Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. гр.Г.
РАЙОНЕН СЪД - Г.
Наказателен състав
На 26.03.2019г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар А.Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело № 39 по описа на РС – Г. за 2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
18-0447-000525 от 12.12.2018г. на С.П.Б.- Началник РУП към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на С.И.Р. с ЕГН **********, на
основание чл.179, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е
наложено административно наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева – за
извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева – за
извършено нарушение по чл.100, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си моли Наказателното
постановление да бъде отменено. В с.з. депозира становище, в което излага
подробни съображения за незаконосъобразност на издаденото Наказателно
постановление НП и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се явява в с.з. и не
изразява становище.
По делото бяха
събрани писмени доказателства: Писмо с изх.№ 447р-8488/13.12.2018г. на Началника на РУ Г.
до ОДМВР Ш., с-р „ПП“; АУАН № 397930 серия Д от 28.11.2018г.; Служебен бон за
платена дневна винетка К1,2 за сумата от 23,00 лв.; Наказателно постановление №
18-0447-000525/12.12.2018г. – в оригинал; Справка за нарушител/водач; Служебна бележка на С.П.Б., издадена от
Началник сектор „КАПОЧР“ при ОД на МВР – С.З. на 19.10.2018г. и Заповед с рег.№
8121з-515 от 14.05.2018г. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават
фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват
употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна
дейност по Закона за движението по пътищата, на министър В.Р..
Бяха разпитани в качеството на Т.Д.С. – съставил АУАН и С.Г.С. – свидетел по АУАН.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
С
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 397930 от
20.11.2018г. по описа на РУП-гр.Г., е констатирано, че С.И.Р. с ЕГН **********, на 20.10.2018г., в около 11,10 часа, в Община Г.,
по републикански път III-
Жалбоподателят С.Р. подписал съставения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. В законоустановения срок не били направени възражения по АУАН.
Въз основа на този АУАН е издадено и
обжалваното постановление № 18-0447-000525 от 12.12.2018г. на С.П.Б.- Началник
РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, в обстоятелствената
част, на което административно-наказващият орган напълно е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка.
Административно наказващият орган е приел,
че водачът С.Р. управлява пътно превозно средство /ППС/, предназначено за
превоз на товари, състав от ППС с две и повече оси с технически допустима маса
12 или повече тона по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна
такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, с което виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП. На основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, АНО е определил и наложил
административно наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева.
Административно наказващият орган е приел,
че водачът С.Р. като водач на моторно ППС не представя при необходимост валиден
документ доказващ плащането на съответните такси в съответствие с тарифата и
наредбата по чл.10, ал.6 от Закона за пътищата, с което виновно е нарушил чл.100,
ал.2 от ЗДвП. На основание чл.185 от ЗДвП, АНО е определил и наложил
административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – Т.Д.С. и С.Г.С. потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Актосъставителят Т.С. подробно обясни обстоятелствата при спирането на водача и констатациите, които е направил относно залепен винетен стикер за друг автомобил и липсата на валиден винете стикер за товарния автомобил. Показанията на св.С.С. са подкрепящи тези на св.С. относно липсата на валиден винетен стикер и обстоятелствата при извършената проверка на водача С.Р.. Съдът кредитира с доверие показания на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От
правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен. Същият е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал. 3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно - наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.
След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. Представено е копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с която Министъра на МВР е оправомощил конкретния Началник на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП във връзка със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, представена е и Служебна бележка, удостоверяваща, че издалият НП – С.Б. работи на посочената длъжност – Началник на РУ - Г.. От друга страна, мястото на извършване на нарушенията попада в териториалния обхват на РУ-Г..
Относно нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, тъй като според чл.139, ал.5 от ЗДвП /към момента на извършване на нарушението/ "движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата", а безспорно е установено, че жалбоподателят С.Р. е управлявал автомобила по републикански път, без да е заплатил посочената винетна такса. В чл.179, ал.3 от ЗДвП изрично е посочено, че за неплатена винетна такса се санкционира водачът, управляващ ППС по републикански път, какъвто е бил жалбоподателят. Описанието на нарушението е достатъчно ясно, точно, пълно и недвусмислено, отразено по начин, с който жалбоподателят е бил напълно наясно за какво негово поведение и за кой процесен товарен автомобил е бил санкциониран.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни лица и в законоустановените за това срокове. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализираното на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Във връзка с направените от страна на жалбподателя възражения съдът следва да отбележи, че правото на защита на жалбоподателя е критерий за същественост на нарушението, но той не се разглежда изолирано, а се преценяват всички факти и обстоятелства в конкретиката на случая. В тази връзка правото на защита се осъществява в пълен обем в две фази - при осъществяване правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН и при реализация на правото на оспорване на НП. В конкретния случай е установено извършване на нарушение, самоличността на нарушителя и при осигурена процесуална възможност, санкционираното лице не е било лишено от правото да обори констатациите в АУАН и съответно- да опровергае волеизявлението на наказващия орган. Жалбоподателят не само е разбрал за какво точно е бил санкциониран, но е упражнил правото си на защита в пълен обем и подготвил защитна теза за опровергаване на вината си, макар и неоснователно. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя С.Р., следва да се приемат за доказани посочените в последния, обстоятелства.
Правилно и законосъобразно е било квалифицирано деянието и също правилно и законосъобразно е било санкционирано по реда на чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП /към момента на извършване на нарушението/, според който, и с оглед конкретиката на казуса, се наказва с глоба във фиксиран размер от 3000 /три хиляди/ лева, водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, когато се касае за управление на пътно превозно средство , предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона. Така наложеното административно наказание ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН - да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице основанията за прилагане на нормата по чл.28 от ЗАНН. Конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушеният по чл.139, ал.5 от ЗДвП. Освен това, с оглед приложената по делото справка за нарушител/водач, се установява, че жалбоподателят С.Р. е извършвал предходни многобройни нарушения по ЗДвП, което е индиция, че установеното нарушение не е изолиран случай. Последното е допълнително основание настоящият случай да не се определи от съда като маловажен.
Относно нарушението по
чл.100, ал.2 от ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателя С.Р., наказание на основание чл.185 ЗДвП - за нарушение по чл.100, ал.2 от ЗДвП е незаконосъобразно и следва да се отмени, тъй като описаните фактически и правни основания в АУАН и НП са релевантни към нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, за които е наложено наказание на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП. В случая, водачът С.Р. е санкциониран за извършеното нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП - по пункт 1 от обжалваното НП. Нарушението е едно и няма основание за прилагане на втората санкция на основание чл.185 от ЗДвП, тъй като тази разпоредба се прилага, когато за нарушението не е предвидено друго наказание.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0447-000525 от 12.12.2018г. на С.П.Б.- Началник
РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ, в която на С.И.Р. с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3, т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева – за извършено нарушение по чл.139,
ал.5 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0447-000525 от 12.12.2018г. на С.П.Б.- Началник
РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ, в която на С.И.Р. с ЕГН **********, на основание чл.185 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в
размер 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.100, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................. /Хр. Ангелов/