Решение по дело №408/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

№ 260073

 

                                    гр. Пловдив, 12.11.2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                  ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 408 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба от И.Г.Т. и от З.П.П., против решение № 222 от 29.05.2020 г., постановено по т.д. № 78 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях против „З.к.Л.и.“ АД осъдителни искове за разликата над присъдените от по 130 000 лева до претендираните суми от по 300 000 лева за всеки от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в силни душевни болки и страдания, емоционална потиснатост, скръб и мъка, вследствие смъртта при ПТП на 11.11.2016 г. на техния единствен син П.З. П., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника направените в производството разноски съразмерно с отхвърлените части от исковете.

         В подкрепа на жалбата си ищците са изразили становище, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като присъдените обезщетения не били съобразени в достатъчна степен с конкретните обстоятелства, относими към определяне на справедливи по размери обезщетения. Искането е в тази част решението да се отмени и се постанови друго, с което предявените искове се уважат изцяло, както и да им бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции.

          В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от представителя на ответното застрахователно дружество, с който изразява становище, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

           Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от И.Г.Т. и от З.П.П. против  „З.к.Л.и.“ АД активно субективно съединени осъдителни искове за присъждане на сумите от по 300 000 лева за всеки от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в силни душевни болки и страдания, емоционална потиснатост, скръб и мъка, вследствие смъртта на техния единствен син в резултат от травми, причинени при ПТП на 11.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018 г. до окончателното плащане.

  Искът се основава на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

В резултат на ПТП, настъпило на 11.11.2016 г. в с. Г., област П., при управление на лек автомобил „Ф. Г.“, рег.№ …, управляван от Т. Я. И., е причинена смъртта на П. З. П. – син на ищците И.Г.Т. и З.П.П..

С влязла в сила присъда № 6 от 11.01.2018 г. Т. Я.И. е признат за виновен в това, че на 11.11.2016 г. в с. Г., област П., при управление на лек автомобил „Ф. Г.“, рег.№ .., е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на П.З.П., като му е наложено съответното наказание.

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, съгласно  разпоредбите на чл.413 ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК.

От събраните по делото доказателства категорично се установява както наличието на действително претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на сина им, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото, по вина на водача на автомобила, ПТП.

Безспорно установено е също, че отговорността на деликвента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност“ № 22116000577367, със срок на валидност от 18.02.2016 г. до 06.12.2016 г., сключена между собственика на автомобила и „З. д. Л. и.“ АД застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен при спазване на процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 КЗ  т.е. да се приеме, че предявените искове са допустими и доказани по основание.

  Основният спор е относно размера на дължимото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди.

Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че ищците преживяват много тежко смъртта на сина си. Установено е, че пострадалият – млад човек, приживе е живял с родителите си. Бил добър, жизнерадостен, отзивчив и помагал не само на родителите си във фермата, но и на чичо си в производството на зеленчуци. Установено е също, че преждевременната смърт на П. се отразила изключително тежко на родителите му. Трагичната смърт на единствения им син, с когото имали много силна емоционална връзка, завинаги ги е лишила от неговата обич и подкрепа, от възможността да видят израстването му, дипломирането му, създаването на семейство. Разпитаните по делото свидетели установяват, че след смъртта на сина им, ищците рухнали психически, престанали да правят планове за бъдещето и загубили интерес към живота.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пловдивският окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищците душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и утвърдената в тази насока съдебна практика. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите си най-важните обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, съобразно с принципа за справедливост.

В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.

Не може да бъде споделено изразеното от ищците становище, че съдът в недостатъчна степен е оценил тежестта и интензитета на претърпените от тях  болки и страдания.

Присъденото обезщетение е предназначено да възмезди всички претърпени и установени по делото, с оглед твърденията на ищците, неимуществени вреди, които са пряка последица от смъртта на сина им, настъпила в резултат на процесното ПТП. Тези вреди, представляващи душевни болки и страдания, емоционален срив и други подобни промени в психичния, емоционален и социален статус на пострадалите, в случая намират конкретен израз в мъката на двамата родители от загубата на единствения им син, за когото е установено, че е бил тяхна емоционална, морална и житейска опора; в постоянното им терзание от осъзнаване необратимостта на случилото се; в душевната болка и в мъката, предизвикани от усещането за безнадеждността и безсмислието на живота, доколкото смисълът на живота на всеки родител в значителна степен се свързва с надеждата и с очакванията за благополучие на семейството, на децата и на поколението въобще.  

Неоснователно е и оплакването на ищците за несъобразяване на обезщетенията с конкретната икономическа ситуация в страната. Действително лимитите на отговорност по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – чл. 492 КЗ, в някаква степен са израз на конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към съответния период на действието им, но не се представляват самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението. В случая размерът на всяко едно от определените обезщетения е съобразено с определените в посочената разпоредба застрахователни лимити, действащи  към датата на процесното ПТП, поради което съдът приема, че същите са съобразени и със социално-икономическите условия в страната към онзи момент.

В конкретния случай първоинстанционният съд е отчел общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди, поради което настоящият състав на Пловдивският апелативен съд преценява, че определеното обезщетение съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

От друга страна, въззивният съд преценява като неоснователно поддържаното от представителя на въззиваемия становище за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което също би било относимо към определяне размера на определеното обезщетение.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства в т.ч. и от приетите по делото заключения на съдебно-автотехническата експертиза и съдебно-медицинската експертиза, се установява, че при конкретните условия - механизъм на ПТП, скоростта на движение; механизъм на причиняване на травмите на пострадалия П. П., вследствие на които е настъпила смъртта му, поставянето на предпазен колан не би предотвратило настъпването на несъвместимите с живота травми и в крайна сметка – настъпилия вредоносния резултат.

         В заключение, въззивният съд намира, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички относими към спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора във въззивното производство, ищците нямат право на разноски, поради което не са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата, за присъждане на адвокатско възнаграждение на представляващия ги безплатно по делото адвокат Ф.С..           

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                               Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 222 от 29.05.2020 г., постановено по т.д. № 78 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И.Г.Т. и от З.П.П. против „З.к.Л.и.“ АД осъдителни искове за разликата над присъдените суми от по 130 000 лева до пълните предявени размери от по 300 000 лева за всеки от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в силни душевни болки и страдания, емоционална потиснатост, скръб и мъка, вследствие смъртта при ПТП на 11.11.2016 г. на техния единствен син П. З.П., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018 г. до окончателното плащане.

В необжалваната част същото решение е влязло в сила.

  Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.