№ 580
гр. Плевен, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430105463 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
„Профи Кредит България” ЕООД-*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** ***, *** против М. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, в
която се твърди, че на 18.06.2018 г. бил сключен Договор за потребителски
кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД като
кредитор и М. Й. И. като длъжник, при следните параметри: Сума на кредита:
3200 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 156.14 лв.; Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17%;
Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 5621.04 лв.
Твърди се още, че кредитополучателя поел задължения и по избран и
закупен пакет от допълнителни услуги, както следва: Възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги: 2494.08 лв., като размерът на вноската
по закупения пакет от допълнителни услуги бил 69.28 лв.
Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги възлязло, както следва: Общо задължение: 8115.12 лв.; Общ размер на
1
вноска: 225.42 лв.; Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Излага се, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит, неразделна част от него били Общи условия (ОУ), които били
предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се
запознал преди подписването му, приемал и нямал забележки към тях, като се
задължавал да ги спазва.
Излага се още, че съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български
език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството,
клиентът преценявал доколко предлагания договор съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за
допълнителния пакет от услуги, който предлагало дружеството, като при
желание за ползването му клинетът подписвал Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги.
Сочи се, че в т .V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ от
ДПК № ********** ответницата М. Й. И. пожелала с част от отпуснатия
кредит да бъде рефинансирано друго нейно задължения към „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД в размер на 2217.83 лв.
Твърди се, че ищеца ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД изпълнил точно
и в срок задълженията си по договора, като на 19.06.2018 г. превел парична
сума в размер на 982.17лв. по сочена от длъжника банкова сметка
Така общата сума на отпуснатия кредит била в размер на 3200.00 лв.
Твърди се още, че на 09.11.2020г. ответницата подала Заявление за
промяна на погасителен план към ДПК № **********, като пожелала да
бъдат отложени три погасителни вноски. На 13.11.2020г. между страните бил
сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с който се договорили да бъдат
отложени три погасителни вноски с № 27,28,29, като те трябвало да бъде
заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс
бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променяли от
36 на 39 броя.
Сочи се, че съгласно чл. 4 от Общите условия към договора, длъжникът
М. И. дължала на дружеството договорно възнаграждение за изтегления
кредит, което било предварително определено в погасителния план. Страните
2
по правоотношението се споразумели договорното възнаграждение, което
възниквало за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да
бъдело разсрочено във времето и да се погасявало от клиента в рамките на
погасителния план. Твърди се, че неизплатеното договорно възнаграждение
от страна на ответницата по процесния договор възлизало в размер на 122.55
лв. Пояснява се, че договорното възнаграждение се претендирало от ищеца от
падежа на първата неизплатена вноска - 15.08.2021 г. до 15.10.2021 г., - датата
на изтичане на погасителния план.
Излага се още, че съгласно сключеното между страните Споразумение
за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия
по договора, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 2494.08 лв., от
което бил заплатил сума в размер на 1186.24 лв. и оставали неплатени 207.84
лв.
Пояснява се още, че в процесния случай сключването на споразумение
за предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за
отпускането на кредита. Сключването му било опционално, по избор на
потребителя и зависело единствено от неговата воля дали желаел искането му
за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желаел да
има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на
месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства. Сочи се, че предметът на Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за
потребителски кредит бил следният: Кредиторът са задължавал да предостави
на клиента по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ
изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в:
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна
на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
Твърди се, че ответницата пожелала да закупи пакет от допълнителни
услуги, като декларирала това в искането си за отпускане на кредит. Пакетът
от допълнителни услуги предоставял на потребителя право да получи услуги,
които не били свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а с
3
необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.
Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, потребителят си бил
гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит; че
при настъпване на неблагоприятни за него събития нямало да изпадне в
забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, като можел да
отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира
върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване
на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за
забава по него. Гарантирал си, че ако доходът му намалеел, щял да може да си
намали размера на определен брой вноски - длъжникът можел да поиска от
кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни
вноски. Гарантирал си, че ако бъдела сменена датата на заплащане на
месечното му възнаграждение, щял да може да промени и падежната дата по
кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си, че ако има
необходимост от допълнителни парични средства, можел да ги получи бързо
и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи.
Твърди се, че ответницата не изпълнявала поетите договорни
задължения и направила само тридесет и три пълни и една частична
погасителни вноски. Крайният срок за погасяване на кредита бил изтекъл на
дата 15.10.2021 г. и с това настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер.
Сочи се, погасеното от ответницата задължение по процесния договор
било в общ размер на 7 932.57 лв. С извършените от нея плащания били
погасени част от задълженията, както следва: Сумата от 261.49 лв. била
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от
ОУ; По законната лихва били заплатени 48.54 лв.; Сумата от 250.00 лв.
отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК; Със
сумата от 48.54 лв. била заплатена част от законната лихва, дължима от
датата на изтичане на погасителния план до входиране на заявлението.
Сочи се, че към момента на завеждане на исковата молба непогасеното
задължение на ответницата М. И. възлизало на 742.58 лв., от които: главница
в размер на 412.19 лв., договорно възнаграждение в размер на 122.55 лв.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
4
207,84лв.
Излага се, че горните вземания били претендирани от кредитора по реда
на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№*** по описа
на ПлРС била издадена Заповед за изпълнение за вземанията за главница и
договорна лихва, като съдът отказал издаване на заповед за изпълнение за
претендираното вземане, представляващо неплатено възнаграждение за
закупения пакет допълнителни услуги. Заповедният съд предоставил
възможност на кредитора да предяви осъдителен иск за вземането, за което
било отказано издаване на заповед за изпълнение, както и установителен иск
за останалите вземания, поради депозиране възражение от длъжника.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземанията,
за които е издадена заповедта за изпълнение : 412,19лв. непогасена главница
по процесния договор и 122,55лв. договорно възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане. Претендира се също така да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумата от 207,84лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответницата М. И. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, с който оспорва исковите претенции. Релевира възражение за
нищожност на клаузата за договорна лихва, с оглед размера й от 41,17%,
както и на съглашението за закупен пакет допълнителни услуги, на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
М. Й. И. е депозирала насрещна искова молба срещу „Профи Кредит
България” ЕООД, в която излага следните фактически твърдения: Твърди, че
в периода от 15.08.2018 година до 15.07.2021 година направила плащания по
Договор за потребителски кредит № ********** от 18.06.2028г. в общ размер
на 7 932,57 лв., които били осчетоводени от кредитора, както следва: 2 787
лева - плащания по главница; 1186.24лв - плащания по пакет допълнителни
услуги и 2 000 лева - плащания по възнаградителна лихва
Навеждат се основания за нищожност на процесния договор, при
съобразяване качеството на потребител на ищцата по смисъла на §13, т. 1 от
5
ДР на Закона за защита на потребителите. Сочи се, че за отпуснат на ищцата
паричен заем от 3200 лева и срок на погасяване 36 месеца, което
впоследствие било предоговорено на 39 месеца, договорената
възнаградителна лихва в полза на кредитора била определена в размер на
41,17 % от стойността на заема. Същата значително надхвърляла размера на
законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2018 г.
и 10 пункта надбавка, поради което регламентиращата я уговорка
противоречала на добрите нрави и била нищожна. Съотнесени тези критерии
и към клаузата с уговорения ГПР от 49,87 %, също обосновавали нейната
нищожност. Посочените клаузи от процесния договор съществено
нарушавали принципа на справедливост и създавали условия за
неоснователно обогатяване на ответника. В този смисъл, заплащането на
възнаградителна лихва в размер на 41,17% годишно, което било близо до
50%, противоречало на добрите нрави.
Навеждат се още доводи за нищожност на съглашението,
регламентиращо възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги по процесния договор, поради нарушение на императивни разпоредби
на ЗПК. Излага се, че в разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК изрично било
посочено, че кредитора не можел да иска заплащането на такси и комисионни
за действия, които били свързани с усвояване и управление на кредита.
Допълнителните услуги, които били посочени в договора представлявали
действия по усвояване и управление на кредита. В текста на чл. 10а ал. 4 от
ЗПК било предвидено, че видът, размера и действието, за което се събирали
такси и/ или комисионни, трябвало да бъдат ясно и точно определени в
договора, а в случая възнаграждението за услугите било посочено общо в
договора за двата вида услуги
Излага се, че възнаграждението, което ищцата по насрещния иск се
била съгласила да заплаща за пакета от допълнителни услуги било в размер
2494.08 лв., която сума се приближавала по размер до тази на предоставения
паричен кредит, а това се явявало прекомерно и не отговаряло на
изискванията на закона. Съотношението с искания кредит давало основание
да се изведе извод, че било налице противоречие с принципите на
справедливост и равнопоставеност на участниците в една облигационна
връзка. На практика, чрез процесното споразумението се заобикаляла
забраната в чл. 19 ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Пакетът от
6
допълнителни услуги представлявал разходи по кредита за потребителя,
които би следвало да намерят стойностно изражение в ГПР, при което ГПР
щял да надхвърли максималния законов размер, още повече като се имало
предвид, че същият бил 49,89%. За да не се допусне това, кредитодателят
използвал форма на „пакет от допълнителни услуги”, чрез която заобикалял
забраната на закона за по - висок размер на ГПР. По този начин, чрез
допълнителни услуги, кредиторът целял да постигне непозволен правен
резултат, а именно по - висок ГПР.
Излага се още, че заплащането на възнаграждението от потребителя
било предварително - дължимо само за възможността за предоставянето на
изброените услуги или потребителя бил зависим от волята на кредитора. В
същото време нямало уговорка за намаляване или неплащане на цената на
процесния пакет услуги. Дори да се приемело, че била използвана една от
услугите - за „отлагане на вноски” - 3 на брой, това по никакъв начин не
можело да оправдае размера на сумата от 2494.08 лв. Отделно от това,
възможността за предоговаряне на погасителния план било въпрос на
свободно договаряне и не било от категорията услуги, които една небанкова
институция извършва по занятие срещу заплащане.Е
По изложените доводи, ищцата счита, че клаузите, касаещи
допълнителния пакет услуги били в противоречие с разпоредбите на чл.10а,
ал.2-4 от ЗПК, както и в противоречие с разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Следователно клаузата, с която ответницата се била задължила за заплати
възнаграждение на кредитора за пакет от допълнителни услуги било
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и нищожна по смисъла на чл.146,
ал.1 от ЗЗП. Поради това платеното от ищцата във връзка с тази клауза било
недължимо платено и подлежало на връщане.
Твърди се, че за периода от 15.09.2018 година до 15.07.2021 година
ищцата по насрещния иск заплатила на ответника възнаградителна лихва в
размер на 1000 лева. За същия период /15.09.2018 г. - 15.07.2021 година/
заплатила и сумата от 1186.24лв. по пакет допълнителни услуги.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника по насрещния иск да заплати на
ищцата по него сумата от 2000 лева, представляваща платена без основание
възнаградителна лихва за периода 15.09.2018 година до 15.07.2021 година,
7
както и сумата от 1186.24лв., представляваща извършени без основание
плащания по пакет допълнителни услуги за периода 15.09.2018 година до
15.07.2021 година, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и
направените деловодни разноски.
В о.с.з. на 22.02.2023г. е допуснато изменение на цената на исковата
претенция по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на сумата, платена от
ищцата по насрещния иск по пакет допълнителни услуги, като същата се
счита предявена за сумата от 2 287.08лв.
Ответникът по насрещния иск „Профи Кредит България” ЕООД е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспрова
исковите претенции, насочени срещу него.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установителните искови претенции на ищеца „Профи Кредит
България” ЕООД са предявени в законоустановения едномесечен срок от
връчване на указаният на заповедния съд по ч.гр.д. ***, поради което са
допустими. За вземането, за което е отказано издаване на заповед за
изпълнение е предявен осъдителен иск.
От приложените преписи на Искане за отпускане на потребителски
кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и Договор за потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт” от 18.06.2018г., сключен между ищцовото дружество и М. Й. И. с
Погасителен план към него и приложими Общи условия се установява, че
ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 3 200лв. със срок за
връщане 36 месеца – до 15.07.2021г. и размер на месечната вноска по кредита
в размер на 156,14лв.; с годишен лихвен процент 41,17%; ГПР 49,89% и
лихвен процент на ден от 0,11%, при обща дължима сума по кредита в размер
на 5 621,04лв. По избран и закупен от ответницата пакет допълнителни
услуги, същата се е задължила да заплати възнаграждение в размер на
2 494,08лв. Така общото задължение на кредитополучателя е било определено
на 8 115,12лв., а размерът на месечната вноска 225,42лв. с дата на падеж 15-ти
ден от месеца.
8
Видно е от приожените Общи условия на Профи Кредит към договор за
потребителски кредит, че в чл.15 от същите са регламентирани условията за
ползване на предлагани от кредитора допълнителни услуги.
В чл.15.1 е уредена допълнителна услуга, предвиждаща приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит.
Според закрепеното в чл.15.2 пакета допълнителни услуги предоставя
право за длъжника за отлагане на вноски при наличие на определени
изисквания.
Установява се от представения препис на Анекс №1 от 13.11.2020г.,
подисан между страните, че поради посочени от длъжника причини – загуба
на работата от клиента или от лице, участващо с доходите в домакинството, е
било постигнато съгласие да се отложи плащането на три погасителни
вноски, които да заплати в края на договора. При това срока за издължаване
на кредита е бил продължен до 15.10.2021г.
От приложения препис на уведомително писмо, изходящо от ищеца и
известие за доставяне се установява, че кредитора е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от
03.06.2021г. Уведомлението е било изпратено на адреса на ответника,
изрично сочен от него при подписване на договора за кредит като такъв за
кореспонденция, но не е било потърсено от адресата.
В о.с.з. на 05.04.2023г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. От същто се установява, че усвояването на
кредита от 3 200лв. е станало чрез рефинансиране на друго задължение на
кредитополучателя в размер на 2 217,83 лв. и превод на сумата от 982,17лв. по
посочена от длъжника сметка на 19.06.2018г.
Установява се още от експертното заключение, че за периода от
14.08.2018г. до 01.04.2022г. кредитополучателя е заплатил по процесния
Договор суми в общ размер на 7 932,57лв. С тях са били осчетоводени от
кредитора като платени главница в размер на 2 787,81лв., договорна лихва в
размер на 2 298,49лв., възнаграждение по пакет от допълнителни услуги в
размер на 2 286,24лв., лихва за забава в размер на 261,49лв., такси за събиране
на просрочен дълг в размер на 250лв. и лихва за забава за плащане след
падежа на договора в размер на 58,54лв. При това са останали като неплатени
главница в размер на 412,19лв., договорна лихва в размер на 122,55лв.,
9
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 207,84лв. и
мораторна лихва в размер на 31,53лв.
Съдът кредитира изцяло обсъденото експертно заключение, като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че между
ответницата М. И., в качеството на заемател и „Профи Кредит България”
ЕООД, в качеството на заемодател е бил подписан Договор за потребителски
кредит „Профи кредит Стандарт” от 18.06.2018г., изменен относно срока му с
Анекс от 13.11.2020г.
Установи се изпълнение на задължението на кредитора да предостави
на длъжника уговорената главница в размер на 3 200лв.
С оглед на това, в тежест на кредитополучателя е възникнало
задължението за връщането й на уговорените дати на падеж.
Съдът обсъди релевираните в писмения отговор възражения за
нищожност на клаузите, на които кредитора основава претенциите си за
договорна лихва и възнаграждение за допълни услуги.
Установи се от обективираните в процесния договор клаузи, че по
правоотношението е било уговорено заплащане на възнаградителна лихва в
размер на 41,17%.
По правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, с
което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на
кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се
дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя
от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на
ползването му. Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава
най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в
момента не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка за това
може да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея.
С оглед изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между
страните да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно
те налагат максималният размер, до който съглашението за плащане на
10
възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми
на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна
част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват
с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.
Преценката дали са накърнени добрите нрави следва да се прави от
съда във всеки отделен случай, с оглед конкретните обстоятелства по него.
По процесния договор пряко уговорената възнаградителна лихва е в
размер на 41,17% надвишава с около 10% трикратния размер на законната
лихва (към релевантния момент този размер се изчислява на 30.03%),
възприеман като самостоятелен критерий при преценка дали са накърнени
добрите нрави до изменението в ЗПК, създаващо текста на чл.19, ал.4 от ГПК.
Съдът счита, че този критерий не би могъл да бъде единствен показател
за накърняване на добрите нрави. В случая обаче са налице и други
обстоятелства, които са от значение за размера на лихвата, която като обща
сума е следвало да бъде платена от заемополучателя. И това е начина на
формиране на погасителните вноски (размера на отделните компоненти в
първоначалните и последващи вноски) – с оглед на това, крайния размер на
възнаградителната лихва, която кредитополучателя е следвало да върне
възлиза на близо 75% от размера на заетата сума (при главница от 3 200лв.
възнаградителната лихва се изчислява на 2 421,04лв.).
В същото време са касае за правоотношение с участието на
икономически по-силен участник в оборота на страната на кредитора и от
друга икономически слаб такъв.
С оглед тези обстоятелства, съдът приема, че уговорения в процесния
договор размер на възнаградителната лихва води до прекомерно, спрямо
обичайното, обогатяване на икономически по-силния участник в
правоотношението за сметка на икономически по-слабия.
Ето защо, съдът намира, че клаузата от съглашението, регламентираща
възнаградителна лихва в размер на 41,17% и възлизаща на обща сума от
2 421,04лв. е нищожна и като такава не поражда задължения за
11
заемополучателя.
С оглед така приетото, съдът счита, че ответницата не е дължала
изпълнение на задължението за плащане на договорна лихва, основано на
нищожна клауза.
Съдът намира също така, че в тежест на ответницата не е възникнало и
задължението да заплаща възнаграждение за посочените в договора
допълнителни услуги, т.к. регламентиращите ги клаузи се явяват нищожни,
като противоречащи на чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а посочените в Общите
условия услуги са именно такива – приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и т.н. Последните
не представляват допълнителна услуга, а са такива, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните. Така уговорени, съдът
приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за
действия, свързани с управлението на кредита, или дори за скрита
наказателна лихва, поради което съдът приема, че сумите за допълнителни
услуги не са дължими, още повече че общия им размер доближава размера на
главницата, достигайки 78% от нея.
Ето защо, съдът счита, че кредитополучателя не е дължал плащане на
сумата от 2 494,08лв., уговорена като възнаграждение за допълнителни
услуги.
С оглед горното и предвид установеното от експертното заключение,
съдът счита, че кредитополучателя е дължал плащане единствено на
главницата по договора, от която непогасена е останала сума в размер на
412,19лв., съдът счита, че установителната претенция на ищеца се явява
оснонвателна и доказана до размера на тази сума, поради което следва да се
приеме за установено в отношенията между страните съществуването на това
претендирано вземане, за което е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК –
31.08.2022г. до окончателното изплащане.
Установителната претенция по чл.422, ал.1 от ГПК се явява
12
неоснователна и недоказана за сумата от 122,55рлв., представляваща
непогасена част от възнаградителна лихва по процесния Договор за кредит и
следва да се отхвърли като такава.
Неоснователна и недоказана се явява и осъдителната претенция на
ищеца „Профи Кредит България” ЕООД за сумата от 207,84лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, с оглед приетото, че се основава на нищожна клауза, поради което
също следва да се отхвърли.
Съдът намира, че основателни и доказани се явяват насрещните искови
претенции на ищцата по насрещния иск М. И..
Както се прие по-горе клаузите в процесния Договор за кредит,
регламентиращи възнаградителна лихва в размер на 41,17% и възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги в размер на 2 494,08лв. се явяват нищожни.
Платеното от кредитополучателя за вземания на кредитора, основани на
нищожните клаузи подлежи на връщане като недължимо платено по
правилото на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.
Установи се от експертното заключение, че ищцата по насрещния иск и
кредитополучател по процесния Договор е заплатила на кредитодателя
възнаградителна лихва в размер на 2 298,49лв. и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 2 286,24лв. Поради това
претенцията й за връщане на сумата от 2 000лв. за възнаградителна лихва и
2 287,08лв. за платеното възнаграждение за допълнителни услуги е
основателна и доказана изцяло за първата от тях и до размера на сумата от
2 286,24лв. за втората и следва да бъде уважена като такава, респективно бъде
осъден ответника по насрещния иск да й заплати тези суми, ведно със
законната лихва върху тях от датата на депозиране на насрещната искова
молба – 02.12.2022г. до окончателното изплащане. Претенцията за платени
допълнителни услуги до пълния претендиран размер от 2 287,08лв. е
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
13
В заповедното производство са били сторени разноски за държавна
такса в размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение са в
размер на 50лв. съобразно правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от
2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
75лв. С оглед изхода на спора в настоящото производство, на ищеца са
дължими разноски за заповедното производство в размер на 42лв.,
съразмерно уважената част от установителните искове. Длъжникът в
заповедното производство също е направил разноски за адвокатско
възнаграждение за депозиране на възражението му в размер на 50лв., видно
от приложения договор за правна защита и съдействие. С оглед отхвърлената
част от иска ищеца дължи на ответницата част от разноските за заповедното
производство в размер на 22лв. Ето защо и по компенсация ответницата
дължи на ищеца за заповедното производство разноски в размер на 20лв.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
по установителните искове в размер на 25лв. и за юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. или общо 125лв. Съразмерно
уважената част от установителните искове, ответницата му дължи разноски в
размер на 96,25лв. Ответницата е направила разноски за адвокатско
възнаграждение за защита по насочените срещу нея искове в размер на 400лв.
С оглед изхода на спора и отхвърлената част от тези искове (тук съдът
съобразява и осъдителния иск за възнаграждение за допълнителни услуги),
ищецът й дължи разноски в размер на 176лв. При такова съобразяване и по
компенсация ищеца следва да заплати на ответницата разноски с оглед изхода
на спора по предявените с първоначалната искова молба искове в размер на
79,75лв.
По насрещната искова молба ищцата по нея е направила разноски за
държавна такса в размер на 179,68лв., за адвокатско възнаграждение в размер
на 400лв. и за вещо лице в размер на 230лв. или общо 809,68лв. Тези разноски
са изцяло дължими с оглед изхода на спора по насрещната искова молба –
искът е отхвърлен за 0,84лв., което не се отразява при изчислението на
дължимите разноски.
Съдът счита, че следва да се извърши прихващане по така дължимите за
14
заповедното и исковото производство разноски и ищеца бъде осъден да
заплати на ответницата и ищца по насрещния иск разноски в размер на
59,75лв., касаещи исковете по първоначалната искова молба (при
съобразяване, че тя му дължи за заповедното производство разноски в размер
на 20лв., а ищеца й дължи по исковото разноски в размер на 79,75лв) и
809,68лв. разноски по насрещната искова молба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
М. Й. И. с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***,
сумата от 412,19лв., представляваща главница, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 31.08.2022г. до окончателното изплащане, която
сума представлява част от вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение *** по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване съществуването на вземането за сумата от 122,55лв.,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.08.2021г. до
15.10.2021г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ,
ЕИК *** против М. Й. И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 207,84лв., представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. Й. И. с ЕГН **********, с адрес: ***,
следните суми: сумата от 2 000лв., представляваща недължимо платена сума
за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт от 18.06.2018г. и сумата от 2 286,24лв., представляваща недължимо
платено по същия договор възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, ведно със законната лихва върху тези суми , считано от датата на
предявяване на иска с насрещната искова молба – 02.12.2022г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
15
претендиран размер от 2 287,08лв. за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на М. Й. И. с ЕГН **********, с адрес: *** деловодни
разноски в размер на сумата от 59,75лв., с оглед уважената и отхвърлена част
от исковете по първоначалната искова молба и по компенсация, в това число с
разноските в заповедното производство и сумата от 809,68лв.,
представляваща разноски по исковете, предявени с насрещната искова молба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
16