Р Е Ш Е Н И Е
Номер 161/29.06. Година 2017 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд
Наказателно отделение
На двадесет и втори юни Година две хиляди и седемнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Димитрова
Ангелина Лазарова
Секретар Петранка Паскалева
Прокурор Вилен Мичев
като разгледа докладваното от съдия Лазарова
ВЧНД № 215 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Предмет
на въззивното производство е определение по ЧНД № 463/ 2017 г. на Окръжен съд
гр. Варна, постановено на 15.05.2017 г., с което съдът заменил частично наложеното
на С.Г.К. пробация - със следните пробационни
мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от една година
с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от една година, постановено по НОХД № 1598/2016г. по
описа на ВРС, с лишаване от свобода за срок от два месеца и осем дни,
което отложил по чл. 66 от НК с изпитателен срок от
три години.
Въззивното производство е
образувано по жалба на служебно назначения защитник на осъденото лице – адв. Л.
П., който счита, че определението е постановено в нарушение на процесуалните
правила. Посочва, че съдът е разгледал производството в отсъствие на осъдената,
което е препятствало възможността да обясни причините за неизпълнението на
пробационните мерки и да представи доказателства за положителната промяна в нея
по време на изтърпяване на наказанието. Иска се отмяна на постановеното
определение с решение, с което предложението на ПС Варна да бъде оставено без
уважение.
В с.з. защитникът поддържа
жалбата.
Председателят на ПС гр. Варна преценява
жалбата като неоснователна. Счита, че ВОС е спазил процесуалните изисквания,
осигурявайки защита на непълнолетното лице и съобразявайки доказателствата по
делото. Намира за установено чрез писмените доказателства, че неизпълнението на
наказанието пробация от осъдената е без основателна причина. Наложените две
дисциплинарни наказания не са довели до промяна, като това поведение е продължило
и осъдената съзнателно се е отклонила напускайки страната. В хода на
изтърпяване на наложеното наказание оценката на риск се е повишила, като
осъдената била регистрирана като извършител на други престъпления. Счита
постановеното определение за правилно и законосъобразно, поради което и
изразява становище, че следва да бъде потвърдено.
Представителят на Апелативна
прокуратура гр. Варна счита, че жалбата е неоснователна, а актът на
първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен.
Пред въззивната инстанция осъдената
К. се явява и поддържа становището на защитника си. Посочва, че е не е
изпълнявала пробацията, тъй като била принудена да напусне България, тъй като
момчето от което е бременна живее в Германия, неговият баща пострадал при
катастрофа, но сега е в страната и иска пробация.
След запознаване с материалите по
делото и становищата на страните съставът на въззивната инстанция счете жалбата
за частично основателна, макар и по ненаведени с нея аргументи.
І. По възражението на защитника
за допуснато процесуално нарушение – разглеждане на делото в отсъствие на
осъденото лице.
Видно от нормата на чл. 452 ал. 2
от НПК участието на осъдения в производството пред окръжния съд е задължително,
освен в случаите на чл. 269 ал. 3 от НПК.
С оглед призоваването на К. в
насроченото на 15.05.17г. съдът ценил информация от разговор на съдебен
служител със служител на Община гр. Игнатиево, че призовката за осъдената е
връчена на майка й. Отрязъкът, приобщен след провеждане на с.з., установява
връчване на 11.05.2017г. на майката със задължение да я предаде на осъденото
лице.
Предвид чл. 180 ал. 2 от НПК К. е
била редовно призована за с.з. /По същия процесуален ред - чрез леля си,
осъдената е била призована на 08.06.2017г. за с.з. на настоящата инстанция/.
ВОС е ценил справката от
20.04.2017г. на ОД на МВР за напускане на пределите на страната от К. – л. 126
от пробационното досие.
Становището, че не са налице
пречки по хода на делото, съдът не е отнесъл към конкретните основания на чл.
269 ал. 3 от НПК. От мотивите на състава при отчитане и задълженията на
осъдената по силата на пробационния режим, се извлича хипотезата на чл. 269 ал.
3 т. 1 от НПК. При съществуващото задължение да не се отклонява от посочения
адрес за регистрация, К. е предприела пътуване извън страната и не се е явила в
с.з.
Предвид писмените доказателства
по делото, изготвени и с участие на осъденото лице, изводът, че обективната
истина би била установена и в нейно отсъствие е обоснован. В хипотезата на
допустимото по чл. 452 ал. 2 от НПК изключение, разглеждането на делото в
отсъствието на осъдения е било законосъобразно. Спазени са и правилата по чл.
94 ал. 1 т. 1 и 8 от НПК. ВОС е упражнил правомощията си и е назначил служебен
защитник на К., който пълноценно е участвал в с.з. Правата и интересите на
осъдената са били охранени в необходимата и достатъчна степен, като не е било
допуснато процесуално нарушение от страна на решаващия съд. При сходни факти в Решение
№ 12 от 18.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1835/2014 г., II н. о. е прието: „Изискването за
справедливо гледане на делото поначало е свързано с правото на страните за
лично присъствие в съдебното производство, с правото да изразяват становище по
отношение на представените доказателства. Законодателят е предвидил разглеждането
на делото при условието на чл. 269, ал. 3 НПК като изключение. Преценката на
съда за наличие на основания да го приложи не е произволна, а е основана на
констатациите за поведението на осъденото лице според събрания доказателствен
материал, предоставен от компетентните органи, и въз основа на несъмнен извод,
че осъдената е демонстрирала отказ от правото си на лично участие. След като в
конкретния случай съдът е установил, че са положени максимални усилия да бъде
намерено местонахождението, за да бъде призовано лицето, но това се е оказало
невъзможно, правилно е приел, че са налице условията за провеждане на задочно
производство и няма основание за отмяна на постановения съдебен акт.“.
ІІ. По
възраженията за неправилност на определението.
С.К.
била осъдена на наказание „пробация” по присъда № 168/25.04.2016 г. по НОХД №
1598/2016 г. на Районен съд гр. Варна и Решение № 217/27.07.2016 г. на ОС -
Варна за деяние по чл.194, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК за това, че в
периода 18.12.2014 г. до 19.02.2015 г. в гр. Варна, като непълнолетна направила
опит да отнеме ЧДВ - 2 броя дамски чанти, съдържащи различни вещи и пари от две
различни жени в магазини на обща стойност от 1875,62лв., като деянията са
останали недовършени. Съдът определил пробационни мерки съгласно чл.42а, ал.2:
т.1 — „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с
периодичност 2 пъти седмично и по т.2 - „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 1 година.
Наказанието било приведено в изпълнение на
17.08.2016г. Пробационната мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност 2 пъти седмично се изпълнявала
пред упълномощено длъжностно лице в Кметство гр. Игнатиево. Мярката
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” се изпълнявала в
пробационна служба, звено Варна при ОС „ИН” - Варна.
За
допуснати нарушения, изразяващи се в неполагане на задължителен подпис в картон
за регистрация по настоящ адрес - 1 бр. пропуск на 09.11.2016 г. както и
неизпълнението на изготвения график за задължителни срещи с пробационен
служител - 2 броя на дати 27.12.2016 г. и 17.01.2017 година със Заповед №
3-6/25.01.2017 год. на Началника на ОС „ИН” - Варна й било наложено наказание
по чл. 227, ал.1, т.1 от ЗИНЗС - „Забележка”. За тези нарушения осъдената
обяснила, че семейството на мъжа й не я пуска поради ревност, че нямало кой да
я води и обърквала датите. На 16 и 19.01.2017г. С.К. *** поради извършване на
джебчийска кражба. Нарушенията продължили видно от картон за регистрация по
настоящ адрес - 3 бр. пропуски на 18.01.2017 г.; 15.03.2017 г. и 20.03.2017 г., като за последните два пъти
обяснила, че е избягала с едно момче и не можела да отиде в Игнатиево, тъй като
между баща й и чичо й има вражда. В периода на ГКПП са били регистрирани нейни
пътувания - на 14.03.17г. – напуснала страната, а на 22.03.2017г. влязла в
страната. Не се явила на извънредни срещи с пробационен служител на дати
25.01.2017 г. и 26.01.2017г. Със Заповед
№3-19/27.03.2017 год. на Началника на ОС „ИН” - Варна й е наложено наказание по
чл. 227, ал.1, т.2 от ЗИНЗС - „Писмено предупреждение за предложение за замяна
на Пробацията с наказание Лишаване от свобода”, връчена й на 29.03.2017г. На
следващия ден отново напуснала страната. Видно от книжата – констативни
протоколи, след този момент отново са последвали пропуски по подписи и срещи –
за 03., 05. и 10.04.2017г. Баща й и служител на Кметството са предоставили
информация, че вероятно е в Германия с мъжа си, тъй като семейството му живее
там.
С оглед нарушенията на пробационните мерки и на
основание чл. 203, ал. 3, т. 3 от ЗИНЗС, на заседание на Пробационен съвет -
Варна при Областна служба „Изпълнение на наказанията” - Варна, звено Варна,
състояло се на 21.04.2017 год. било разгледано предложение от водещия инспектор
и било взето Решение за изготвянето на предложение до Окръжен съд - Варна за
прилагане на чл. 43а, т. 2 от НК по отношение на осъдената.
Обсъждайки доказателствата по делото, в
разглежданото определение, ВОС отчел, че отклонението на осъдената е било без
уважителни причини, че наложените от ПС наказания не са изиграли никаква роля
за съобразяване на поведението й с изискваните на закона.
Защитникът намира, че причините
за неизпълнение на пробацията не са били установени в отсъствие на осъдената. В
производството пред въззивната инстанция, обаче, К. се яви и съобщи, че е била
принудена да замине с момчето, от което е бременна за Германия. Посоченото няма
характер на обективна и уважителна причина, още повече при отчитане на
хронологията по пробационното досие. Напускането на страната е най-малко
двукратно, за което не са били уведомени компетентните власти. Веднага след
връчване на втората заповед за наказание К. трайно е напуснала страната, като
по този начин категорично е демонстрирала отношението си към изискванията на
пробационния режим. Нещо повече, в рамките на понасяне на наказанието оценката
на риска на личността на осъдената се е увеличил, извършила е други престъпни
прояви. Изложеното безспорно обосновава правилността на взетото от съда по
същество решение, че са налице основания за замяна на пробацията с лишаване от
свобода.
Без да излага мотиви за размера
на подлежащия на замяна остатък, съдът е допуснал неяснота при отмерване на
срока на по-тежката санкция. В обстоятелствената част на определението е
посочено, че лишаването от свобода следва да бъде индивидуализирано в размер на
2 месеца и 9 дни по чл. 43 А т. 2 от НК. Срок, съответстващ на пълна замяна на
остатъка от 4 месеца и 18 дни пробация след датата на последно проведена среща
с осъдената – 29.03.2017г. Без други съображения, в диспозитива на
определението е постановил частична замяна на пробацията с лишаване от свобода
в размер на 2 месеца и 8 дни.
Служебната проверка на настоящия
състав установи, че с оглед чл. 228 ал. 1 от ЗИНЗС неизтърпяната част от
наказанието пробация се изчислява към момента на приемане от пробационния съвет
на предложението за замяна на наказанието. В този момент се преустановява
изпълнението на пробационните мерки. С оглед и чл. 265 ал. 1 и 2 от ППЗИЗС –
датата на произнасяне на пробационния съвет е и датата на
преустановяване/спиране на изпълнението на пробационните мерки.
В конкретния случай,
неизтърпяната от С.К. част от наказанието към датата на вземане на решението от
ПС - 21.04.2017г., възлиза на 3 месеца и 26 дни. Замяната на остатъка би довела
до размер на лишаването от свобода от 1 месец и 28 дни, явяващо се съответно на
специалните правила и по-благоприятно за осъдената.
С оглед възрастта на
непълнолетната към момента – четири месеца преди да навърши 18г., изявените
нагласи, завишената оценка на риска от рецидив, въззивната инстанция подкрепя
решението за определяне на максималния изпитателен срок по чл. 69 ал. 1 от НК.
Необходимо е допълнително изменение в частта на основанието за отлагане на
наказанието, доколкото ВОС се е позовал на чл. 66 от НК.
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 67 ал. 4 от НК първоинстанционният съд следва да уведоми
съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи
спрямо непълнолетната осъдена.
По изложените съображения и на
основание чл. 452 ал. 1 вр. чл. 334 т. 3 от НПК настоящият състав на Апелативен
съд Варна
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
определение от 15.05.2017 г. по ЧНД № 463/17 г. на Окръжен съд гр. Варна
като:
НАМАЛЯВА
размера
на заменящото пробацията наказание лишаване от свобода от два месеца и осем дни
на ЕДИН МЕСЕЦ И ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ДНИ, и
ПОСТАНОВЯВА
отлагането на наказанието лишаване от свобода за срок от три години на
основание чл. 69 ал. 1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА
определението
в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :