МОТИВИ по НОХД
№. 30 151/10 г. по описа на РС - МОНТАНА
Подсъдимият Г.Й.Ф.
е обвинен в това, че за времето от 06.11.2001 г. до 09.11.2001 г. в
град Монтана с. цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у М. С.. Ц. от гр. Русе, управител на „Д." ЕООД-гр. Русе, че
ще заплати на А.Т.Р.. xxx получената стока -10 000 кв. метра полиестерен хастар
при доставка по банков път и с. това причинил имотна вреда на А.Т.Р.. -
управител на „Т." ООД- гр. Русе в размер на 11 040 лева, като вредата е в
големи размери – престъпление по чл. 2., ал. 1, т. 5 вр. с. чл. 209, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, пледирайки
конкретно по вид и размер наказание.
Подсъдимият
Ф. се признава за виновен по обвинението и дава съгласие да не се разпитват
свидетелите и вещото лице съгласно чл. 371, т. 1 от НПК. При условията на чл. 371,
т. 2 НПК подсъдимия призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитника
на подс. Ф., назначени при условията на чл. 372, ал. 2 НПК изрази съгласие по
смисъла на чл. 372, т. 1 НПК, пледирайки за приложение на чл. 55 НК при
определяне на наказанието.
Производството се разви при
условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с. чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите
и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. Ф.
към момента на процесното деяние е бил неосъждан. Впоследствие спрямо Ф. са
били постановени във времето присъди по НОХД №.№. 64/03 г. на РС В., 493/04 г. на
РС Б., 164/02 г. на РС В. Т., 1232/06 г. на РС В., 1263/07 г. на РС В. и
6509/04 г. на СРС. Първата влязла в сила присъда е по НОХД №.64/03 г. на РС В.
за деяние по чл. 2., ал. 1, т. 5 НК извършено на 30.07.98 г., а присъдата е
влязла в сила на 21.10.2004 г..С.
тази присъда и по всички останали присъди с. изключение на присъдата по НОХД №.164/02
г. на РС В. Т., наложеното наказание е било лишаване от свобода, чието
изпълнение е било отлагано при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. По присъда по
НОХД №.164/02 г. на РС В. Т. за деяние по чл. 2., ал. 1, т. 5 от НК е било
наложено лишаване от свобода от 3 години и 6 месеца при първоначален общ режим.
Тази присъда обаче с. Решение №.190/04.05.2010 г. е била отменена от ВКС, а
делото е било върнато за ново разглеждане отново на РС В. Т.. Понастоящем подс.
Ф. има и други висящи дела, в т. ч. не влязла в сила присъда на РС Варна.
През 2001 г. подс. Ф. xxx. Видно от пълномощно - /л. 30 от ДП/ от 28.05.2001
г., заверено от И. Л. - нотариус в РС-В., подс. Ф. бил упълномощен от св. К. И.
от гр. София в качеството му на съсобственик и управител на „С.." ООД гр. София
да представлява дружеството, като сключва договори от името и за сметка на „С.."
ООД. На 06.11.2001 г. подс. Ф. изпратил заявка /л. 22 от ДП/ изх. №. 215 /06.11.2001
г. до „Д." ЕООД – гр. Русе на вниманието на св. М. Ц. - управител на
дружеството за закупуване на предварително уговорена стока - 20 000 метра
полиестерен хастар, от които 10 000 метра №. 38 от картела на дружеството. Заявката
била изпратена от подс. Ф. в качеството му на управител на „С..” ООД - клон
Монтана. Св. К. И., както и св. Георги Георгиев - управители на „С..” ООД – гр.
София не били информирани за въпросната заявка, нито били давали съгласието си
за нея. Св. Ц. не разполагал с. въпросното количество хастар, поради което той
предложил на св. А.Р.. - управител по това време на „Т.”ООД- гр. Русе да
извърши сделката, като достави 10 000 метра полиестерен хастар - черен на цвят
в гр. Монтана. Св. Р.. ползвал складовите помещения и транспорт на „Д."
ЕООД и се съгласил да извърши доставката. Св. Ц. и подс. Ф. провели телефонен
разговор в който уточнили детайлите на сделката. Св. Ц. предложил на подсъдимия
да заплати уговореното количество в брой, но подс. Г.Ф. отказал. Последният
предложил плащането да бъде извършено чрез платежно нареждане от „С..” ООД до „Т.”
ООД. Подс. Ф. се съгласил да предостави платежното нареждане при доставката на
стоката в гр. Монтана, като същото следвало да бъде заверено в банков клон, обслужващ
фирмата купувач. Подс. Ф. категорично заявил, че в клона на ТБ „Б. има открита
банкова сметка xxx. Св. Р.. също провел телефонен разговор с. подсъдимия, като
последния потвърдил поръчката. Лицата се уговорили полиестерният хастар да бъде
транспортиран до гр. Монтана. На 08.11.2001 г. подс. Ф. посетил клон на ТБ „Б.
в гр. Монтана където открил банкова сметка xxx „С..” ООД с. титуляр на сметката
Г.Й.Ф.. Последния внесъл минимално изискуемия размер за откриване на сметка -
50 лева. След откриването на сметката по искане на Ф. било заверено съгласие за
незабавно инкасо, с. което той се съгласявал да преведе на „Т.” ООД съответна
парична сума. Подс. Ф. обаче не внесъл в банката никакви други суми. На същата
дата - 08.11.2001 г. заявената за закупуване стока от подс. Ф. - а именно 10
000 метра полиестерен хастар била доставена от „Т.” ООД с. автомобил марка „М.”
модел „2. Д. с. Д. №. Р. 1. А.. Автомобилът бил управляван от св. Д. Д., работещ
като шофьор в „Д." ЕООД. Стоката била доставена в предварително обявеното
от подс. Ф. xxx - производствено помещение за производство на олио, намиращо се на бул. "Т. м."
№. 214. Помещението било собственост на ПК „Н.” –Монтана, което било наето от
ЕТ „А. -. И.” – гр. К., собственост на св. Т. И.. Помещението не било
използвано от св. И. по предназначение - за производството на олио. Св. И.
познавал Ф. и му бил предоставил ключ от помещението. Подс. Ф. не бил обяснил на
св. И. за какво смята да го използва. След като св. Д. пристигнал в гр. Монтана
и се срещнал с. подсъдимия, св. Д. попълнил необходимите документи за
доставената стока - фактура №. 53/08.11.2001 г.. Подс. Ф. подписал фактурата. В
нея било отбелязано, че плащането на стоката се извършва с. платежно нареждане.
Като изпълнител във фактурата бил посочен „Т.” ООД - гр. Русе, а като получател
на стоката -, , С.." ООД с. МОЛ Г.Й.Ф.. Стойността на доставената стока
била отбелязана във фактурата - а именно сумата от 11 040 лева. Подс. Ф.
предоставил на св. Д. нареждане за незабавно инкасо от ТБ „Б.. Тъй като
уговорката между подсъдимия и св. Р.. била друга – подс. Ф. да предостави копие
от платежно нареждане за заплащане на стоката, св. Д. се свързал със св. Р... Последният
наредил на св. Д. да отиде в клона на ТБ „Б. в гр. Монтана и да провери дали
има открита банкова сметка xxx Ф. и дали в сметката има парична сума. Св. Д.
провел разговор със св. Д. П. - отговорен счетоводител в ТБ „Б.- клон Монтана. Св.
П. заявила на св. Д., че в банката действително има открита банкова сметка xxx.
Ф.. Св. П. обяснила на св. Д., че банката има договор с. титуляра на сметката и
може да предостави информация за наличната парична сума по сметката единствено
и само на него. Св. П. също така уверила св. Д., че представеното й съгласие за
незабавно инкасо действително е издадено от ТБ „Б.-клон Монтана. Св. Д. бил
уверен от подс. Ф., че в откритата от самия него банкова сметка xxxщане на
уговорената цена за полиестерния хастар. Св. Д. отново разговарял със св. Р..
по телефона, като последният дал нареждане полиестерният хастар да бъде
разтоварен в помещението на бул. "Т. м."№. 214. На следващия ден - 09.11.2001
г. подс. Ф. посетил клона на ТБ „Б. в гр. Монтана и разговарял със св. Д. П.. Вместо
да внесе дължимата парична сума, подс. Ф. поискал да анулира издаденото
съгласие за незабавно инкасо. Св. П. обяснила на подс. Ф., че е необходима
писмена молба за това, след което подс. Ф. напуснал банковия клон. На същия ден
св. Р.. на база предоставеното му от св. Д. съгласие за незабавно инкасо
депозирал в ОББ - клон Русе искане за незабавно инкасо от код 6607883, сметка
10667140000 за сумата от 11 040 лева. Св. Р.. бил уведомен, че на депозираното
от него банково бордеро не е постъпил искания превод в размер на 11 040 лева. По
сметката на „С..” ООД нямало
парични средства. Св. Р.. се свързал с. подс. Ф. по телефона при което Ф.
успокоил св. Р.., че парите са преведени по банковата сметка и вероятно е
станало недоразумение. След няколко дни, след като св. Р.. установил, че в
сметката на длъжника отново липсват дължимите парични суми, той отново се
опитал да се свърже с. подс. Ф., но неуспешно.
От заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза е
видно, че стойността на причинената вреда възлиза на 11 040 лева. Минималната
работна заплата към момента на инкриминираното деяние е била 100 лева и се е
нанасяла 110.4 пъти в причинената щета, те. налице е хипотезата на чл. 2., ал. 1,
т. 5 от НК защото причинената вреда е в големи размери.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като
се позовава на направеното самопризнание от подс. Ф. и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице
са всички условия на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен начин. Доказателствата по делото не се оспорват и затова е
безпредметно да се анализират. Деянието на подс. Ф. съставлява престъпление по
смисъла на чл. 2., ал. 1, т. 5 вр. с. чл. 209, ал. 1 от НК защото причинената
вреда е в големи размери по смисъла на ТР №.1/98 г. на ОбСНК при ВКС. Независимо
от вида на съдебното производство съдът имайки предвид посочената фактическа
обстановка прецезира обвинението без това да води до съществено изменение на
обстоятелствената му част, сочейки, че въвеждането и поддържането на
заблуждение е било налице не само у св. Ц., но и у св. Д. и св. Р.., а
причинената вреда е настъпила към тогавашния момент за не само св. Р.., но и за
управляваното от него дружество – “Т.” ООД гр. Русе. Това, че понастоящем това
дружество е било продадено от св. Р.. и има нов собственик е без значение за
обективната страна на деянието, като единствено щеше да има значение при евентуално
предявен граждански иск.
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът
намери, че:
Подс. Г.Й.Ф. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 2., ал. 1, т. 5 вр. с. чл. 209, ал. 1
от НК:
- за времето от
06.11.2001 г. до 09.11.2001 г. в гр. Монтана с. цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у М. С.. Ц. от гр. Русе, управител на
„Д." ЕООД - гр. Русе, Д. И. Д. от гр. Русе и А.Т.Р.. xxx, че ще заплати по
банков път на А.Т.Р.. xxx получената стока - 10 000 метра полиестерен хастар
при доставка и с. това причинил на А.Т.Р.. и представляваното от него към този
момент дружество - „Т." ООД гр. Русе в качеството му на управител имотна
вреда в размер на 11 040 лева, като причинената вреда е в големи размери.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. Ф. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост, липсата
на бизнес корекност и най – вече желанието да престъпно облагодетелстване.
За извършеното от подс. Ф. престъпление визирано по - горе съдът
го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наказанието за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
настоящата присъда.
Съдът приложи
чл. 66, ал. 1 НК спрямо подс. Ф. и отложи изпълнението на наказанието защото са
налице условията за това – към момента
на процесното деяние подсъдимия е бил неосъждан, наложеното наказание е под
три години лишаване от свобода и за постигане целите на наказанието и за
поправяне на подсъдимия, съдът намери, че не е необходимо процесното наказание
да се изтърпяна ефективно. Съдът определи максимално предвидения изпитателен
срок намирайки го за съответен на извършеното деяние и обществената опасност на
подс. Ф..
При
определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с. правно значение за неговата индивидуализация, като го определи
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК СЪОБРАЗЯВАЙКИ задължително нормата на чл.
373, ал. 2 НПК и тази на чл. 58а НК преди изм. с. ДВ, бр. 26/06.04.2010 г., като
действаща към момента на извършване на процесното деяние и по – благоприятния
закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК. Редакцията на чл. 58а, респ. чл. 55 от НК
преди изм. с. ДВ, бр. 26/2010 г. задължава съда да определи наказанието при
условията на чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Размера на наложеното наказание е
съобразен с. конкретната обществена опасност и тази на извършеното от подс. Ф.
деяние и последиците от него по настоящето дело. Съдът не приложи чл. 58а НК в
редакцията действаща след изм. с. ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. защото
спази изискването на чл. 2, ал. 2 от НК – при тази редакция на чл. 58а НК
наказанието следваше да се определи при условията на чл. 54 НК спрямо
подсъдимия, което във всички случаи щеше като размер да е по – голямо дори
разделено на една трета, в сравнение с. определяне на наказанието при условията
на чл. 55 НК под минимално предвидения размер.
При определяне вида и размера на наложеното
наказание, съдът намира, че са съобразени целите по чл. 36 НК при отчитане
изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, респ. степента обществена опасност на
конкретното деяние и степента обществена опасност на Ф.. Не на последно място
определеното по вид и размер наказание съдът го намира за съответно по смисъла
на чл. 35, ал. 3 от НК.
Съдът
съобразявайки задължението си по чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК, установи, че понастоящем
е безпредметно да се извършва групиране спрямо подсъдимия при условията на чл. 25 НК заради наличието на други висящи / неприключили/ съдебни производства спрямо
Ф. в РС Варна и РС В. Т..
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Г.Й.Ф. да заплати по сметка на ВСС сумите - 10 / десет /лева
деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът
не присъди разноски в тежест на подсъдимия за адвокатско възнаграждение на
служебно назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София
за размера на изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът
ще се произнесе с. Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: