплащане на едно и също застрахователно обезщетение. Отделно, по гр.д. № 14246/2017г. по описа на СГС, 1-7 с-в ЗК „О.” АД е предявило обратен иск срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД. По-рано предявеният иск по гр.д. № 14246/2017г. по описа на СГС, 1-7 с-в има за предмет същите правни отношения, както и предявеният по настоящото производство обратен иск, поради което последният не следва да бъде допускан за разглеждане.

Евентуално, в случай, че съдът приеме, че искът е допустим, счита, че производството по него следва да бъде спряно до приключване на гр.д. № 14246/2017г. по описа на СГС, 1-7 с-в. В противен случай е възможно ЗК „О.” АД да бъде осъдено на различни по размер суми за обезщетяване на едни и същи вреди.

Твърди, че не е възниквала отговорността на З.К. „О.“ АД за изплащане на обезщетение, както и че не е доказано правото на ищеца по главния иск за получаване на обезщетение за процесното пътнотранспортно произшествие. Не са доказани елементите за осъществяване на фактическия състав, противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „А.", модел „**", ДК № СТ**ВР в процесното пътнотранспортно произшествие, правопораждащи деликтната му отговорност, а от тук и отговорността на ЗК „О.” АД.

Сочи, че от представените към исковата молба документи не може да се направи извод за наличие на деликтно поведение от страна на застрахования при З.К. „О.“ АД водач на МПС. Смята, че причина за настъпването на процесния инцидент е извършване на несъобразена маневра „обратен завой" от страна на водача на лек автомобил „ф.", модел „ф.“, ДК № СТ**ВВ Г.М.Д.. Твърди, че произшествието е било непредотвратимо за водача на лек автомобил марка „А.", модел „**", ДК № СТ**ВР М.Т. М. при движение с разрешена скорост и своевременно задействане на спирачната система на лекия автомобил и че по отношение на последния е налице случайно деяние.

Посочва, че от представените по делото документи и нанесените телесни увреждания на Д.В.Я., както и от обстоятелството, че същият е изпаднал от автомобила, може да се стигне до извода, че не са спазени установените нормативни правила при превоз на пътници. Степента на твърдените увреждания на Д.В.Я. сочи, че лицето не е използвало обезопасителен колан. Съгласно разпоредбите на чл. 137а от Закона за движение по пътищата, пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Позовавайки се на разпоредбите на чл.149, ал. 1, т. 2, б. “а)” от Закона за движение по пътищата се установява, че лек автомобил „ф.", модел „ф.“, ДК № СТ**ВВ е от категория M1 - моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8. Заявява, че при използването на обезопасителен колан от страна на Д.В.Я. пострадалото лице е нямало да претърпи описаните телесни увреждания. Д.В.Я. не е спазил нормативно определеното задължение при пътуването си в МПС и това е довело до по-голяма степен на телесни увреждания, претърпени от лицето.

Твърди, че вземайки предвид всички тези обстоятелства е налице съпричиняване в размер над 50% за настъпване на вредоносния резултат.

Оспорва всички твърдения по отношение вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не е приключил.

Относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита същото за прекомерно завишено с оглед принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищеца.

По отношение на иска за имуществени вреди, оспорва същите да са били действително извършени от ищеца по главния иск, евентуално счита, че не са били необходими.

Поради гореизложеното счита, че исковете за изплащане на обезщетение следва да се отхвърлят изцяло, а разноските да се възложат върху насрещните страни.

Оспорва и предявените искове по чл.86 от ЗЗД. След като предявените главни искове са неоснователни, неоснователни са и акцесорните искове за законна лихва.

При отхвърляне на процесния иск, моли съда да присъди на З.К. „О.” АД направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Евентуално, моли в случай че искът бъде частично уважен, разноските да бъдат присъдени при условията на компенсация.

В случай, че претендираното от насрещните страни адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004г., моли същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че при ПТП на 19.12.2015 г., около 19:00 часа, на път ІІІ-6602 /околовръстен път на гр. С.З./, в района на село Б., на около 200 метра южно от бензиностанция „В.”, е настъпило ПТП между лек автомобил: марка „ф.”, модел „ф.”, ДК № СТ ***ВВ, управляван от Г.М.Д. и лек автомобил марка „****” ДК № СТ 10 00 ВР. При удара били нанесени тежки и несъвместими с живота травми на П.Д.А., на 34 г., пътник в лек автомобил „ф.”, модел „ф.”, peг. № СТ ** ВВ, от които той починал на място.

Не е спорно, че при ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД е сключена на 03.12.2015г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № BG/30/11500002992191, валидна от 08.12.2015г. до 07.12.2016г., за следния лек автомобил: марка „ф.”, модел „ф.”, ДК № СТ ***ВВ.

Видно от приложеното НОХД № 539/2018 г. по описа на Окръжен съд – С.З., е постановена Присъда № 29/21.07.2020 г., с която е ПРИЗНАТА подсъдимата Г.М.Д. ЗА ВИНОВНА в това, че на 19.12.2015 г., на път III - 6602, пътна отсечка южно от бензиностанция „В.“ - с. Б., в землището на с. Б. общ. С.З. - източно от с. Б., в посока север-юг, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „ф. ф.” с рег. № СТ ** ВВ нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно:

 - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;

- чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП – „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея”, като Г.М.Д. като водач на лек автомобил марка „ф. ф.”, с рег. № СТ ** ВВ предприема навлизане в лентата за насрещно движение при движещ се по това време в тази пътна лента в посока юг-север лек автомобил марка „А. **”, с рег. № СТ ** ВР, управляван от М.Т. М. в момент, в който автомобилът марка „ф. ф.” с рег. № СТ ** ВВ попада в опасната зона за спиране на лек автомобил марка „А. **” с рег. № СТ ** ВР;

- чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП – „При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства” – като Г.М.Д. като водач на лек автомобил марка „ф. ф.” с рег. № СТ ** ВВ предприема завиване наляво и навлизане в лентата за насрещно движение при движещ се по това време в тази пътна лента в посока юг-север лек автомобил марка „А. **” с рег. № СТ ** ВР, управляван от М.Т. М.,

като с деянието си в условията на независимо съпричинителство с М.Т. М.q с ЕГН ********** - като водач на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил марка „А. **”, с рег. № СТ ** ВР, по непредпазливост е причинила смъртта на П.Д.А.,

Със същата присъда е признат подсъдимия М.Т. М. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2015 год. на път III - 6602, пътна отсечка южно от бензиностанция „В.“, с. Б., в землището на с. Б., общ. С.З. - източно от с. Б., в посока юг-север, при управление на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил марка „А. **” с рег. № СТ ** ВР, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно:

- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”

- чл.21, ал.1, изр.2 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава извън населено място скорост от 90 km/h за пътно превозно средство от категория “B” – като М.Т. М. като водач управлявал лекия си автомобил марка „А. **”, с рег. № СТ ** ВР със скорост на движение от 121 km/h, което надвишава с 31 km/h максимално допустимата скорост за движение по този пътен участък за такава категория моторно превозно средство;

 - чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, като М.Т. М., като водач на МПС, лек автомобил марка „А. **”, с рег. № СТ ** ВР – участник в ПТП, е напуснал самоволно местопроизшествието преди пристигането на органите на МВР и без позволение за това;

- чл.150 от ЗДвП – „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4” – тъй като М.Т. М., като водач на МПС, лек автомобил марка „А. **”, с рег. № СТ ** ВР, е управлявал същият лек автомобил по път III - 6602, пътна отсечка южно от бензиностанция „В.“ с. Б., в землището на с. Б., общ. С.З. - източно от с. Б., в посока юг-север, без да има необходимата правоспособност,

като с деянието си в условията на независимо съпричинителство с Г.М.Д., с ЕГН********** - като водач на моторно превозно средство - лек автомобил марка „ф. ф.”, с рег. № СТ ** ВВ, по непредпазливост е причинил смъртта на П.Д.А. с ЕГН**********, както и многостепенна средна телесна повреда на Д.В.Я..

 

С решение № 91/07.06.2023 г. постановено по ВНОХД № 13/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, ИЗМЕНЯ присъда № 29 от 21. 07. 20210 г., постановена по НОХД № 539/2018 г. Окръжен съд - С.З. както следва:

ПРЕКВАЛИФИЦИРА осъщественото от подс. М.Т. М. нарушение на правилата за Движение по пътищата от такова по чл. 21, ал.1 от ЗДвП в такова по чл.20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.

УВЕЛИЧАВА наложеното на подс. М.Т. М. за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 2, пр. 3 и пр. 4, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК от четири години на ПЕТ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подс. Г.М.Д. за НЕВИННА

в това деянието да е осъществено и във връзка с нарушение на нравилата за движение по пътищата по чл.5, ал. 1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА само по така предявеното й обвинение.

ПРИЗНАВА подс. М.Т. М. за НЕВИНЕН в това деянието да е осъществено и във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал. 1, т. 1  чл.123, ал. 1, т.2, б.”б”и чл. 150 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по така предявеното му обвинение.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й ЧАСТ.

 С решение № 433/22.11.2023 г. постановено по н. д. № 737/2023 г. по описа на ВКС, I н. о. ИЗМЕНЯ въззивно решение № 91/07.06.2023 г. постановено по в.н.о.х.д. № 13/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, като ОПРАВДАВА подсъдимия М.Т. М. по обвинението по чл. 343, ал. 4. вр. с ал. 3, пр. 4 , б. ,“б“, пр.1, вр. с чл. 343, ал.1. вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК и ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.

 

От заключението на автотехническата експертиза се установява следното:

Механизмът на настъпване на ПТП е следният:

На 19.12.2015 г. около 19.40 ч. в тъмната част на денонощието на път Ш-6602, южно от разклона на пътя гр. С.З. - с. Б., на прав участък от пътя, при сухо време, по дребнозърнест асфалт е настъпило ПТП между л.а. "А." ** с per. № СТ ** ВР управляван от М.М. и л.а. "ф." ф. с per. № СТ ** ВВ управляван от Г.Д..

Лек автомобил "А." ** с per. № СТ ** ВР управляван от М.М. преди настъпването на ПТП се е движил в посока от юг на север.

Лек автомобил "ф." ф. с per. № СТ ** ВВ управляван от Г.Д. преди настъпването на ПТП се е движил в посока от север на юг. На участъка на настъпване на ПТП водача му предприема маневра за извършване на обратен завой. При извършване на маневрата л.а. "ф." ф. е навлязъл в лентата за насрещно движение, която е за движение от юг на север.

При пресичане траекториите на движение се получава конфликтна точка и е настъпил сблъсък/удар между двата автомобила.

Мястото на първоначалния сблъсък/удар се намира на 3.00 м. южно и на 1.50 м. източно от ориентира "О".

Скоростта на движение на л.а. "А." с per. № СТ ** ВР преди настъпването на ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на Vj = 122.26 км/ч.

Скоростта на движение на л.а. "ф." per. № СТ ** ВВ преди настъпването на ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на V2 = 4.39 км/ч.

Опасната зона за движение/спиране на лек автомобил "А." с per. № СТ ** ВР с реалната му скорост на движение - Vi = 33.96 м/с. = 122.26 км/ч., е равна на 131.47 м.

Опасната зона за движение/спиране на лек автомобил "А." с per. № СТ ** ВР с разрешената скорост на движение V| 50 = 25.00 м/с. = 90.00 км/ч. е равна 80.49 м.

Опасната зона за движение/спиране на лек автомобил "ф." per. № СТ ** ВВ с определената му скорост на движение - V2 = 1.22 м/с. = 4.37 км/ч., е равна на 1.82 м.

Към момента на започване на маневрата завиване в обратна посока от западния край на платното за движение от лек автомобил "ф.", л.а. "ф." не е попадал в опасната зона на движение/спиране на лек автомобил "А." с per. № СТ ** ВР, при своевременно възприемане от водача му, същият е имал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП чрез аварийно спиране.

Към момента на пресичането на разделителната линия на пътя от л.а. "ф." и навлизането на преден ляв габарит в лентата предназначена за движение на л.а. "А.", л.а. "ф." е попадал в опасната зона на движение/спиране на лек автомобил "А." с per. № СТ ** ВР и водача му е нямал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП - сблъсъка е бил непредотвратим.

При спазване на горе описаните технически изисквания за водача на "ф." ф. с per. № СТ ** ВВ, е имало техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Една от техническите причини за настъпването на П ГП е извършената от водача на л.а. "ф." маневра за завиване в обратна посока, при наличие на движещо се в противоположната посока, срещу него МПС, като тази маневра е технически неправилна, трябвало да се съобрази с приближаващият л.а. "А.", да го пропусне да премине покрай нея, след това да предприеме тази маневра за завиване в обратна посока и продължи движението си в посока север.

Втората техническа причина за настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка е движението на лек автомобил л.а. "А." с per. № СТ ** ВР преди настъпването на ПТП със скорост равна на V| = 122.26 км/ч. преди настъпването на ПТП, която е по-голяма от разрешената скорост извън населено място - до 90.00 км/ч.

В резултат на всичко, по-горе описано, настъпва ПТП с последици описани в делото.

В зоната на сблъсъка/удара разделителна линия на пътното платно южно е "единична прекъсната линия" - M3, а северно е "единична непрекъсната линия" - Ml.

Няма налични пътни знаци в зоната на ПТП.

ПТП е настъпило извън населено място е разрешената скорост за движение на МПС, кат. "В" е до 90,00 км/ч.

На базата на описаното в протокола за оглед на местопроизшествие и извършеният експертен оглед на участъка на настъпване на ПТП е изготвена и приложена мащабна скица.

Лек автомобил "А." ** с per. № СТ ** ВР управляван от М.М. преди настъпването на ПТП се е движил в посока от юг на север.

Лек автомобил "ф." ф. с per. № СТ ** ВВ управляван от Г.Д. преди настъпването на ПТП се е движил в посока от север на юг, като предприема маневра за извършване на обратен завой.

След мястото на удара двата л.а. са продължили движението си в посока север, чрез неконтролируемо движение, изразяващо се в процес на странично плъзгане и ротация около вертикалните си оси по часовниковата стрелка.

Скоростта на движение на л.а. "А." с per. № СТ ** ВР преди настъпването на ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на 122.26 км/ч.

Скоростта на движение на л.а. "ф." per. № СТ ** ВВ преди настъпването на ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на 4.39 км/ч.

Двамата водачи при движение на дълги светлини, петното на светоразпределение е 150.00 - 200.00 м. и от това разстояние е имало възможност да се възприемат като приближаващи се светещи обекти.

Двамата водачи при движение на къси светлини, петното на светоразпределение е 60,00 - 75.00 м. и от това разстояние е имало възможност да се възприемат като приближаващи се светещи обекти.

Опасната зона за движение/спиране на лек автомобил "А." с per. № СТ ** ВР с реалната му скорост на движение - Vi = 33.96 м/с. " 122.26 км/ч., е равна на 131,47 м.

Опасната зона за движение/спиране на лек автомобил "А." с per. № СТ ** ВР с разрешената скорост на движение V( ™ = 25,00 м/с. = 90.00 км/ч. е равна на  80.49 м.

Към момента на започване на маневрата завиване в обратна посока от западния край на платното за движение от лек автомобил "ф.", л.а. "ф." не е попадал в опасната зона на движение/спиране на лек автомобил "А." с per. № СТ ** ВР. при своевременно възприемане от водача му, същият е имал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП чрез аварийно спиране.

Към момента на пресичането на разделителната линия на пътя от л.а. "ф." и навлизането на преден ляв габарит в лентата предназначена за движение на л.а. "А.", л.а. "ф.” е попадал в опасната зона на движение/спиране на лек автомобил "А." с per. № СТ ** ВР и водача му е нямал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП - сблъсъка е бил непредотвратим.

Към момента на пресичането на разделителната линия на пътя от л.а. "ф." и навлизането на преден ляв габарит в лентата предназначена за движение на л.а. "А.", л.а. "ф." е попадал в опасната зона на движение/спиране на лек автомобил "А." с per. № СТ ** ВР и водача му е нямал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП - сблъсъка е бил непредотвратим.

Лек автомобил "ф." ф. с ДК № СТ ** ВВ е фабрично оборудван с предпазни колани на всички седалки: на предна лява, предна дясна, задна лява, задна средна и задна дясна седалки са оборудван с триточкови обезопасителни колани.

С оглед механизма на настъпване на уврежданията на Д.Я. от процесното ПТП, дали пострадалия е бил с/без предпазен колан, отговора не е в компетенцията на автоексперта.

Сблъсъка/удара спрямо л.а. "ф." ф. с per. № СТ ** ВВ е странично кос, с по-голяма интензивност в средна дясна колона и задна дясна врата.

При страничен, странично кос, странично ексцентричен сблъсък/удар предпазният колан не е ефективен, т.е. предпазния колан няма възпиращо действие, а този колан ще ограничи тялото на пътника и ще го задържи на седалката.

Предпазният обезопасителен колан при конкретния сблъсък няма да има възпиращо действие.

От техническа гледна точка предпазните обезопасителни колани не са ефективни при този сблъсък/удар - странично кос.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:

При ПТП случило се на 19.12.2015г около 19ч на Път III- 6602/Околовръстен път на гр.Ст.Загора в района на с.Б.-на около 200м южно от бензиностанция „В.” ищецът Д.В.Я., като пасажер седящ на предна дясна седалка е получил следните травматични увреждания:

Субдурален хематом вдясно /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/

Субарахноидален кръвоизлив - САК /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/

Общомозъчен едем /общомозъчен оток/

Субфалксово вклиняване /изместване на една от големите хемисфери на главния мозък към другата, с нарушение на анатомичната топика/

Контузия на мозъка

Фрактура на дясна темпорална кост и дясна зигоматична кост /счупване на дясната слепоочна кост и дясната скулна кост, с разместване на фрагменти/

Импресионни фрактури на дясна фронтална и париетална кости /счупване с импресионно хлътване на дясната челна и теменна кост/

Фрактура на максилата /счупване на горна челюст/

Фрактура на мандибулата /счупване на долната челюст/

Хемосинус

Разкъсно-контузни рани по главата и челото

Екстракраниален хематом вдясно париетално /кръвонасядане по меките обвивки на черепа, дясно теменно/

Гръден капак, вдясно

Хемопневмоторакс, вдясно /свободен излив на кръв и въздух в гръдната кухина, вдясно/

Контузионни огнища в белите дробове, двустранно.

Фрактура на 12-то ребро, вляво.

Фрактура на процесус трансверзус /напречен израстък/ на L1 /първи кръстцов прешлен/, вляво.

Изброените травматични увреждания напълно отговарят да са получени по време и начин в посоченото в съдебната документация ПТП.

След откарването на Д.Я. *** е бил в критично състояние, като прогнозата за възстановяване е била негативна. Бил интубиран и поставен в състояние на изкуствена белодробна вентилация. Хранен бил със сонда /в последствие с поставена трахеостома/.

Касае се за пациент в критично общо състояние. Съзнание - GCS-4-5t; зеници изокорични с пол. /+/ фотореакция; ДС-интубиран с фибробронхоскоп, двете гръдни половини се обдишват еднакво; ССС-хемодинамиката се поддържа с Допамин; РСД; СЧ 90/мин; РР 90/40мм; Диуреза-катетиризиран- хематурия. През няколко часа е изследвана ПКК с ДКК, биохимия, хемостатус, АКР. Проведената терапия е: кислородотерапия, водноелектролитни разтвори, антибиотици, витамини, кръвоспиращи средства, катехоламини. Извършена остеопластична краниотомия, вдясно темпоропариетално. Евакуиран субдурален хематом под фрактурата.

От Епикриза към ИЗ №2006 издадена от Клиника по неврохирургия е видно, че на 25.01.2016г. Д. е хоспитализиран там с ДГ: Контузио капитис. Коммоцио церебри. Хоспитализиран с основна цел обективна оценка и контролни образни изследвания.

Извършени са параклинични изследвания, КАТ на главен мозък - състояние след остеопластична краниотомия, вдясно темпоропариетално.

Терапия в стационара - Манитол, Натриев хлорид, аналгин, Вит. С, Зибор, Сомазин, Неуротоп.

Терапия за дома след изписването-Неуротоп,Сомазин,Центрум,Биозин.

Препоръчана е консултация с лицево-челюстен хирург.

От Епикриза към ИЗ №8579/2017г. издадена от КНХ е видно, че Д.Я. е постъпил отново в клиниката, поради следоперативен дефект на черепа. След подготовка на 26.04.17г. е извършено оперативно лечение - пластика на краниалния дефект и покриването му с титаниева пластина, фиксирана с 9 винта. Следоперативният период е протекъл обичайно. При установено подобрение на 01.05.17г. е дехоспитализиран.

Терапия: Медаксон, Натриев хлорид, Рингер, аналгин, квамател, деган, диазепам.

През м.април 2016г е провел рехабилитация.

Периодът на възстановяване е следният:

Субдурален хематом вдясно /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/

Операция с отстраняване на кръвоизлива - периодът на възстановяване 2 месеца.

Субарахноидален кръвоизлив - САК /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/ - периодът на възстановяване 2 месеца.

Общомозъчен едем /оток на мозъка/ - периодът на възстановяване 2 до 3 месеца.

Субфалксово вклиняване /изместване на една от големите хемисфери на главния мозък към другата, с нарушение на анатомичната топика/ - периодът на възстановяване 2 до 3 месеца.

Контузия на мозъка - периодът на възстановяване 10-12 месеца.

Фрактура на дясна темпорална кост и дясна зигоматична кост /счупване на дясната слепоочна кост и дясната скулна кост, с разместване на фрагменти/ - периодът на възстановяване 2 месеца.

Импресионни фрактури на дясна фронтална и париетална кости /счупване с импресионно хлътване на дясната челна и теменна кост/ - периодът, след 2 оперативни интервенции, на възстановяване 10-12 месеца.

Фрактура на максилата /счупване на горна челюст/ периодът на възстановяване до 2 месеца.

Фрактура на мандибулата /счупване на долната челюст/ - периодът на възстановяване до 2 месеца.

Хемосинус - периодът на възстановяване 2 месеца.

Разкъсно-контузни рани по главата и челото - периодът на възстановяване до 10 дни.

Екстракраниален хематом вдясно париетално /кръвонасядане по меките обвивки на черепа, дясно теменно/ - периодът на възстановяване до 10 дни.

Гръден капак вдясно, периодът на възстановяване до 2 до 3 месеца

Хемопневмоторакс, вдясно /свободен излив на кръв и въздух в гръдната кухина, вдясно/ - периодът на възстановяване до 2 месеца

Контузионни огнища в белите дробове, двустранно - периодът на възстановяване до 2 месеца

Фрактура на 12-то ребро вляво - периодът на възстановяване от 1/2 до 2 месеца

Фрактура на процесус трансверзус /напречен израстък/ на L1 /първи кръстцов прешлен/, вляво - периодът на възстановяване до 3 месеца

В периода на коматозното състояние пострадалият не е усещал болки и страдание. След влизане в съзнание и раздвижване пострадалият има както следва за всяка една от увредите:

Субдурален хематом вдясно /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/

Операция с отстраняване на кръвоизлива — извършена по време на

коматозното състояние в ОАИЛ.

Субарахноидален кръвоизлив - САК /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/ - резорбция и аналгетично покритие в периода на лечението в ОАИЛ. Епизодично главоболие.

Общомозъчен едем /оток на мозъка/ - отзвучал на базата на приложената терапия в отделение ОАИЛ, с аналгетично покритие и дехидратираща терапия, след това.

Субфалксово вклиняване /изместване на една от големите хемисфери на главния мозък към другата, с нарушение на анатомичната топика/ - отзвучал на базата на приложената терапия в отделение ОАИЛ, с аналгетично покритие и дехидратираща терапия, след това.

-Контузия на мозъка - отзвучал на базата на приложената терапия в отделение ОАИЛ, с аналгетично покритие и дехидратираща терапия, след това. В последствие с главоболие, покривано с аналгетици в дома в рамките на 3-4 месеца.

Фрактура на дясна темпорална кост и дясна зигоматична кост /счупване на дясната слепоочна кост и дясната скулна кост, с разместване на фрагменти/

- отзвучали в периода на ренимацията с остатъчна локална болезненост в рамките на месеца.

- Импресионни фрактури на дясна фронтална и париетална кости /счупване с импресионно хлътване на дясната челна и теменна кост/ - оперативно лечение в периода на реанимация и аналгетично покритие в ОАИЛ, с аналгетично покритие при изписване за дома. Извършена пластика на костния дефект в период на оплаквания, до един месец след операцията.

Фрактура на максилата /счупване на горна челюст/ - период на възстановяване по време на престоя в ОАИЛ, с период на коматозно състояние, след което с аналгетично покритие.

Фрактура на мандибулата /счупване на долната челюст/ - период на възстановяване по време на престоя в ОАИЛ, с период на коматозно състояние, след което с аналгетично покритие.

Хемосинус - период на възстановяване по време на престоя в ОАИЛ, с период на коматозно състояние, след което с аналгетично покритие.

Разкъсно контузии рани по главата и челото - период на възстановяване по време на престоя в ОАИЛ, с период на коматозно състояние, след което с аналгетично покритие.

Екстракраниален хематом вдясно париетално /кръвонасядане по меките обвивки на черепа, дясно теменно/ - период на възстановяване по време на престоя в ОАИЛ, с период на коматозно състояние.

Гръден капак, вдясно - в периода на лечение в ОАИЛ с аналгетично покритие, след което с болки при движение на снагата и дихателните движения, в период до две седмици, покрити с аналгетично лечение в дома.

Хемопневмоторакс, вдясно /свободен излив на кръв и въздух в гръдната кухина, вдясно/ - в периода на лечение в ОАИЛ с аналгетично покритие, след което с болки при движение на снагата и дихателните движения в период до две седмици, покрити с аналгетично лечение в дома.

Контузионни огнища в белите дробове, двустранно - в периода на лечение в ОАИЛ, с аналгетично покритие, след което с болки при движение на снагата и дихателните движения в период до две седмици, покрити с аналгетично лечение в дома.

Фрактура на 12-то ребро вляво - възстановено в периода на интензивното лечение с аналгетично покритие.

Фрактура на процесус трансверзус /напречен израстък/ на L1 /първи кръстцов прешлен/, вляво - до месец след изписването и вертикализацията, покрито с аналгетична терапия.

При пострадалия, на базата на тежката ЧМТ - мозъчна контузия и кръвоизливи, се установява наличие на енцефалопатия с наличие на голям посттравматичен мозъчен дефект, фронто-париетално, вдясно, с оформяне на посттравматична киста. Енцефалопатия, без данни за епилепсия. Установено от ЯМР - 2024г.

След психическо натоварване, болки в областта на главата. След физическо натоварване, болки в областта на гръдния кош. На моменти при претоварване болки в областта на кръста в зоната на фрактурата на прешлените. Нарушена памет. Емоционална лабилност, с моменти на ексцесии и депресии. Отчита се посттравматичен стрес, с наличието на сериозно затлъстяване - в момента 141 кг. След предходни 170кг. Появила се сънна апнея, на базата на затлъстяването.

Към съдебната и медицинска документация в папката на ТД № 25/19г има представени фактури за извършени разходи във връзка с лечението на ищеца по повод на травмите получени при процесното ПТП.

-фактура №********** от 23.12.2015 г. за лиоплант на стойност-1990лв -фактура №**000013 от 14.12.2016г. за 20 процедури в барокамера - 795лв - фактура №********** от 26.04.2017 г. за избор на екип за оп.лечение – 900 лв. -фактура №********** от 27.04.2017 г. за мрежа за краниопластика – 2800 лв. Общата сума за тези разходи е 6485,00лв.

Направените разходи са били необходими за лечебния процес.

Представените фактури са пряко свързани с оперативното лечение на черепномозъчните травми.

При описаният механизъм на случилото се ПТП, ударът върху МПС-то в който пътува ищецът е идващ от дясната страна. При него обезопасителния колан дори и да е бил поставен няма предпазващо действие. Ако ищецът беше с поставен колан, то фиксиращото действие щеше да бъде само върху неговия таз. Поясът, гръдният кош, шията и главата не биха били защитени при страничния удар.

Предпазният колан предпазва основно при челен удар, като при страничен, заден или удар отгоре или отдолу на купето, при висока скорост и удар с тяло с голяма маса защитата на водача или пътниците в превозното средство е почти без значение за настъпване на травмите, но ограничава движението на тялото в купето на автомобила.

При условията на евентуалност, ако се предположи,че пострадалият ищец е пътувал с поставен обезопасителен колан, то може да се предположите травмата в областта на кръста /счупения процесус транзверзус на L1, не би се получила. Травмите в областта на гръдния кош: контузия на бял дроб, гръден капак и фрактурирано ребро, в този вид не биха се получили. Много вероятно е тогава да няма и травма на гръдния кош тип „гръден капак.” Единствено черепно-мозъчната травма, която е водеща в ситуацията ще се получи, дори и с поставен колан, поради естеството на удара между двата автомобила. Фиксацията на таза от хоризонталното рамо на предпазния колан би предпазила ребрата и страничния израстък на първия кръстцов прешлен, от директен удар в дясната врата.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Петя Йорданова Янкова, която е майка на ищеца Д.Я. посочва, че катастрофата се случила на 19.12.2015г., разбрала от Г. около 19 часа. Г. й се обадила по телефона, че са претърпели ПТП, тя била в едната линейка, а синът й  в другата. Отидохме в болницата  УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД гр. С.З.. На следващия ден, когато видяла сина си, той бил в критично състояние. Бил в кома около 15 дни, обездвижен, не виждал и не чувал. Състоянието му, дни наред било тежко и критично. Най - сериозната травма била на главата, имал счупени прешлени, ребра и челюст. Синът й останал в болницата около 2 месеца, 56 дни бил в ОАИЛ, след което бил преместен в неврохирургия. Когато го преместили в неврохирургия бил в неадекватно състояние. Не можел да се обслужва сам много дълго време, тя му била придружител в неврохирургията, защото бил с абокат и със система, дишал с канюла. В началото, когато бил в ОАИЛ сърдечната му функция се поддържала медикаментозно. Синът й претърпял невро – хирургична операция, понеже имал мозъчен отток. След като дошъл в съзнание, започнал да възприема всичко около 2 - 3 месеца след  ПТП - то, ставането започнало след 3 месец, както прохождането, така и проговаряне. Той изпитвал болки месеци наред, употребявал болкоуспокояващи. След 3 месеца започнал да се изправя, но не били с пълноценни движения, тъй като бил много отслабнал физически. Синът й бил около 60кг., мускулите му били абсолютно атрофирали. Периодът на възстановяване продължил около година, с рехабилитатор в домашни условия, защото не можел да посещава клиника. Според свидетелката към настоящия момент, синът й не е напълно възстановен, защото много лесно забравял, останала е следа от травмата, не можел да се излага на слънце, реагирал по – емоционално на всичко, имал  промяна на настроението. Физическото натоварване също му се отразявало, работоспособен бил до толкова, че да работи в хранителен магазин и когато се измори психически си почива. Получил сънна апнея, защото бил много напълнял, а напълняването му се дължало на недостатъчно кислород в организма и оттам се нарушавало всичко. Към днешна дата продължавал само медикаментозно лечение.

Свидетелката Г.М.Д. посочва, че ПТП – то се случило на разклона за с. Б. на юг. Там направила обратен завой и вследствие на тази маневра настъпил и ударът с другия автомобил. Когато предприела маневрата не видяла другия автомобил. В процеса на маневрата видяла, че се появяват светлини, но те били доста далеч и решила, че има време да завърша маневрата. В колата били трима човека - на предна дясна седалка стоеял Д., а отзад Павлин.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото не е спорно, че към датата на ПТП – то при ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД е сключена на 03.12.2015г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № BG/30/11500002992191, валидна от 08.12.2015г. до 07.12.2016г., за лек автомобил: марка „ф.”, модел „ф.”, ДК № СТ ***ВВ.

По делото безспорно също така се установи, че травматичните увреждания на Д.В.Я. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Г.М.Д., което е установено влязла в сила Присъда № 29/21.07.2020 г. постановена по НОХД № 539/2018 г. по описа на Окръжен съд – С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

 

Относно размерът на исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните травми: субдурален хематом вдясно /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/, субарахноидален кръвоизлив - сак /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/,общомозъчен едем /общомозъчен оток/,субфалксово вклиняване /изместване на една от големите хемисфери на главния мозък към другата, с нарушение на анатомичната топика/, контузия на мозъка, фрактура на дясна темпорална кост и дясна зигоматична кост /счупване на дясната слепоочна кост и дясната скулна кост, с разместване на фрагменти/, импресионни фрактури на дясна фронтална и париетална кости /счупване с импресионно хлътване на дясната челна и теменна кост/, фрактура на максилата /счупване на горна челюст/, фрактура на мандибулата /счупване на долната челюст/, хемосинус, разкъсно-контузни рани по главата и челото, екстракраниален хематом вдясно париетално /кръвонасядане по меките обвивки на черепа, дясно теменно/, гръден капак, вдясно, хемопневмоторакс, вдясно /свободен излив на кръв и въздух в гръдната кухина, вдясно/, контузионни огнища в белите дробове, двустранно, фрактура на 12-то ребро, вляво, фрактура на процесус трансверзус /напречен израстък/ на l1 /първи кръстцов прешлен/, вляво. Към настоящия момент при пострадалия, на базата на тежката черепно – мозъчна травма и кръвоизливи, се установява наличие на енцефалопатия с наличие на голям посттравматичен мозъчен дефект, фронто-париетално, вдясно, с оформяне на посттравматична киста. След психическо натоварване са налице болки в областта на главата, нарушена памет. Установява се емоционална лабилност, с моменти на ексцесии и депресии, както и посттравматичен стрес, с наличието на сериозно затлъстяване - в момента 141 кг. след предходни 170кг. Появила се сънна апнея, на базата на затлъстяването. Установява се, че след физическо натоварване са налице болки в областта на гръдния кош, а при моменти на претоварване - болки в областта на кръста в зоната на фрактурата на прешлените.

От свидетелските показания, които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че лечебният и възстановителен период на ищеца е бил продължителен /около една година/, нуждаел се от чужди грижи за елементарни битови нужди, изпитвал е силни болки.

Ето защо съдът като взе предвид, изключително тежката съчетана черепно-мозъчна травма и множеството травматични увреждания,  понесените от ищеца значителни неудобства в бита и невъзможност да се обслужва сам за значителен период, възрастта на ищеца към момента на ПТП – 32 години, факта, че към момента не е налице пълно възстановяване, а напротив налице е енцефалопатия с наличие на голям посттравматичен мозъчен дефект, фронто-париетално, вдясно, с оформяне на посттравматична киста, както и конкретните икономически условия към момента на увреждането – 2015 г., приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 120 000 лв.

По иска за имуществени вреди.

От представените по делото фактура №********** от 23.12.2015г. за лиоплант на стойност – 1 990 лв. - фактура №**000013 от 14.12.2016г. за 20процедури в барокамера  - 795 лв. - фактура №********** от 26.04.2017г. за избор на екип за оперативно лечение – 900 лв. - фактура №********** от 27.04.2017 г. за мрежа за краниопластика – 2 800 лв. се установява, че ищецът е направил разходи за лечебния процес. в общ размер на 6 485 лв. Според заключението на съдебномедицинската експертиза, така направените разходи са пряко свързани с оперативното лечение на черепномозъчните травми. Поради това съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди за сумата от 6 485лв. е основателен.

По възражението за съпричиняване.

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

От страна на ответното дружество е направено възражение за неизползване на обезопасителен колан от страна на ищeца.

По делото не е спорно, че Д.В.Я. в момента на ПТП - то не е ползвал предпазен колан. Видно от заключението на комплексната съдебномедицинската експертиза, с оглед описаният механизъм на ПТП – то и ударът върху МПС-то, който е странично кос, обезопасителният колан дори и да е бил поставен няма предпазващо действие. Ако ищецът и бил с поставен колан, то фиксиращото действие щеше да бъде само върху неговия таз, поясът, гръдният кош, като шията и главата не биха били защитени при страничния удар. Вещите лице посочват, че при условията на евентуалност, ако се предположи, че ищецът е пътувал с поставен обезопасителен колан, то може да се предположите травмата в областта на кръста /счупения процесус транзверзус на L1, не би се получила. Травмите в областта на гръдния кош: контузия на бял дроб, гръден капак и фрактурирано ребро, в този вид не биха се получили. Много вероятно е тогава да няма и травма на гръдния кош тип „гръден капак.” Категоричен е обаче изводът, че черепно-мозъчната травма, която е водеща в ситуацията ще се получи, дори и с поставен колан, поради естеството на удара между двата автомобила.

С оглед изложеното, съдът намира, че по делото е безспорно установено, че черепно-мозъчната травма при ищеца, която e най – тежка и е била животозастращава и която към момента е оставила трайни последици върху ищеца би се получила и при използването на обезопасителен колан. Поради това съдът счита възражението за съпричиняване за неоснователно.

При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В този смисъл практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09 г. по т.д. №475/08 г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, където също е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ по застраховка “Гражданска отговорност”.

В случая моторното превозно средство, причинило ПТП, е имало сключен застрахователен договор по реда на КЗ (отм.), от което следва, че в случая не са приложими правилата на новия КЗ, поради което законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдено от дата на деликта – 19.12.2015 г.

В настоящия случай ищецът е поискал по предявения иск за имуществени вреди в размер на 6 485 лв. присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Поради това с оглед диспозитивното начало върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 6 485 лв., законна лихва следва бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018 г. до окончателното плащане на вземането.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че „Застрахователно акционерно дружество “Д.Б.Ж.З.“ АД следва да заплати на Д.В.Я. сума в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП настъпило на 19.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015г. до окончателното плащане, като над сумата от 120 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид гореизложеното съдът намира, че „Застрахователно акционерно дружество “Д.Б.Ж.З.“ АД следва да заплати на Д.В.Я. сума в размер на 6 485 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди - разходи за лечение и медицински консумативи за периода от 23.12.2015г. до 27.04.2017г., при процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба  - 20.08.2018 г. до окончателното плащане на вземането.

 

По отговорността за разноски:

Видно от данните по делото в настоящото производство ищецът е направил следните разноски: възнаграждение за изготвяне на автотехническа експертиза в размер на 250 лв. и възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска експертиза в размер на 850 лв. или в общ размер на 1 100 лв.

С оглед изхода на делото „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД следва да заплати на Д.В.Я. направените разноски в размер на 673, 81 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца чрез Адвокатско дружество „Й.Е.“. В хода на производството е представен договор за правна защита и съдействие сключен с ищеца, в който е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираното от Адвокатско дружество „Й.Е.“, адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по - горе критерии.

В конкретния случай предметът на делото е пряк иск на пострадало лице към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане на обезщетение за неимуществени имуществени вреди при ПТП. Направено е възражение на ответника за съпричиняване и доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изслушани са две експертизи и показанията на двама свидетели. Поради това съдът намира, че с оглед фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаната правна помощ на Д.В.Я. от Адвокатско дружество „Й.Е.“, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 15 000 лв. с ДДС.

С оглед изхода на делото „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД следва да заплати на Адвокатско дружество „Й.Е.“ адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 9 188, 43 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Видно от данните по делото в настоящото производство ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД е направил следните разноски: възнаграждение за изготвяне на автотехническа експертиза в размер на 1 150 лв. и възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска експертиза в размер на 1 000 лв. или в общ размер на  2 150 лв.

Ответникът е направил искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, но видно от данните по делото същият е представляван само от адвокати, поради което не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото Д.В.Я. следва да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД направените разноски в размер на 833 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 5 059, 40 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

С оглед уважаване на първоначално предявения иск против застрахователя, съдът дължи произнасяне и по предявения евентуален обратен иск от Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД против З.К. „О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № ***, представлявано от П.Н. и Х.П., в качеството им на ликвидатори, чрез “З.К. О. – клон Б.” КЧТ.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С представената влязла в сила Присъда № 29/21.07.2020 г. по НОХД № 539/2018 г. по описа на Окръжен съд – С.З., е установено деянието, неговата противоправност и вината на Г.М.Д. и М.Т. М., чиято гражданска отговорност при управлението на моторните превозни средства, които са управлявали към момента на застрахователното събитие, е била застрахована съответно при Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД и при З.К. „О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № ***, чрез “З.К. О. – клон Б.” КЧТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, с плащане на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка застрахователят встъпва в правата на удовлетворения застрахован срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение. Отнесено към застраховката "Гражданска отговорност", правилото ще има приложение и в хипотезите, при които има независимо съизвършителство на вредоносния резултат от двама деликвенти, чиято гражданска отговорност е застрахована при различни застрахователи, което независимо съизвършителство е породило солидарната им отговорност спрямо пострадалия, и дължимото на пострадалия обезщетение е изплатено изцяло само от единия застраховател.

В случая увреждането е причинено от деликвентите Г.М.Д., чиято гражданска отговорност е застрахована при Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД и М.Т. М., чиято гражданска отговорност е застрахована при З.К. „О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № ***, чрез “З.К. О. – клон Б.” КЧТ. Независимото съизвършителство е установено с горепосочената влязла в сила присъда. Поради това съдът приема, че при така установените факти, предявеният иск с правно основание чл. 213 от КЗ /отм./ е основателен и следва бъде уважен  в предявения размер от 100 000 лв., предявен като част от 206 485 лв.

 

Разноски по обратния иск:

Видно от данните по делото „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД е заплатило следните разноски: държавна такса по обратния иск в размер на 4 000 лв. Обратният иск е предявен от юрисконсулт, поради което съдът на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. Общият размер на разноските е 4 100 лв.

 

С оглед уважения размер на обратния иск, който е в размер на 100 000 лв., ответникът по обратния иск З.К. „О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № ***, представлявано от П.Н. и Х.П., в качеството им на ликвидатори, чрез “З.К. О. – клон Б.” КЧТ следва да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З." АД сумата от 4 100 лв.

Ищецът по обратния иск ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.З." АД е осъдено да заплати на Д.В.Я. направените по първоначалния иск разноски в размер на 673, 81 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

С оглед уважения размер на обратния иск, който е в размер на 100 000 лв., ответникът по обратния иск следва да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З." АД сумата от 532, 71 лв.

Ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.З." АД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Й. *** адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 9 188, 43 лв. съразмерно с уважената част от исковете. С оглед уважения размер на обратния иск, който е в размер на 100 000 лв., ответникът по обратния иск следва да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З." АД сумата от 7 264, 44  лв.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З." АД по първоначалния иск е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 5 059, 40 лв.

С оглед уважения размер на обратния иск, който е в размер на 100 000 лв., ответникът по обратния иск следва да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З." АД сумата от 4 000 лв.

 

С оглед изложеното ответникът по обратния иск З.К. „О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № ***, представлявано от П.Н. и Х.П., в качеството им на ликвидатори, чрез “З.К. О. – клон Б.” КЧТ следва да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З." АД разноски в общ размер на 15 897, 15 лв. /4 100 + 532, 71 + 7 264, 44 + 4 000 = 15 897, 15 лв./.

С оглед изложеното З.К. „О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № ***, представлявано от П.Н. и Х.П., в качеството им на ликвидатори, чрез “З.К. О. – клон Б.” КЧТ следва да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З." АД сумата от 100 000 лв., предявен като частичен иск от 206 485 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 100 000 лева от датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва от датата на изплащане на обезщетението и лихвата от Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД на Д.В.Я. по основния иск до датата на възстановяването й от ответника по обратния иск и разноски в общ размер на 15 897, 15 лв., при условие, че Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД заплати на Д.В.Я. присъденото обезщетение в размер на 120 000 лв. за причинените му неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане и обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 485 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба  - 20.08.2018 г. до окончателното плащане на вземането при ПТП настъпило на 19.12.2015 г., направените разноски в размер на 673, 81 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и заплати на Адвокатско дружество „Й. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 9 188, 43 лв. съразмерно с уважената част от исковете и заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5 059, 40 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ***да заплати на Д.В.Я. ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП настъпило на 19.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015г. до окончателното плащане, като над сумата от 120 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. ОТХВЪРЛЯ искът като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ***да заплати на Д.В.Я. ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 6 485 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди - разходи за лечение и медицински консумативи за периода от 23.12.2015г. до 27.04.2017г., при процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба  - 20.08.2018 г. до окончателното плащане на вземането.

Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: *** – с титуляр Д.В.Я..

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ***да заплати на Д.В.Я. ЕГН **********, с адрес: *** направените разноски в размер на 673, 81 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ***да заплати на Адвокатско дружество „Й. ***, офис 4, БУЛСТАТ № *** адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 9 188, 43 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА Д.В.Я. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ***направените разноски в размер на 833 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ***да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 5 059, 40 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА З.К. „О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № ***, представлявано от П.Н. и Х.П., в качеството им на ликвидатори, чрез “З.К. О. – клон Б.” КЧТ със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ЕИК **** да заплати на Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ***сумата от 100 000 лв., предявен като частичен иск от 206 485 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 100 000 лева от датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва от датата на изплащане на обезщетението и лихвата от Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД на Д.В.Я. по основния иск до датата на възстановяването й от ответника по обратния иск и разноски в общ размер на 15 897, 15 лв., при условие, че Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД заплати на Д.В.Я. присъденото обезщетение в размер на 120 000 лв. за причинените му неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане и обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 485 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба  - 20.08.2018 г. до окончателното плащане на вземането при ПТП настъпило на 19.12.2015 г., направените разноски в размер на 673, 81 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и заплати на Адвокатско дружество „Й. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 9 188, 43 лв. съразмерно с уважената част от исковете и заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5 059, 40 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника З.К. „О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № ***, представлявано от П.Н. и Х.П., в качеството им на ликвидатори, чрез “З.К. О. – клон Б.” КЧТ със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ЕИК ****.

 

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника по първоначалния иск „З.К. ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***, с адрес: гр. С., р***, в качеството му на втори застраховател по „Гражданска отговорност” на лек автомобил марка „А.“, модел „**“, ДК № СТ ** ВР.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :